Сандра Браун
Бягство (16)

Глава 16

Той влезе, затвори вратата зад себе си, свали тъмните очила и шапката и ги остави на масичката до недокоснатата кошничка с лакомства, които бяха приготвили за нея дамите от католическата общност.

Миришеше на слънце и сапун, беше прясно избръснат. Облечен в чисти, но поизносени дънки и обикновена бяла риза, кожен каубойски колан и каубойски ботуши, той привличаше неотразимо.

И стадо мустанги да дърпаха Тийл в противоположната посока, пак нямаше да й попречат да се хвърли към него. Или може би той посегна към нея?… После тя така и не можеше да си спомни кой бе направил първото движение. И в края на краищата, не беше важно кой е първият.

Важна беше само неговата прегръдка, която я погълна цяла. Тялото й се прилепи до неговото и той я притисна силно. Напиращите сълзи потекоха свободно по бузите й и попиха в ризата му. Той положи широката си длан върху главата й и я притисна към себе си, за да заглуши нейните прекъсващи, високи изхлипвания.

— Умрял ли е? Да не си дошъл да ми кажеш, че Рони е умрял?

— Не, не съм дошъл за това. Не знам нищо за Рони.

— Предполагам, че това е добре.

— И аз.

— Не мога да повярвам, Док. Този звук. Този ужасен, оглушителен звук. И после го видях паднал там, неподвижен, сред стъкла и кръв. Много кръв.

— Шшт.

Тя чуваше успокоителните думи, прошепнати в косата и край слепоочията й. После думите затихнаха и само неговият дъх, устните му се спуснаха по челото й, докосвайки влажните й клепачи. Тийл вдигна глава и го погледна през сълзи. Посегна да докосне лицето му и дъхът й секна от напиращо желание. Чу неговото дълбоко вдишване.

След миг устните им се сляха. Настоятелни и жадни, неговите устни мачкаха нейните и ги разделяха. Езиците им се срещнаха, започнаха да се милват и след малко неговият овладя устата й. Тийл сключи ръце на тила му. Зарови пръсти в косата му и се отдаде на неговите целувки. В жеста й имаше нещо символично, ярко сексуално.

Сетивата й се изостриха, сякаш под въздействието на силен стимулант. Всеки неин рецептор бе достигнал кулминацията на чувствителността си. Никога не се бе усещала по-жива, но все още се чувстваше донякъде изплашена. Като дете на първия си карнавал тя бе омаяна и зашеметена от бурята на усещанията, отвлечена от нейния вихър, победена, неспокойна и въпреки това жадуваща непознатото.

Токата на колана му се врязваше в мускулите на корема й, но усещането не беше неприятно. Студеният метал се затопляше от допира с плътта й между ръба на късата нощница и на бикините. Силните му и уверени ръце обгърнаха кръста й и я привлякоха към него.

Устните му се заспускаха с леки целувки по шията й. Тя изви глава на една страна и почувства как дъхът и езикът му леко докосват долната част на ухото й. Леко извърна настрана цялото си тяло и целувките му слязоха още по-надолу, по врата и рамото й. Той повдигна косата й и я целуна по тила. Докосването на устните му накара една възторжена тръпка да премине по гръбнака й.

Вече обърната с тил към него, тя се облегна на широките му гърди и той нежно положи длани върху челото й. Ръцете му се спуснаха надолу, притиснаха гърдите й, обхванаха ги, започнаха да ги мачкат, след това продължиха да се спускат по ребрата, стигнаха до хълбоците и спряха там.

Тя трептеше от възбуда, притисната в него, движенията й бяха котешки, безсрамни, подканващи. Той отвърна, плъзвайки ръка в бикините й, надолу, все по-надолу, чак до мястото, където се сливаха бедрата й.

Когато намери нейния център, тя изохка името му, обърна глава и потърси устните му.

Продължиха да се целуват, а ръцете му не спираха да галят, да разделят, да проникват. Тя изви гръб назад, изпъвайки се към ръката му, докато раменете й не опряха в ключиците му и главата й се вдълба в рамото му.

Притисна ръка върху неговата и я накара да се изкачи по-нагоре. Но това още не беше достатъчно. Искаше да бъде близо до него. Колкото може по-близо… а още не беше достатъчно близо.

