Хенрик Сенкевич
Стас и Нели (36) (Из африканските пустини и лесове)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
W pustyni i w puszczy, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (8 ноември 2003 г.)

Източник: http://dubina.dir.bg

Книжното тяло е любезно предоставено от Галя Янакиева

 

Издание:

Хенрик Сенкевич, СТАС И НЕЛИ

ИЗ АФРИКАНСКИТЕ ПУСТИНИ И ЛЕСОВЕ, РОМАН, 1979

Редакционна колегия: ЕФРЕМ КАРАМФИЛОВ, ИВАН ЦВЕТКОВ, ЙОРДАН МИЛЕВ, КАМЕН КАЛЧЕВ

Отговорен редактор: НИКОЛАЙ ЯНКОВ

Библиотечно оформление: СТЕФАН ГРУЕВ

Преведе от полски ОГНЯН ТОДОРОВ

Художник ХРИСТО БРАЙКОВ

Редактор ЛИЛИЯ РАЧЕВА

Художествен редактор ВЕНЕЛИН ВЪЛКАНОВ

Технически редактор ИВАН АНДРЕЕВ

Коректор МАЯ ХАЛАЧЕВА

ПОЛСКА ТРЕТО ИЗДАНИЕ. ЦЕНА 3,50 ЛЕВА

ИЗДАТЕЛСТВО „ОТЕЧЕСТВО“ БУЛ. „ГЕОРГИ ТРАЙКОВ“ 2 А ПЕЧАТНИЦА „Д. НАЙДЕНОВ“ — ТЪРНОВО

 

с/о Jusautor, Sofia

Henryk Sienkiewicz, W pustyni i w puszczy

Panstwowy Instytut Wydawniczy

wydanie XXIX, Warszawa 1969

История

  1. — Добавяне

XLI

А Стас след кратка почивка край валовете на Луела, тръгна още преди залез слънце с Кали начело на триста воини към бомата на Фумба, защото искаше да нападне Самбуру още през нощта, като разчиташе, че в тъмнината огнените змии ще направят много по-голямо впечатление. Пътят от Луела. до планината Боко, на която се отбраняваше Фумба, продължи заедно с почивките девет часа, така че под крепостта стигнаха едва около три часа след полунощ. Стас спря воините, заповяда им пълно мълчание, а сам се опита да се ориентира в положението. Планинският връх, на който се спотайваха бранителите, беше тъмен, а самбурите палеха множество огньове. Блясъкът им осветяваше отвесните стени на скалата и огромните дървета, растящи в подножието й. Отдалеч, се дочуваше глухият глас на тъпаните, виковете и песните на воините, които, изглежда, не жалеха „помба“1 в стремежа си да почетат близката и вече последна победа. Стас се придвижи начело на отряда си още по-нататък и най-сетне от крайните огньове го деляха не повече от сто крачки. От лагерни стражи нямаше нито следа, а безлунната нощ попречи на диваците да забележат Кинг, когото освен това закриваха и храстите. Седналият на врата му Стас шепнешком даде последни заповеди, след което направи знак на Кали да запали една от приготвените ракети. Червената лента полетя със съсък високо в тъмното небе, с гръм се пръсна в букет от червени, сини и златни звезди. Всички гласове млъкнаха и настана глуха тишина. След няколко секунди, сякаш с дяволски кикот, полетяха още две огнени змии; но този път насочени хоризонтално, направо към лагера на Самбуру, а едновременно с това се разнесе ревът на Кинг и крясъкът на тристата души от племето Вахима, които, въоръжени с асагайе2, тояги и ножове, се хвърляха неудържимо напред. Започна битка, която беше още по-страшна, защото се водеше в тъмнината, тъй като в паниката бяха изпотъпкани всички огньове. Но още в началото при вида на огнените змии сзибурите бяха обзети от сляп ужас. Това, което се случи, напълно надминаваше разума им. Те знаеха само, че саги нападнали някакви страшни същества

——

1 .Помба Асагайе пиво от просо, което пият негрите, — Б. а.

