Асен Разцветников
Звездни нощи

1

Госпожице, вземете тоя цвят!

Салонът е от синя електрика

и лунна музика над нас звучи.

Госпожице, нощта е тъмнолика,

а вий сте цвят, изплетен от лучи.

 

Ах, кавалер, измъчена съм много,

а комплиментът Ви е толкоз стар!

Във тоя час аз жаждам в изнемога

прохладата на весел смях и чар.

 

През целий ден от скуката терзана

стоях на стаята под белий свод

и плаках над разкритото пиано —

ах, моля, разкажете анекдот!

 

Госпожице, на Григ през стона светъл

послушайте как любовта тръби

и Бог над мен е верния свидетел,

че аз ще ви обичам, може би.

 

Ще бъдете вий в бяло: в бяла стая,

със бял букет от цвят на млад лимон.

И само устните ви ще чертаят

две алени петна на белий фон.

 

Тогава свойта шпага — синя змия —

ще сложа аз пред Ваще колена

и с устните си мълком ще изтрия

крещящите рубинени петна…

 

О, туй е вече много, кавалер!

2

Скръбна майко, набеди се и със ласка целуни

морен син на гръд разкрита по кафяните луни!

Че от утрин здрачнотъмна той със тежкий чук осъмна,

а във черен час вечерен чрез фабричната тръба

златозвездна нощ за отдих и покой го призова.

 

Скръбна майко, набеди се и през сълзи целуни

свойта бедна, бледна щерка по прозрачните страни!

Че златистите й взори дрямка трепетна обори

и приплела в шева ситен белосребърна игла

приласка я вечер ранна с теменужени крила.

 

Скръбна майко, не побутвай зачарований покров!

Те сънуват бляна слънчев на погребана любов —

те сънуват пир вълшебен там зад синкавия гребен

на предвечните далечни снежнокоси планини…

Майко, майко, наведи се и безмълвно целуни!