Ян ван Хелсинг
Децата на новото хилядолетие (9) (Как децата медиуми променят света)

Глава 6
Супердецата медиуми от Китай

За какво става дума?

През март 1979 г. в Китай нашумя случай на малко момче, което можело да „вижда“ с ушите си. Вестникът Sichuan Daily писа, че дванайсетгодишният Танг Ю можел да вижда с уши дори по-добре от нормалните хора с очи. Репортерът Цанг Найминг разследва случая и прави свой репортаж. Момчето е тествано по следния начин: той стиска сгънат на шест лист хартия с букви, изписани със синьо мастило. Танг Ю задържа бележката до ушите си и прочита съдържанието. По-късно прочитал цели стихотворения без никаква грешка.

Това се оказва само началото на необикновената история. По повод на статията, която по онова време изумява Китай, се обаждат родители на други деца със сходни способности; те също са тествани. Китайското правителство дори твърди, че междувременно са открити хиляди китайски деца, които освен с уши можели да „четат“ с език, нос, ръце или крака. Всяко от проверяваните китайчета има различни заложби.

Журналисти и експерти на образованието, науката и медицината интензивно тестват например, две китайски сестри. Те заявяват, че когато слагали бележка до ухото, носа или под мишницата си, виждали думите и образите, изписани на хартията. Само след миг образът изчезвал. Те не знаели кога ще настъпи видението. Някой път трябвало да чакат минути, друг път половин час, а понякога се появявало моментално.

Провокирани от написаното, с феномена се заемат още хора. Оказва се, че той съвсем не е толкова нов. Още през Втората световна война е открито, че някои от мъжете, работещи в радарните станции, са можели да „чуват“ микровълнови сигнали. През 1964 г. пък е намерен младеж, който можел да вижда през стени и други обекти.⁽⁵⁾

За китайските деца медиуми списание Licht Forum пише:

„Приблизително през 1984 г. китайското правителство за пръв път откри дете, едно момче, със способност, която надхвърляше всичко, което бяхме чували до момента. След като правителството проверява медиумните му способности, се оказа, че твърденията са верни. По-късно властите откриват друго дете, след това още няколко, впоследствие стотина и в крайна сметка те се оказват хиляди. По покана на китайското правителство американското списание «Omni» провежда проучване. Журналистите от «Omni» пристигат с предположението, че вероятно става въпрос за измама и са изключително предпазливи. Дават им на разположение около сто деца, с които да работят. Хората от «Omni» изготвят различни тестове: например късат страница от някоя книга, разрязват я на малки късчета и я поставят под мишницата на изследваното дете, но то прочита всяка отделна дума! След като тестват много деца, хората от «Omni» ги обявяват за феноменални; случаят остава без обяснение. Репортажът е от януарския брой на «Omni» от 1985 г. След това откриха подобни деца и в други държави — например Русия, Япония, Канада, Европа и САЩ.“⁽¹⁹⁾

Разтърсващи репортажи. За китайските деца писа и научното списание Nature, което е убедено в автентичността на събитията.

В изключително интересната книга на Пол Донг и Томас Рафил „Индиго-училища — китайски методи за тренинг на надарени деца медиуми“, от която взех повечето от примерите, авторите изброяват имената на момчетата и момичетата (придружени отчасти със снимки), които при тестовете показват следните способности:

• четене и разпознаване на цветове с уши, ръце, подмишници, чело, китка, крак, нос;

• местене на предмети и чупене на клони на дърветата с духовна сила;

• рентгенов поглед: виждане през човешко тяло, картон и стени;

• смятане наум по-бързо, отколкото с калкулатор;

• увеличаване на предмети с взиране и транспортирането им със сила на мисълта;

• отключване на катинари със сила на мисълта;

• виждане на думи и образи върху смачкан или накъсан лист хартия.

Феномените не свършват с Китай, те са разпространени по целия свят.

В столицата на Мексико например, бяха открити повече от хиляда деца, които могат да „четат“ с различни части на тялото си. Сякаш, способността на китайчетата се е пренесла в Мексико и по други места. (В главата за морфогенетичните полета ще се спрем още веднъж на това.)