 

и че ги заплашва неизбежна, ужасна гибел. По-голямата част избягаха, преди да ги достигнат копията и тоягите на воините на Вахима. Сто и триисет-четирийсете души, които Мамба успя да събере около себе си, оказваха упорита съпротива, но когато при блясъка на изстрелите видяха грамадното животно, а на него облечения в бяло човек, и когато в ушите им екнаха гърмежите на оръжието, с което Кали стреляше често, сърцата им замряха. Щом Фумба видя от планината първата ракета, която се пръсна по височините, също се просна ужасен на земята и лежа няколко минути като мъртъв. Но като се съвзе, разбра по отчаяния рев на воините, че някакви духове унищожават долу самбурите. Тогава го озари мисълта, че ако не помогне на тези духове, гневът им може да се обърне и срещу него, а тъй като унищожението на самбурите представляваше за него спасение, той събра всичките си воини, измъкна се от страничния таен изход на бомата и прегради пътя на по-голямата част от бегълците. Битката се превърна в клане. Тъпаните на самбурите престанаха да гърмят. Мракът, раздиран само от червените блясъци, изхвърляни от пушката на Кали, се изпълваше от писъка на убиваните, от глухите удари на тоягите о щитовете и от стенанията на ранените. Никой не молеше за милост, защото негрите не знаят що е пощада. Опасявайки се да не поразява в тъмнината и бъркотията своите хора, Кали престана да стреля, стисна меча на Гебхър и се хвърли с него сред неприятелите. .Сега самбурите можеха да бягат от планината към своите граници само през един широк прулом, но тъй като този прулом бе завардил с воините си Фумба, от цялото множество оцеляха само онези, които се проснаха на земята и се оставиха да ги хванат живи, макар и да знаеха, че ги чака страшно робство или мъчителна смърт от ръцете на победителите. Мамба се отбраняваше геройски, докато ударите на тоягите му смазаха черепа. Неговият син, младият Фару, попадна в ръцете на Фумба, който заповяда да го вържат и оставят като бъдеща благодарствена жертва за духовете, които му бяха дошли на помощ.

Стас не подгони страшния Кинг в боя, позволи му само да реве за още по-голям ужас на неприятелите. Сам не гръмна нито веднъж с щуцера си срещу самбурите, първо, защото беше обещал на малката Нели, когато напускаше Луела, че няма да убие никого, и, второ, защото нямаше желание да убива хора, които нито на него, нито на Нели са направили нещо лошо. Беше достатъчно, че гарантира на воините от Вахима победа и освободи обкръжения в голямата бома Фумба. Ето защо, когато след малко Кали дотича с вестта за окончателната победа, той му заповяда да спрат битката, която още кипеше сред гъсталаците и скалните бездни и която упоритостта на стария Фумба все още продължаваше.

Докато Кали успя обаче да ги усмири, настъпи денят. Слънцето, както обикновено става между тропиците, бързо се изтърколи зад планините и заля с ясна светлина бойното поле, на което лежаха над двеста трупа на самбурм, изпонамушени с копията или пребити с тоягите. След известно време, когато най-после битката престана и само радостният крясък на воините от Вахима нарушаваше утрината тишина, отново се появи Кали, но с такова мрачно и печално лице, та още отдалеч можеше да се познае, че го е сполетяло някакво нещастие.

Той застана пред Стас, започна да се удря с юмруци по главата и жално да вика:

— О, велики господарю — Фумба куфа! Фумба куфа!1

— Убит? — повтори Стас.

Кали разказа какво се беше случило .и от думите му се изясни, че причината за станалото е било само упорството на Фумба, тъй като се опитал да доубие двама самбури, когато вече битката била спряла и от единия от тях получил удар с копие.

За един миг вестта се разнесе между всички воини от Вахима и около Кали се събра цяла тълпа. След малко шестима воини донесоха на копията си стария крал, който не беше убит, но тежко ранен и желаеше преди смъртта си да види могъщия господар върху слона, истинския победител на Самбуру.

Безкрайното му възхищение се бореше с мрака, с който смъртта покриваше очите му, а бледите му и разтегнати от пелеле бърни шепнеха тихо: — Янциг! Янциг!…

Но веднага след това главата му увисна назад, устата му се разтвори широко и той издъхна.