Тийл внезапно се извърна и се прилепи към него. От гърдите му се изтръгна нисък, ръмжащ звук, животински, възбуждащ. Той обхвана с длани седалището й и я повдигна нагоре. Телата им бяха като две точно прилягащи парчета от мозайка. Прегръдката им бе съвършена. Изумителна. Тийл вдигна единия си крак и го уви около кръста му. Целуваха се лудо и той галеше нежната вътрешна повърхност на бедрото й.

После я отнесе в леглото. Беше само на няколко крачки, но на нея й се струваше, че минава цяла вечност, докато го почувства как ляга върху нея. Намести се, за да поеме тежестта му.

Той зарови пръсти в косата й и я отмести от лицето й. Очите му преливаха от желание и сякаш щяха да я удавят в погледа си.

— Не знам какво харесваш.

Гласът му беше хрипкав. Повече от обикновено. Поиска й се да е осезаем, за да го усети как драска по кожата й, както преди час я беше драскал пясъкът, който вятърът запращаше върху нея.

Прокара пръсти по очертанията на веждите му, спусна се по гърба на правия, тесен нос, обходи нежно ръба на устните му.

— Тебе.

— Какво искаш да направя?

За един ужасен момент й се стори, че отново ще избухне в сълзи. Емоцията повдигаше гърдите й, стискаше я за гърлото, но тя успя да се овладее.

— Убеди ме, че съм жива, Док.

Той започна, като свали нощницата й и плъзна устни по гърдите й. Целуна ги една след друга и продължи да отпива от тях, докато ги усети готови за него, а после пусна в действие езика си. Гледката беше невероятно възбуждаща. Тя ставаше все по-неспокойна и разгорещена. Усещаше как между бедрата й се събира напрежение.

После устата му обхвана втвърденото й зърно. Копринената топлина и мачкащите движения на устните му й действаха тревожно еротично. Хълбоците и бедрата й не можеха да останат спокойни, а когато коляното й се пъхна между краката му и леко се потърка в издатината, която намери там, той изстена от болка и удоволствие.

Изведнъж той стана от леглото и започна припряно да се съблича. Гърдите му не бяха прекалено окосмени. Кожата му беше опъната, мускулите — добре очертани, но не гротескно изпъкващи. Коремът беше плосък, а пенисът му стърчеше предизвикателно точно над мястото, където изтъняващите хълбоци се сливаха със силните бедра.

Той опря едното си коляно на леглото и тогава Тийл се надигна. Пръстите й проследиха линията на копринените косъмчета, които разделяха корема му на две и се спускаха към ветрилото от по-гъста растителност. Пенисът му беше топъл, твърд, жив, главичката й се стори като от коприна. Той я остави да го изучава без капчица стеснителност.

Но след миг изстена:

— Тийл…

И я положи леко обратно на леглото. Надвеси се над нея и свали бикините й. Замря за миг, вгледан в нея с неприкрито възхищение. После се наведе и я целуна точно над линията на косъмчетата на венериния хълм. Това беше ленива, сексуална, влажна целувка, която я накара да посегне към него с нетърпение и копнеж.

Той се отпусна върху нея. Бедрата й се разтвориха от само себе си. Той пъхна ръце под гърба й и я притисна към себе си.

И проникна в нея.

 

 

Двамата лежаха вплетени един в друг, голи, без никакъв чаршаф. Климатикът бълваше студен въздух в малката стая, но телата им излъчваха топлина.

Тийл почувства студена тръпка. Лежеше върху него, положила глава на гърдите му, едната й ръка обвиваше кръста му, а другата бе сгушила между краката му. Той дишаше равномерно и задоволено, галейки лениво косата й.

— Мислех, че съм те наранил.

— Наранил? — измърмори тя.

— Ти извика.

Да. При първото проникване. Сега си го спомни. Тя зарови глава в гърдите му и го потърка с нос.

— Защото ми стана толкова хубаво.

Ръцете му се обвиха около нея.

— И на мене. Това, което направи…

— Какво?

— Това.

— Аз не правя никакви неща.

Той отвори очи и се усмихна.

— Напротив, правиш.

— Наистина ли?

— Хмм. Направо прекрасно.

Тя се изчерви и обърна буза към гърдите му.

— Е, благодаря.

— Удоволствието беше мое.

— Изморена съм.

— И аз.

— Но не искам да спя.

— И аз не искам.

