Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Живка Балтаджиева, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
С мисъл за теб, географски далечна,
стоя на хотелския прозорец
без корени, които да значат нещо за мен.
Градът се предлага, светещ
в мойте зеници, в бдящата нощ.
Лес настръхнал, чиито киловати
затъмняват звездите в небето.
Всичко е искряща светлина,
позлата, крещяща след сенки без очертания,
светещ дъх в полусън
със светулки летящи в ръмжене моторно.
Прозорците са очи,
невидими дупчици от горящи инсекти,
процепи в тайнството
на думи без име.
Животът невидим минава над множества дишащи
обич, омраза и мъст, робство и нежност,
несвързан пулс на безмерно сърце,
тираничен, безчувствен
гигант,
от плътта и душата на съществата, които го носят.
Колко тъжна трагедия тази
сам да се чувстваш
сред града, който свети от толкова много импулси човешки.
И търся в неясния свод,
затъмнен от града,
нещо, с което да се загърна от студа в моите кости.
И чудото става,
любовно и нежно
в душата ми незасенчена:
Твоята светлина ме изгрява…