Кали го обичаше и се хвърли разплакан върху гърдите му. Едни измежду воините започнаха да се удрят по главите, други да провъзгласяват Кали за крал и да „янцикат“ в негова чест. Някои паднаха по очи пред младия владетел. Не се обади нито един глас против, защото властвуването се падаше на Кали не само по право, като най-голям син на Фумба, но и като победител.

А в това време в колибите на магьосниците в бомата на връх планината се обадиха дивите крясъци на злия „Мзиму“, същите каквито Стас беше чул в първото негърско село, но този път те бяха насочени не срещу него, а искаха смъртта на пленниците заради убийството на Фумба. Тъпаните започнаха да гърмят. Воините се подредиха в дълга върволица, по трима в колона и започнаха боен танц около Стас, Кали и тялото на Фумба.

——

1 Фумба е убит! — Б. пр.

— Оа, оа, ях! — повтаряха всички гласове; главите се поклащаха с еднообразни движения надясно и наляво, проблясваше бялото на очите им, а остриетата на копията проблясваха на утринното слънце.

Кали се изправи, обърна се към Стас и рече:

— Велики господар доведе в бома бейби и живее в колиба на Фумба. Кали бъде крал на Вахима, а велики господар, крал на Кали.

Стас поклати глава в знак на съгласие, но остана тук още няколко часа, защото и на него, и на Кинг се полагаше почивка.

Тръгна едва привечер. През време на неговото отсъствие телата на загиналите бяха събрани и хвърлени в дълбоката пропаст наблизо, над която веднага започнаха да се вият цели ята лешояди; магьосниците извършиха приготовления за погребението на Фумба, а Кали пое властта като единствен владетел наживота и смъртта на всичките си поданици.

— Знаеш ли кой е Кали? — попита Стас момичето.

Нели го погледна учудено.

— Твой бой.

— А-ха, бой! Кали сега е крал на племето Вахима. Тази новина зарадва много Нели. Внезапната промяна, благодарение на която бившият роб на жестокия Гебхър, а след това покорен слуга на Стас, бе станал крал, к се стори нещо необикновено и същевременно много забавно.

Но забележката на Линде, че негрите са като децата, които не са способни да запаметят това, което е било вчера, по отношение на Кали не се потвърди, защото щом Стас и Нели стигнаха в подножието на планината Боко, той ги посрещна с обикновените признаци на покорство и радост и повтори думите, които вече бе казал преди това:

— Кали бъде крал на Вахима, а велики господар крал на Кали.

И ги обкръжи с почти божествена почит, като особено се кланяше пред цялото население на Нели, защото знаеше от опит, придобит през време на пътуването, че великият господар се грижеше повече за малката бейби, отколкото за себе си.

Той ги въведе тържествено в престолната бома на върха и им остави на разположение колибата на Фумба, която приличаше на голям плевник, разделен на няколко стаи. На жените от Вахима, които пристигнаха заедно с тях от Луела и които не се бяха нагледали достатъчно на „добрия Мзиму“, поръча да поставят в първата стая гърнета с мед и кисело мляко, а когато разбра че бейби изморена от пътя, е заспала, заповяда на всички жители да пазят тишина, защото в противен случай за наказание ще реже езици. Но той бе решил да почете гостите още по-тържествено и за тази цел, когато след кратка почивка Стас излезе от помещението, приближи се до него и като се поклони каза:

— Утре Кали заповяда погребат Фумба и заколят за Фумба й за Кали толкова пленници, колкото пръсти имат двамата на ръцете, но за бейби и за великия господар Кали заповяда заколят Фару, син на Мамба, и венги, венги самбури, които Вахима хванали.

Стас навъси вежди и се вгледа със стоманените си очи в очите на Кали, а след това отвърна:

— Забранявам ти да правиш това!

— Господарю — каза с колеблив глас младият негър, — Вахима винаги коли пленници. Старият крал умре — колят, млад крал се възкачва — колят. Ако Кали не заповяда да колят, Вахима помисли, че Кали не крал.

Стас го гледаше все по-сурово.

