Джудит Гулд
До края на времето (14)

Седем

Сам се премести по-наблизо до нея, нежно, с помощта на силната си ръка. Скоро тя усети как устните му докосват деликатно първо косата й, после кадифената й шия. Усещаше дъха му върху себе си и в нея пламна огън.

Той бавно я обърна с лице към себе си, после вдигна лицето й към своето и я погледна в очите. Тя отвърна на погледа му и усети как огънят в нея започна да набира сила и жар.

На лицето му се появи едва доловима усмивка и той прошепна:

— Искам да отмия тъгата ти с целувка, Леони. Искам да отмия с целувка всичките ти съмнения — и устните му откриха тъмните й очи, докоснаха ги деликатно, погалиха ги, едно по едно.

Огънят в нея се засили и една настойчивост, която тя не си мислеше, че е познавала, нито чувствала, сега ревеше вътре в нея, поглъщайки я в екстаз от страстни пламъци. Тя го обви с ръце и го дръпна към себе си, наслаждавайки се на твърдата мъжественост на тялото му, допряно до нейното.

Тя изстена силно докато устата й търсеше неговата, езикът му докосна устните й, после ги раздели, търсейки, изследвайки, поглъщайки я.

Силните му ръце се движеха нагоре-надолу по гърба й, притискайки я още по-наблизо.

Тя отвърна жадно на целувките му, на прегръдката му, отдавайки се на невероятното плътско удоволствие, чувствайки, че това със сигурност трябва да се случи. Че отрицанието тук би било неестествено, дори богохулно.

Сам положи нежно гърба й на кушетката и те легнаха, един до друг.

Ръцете му галеха стегнатите й закръглени бедра, допираха ги, и ги притискаха твърдо към неговата мъжественост.

Леони въздъхна от вълнуващата твърдост, изпънала джинсите му, а Сам се дръпна назад, дишайки накъсано.

Тя погледна в енергичните му тюркоазни очи и протегна ръка да погали целунатата му от слънцето коса, прокарвайки пръст по белега на носа му, наслаждавайки се на наболата брада по силната му брадичка. Той взе ръката й в своята, целуна пръстите й, облиза ги бавно, отвори уста и ги пое вътре, галейки ги с език.

Леони отметна глава назад, наслаждавайки се на усещането, което й причиняваше, когато изведнъж усети, че изважда ръката й, а устата му затърси шията й. Целува я и я облизва от едното ухо до другото, всмукваше кадифената й кожа, преминавайки бавно надолу от шията към гърдите й. Дръпна пуловера й, разкривайки деколтето, едва видимо над сутиена. Ръцете му се движеха нагоре, обхвана гърдите й и ги повдигна, без да спира да я целува и гали с езика си.

— О, Сам — изстена тя. — О, толкова е хубаво…

Той я целуваше и облизваше страстно, изпълнен с плътския прилив на удоволствието не по-малко от нея. След няколко дивни и дълги минути вдигна глава и потърси отново устата й, поглъщайки я ненаситно, сякаш бе изгладнял. Сега ръцете му бяха навсякъде по нея, изследваха нежно гърдите й и безценното хълмче между бедрата й.

Леони усети влажност точно там, в най-личното си място, и започна неумолимо да осъзнава, че трябва да го има, че трябва да го усети вътре в себе си — веднага.

Той се изправи отново, надигна се на крака и слезе от кушетката. Протегна ръка към нея, издърпа я, и отново започна да я целува леко по устата, отдръпвайки се назад, докато издърпваше пуловера й над главата. Хвърли го на кушетката и й помогна да си събуе панталона. Той изшумоля на купчина върху пода, Леони изскочи от него и го ритна настрани. После Сам я взе отново в прегръдките си и продължи да я целува докато сваляше сутиена й. Остави го да падне на пода и се загледа как гърдите й подскачат свободни, зърната им приличаха на узрели ягоди върху бялата й кадифена кожа. Той ги пое в ръце и ги погали нежно, после се наведе и започна да ги целува, да ги облизва.

Леони въздъхна от удоволствие, прокарвайки пръсти през косата му, докато той продължаваше да я целува надолу, от гърдите към плоския й корем. Сам бавно се отпусна на едното си коляно, а алчните му устни и език не изоставиха тялото й нито за миг, дори докато смъкваше нежно тъмния й, лъскав чорапогащник надолу към глезените.

