Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Marsha Mellow and me, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 42 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
bambo (2006)

Издание:

Издателство „Кръгозор“, 2005

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от vesselanka)

14

Как се променят нещата само за две седмици.

Преди четиринайсет дни — веднага щом превъзмогнах истерията си от откровенията на Лиза — действителността ме връхлетя с пълна сила. Приливът на вдъхновение, сполетял ме при общуването с Киа, и това, че бях започнала нова книга, ми помогнаха да не падам духом. Но това не можеше да продължава и когато си тръгнах от бара, в главата ми отново гъмжеше от тревоги. Разбирате, неща като как да поднеса на мама новината за безчестната си тайна кариера, какво да правя с горещата афера на баща си, как да превъзмогна факта, че и Джейк, и Люис принадлежаха към Клуба на Лъжците, Мизерниците и Извратеняците и какъв съвет да дам на сестра си, по дяволите, относно емиграцията й на другия край на света с някакво чудовище тори.

Колко тривиално изглежда всичко сега.

Мери беше права. Нищо никога не е толкова страшно, колкото си го представяш.

Да започна отначало:

Мама много се зарадва за Марша Мелоу. Да, казах й. Право в очите. Ей така.

— Мамо — обявих, — пиша хард порнографски романи. Какво ще кажеш?

— Нали няма содомия и секс с животни? — неспокойно попита тя.

— Как ли пък не. Това е отвратително.

— Добре — въздъхна тя. — Трябва да си имаш някаква граница. Добре ли плащат?

— Купища пари.

— Слава Богу. Тревожех се за теб с тая твоя безперспективна работа. Страшно се радвам, че си си намерила кариера, съчетаваща финансова сигурност и интелектуални предизвикателства — каза, междувременно забърсвайки кухненския плот с „Циф“.

Колкото до татко, нямаше как да сме сгрешили повече. Госпожица Високи Токчета се оказа по-голямата сестра, която досега не съм знаела, че имам. Мама и татко мислели, че навремето са я изгубили завинаги, заради трагично недоразумение в болницата — доколкото разбирам, изчезнала от родилното отделение, след като някой я сложил в коша с мръсното пране. Така и не могли да се пречупят да ни кажат на нас, двете с Лиза. Тогава един ден татко я срещнал на някаква международна конференция по въпросите на закачалките за дрехи в Уембли и, ами, моментално разбрал коя е. Не само имала бюста на Бикърстафови, но и била в същия бизнес като него — още като момиченце закачалките за дрехи я привличали неудържимо, като че ли й били в гените — което, предполагам, било живата истина. В крайна сметка той я доведе у дома, за да се присъедини отново към истинското си семейство и… Божичко… Беше толкова прочувствено. Също като на филм, само че на живо. Наистина трябваше да ни видите.

Милдред — така се казва, за съжаление, но е толкова готина, че няма значение — вече е една от нас. Утре всички заминаваме на първата си семейна ваканция от цяла вечност насам — и изобщо първата ни като цяло семейство, след като вече сме с Милдред. Отиваме на екскурзия с кораб до Карибите. Платена от якия аванс на Джейкъбсън, който нарасна до седемстотин хиляди лири.

Всъщност, оказа се, че имам достатъчно пари в банката, за да накарам капитана да направи леко отклонение от курса и да остави Лиза и Дан в Хонконг, където да започнат новия живот като господин и госпожа Ръш. На нея в крайна сметка й просветна колко глупава е била, както и знаех, че ще стане. Тя осъзна, че когато обичаш някого истински, просто няма значение дали той вярва в телесното наказание в училищата, в откъсването на Британия от Европа завинаги и до края на света и прибирането на бежанците в концлагери, заедно с гейовете, наркоманите и самотните майки.

О, и познайте още кой идва с нас.

Джейсън!

Точно така. Джейсън Донован.

Сблъскахме се — буквално — на една улица в Сохо и беше абсолютна любов от пръв поглед. За него де — той дотогава не ме беше виждал (освен онази вечер в „Гручо“, когато изобщо не е гледал както трябва), докато пък аз съм влюбена в него още от времето на „Тоо many broken hearts“ насам.

Държи се с мен невероятно. Той е мил, нежен и внимателен и не ми дудне нонстоп за звездното си минало — освен когато го помоля да ми разкаже някоя весела случка от онова време. И най-хубавото е, че ме накара напълно да забравя онези двамата… Как им бяха имената? Джак и Луи? Джим и Лерой? Няма значение. Нещастници.

Джейсън прави абсолютно всичко за мен. Току-що е сложил да готви вечерята (нещо невероятно с патица и червен пипер), от което всички главни готвачи могат да се пукнат от завист, и докато тя се задушава, ми стяга куфара за пътешествието.

— Джейсън — извиквам, — да не забравиш да ми сложиш горнището на банския. Може да пиша горещи, напълно лишени от задръжки порно книги, но май още не съм готова да се покажа без горнище пред майка си.

Докато смехът му отеква откъм спалнята (той ме намира за страшно забавна), си мисля колко удивително и бляскаво приключва историята.

Защото е това.

Краят.

Щастливи до края на дните си и всичко оставало.