— Е и какво? — попита той. — Ти нищо ли не научи на планината „Линде“ и не си ли християнин?

— Християнин съм, велики господарю.

Тогава послушай ме! Вахима имат черни мозъци, но твоят мозък трябва да бъде бял. Ти, след като си станал крал, трябва да ги просветиш и да ги научиш това, което научи сам от мен и от бейби . Те са като чакали и като хиени — направи ги хора. Кажи им, че пленниците не бива да се колят, защото за кръвта на беззащитните наказва великият дух, на който се молим и аз, и бейби. Белите не убиват робите, а ти искаш да бъдеш по-лош към тях, отколкото беше към тебе Гебхър — ти, християнино! Засрами се, Кали, смени старите противни обичаи на Вахима с добри, а затова ще те благослови бог и бейби няма да каже, че Кали е див, глупав и лош негър.

Ужасен рев в колибите на магьосниците заглуши думите му. Стас махна с ръка и продължи:

— Чувам, че вашият зъл „Мзиму“ иска кръвта и главите на робите. Но нали ти знаеш какво представлява това и няма да се изплашиш. Ето какво ще ти кажа: вземи бамбукова пръчка, иди в колибите и бий по гърба на магьосниците дотогава, докато започнат да реват по-силно от тъпаните си. А тъпаните изхвърли насред бомата, та всички Вахима да видят и разберат как ги лъжат тези негодници. Кажи също така на твоите глупави сънародници това, което сам заяви на хората на M’Pya; че там, където е „добрият Мзиму“, не може да се пролива човешка кръв.

Думите на Стас, изглежда, убедиха младия крал, защото той погледна малко по-смело и рече:

— Кали избие, ах, избие магьосници, изхвърли тъпани и каже на Вахима, че там, където е добрият Мзиму, не трябва никого да убива. Но какво да направи Кали с Фару и самбурите, които убили Фумба?

Стас предварително беше обмислил всичко и само чакаше този въпрос, та веднага му отговори:

— Твоят баща загина и неговият баща загина. Значи — глава за глава. Ще сключиш с младия Фару кръвно примирие, след което Вахима и Самбуру ще живеят в съгласие, спокойно ще отглеждат маниока и ще ловуват. Ти ще разкажеш на Фару за великия дух, който е баща на всички, бели и черни хора, а Фару ще те обича като брат.

— Кали има сега бял мозък! — отвърна младият негър. С това разговорът приключи. Скоро отново се чуха диви крясъци, но вече не на злия „Мзиму“, а на двамата магьосници, които Кали налагаше с все сила. Жените, които бяха наобиколили долу в тесен кръг Кинг, притйчаха на един дъх горе, за да видят какво става, но бързо се убедиха със собствените си очи и от признанията на магьосниците, че злият „Мзиму“, от който трепереха досега; е само издълбан дънер с опъната отгоре кожа от маймуна.

Когато съобщиха на младия Фару, че не само няма да му смажат главата в чест на „добрия Мзиму“ и на великия господар, но че Кали ще изяде „парченце“, от него, а той „парченце“ от Кали, не искаше да вярва на ушите си, ала като разбра след това на кого дължи живота си, легна по очи: на земята пред входа на колибата на Фумба и лежа, докато Нели излезе при него и му каза да стане. Тогава той хвана с черните си длани нейното малко краче и го постави на главата си в знак на готовност да й бъде роб за цял живот.

Жителите на племето Вахима се чудеха много на заповедите на младия крал, но присъствието на непознатите гости, които смятаха за най-могъщите магьосници в света, беше причина никой да не посмее да се възпротиви. Старите не бяха обаче доволни от новите обичаи, а двамата магьосници, като разбраха, че добрите времена са свършили за тях завинаги, се заклеха жестоко да си отмъстят на краля и на странниците.

През това време погребаха тържествено Фумба в подножието на скалата под бомата. Кали заби на гроба му кръст от бамбукови пръти, а негрите поставиха няколко съда с помба ’ и сушено месо, „за да не им досажда и да не ги плаши нощем“.

След кръвното побратимяване между Кали и Фару предадоха тялото на Мамба на самбурите.