Краката на Леони потрепериха леко, когато ги измъкна от чорапогащника, вдигайки ги един по един, а пръстите му бяха толкова леки и чевръсти, че тя усещаше и най-тихия шепот от докосването му. Той хвърли чорапогащника. През цялото време усещаше топлината на дъха му върху бедрата си, върху хълмчето.

Съвсем гола, тя застана пред него и започна да го наблюдава как стои изправен, как тюркоазните му очи я оглеждат от главата до петите, изпивайки голото й великолепие, тези негови изтерзани очи, които сега се усмихваха в очакване. Кожата й беше гладка и блестеше, излъчвайки здраве. Гърдите й бяха вдигнати и, макар и не големи, бяха добре оформени. Талията й бе малка, коремът — стегнат. Ханшът й бе тесен, но с красиви извивки, а краката й — дълги и добре оформени. Тя стоеше изправена и се гордееше със себе си, с увереност, която осъзнаваше добре, но която нарастваше от очевидното удоволствие, с което я възприемаше той.

Пристъпи към нея, обгърна я отново в прегръдките си, целуна я страстно и с подновено желание, после се дръпна назад и започна да се съблича.

Леони седна на кушетката и се освободи бързо от бижутата си, остави ги на масата и започна да го наблюдава как смъква все още влажното си поло, което пусна направо на пода. Стройното му загоряло тяло блестеше в светлината от свещите, мускулите му изпъкваха като в класически барелеф. Тя наблюдаваше чувствените им, вълнообразни движения докато той разкопчаваше плътно прилепналите си дънки и ги събуваше, крачол по крачол; накрая свали безцеремонно и боксерките си.

Тя опули очи, когато видя неговата мъжественост, налята с желание и прекрасна на вид, докато той стоеше гол пред нея.

Сам се пресегна надолу и я дръпна към себе си. Устните му се затвориха върху нейните и той отново я целуна страстно. Тя вдигна ръце на врата му, ликувайки от усещането за голотата му до нейната, от вкуса му, от аромата на неговата мъжественост.

Сам я заведе до леглото и я отпусна надолу върху меката му копринена покривка. Тя я усети хладна и чувствена под гърба си. Той се плъзна върху нея, внимавайки да не я нарани, после дълго се наслаждава на устата й.

— Поисках те още в момента, когато те видях за пръв път — прошепна й той.

— Аз също — въздъхна Леони. — Аз… поисках те… толкова много — „И това е вярно, помисли си тя. Никога не бе пожелавала толкова много някой друг.“

После езикът му се понесе от устата към шията й, слезе бавно към гърдите й, където се стрелна влажно в цепката помежду им, и заобиколи зърната й едно по едно. Пое зърното й в устата си, докосвайки го леко с език, наслаждавайки се на твърдостта му, макар че ръката му се движеше неумолимо надолу по корема й към хълмчето между краката й.

Той усети набъбналата й влажност и чу как Леони стене от удоволствие. Изведнъж тя усети внезапния му пристъп на настойчивост, смесен с желание докато галеше пубиса й, изследвайки секретите й и вкарвайки пръстите си нежно в нея.

После той коленичи, масажирайки гърдите й с ръце, пръстите му галеха зърната й, докато езикът му прокарваше една гореща и чувствена пътека от гърдите към корема й, дразнейки приятно пъпа й, после се придвижваше бавно надолу към бедрата, където ги целуна и ги облиза едно по едно, преди накрая да се настани в хълмчето й, където се опияни от нея, сякаш това бе някакво светилище, най-напред бавно, после все по-ненаситно, докато тя почна да се гърчи в екстаз, потрепервайки, когато езикът му я издигаше до непознати чувствени висоти.

— О, Сам… — изстена тя. — О, Сам… Сам…

Сега той вдигна глава, плъзна се отново върху нея, прилепи уста до нейната, попивайки я по-жадно от преди. За миг надигна стегнатите си и твърди бедра във въздуха и пъхна ръка под нейните. За част от секундата той остана издигнат над нея, а мъжествеността му, твърда като скала и огромна във възбудата си, се изправи между бедрата й, после той се отпусна надолу, в нея, влизайки бавно, но сигурно. Постепенно най-напред се отпусна вътре, после влезе изцяло, изпълвайки я както никой преди не беше я изпълвал.