Няколко мига минаха в сладки мечтания. После Тийл положи ръце на гърдите му и подпря брадичката си на тях.

— Док?

— Хмм.

— Спиш ли? Може ли да те попитам нещо?

— Давай.

— Какво правим ние?

Той отвори едното си око и я погледна.

— Научното наименование ли ти е необходимо, или изисканите изрази, а може би жаргонът на двайсет и първи век?

Тя се намръщи на закачката му.

— Исках да кажа…

— Знам какво искаше да кажеш — отвори и другото си око и надигна глава от възглавницата, за да я погледне от по-удобен ъгъл. — Точно това, което каза по-рано, Тийл. Убеждаваме се един друг, че сме живи. Не е чудно, че хората искат секс, след като преживеят събития, който застрашават живота им. Или когато са получили напомняне, че са смъртни, например след погребение. Сексът е основното потвърждение на факта, че сме живи.

— Наистина ли? Е, това е най, ама най-фантасекстичното потвърждение на инстинкта за самосъхранение, което някога съм преживявала — той се засмя. Но Тийл млъкна, вслушвайки се в себе си. Духна лекичко в космите, които гъделичкаха устните й. — Само това ли беше?

Той подпря брадичката й с пръст и я накара да вдигне глава, за да го погледне отново.

— Всичко между нас ще бъде сложно, Тийл.

— Още ли обичаш Шари?

— Обичам хубавите спомени за нея. И мразя лошите. Но ако намекваш, че съм се вкопчил за нейния призрак, нека те уверя, че не е така. Връзката ми с нея — хубава, лоша или безразлична — няма да ми попречи да имам друга жена.

— Ще се ожениш ли пак?

— Бих искал. Ако обичам една жена, аз искам да живея заедно с нея, а за мене това означава брак.

След миг той запита:

— Ами твоите спомени за Джон Малоун?

— Като твоите — и сладки, и горчиви. Преживяхме една вълшебна приказка. Може би се оженихме твърде скоро, пламтящи от страст, преди истински да се опознаем един друг. Ако не беше умрял, кой знае? Кариерата може би щеше да ни отведе в различни и несъвместими посоки.

— Но сега той ще остане в спомените ти като мъченически загиналия чаровен принц.

— Не, Док. И аз не се вкопчвам в един безплътен призрак.

— Ами Джо?

— Този Джо е женен — напомни му тя.

— Но ако не беше?

Мисълта й се спря за миг на Джоузеф Маркъс, после Тийл поклати глава.

— Сигурно за известно време нещата щяха да вървят добре и после щяхме да се разделим. Той беше развлечение, а не сърдечно увлечение. Нищо сериозно, уверявам те. Почти не си го спомням.

Тя се надигна и започна да глади космите по гърдите му.

— А тебе ще те помня. Изглеждаш точно така, както си те представях.

— Представяла си си как изглеждам гол?

— Признавам си.

— Кога?

— Когато влезе в магазина, струва ми се. Някъде дълбоко в мисълта ми се мярна: „О, страхотен е.“

— Страхотен ли съм?

— Ужасно страхотен.

— Е, благодаря, госпожо — каза той нарочно провлечено. Премести поглед към гърдите й и добави: — И ти изглеждаш апетитна.

— Обзалагам се, че го казваш на всички момичета, които ти сядат на скута.

Той се усмихна, взе един кичур от косата й и го потърка между пръстите си. Усмивката му постепенно изчезна и когато заговори, тонът му беше доста по-сериозен.

— Много неща преживяхме заедно, Тийл. Видяхме едно раждане. Докоснахме се до смъртта. Напрегнати часове, когато не знаехме как ще свърши всичко. Такива травми влияят на хората. Свързват ги.

Думите му повтаряха нейните собствени мисли по този въпрос. Но това, че приписваше тяхната връзка единствено на травматичните събития, или че можеше да свърже плътското желание с такова прагматично, научно обяснение, не й се стори особено ласкателно.

А ако предната вечер се бяха срещнали на коктейл? Нямаше да има нито искри, нито топлина, а сега нямаше да бъдат заедно в леглото. Точно това всъщност казваше той. Ако случилото се му служеше само за да илюстрира един психологически феномен, нямаше смисъл излишно да удължава неизбежното сбогуване.

Поздравления, Док. Ти си моята първа — и може би последна — връзка за една нощ. За една сутрин, по-точно.

