Реймънд Фийст
Полетът на Нощните ястреби (22)

19
Клопки

Калеб се придвижваше внимателно в мрака.

Преди няколко часа бе напуснал тайната квартира и бе слязъл в каналите заедно с Тал Хокинс. Единият бе поел на север, а другият на юг. Други агенти на Конклава прикриваха гърбовете им и двамата можеха да се съсредоточат.

Калеб се придвижваше стъпка по стъпка през задръстената с боклуци дълбока до коляно вода. С Тал бяха решили те да разузнаят двете места, защото имаха добро обучение от Острова на чародея. Въпреки че нямаха магически дарби, сетивата им бяха максимално изострени и това им даваше шанс за оцеляване. Щом и опитни крадци загиваха по тези места, значи нещо не бе в ред.

Знаеше, че Тал напредва също толкова внимателно и няма да премине отвъд безопасната зона. Но все пак нямаше гаранции и двамата бяха изложени на голям риск.

Пъг и Магнус бяха пристигнали сутринта, за да се погрижат в случай на директна намеса от страна на Варен. Пъг беше решил да пренебрегне риска, за да е подръка — магьосникът вече го бе изненадал, като бе повел лично атаката срещу Острова на чародея преди две години. Калеб намираше сравнението с хлебарка за много подходящо. Талвин и Каспар бяха убили магьосника на два пъти през последните години, но той пак се връщаше.

Бяха поели разузнаването и защото Варен може да бе вдигнал защита срещу магьосници. Двамата нямаха дарба, но бяха научени да усещат наличието на магия и с оглед на предишния си опит бяха най-подходящи за задачата.

Нещо се удари в крака на Калеб и той погледна надолу. Във водата плуваше мъртва котка. В този миг усети нещо. Докосна умрялото животно и почувства леко гъделичкане. Спря. Котката не беше умряла от естествена смърт.

Затвори очи. Отпусна се и опита да заглуши шумовете на канализацията. Течащата вода, въртящите се в далечината колела, глъчката от улиците отгоре. Освободи сетивата си и напипа нещо!

Отвори очи и се огледа, макар да знаеше, че няма да види нищо. Единствената светлина идваше от уличните решетки над него. Очите му бяха привикнали със сумрака, но той знаеше, че защитните заклинания вероятно са невидими.

Направи две крачки и настръхна. Разбра, че не може да продължи напред, без да пострада.

Изчака почти час. Ако тук имаше Нощни ястреби, все щеше да чуе нещо. Лек шепот, изскърцване на стол или тракане на чаша.

Продължи да чака.

След като измина и втори час, бе убеден, че тук няма никого.

Отстъпи назад и отбеляза с ножа си мястото на дясната стена. След това побърза да се върне при баща си.

 

 

Пъг обмисляше сведенията. Тал се бе върнал с подобен доклад. Не беше видял мъртви котки, но бе усетил същото настръхване. След това бе изчакал, но и той не бе чул нищо.

За разлика от останалите части на канализацията, в тези места нямаше никакви плъхове. В крайна сметка Тал бе стигнал до същите заключения като Калеб и се бе върнал.

— Какво знаем за града над тези места? — попита Пъг.

— Южното е под квартала с кланици, щавачници и разни други занаяти, които искат вода и включват много неприятни миризми — обясни Чезарул.

— Тоест е място, на което не ходят много хора — отбеляза Пъг.

— Северното е под един от най-бедните квартали, с множество съборетини, долнопробни кръчми и сблъскани едно до друго магазинчета.

— Тоест там не обръщат голямо внимание кой влиза и излиза.

— Точно така. Кварталът бъка от престъпност. За съответната цена може да си уредиш каквото пожелаеш.

Пъг се замисли.

— И двете места изглеждат добри за скривалища, но по различни причини. Имат бърз достъп до околните улици и канали.

— Дали да не пробваме да проникнем отгоре? — попита Магнус.

