Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Асен Разцветников
Жертвени клади
Лирика
Редактор: Иван Гранитски
Художник: Петър Добрев
Коректор: Невена Николова
Формат 60/90/16
Печатни коли 22
ISBN 954-9559-27-0
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997
Предпечатна подготовка: ИК „Хеликон“
Печат ДФ „Димитър Благоев-2“ ООД
На корицата: детайл от картината „Хризантеми“, художник — Иван Милев.
История
- — Добавяне
Ний идем из тъмните пазви на белия каменен град,
където червени комини през пепел и сажди димят,
и носим най-гордия жребий на бурята в стръвния ход:
да бъдем от първите жертви в борбата на смърт и живот.
Ний идем из черните бездни на хладната майка земя,
погребали младост в ковчези от въглен, метал и тъма,
и кръста от лом и лопата целунали с трепет свещен,
кълнем се: с кръвта си ще палнем зората на вечния ден!
Ний идем из тихите пазви на полския къдрав простор,
където сред житни грамади залутан е слънчевий взор,
и в бунта на нашата младост се сплитат във трепетен зов
вековнонабрана омраза и вековнолеляна любов.
Ний идем из бедните хижи, вградени на цветния праг,
над който надничат балкани със гриви от камък и сняг,
и, кръстени в лед ни вихрушки, летиме към подвига смел
с крилата и острите нокти на младия волен орел.
Ний идем из сините бездни на ширното шумно море,
където със страх се живее и в бури безстрашно се мре,
и знака на двете надежди във две съдбоносни беди
е с чук, сърп и котва белязан на нашите смугли гърди.
И ето: преграждат ни пътя чедата на робство и мрак
и битки вседневно възпламват, затихват, разгарят се пак,
и винаги първият удар улучва ония от нас,
които са първи по храброст и сила в най-тежкия час.
Но нявга, макар и малцина, надмогнали ужас велик,
ще видим ний в сребърна утрин безумножелания миг,
когато ранената буря, притихнала дъх, ще мълчи
и модрия ден ще разтвори дълбоки и ведри очи.
И скръстили морни десници пред прага на празника пръв,
ний горди глави ще издигнем, облени в роса и във кръв,
и слънцето с първия блясък на своята първа стрела
със пурпур и плам ще целуне победните бранни чела.