Тя се раздвижи, за да стане, но той използва размърдването й, за да я привлече върху себе си и двамата се озоваха корем до корем, а краката й лежаха между неговите.

— Въпреки опасността за нас — и за всички в магазина — периодично и невероятно живо си представях това.

Тя намери отнякъде достатъчно глас, за да запита:

— Кое?

Ръцете му погладиха гърба й, спуснаха се към седалището й, докъдето можеха да стигнат по бедрата й.

— Тебе!

Той надигна рамене, за да я целуне. Отначало целувката беше бавна и методична, езикът му се разхождаше из устата й, а ръцете му продължаваха да галят гърба й от раменете до бедрата.

Тя имаше чувството, че мърка. Всъщност наистина мъркаше. Когато той усети трептенето, целувката му стана по-напрегната. Обхвана с длани седалището й и я притисна силно върху възбудения си пенис. Тя се залюля предизвикателно отгоре му. Той изруга тихо, но това прозвуча еротично. Плъзна ръце надолу по гърба й, чак до бедрата и ги раздели.

После отново проникна вътре с мощно, твърдо, пожелано от нея движение. Изпълваше не само тялото й. Запълваше една неизказана на глас потребност, която от дълго време я разпъваше. Даваше й усещане за пълнота и смисъл, каквито дори най-големите успехи в работата й не успяваха да й дадат.

Движеха се в съвършен ритъм. Тя не можеше да проникне толкова дълбоко в него, колкото й се искаше, и той сигурно се усещаше така. Защото когато възбудата му стигна върха си, той повелително я задържа на място, а пръстите му се забиваха дълбоко в плътта й. Тя зарови лице в ямката под рамото му и го захапа здраво.

Беше дълга, бавна и нежна кулминация. И отшумяваше също така дълго, бавно и нежно.

Тийл беше толкова отпусната, така задоволена, че й се струваше, че се е стопила и е станала част от него. Не можеше да различи своята кожа от неговата. И не искаше. Дори не помръдна, когато той придърпа над тях чаршафа и одеялото. Тя заспа, все така сгушена до него, с ухо, положено на сърцето му.

— Тийл?

— Хмм.

— Будилникът ти.

Тя измърмори недоволно и пъхна ръцете още по-дълбоко в топлината на ямките под мишниците му.

— Трябва да ставаш. Хеликоптерът ще дойде да те вземе, нали не си забравила?

Не беше забравила. Но не искаше. Искаше да остане точно там, където беше сега, поне за следващите десет години. Щеше да се наспи достатъчно, за да си навакса за съня, който бе загубила последната нощ. Толкова време щеше да й стигне, за да се насити на Док.

— Хайде. Ставай — той я целуна нежно по дупето. — Приведи се в ред, преди да е дошъл шериф Монтес.

Тя измърка и се изтъркаля настрани. Прозя се широко и запита:

— Откъде знаеш какво сме се уговаряли?

— Той ми каза. Така разбрах къде да те намеря.

И отвърна на сънения й поглед:

— Той знаеше, че искам да те намеря. Това ли искаше да чуеш?

— Да.

— Приятели сме с него. Понякога играем покер. Знае моята история, знае защо съм дошъл чак тук, но умее да пази тайна.

— Дори от ФБР ли?

— Попита дали може да вземе моите показания и Калоуей се съгласи. И без това имаше много работа — той спусна крака от леглото. — Имаш ли нещо против пръв да ползвам банята? Няма да се бавя.

— Разбира се, заповядай.

Докато се навеждаше, за да си вземе боксерките, я видя как вдига ръце високо над главата си, извива се и се протяга лениво. Той седна на леглото, загледан в гърдите й. Погали щръкналите им връхчета.

— Може би не искам да се качваш в този хеликоптер.

— Поискай и може би няма да се кача.

— Ще се качиш.

— Трябва — каза тя тъжно.

Той въздъхна и дръпна ръце от нея.

— Да…

И се запъти към банята.

— Може би — прошепна Тийл на себе си — ще мога да те убедя да дойдеш с мене.

Тя извади от куфара си сутиен и бикини, облече ги и тъкмо щеше да обуе едни чехли, когато усети, че Док я наблюдава.

Обърна се, готова да се усмихне многозначително и подхвърли някоя шега за воайорите. Но изражението му я възпря. Виждаше го, че кипи от ярост.