За момент Леони бе почти зашеметена от неописуемата реалност на този възбуден, пулсиращ и огромен пенис в нея, после ханшът й се надигна бавно да срещне неговия, да го приеме — О, да! — а краката й се разтвориха широко, петите й се забиха в прасците му, когато той започна да се движи в нея, най-напред леко, после все по-бързо и по-силно, докато и двамата започнаха да се движат в безумието на чувствения си ритъм.

Изведнъж той въздъхна и забави, после излезе почти целият, спирайки за момент, само главата на мъжествеността му пулсираше в нея. После бавно, много бавно, се върна вътре, до край, повтаряйки това в продължение на няколко непоносими минути, докато и двамата се впуснаха в едно неконтролируемо безумие, удряйки се все по-силно и по-бързо един в друг, неспособни да се наситят.

Леони вдигна поглед към него и видя изпъкналите сухожилия на силния му врат и екстатичната агония, гравирана на лицето му в блещукането на свещите. Изведнъж тя се изви в неконтролируем прилив от емоция и чувственост, започна да пулсира, топлината вътре в нея я изгаряше, сякаш едно слънце пускаше огнените си пламъци и те излизаха навън от всяка пора на тялото й, от самата й същност.

Обливаха я вълна след вълна от изключително удоволствие и тя внезапно не успя да сдържи вика от плътско удоволствие, който изскочи от устните й, отеквайки в стаята с невероятно екливата си страст.

Устата на Сам внезапно се затвори върху нейната, езикът му се плъзна жадно навътре, дори докато ръмжеше в екстаз. Бедрата му се устремиха към нея в едно последно мощно мушкане до края, цялото му тяло се вцепени и после потрепери чувствено, когато соковете му експлодираха в нея в един сякаш безкраен поток, а мощните му спазми от удоволствие в нея продължаваха безкрайно преди и двамата да се строполят задъхани на леглото.

Той се отпусна върху нея, обсипвайки лицето и шията й с целувки, мърморейки задъхано:

— Леони… О, Леони… това беше толкова… толкова чудесно!

Тя отвърна на целувките му, прокара ръце надолу-нагоре по гърба му и накрая въздъхна:

— Да… О, да, Сам. Това беше… съвършено… съвършено… съвършено.

След няколко минути той се претърколи от нея, легна отстрани и обви раменете й с ръка, дръпна я към себе си и я погледна в очите. И двамата все още едва си поемаха дъх.

Лежаха изтощени, наслаждавайки се на приятната възбуда след своята интимност, радвайки се на удоволствието, което си бяха дали взаимно, галейки се, докосвайки се, усещайки се, гледайки се, все още неспособни да се разделят. Желанието да изследват, да експериментират с това новооткрито удоволствие бе толкова мощно и неустоимо.

Бурята бе понамаляла, а дъждът бе доста по-слаб, макар да продължаваше да ръми леко и ритмично по прозорците. Светлината от свещите блещукаше из стаята и върху потните им тела, рисувайки ги като майстор на светлосенките.

Накрая Сам я целуна леко и погледна в очите й.

— Не предполагам, че това, което направихме, може да излекува всичко — започна той, — но се надявам да се чувстваш толкова добре колкото се чувствам и аз.

Леони му се усмихна.

— Да, Сам. О, да. Мисля, че е така — отрони тя. — Сигурна съм, че е така. Мисля, че това бе нещо, което ме освежи, което прогони тъгата ми.

Дълго лежаха втренчени един в друг; все още се чудеха на новооткритото си блаженство. После Леони видя, че учудването и доволството на лицето му се променят в едно по-страстно изражение и той потърси устните й със своите.

Сам отново започна да я целува по-пламенно, прокара леко ръце по тялото й, по ръцете, по ханша, по бедрата и гърдите, галейки я нежно, а Леони се отзова веднага, желанието й се възбуди от докосването му, от нарастващата му мъжественост, която оживяваше до нея.

— Мислиш ли…? — започна Сам, поглеждайки я в очите.