— Заклинанията сигурно са предвидени и за това. Мисля, че няма друг начин. Трябва да сляза долу и да огледам сам — той погледна дългата роба, която носеше, откакто се бе върнал от Келеуан преди много години. — За пръв път предпочитам да нося панталон и ботуши, а не роба и сандали.

— Татко, винаги можем да ти измислим някакви дрехи.

— Знаеш ли какво трябва да направим?

— Ти да поемеш северното, а аз южното.

Пъг кимна и каза:

— Калеб, ела с мен. Брат ти ще тръгне с Талвин.

— Ами останалите? — попита Чезарул. — Хората чакат от два часа. Може някой случайно да се натъкне на тях — раздразнението му беше очевидно. Беше дошъл сутринта, готов за нападение, а го караха да чака.

— Потрайте още малко — каза Пъг. — Ако всичко се провали, може да се приберат по двойки. Иначе, ако нападнем Варен неподготвени, ще загинат мнозина.

Търговецът кимна, но изражението му не се промени.

Четиримата се отправиха към широкия тунел. Пъг махна за довиждане на Тал и по-големия си син и последва Калеб.

Вървяха бавно и спираха често, за да се уверят, че не ги следят и не влизат в капан.

— Усещам го — прошепна Пъг, щом стигнаха до мястото. — Върни се до предишния ъгъл и ми пази гърба. Може да отнеме малко време.

Калеб се изтегли и започна да наблюдава баща си от разстояние. За пръв път имаше възможност да го види как използва дарбите си по време на операция, а не докато обяснява на учениците на острова. Бяха изправени срещу възможно най-опасния противник и Калеб се притесняваше за живота на баща си — нещо, което не му се бе случвало досега.

 

 

— Изтегли се назад — каза Магнус.

— Колко? — попита Тал и започна да отстъпва.

— Поне да нямаме пряка видимост — отвърна белокосият магьосник.

— Добре, ще чакам зад ъгъла.

Тал се върна зад ъгъла, спря и напрегна сетивата си, за да долови всяка възможна опасност. Беше добре обучен ловец и малцина можеха да се промъкнат край него.

Мислите му се върнаха към планините на оросините и как амбицията на Каспар бе станала причина за унищожаването на народа му.

Каспар. Все още бе готов да го убие с голи ръце, но бившият херцог на Оласко бе променил живота му повече от всеки друг. Паско, Калеб и останалите учители бяха използвали желанието му за мъст, за да го превърнат в нещо, надхвърлящо мечтите му.

Въпреки това докато служеше на Каспар и после, когато той бе предупредил Конклава за талноя и дасатите, беше открил някои неща, които го объркваха. Беше започнал да го харесва искрено. Каспар бе чаровен, образован и забавен спътник. Ловните му умения отстъпваха само на тези на Талвин и Калеб. Беше много добър с меча. След като се бе отървал от влиянието на Лесо Варен, бе доказал, че е разумен човек и иска да изкупи греховете си.

Да, по-главната цел на Конклава бе да се спре Варен, а не жалките амбиции на Каспар. Но въпреки това Тал, с помощта на Кеш и Кралството, го бе свалил и заточил на другия край на света.

Усмихна се. Ако Каспар бе казал истината за приключенията си, значи бе изживял доста унижения. Представи си го как мъкне на гръб талноя към Павилиона на боговете, без да знае, че само трябва да си сложи пръстена и може да си разменят местата!

Засмя се тихичко.

И в същия миг тунелът експлодира.

 

 

Пъг усети спазъма в магията, която изучаваше, преди да чуе грохота, и автоматично вдигна бариера, обхващаща цялото гърло на тунела.

Това беше смъртоносен капан за всеки, който се опита да премине, без да знае ключа. Магьосниците на Острова на чародея можеха да се справят с проблема, но нямаше време. Пъг тъкмо се опитваше да открие собствен начин, когато каналите са разтресоха от далечен грохот.

Веднага след това защитното заклинание се задейства и изпълни тунела с бяла светлина. По-големият му син бе загубил търпение и бе решил да унищожи преградата, вместо да я неутрализира.