Смаяна, понечи да отвори уста, за да запита какво става, когато той протегна ръка към нея. На дланта му лежеше диктофонът. Беше в джоба на панталоните й, които беше захвърлила заедно с другите си мръсни дрехи на куп върху скрина. Той ги беше преместил и беше открил диктофона.

Лицето й навярно бе издало чувството й за вина, защото той натисна яростно копчето и гласът му проряза тишината: „Например, това, че отрицателното обществено мнение повлия на болницата. Онова отрицателно обществено мнение, което се създава и подхранва от хора като вас.“

Със същата ярост натисна копчето за спиране и хвърли диктофона на леглото.

— Вземи си го.

И като изгледа мрачно смачканите чаршафи, добави:

— Спечели си го.

— Док, виж, аз…

— Ти получи това, за което беше тръгнала. Хубава история.

Отблъсна я, взе дънките си и сърдито започна да ги навлича.

— Ще престанеш ли за малко с оправданото си възмущение, за да ме изслушаш?

Той протегна ръка към обвиняващия диктофон.

— Чух достатъчно. Всичко ли записа? Всички пикантни подробности от личния ми живот? Изненадан съм, че толкова се забави. Мислех, че ще се затърчиш презглава към Далас, да почнеш да монтираш всичкия прекрасен материал, който си събрала за мене — Закопча дънките и грабна ризата си от пода. — О, не, почакай. Искаше първо да те чукам. След като Джо Не-знам-си-кой се оказа боклук, егото ти се нуждаеше от подкрепления.

Оскърблението улучи целта си и тя го нападна на свой ред.

— А кой в чия стая дойде? Не съм те преследвала. Ти сам дойде тук, не помниш ли?

Той не можа да намери единия си чорап и изруга. Обу обувката на бос крак.

— И не съм виновна, че ти представляваш хубава история — извика тя.

— Не искам да бъда история. Никога не съм бил.

— Много лошо, Док. Ти си история. Просто си. Преди беше известен, сега си герой. Тази нощ спасяваше хора. Мислиш ли, че това ще мине незабелязано? Тези хлапета и родителите им ще споменават „Док“. И другите заложници също. Всеки репортер, който си заслужава заплатата, ще търси да се добере до истината. Дори твоят приятел Монтес няма да е в състояние да те предпази от публичността. Ще станеш новина, независимо какво искаш. Но когато излезе наяве, че „Док“ е изчезналият доктор Брадли Стануик, тогава ставаш голяма новина. Огромна новина.

Той махна отново към диктофона.

— А ти ще ги надминеш всичките, нали? Има ли микрофон под леглото? Сигурно си се надявала да запишеш възбуждащи креватни разговори?

— Върви по дяволите.

— Нищо в тебе не би ме учудило.

— Вършех си работата.

— А аз пък си мислех, че говоря поверително. Но ти ще го използваш, нали? Това, което мислех, че ти казвам поверително?

— По дяволите, ужасно правилно предположение!

Той стисна яростно зъби. Хвърли й свиреп поглед, после се запъти към вратата. Тийл се спусна след него, сграбчи го за ръката и го завъртя към себе си.

— Това може да е най-доброто, което някога ти се е случвало.

Той издърпа ръката си от нейната.

— Не виждам такова нещо.

— Бих могла да те принудя да се изправиш лице в лице с факта, че си сбъркал, като си избягал. Снощи… — тя се запъна, бързайки да изкаже най-същественото, преди да е избухнал. — Снощи ти каза на Рони, че не може да бяга от проблемите си. Че бягството не е решение. Но ти точно така си постъпил, нали?

Дошъл си тук и си заровил глава в пясъците на Западен Тексас, отказвайки да приемеш това, което знаеш, че е истина. Че си способен лечител. Че правиш нещо. Че правеше нещо. Че отсрочваше или отменяше смъртната присъда за пациентите и семействата им. Само Господ знае какво би могъл още да направиш.

Но заради гордостта и гнева си, заради това, че се разочарова от колегите си, ти изостави всичко. Изхвърли и бебето заедно с мръсната вода. Ако тази история те закара отново под светлините на прожекторите, ако има някакъв шанс тя да те подтикне да се върнеш към практиката си, проклета да съм, ако тръгна да се извинявам заради нея.

Той й обърна гръб и отвори вратата.

— Док? — извика тя. Но чу само:

— Возилото ти пристигна.