— Да, мисля — отговори дрезгаво Леони. Времето сякаш замря на място, когато те подновиха вечния еротичен танц, наслаждавайки се ненаситно един на друг, този път по-бавно, изследвайки телата си, ставайки все по-познати и по-познати, докато накрая и двамата се отпуснаха изтощени, пирувайки, потопени в тази нова интимност, тази нова защита срещу мрака извън осветената им от свещите орбита.

— Мога да остана така цяла нощ — прошепна Сам. — Всъщност мога да остана тук така завинаги.

— Аз също — промълви Леони, сгуши се до него и го целуна. — Толкова добре се чувствам. Аз все още… ами, все още не мога да повярвам, че това се случва.

Сам се усмихна, почти стеснително, помисли си тя.

— Сигурно звучи глупаво, но е така — изрече той сериозно, притискайки устни в слепоочието й. — Поисках те толкова много още от първия път, когато те видях — сега устните му докоснаха гърдите й. Той вдигна поглед към нея. — Знаеше го, нали?

— О, да — въздъхна Леони. — Аз почувствах същото.

— Още от първия ден помежду ни се появи някаква химия — продължи Сам. — Никога преди не съм усещал нещо такова.

— Нито пък аз — призна Леони. — Това е… както никога преди — тя направи пауза и продължи: — Малко е плашещо… това е… почти като магия.

— Знам — промълви Сам. — Мисля, че това, което имаме, е нещо много рядко и специално, Леони. И е много силно.

Изведнъж лампата до кушетката оживя и ги стресна. Те се разсмяха.

— Предполагам, че това е напомняне за мен — усмихна се Сам и я целуна отново по устните. — Най-добре е да се прибирам. И двамата ще ставаме рано.

— Прав си — съгласи се Леони и също го целуна бързо по устните.

Започнаха бавно да се разделят, първо колебливо, целувайки се.

Накрая Сам въздъхна тъжно, после се изправи неохотно на крака. Започна да се облича, докато Леони лежеше по гръб, наблюдавайки го, наслаждавайки се на гледката на косматата му, бронзова мъжественост, на свободната му естественост в нейно присъствие.

Чувствам се така, както трябва да са се чувствали одалиските на Мане, помисли си тя, изпитвайки доволство — и ведрост, — за чието съществуване дори не подозираше.

Наведе се и духна свещите, а дъхът й разхвърля восък по масата. После тя се пресегна за кашмирения пуловер и го наметна на раменете си, придържайки го с една ръка към гърдите си. Забеляза, че дъждът се е превърнал в едва видимо рамене по стъклата.

Когато Сам се облече, тя стана от кушетката и се хвърли в разтворените му обятия. Отново започнаха да се целуват страстно докато тя се отдръпна.

— Никога няма да тръгнеш от тук ако не престанем с това — прошепна задъхана тя. — Ако не си тръгнеш веднага.

Той се усмихна.

— Знам. Малко ми е трудно да се откъсна.

Тя го потупа по стегнатите бедра.

— Върви — нареди му късо. — След няколко часа това място ще гъмжи от твоите работници.

Изпрати го до кухнята, където той си взе ботушите, седна, обу ги и започна да ги връзва.

— Сигурно още са мокри — разсмя се Леони.

Той вдигна поглед към нея и се усмихна.

— Всичко е наред. Струваше си да се намокря.

Когато приключи, той стана и постави ръка на кръста на Леони. Двамата отидоха заедно до задната врата. Сам дръпна якето си от закачалката и го облече. Обърна се към нея в полумрака и започна отново да я целува.

— О, боже — изпъшка той. — Не искам да си тръгвам.

— Върви — настоя тя. — Веднага. Докато се удържам.

— Ще се видим сутринта — обеща той. После се обърна и изчезна.

Леони затвори вратата и прецапа боса обратно до кухнята. Взе от гостната чашата си с вино и отпи голяма глътка. После се върна в кухнята и седна, втренчена в свещите, капещи в свещника. Не искаше да ги изгася, защото блещукащите им пламъци бяха в тон с въодушевлението й.

Чу как Сам пали рейндж роувъра си, заобикаля и излиза на алеята.

Утре, помисли си напрегнато тя. Трябва да почакам само няколко кратки часа до утре сутринта, когато ще го видя отново.