Сякаш наблизо падна гръмотевица. Разнесе се остра миризма, която за момент дори надмогна вонята от канала.

Калеб се обърна и Пъг му махна да се приближи.

— Татко, какво беше това?

— Брат ти. Двете заклинания бяха свързани и когато Магнус загуби търпение… Е, предполагам, че и двете са свалени.

Пъг затвори очи за момент, после каза:

— Ела.

И махна на останалите мъже да излязат от скривалищата си и да ги последват към вероятната база на Нощните ястреби.

— Какво е направил Магнус?

— Старият херцог Джеймс някога беше крадец, наричаха го Джими Ръчицата — каза Пъг.

— Знам, много си ми разказвал за него.

— Той веднъж каза, че има два начина да се мине през сложна ключалка без ключ — махна на сина си да спре и от ръката му се появи светлина. Пъг я вдигна над главата си като факла и продължи напред. — Единият вариант е с шперц.

— А другият?

— Да си носиш наистина голям чук — Пъг се усмихна тъжно.

— Търпението никога не е било от силните страни на Магнус.

— Както и скромността. Съжалявам, че го казвам, но май се е метнал на майка ви.

— Тя не е виновна. По-скоро Накор му оказва лошо влияние.

Пъг се засмя.

— Придобил си мрачен хумор от толкова живот с елфите.

Видяха, че отпред просветлява, и Пъг загаси своята светлина. Коридорът започна да се издига и да се превръща в рампа. Светлината идваше от една голяма решетка на тавана. След малко се озоваха пред тежка дървена врата.

— Мисля, че е време да спрем със скромностите. Заслони си очите.

Калеб стисна очи и ги закри с ръце. Въздухът се изпълни с бръмчене, за момент стана много горещо.

— Вече можеш да гледаш.

Вратата се бе превърнала в димящи овъглени останки. Отзад се чу шум и се появиха тридесетина от техните хора, предвождани от Чезарул.

— Както и предполагах — каза Пъг.

— Какво?

Той махна на сина си и двамата влязоха в широкото празно подземие.

— Тук няма никой! — възкликна Калеб.

— И то от доста време.

— Избягали ли са? — попита Чезарул.

Пъг поклати глава.

— Няма ги от много време. Може би от първата ти атака, сине. Подозирам, че са оставили тези заклинания за заблуда и за да ни забавят, и ние се хванахме.

— Но къде са Варен и Нощните ястреби? — попита раздразнено Калеб.

— Заедно са, но кой знае къде? Чезарул, накарай хората си да претърсят тук и склада отгоре. Да отбележат всичко интересно, но да не пипат нищо. Не вярвам Нощните ястреби да са оставили нещо, но пък може да имат някакъв пропуск — обърна се към сина си. — Чудя се какво ли прави брат ти?

 

 

Тал се надигна от тинята и изплю някакви гадории, за които дори не искаше да си помисля. Взривът го бе изненадал и ушите му пищяха.

Изправи се и опита да почисти дрехите си, доколкото може. Чу, че по тунела се задават хора, и извади меча си.

Убеди се, че са от неговите, и им махна да го последват към мястото, където се намираше Магнус. Едва го виждаше в далечината, но забърза и започна да го настига.

Тунелът започна да се издига и магьосникът спря.

— Съжалявам за шума. Нямаше друг начин.

— Не можа ли да ме предупредиш?

— Нямаше време. Хората ни идват ли?

— Не ги ли чуваш?

— Трудно ми е да чуя и теб. Едва успях да издигна преграда, преди капанът да се задейства. Въобще не мислех за подробностите.

— Ще ни настигнат след две минути.

— Да ги изчакаме. Стигат ми толкова изненади.

След минута се появи отряд от тридесетина въоръжени мъже.

— Готови ли сте? — попита магьосникът.

И се обърна и тръгна през мрака, без да чака отговор.

