Бертолт Брехт
Лирика и логика (2)

За разнищването на стихотворения

Любителят, в случай че цени поезията, обикновено изпитва жива неприязън към всичко онова, в което обвиняват разнищването на стихотворения: въвеждане на хладна логика, късане на думи и образи от тези нежни като цвят създания. Срещу това трябва да се каже, че дори цветята не увяхват, ако ги пронижем. Поезията, ако изобщо е жизнеспособна, е жизнеспособна по съвсем особен начин и може да изтърпи и най-дълбоки операции. Един слаб стих в никакъв случай още не разрушава едно стихотворение, както и един добър стих не го спасява. Откриването на слаби стихове е обратната страна на една способност, без която изобщо не може да се говори за действително умение да се изпитва наслада от поезията, това е именно способността да се откриват добри стихове. Едно стихотворение понякога поглъща твърде малко труд и понякога понася твърде много. Когато смята едно стихотворение за недостъпно, любителят забравя, че поетът наистина може да сподели с него онези леки настроения, от които е обзет, ала тяхното формулиране в стихове е работен процес и стихотворението е именно онова мимолетно нещо, ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО ДА ОЦЕЛЕЕ, следователно е нещо относително масивно, материално. Който смята стихотворението за недостъпно, наистина не може да се доближи до него. В прилагането на критерии се корени значителна част от насладата. Раздипли една роза, и всяко листче е красиво!