Тал ги накара да запалят фенерите, но докато се мъчеха с първия, около Магнус се появи светлина. Хокинс сви рамене и махна на всички да го последват.

Озоваха се в по-широк тунел, преграден с метална решетка. Отсрещният край беше затрупан с боклуци. Над решетката имаше няколко вертикални тръби, от които се изливаше мръсотия.

— Тук никога ли не разчистват? — възкликна Тал.

— Ще трябва да попиташ имперските инженери — отвърна Магнус.

— Изглежда задънено. Ако се съди по боклуците, никой не е минавал от години, дори решетката да може да се отвори.

— Външният вид понякога заблуждава.

Магнус премести жезъла в другата си ръка и протегна длан към решетката. Металът започна да се огъва и въздухът се напълни с прах. Накрая решетката падна и отприщи насъбрания боклук. Хората на Тал застанаха по-близо до стените, за да се предпазят.

— Да видим какво има вътре — каза Магнус, когато водата спадна до нормално ниво.

Тръгнаха към пълната с отвратително миришеща мътилка огромна клоака.

— Какво ли е това? — попита Тал.

— Някаква отходна яма. Като тези във фермите, където изливат нечистотиите за тор — Магнус погледна нагоре. — Какво ли има горе?

— Ако не се лъжа, сме точно под зеленчуковия пазар — каза един от мъжете, дочул разговора. — Там всеки ден пристигат каруци от провинцията.

— Сигурно. Тази гадост обаче мирише по-различно.

— Обикновено хвърлят плодове и зеленчуци. Няколко дъждовни бури отмиват всичко.

— Гнилите плодове не миришат на мърша — изръмжа Тал.

Магнус поклати глава.

— Може и да има нещо отдолу, но се съмнявам. Май сме на погрешен… — нещо привлече погледа му и той млъкна.

— Какво има? — попита Тал.

— Виждаш ли онова там?

Според Калеб Талвин Хокинс имаше най-доброто зрение на света. Можеше да различи летящ ястреб на цяла миля и да забележи скрита в храсталака сърна.

— Сега ще проверя — каза Тал и скочи в ямата. Потъна почти до кръста.

— Храбрец.

— И без това вече не приличам на нищо — отвърна Хокинс, докато си пробиваше път към предмета.

— Какво е?

Тал посегна.

— Мисля, че е някакъв съд, направен е от камък.

— Не го докосвай! — изкрещя Магнус, но беше късно.

Помещението се изпълни с бяла светлина и Тал изпита неописуема болка в дясната ръка. Магнус се обърна към мъжете и им изкрещя да бягат.

Те не се нуждаеха от допълнителна покана и хукнаха веднага. Магнус се извърна към пламъците, които излизаха от съда, и бързо успя да произнесе заклинание, което да защити Тал.

Виждаше изписаната на лицето му болка и колко трудно се задържа прав. Дясната му ръка беше сериозно изгорена. На места плътта бе направо овъглена, а ръкавът му все още гореше.

Магнус знаеше, че не разполага с много време, преди жегата да надмогне заклинанието и да убие Тал, така че се съсредоточи и опита да се свърже с Пъг.

Баща му се появи мигновено и бързо се защити от жегата. Помията в ямата бе започнала да бълбука и щеше да заври — ако преди това не се подпалеше.

Тал се препъваше към двамата магьосници.

— Трябва да го измъкнем!

Пъг затвори очи, изрече някакво заклинание и огънят изгасна. Двамата с Магнус се втурнаха и хванаха Тал точно преди да припадне.

— Пренеси го на острова! — изкрещя Пъг.

Магнус измъкна от джоба си една цуранска сфера и обви ръце около Тал. След секунда и двамата изчезнаха.

Пъг се огледа и отиде до каменния съд. Жегата беше унищожила боклуците и сега нещото се виждаше по-добре. Той посегна и го докосна. Вибриращата магическа енергия му бе позната.

— Пипнах те! — каза той с нотка на триумф в гласа.