След като китайското правителство започна да разследва феномена, се оказа, че „четенето“ е само върхът на айсберга. Пол Донг например разказва как хиляди посетители на една конференция са получили по една розова пъпка. След като заели местата си и залата утихнала, на сцената излязло около 6-годишно момиченце, което застанало с лице към публиката. После, с леко движение на ръката то разтворило пъпките и те се превърнали в красиви рози.

Пол Донг описва и друга демонстрация, в която участват около 500 китайски деца. Едно от тях застанало пред аптекарско шишенце с малки таблетки. След като пред очите на публиката сложили капачка и го облепили със скоч, го поставили пред детето. До него е поставена включена видеокамера. Детето заявило, че ще започва и зрителите напрегнато зачакали. Внезапно таблетките в шишето се преместили на масата — без детето да ги докосва, т.е. само със сила на мисълта — където останали да лежат. При друг опит дете прави същото с монета, която преминава през стъклената преграда и остава на масата.

Пол Донг твърди, че има случаи на редица подобни феномени, които китайското правителство междувременно е признало за автентични. Естествено в самото начало се е смятало, че всичко е някакъв фокус а’ла Дейвид Копърфийлд, но броят на изключителните деца растял постоянно. Когато книгата на Донг беше тиражирана в САЩ през 1997 г., се твърдеше, че до момента правителството е регистрирало над 100 000 такива деца.

След като реалността на събитията вече не може да се опровергае и хората разбрали какво означава това за Китай, се започва изграждане на специални училища и образователни центрове за развиване на феноменалните дарби. Ако днес бъде открито дете с подобни умения, то веднага е давано в специално училище за обучение и отглеждане.

Интересен страничен ефект е, че в присъствието на деца медиуми останалите малчугани също придобиват такива дарби.

Това ми напомня за Ури Гелер, прочутият в цял свят „огъвач на лъжици“, който благодарение на способностите си да намира залежи на злато, диаманти и петрол днес е милионер. Между другото, Ури Гелер в книгата си Mein Wunder-volles Leben твърди, че има контакт с извънземни, които му помагали да прави всичко — през 1973 г. участва в едно радио, а по-късно и в едно телевизионно предаване, в които криви лъжици и други метални предмети със силата на мисълта. Той призовава слушателите и зрителите да сложат нож или лъжица на масата вкъщи и да видят дали ефектът няма да се разпространи. Оказва се, че хиляди от тях са се изкривили, без да бъдат докосвани. Също и вилици, ключове, игли, вериги, гривни… Дори в кухненските долапи имало изкривени прибори. Невървящи часовници започнали изведнъж да тиктакат. Регистриран е и друг ефект — децата, гледали телевизионното предаване, също започват да кривят лъжици. Те са го гледали само един-единствен път.

Най-прочутото китайско „дете“ с изключителни способности междувременно навърши трийсет години и се нарича Цханг Баошенг. Баошенг вече е знаменитост в Китай, многократно гостува в телевизията, демонстрира уменията си пред чуждестранни високопоставени посетители и държавата дори му е предоставила два бодигарда от китайските тайни служби и служебен автомобил.

Цханг може да накара предмети, затворени в шишета, да преминават през стъклената стена или други (например изписан лист хартия) да влизат в тях. Проф. Сонг Конгцхи го подлага на най-различни тестове и доказва, че той е в състояние да премества ключове, термоси, обувки, а веднъж дори и един чувал захар през дървени и каменни стени. В друг случай служителите го заключват, но след като единия от тях се прибира, го заварва вкъщи — т.е. Цханг се е телепортирал от едно място на друго. От този момент нататък той започва работа за Министерството на отбраната.

За разлика от Германия „необикновените деца“ в Китай не са подигравани и дискредитирани, а гордо закриляни от държавата си. Правителството отдава голямо внимание на такъв тип дарби и интегрира хора като Цханг в свръхсекретни военни и научни проекти. Веднъж за Китайското Космическо министерство (еквивалент на американската NASA) Цханг „кара“ хапчета да излязат от отвора на здраво затворено аптекарско шише, което присъстващите учени заснемат с високоскоростна камера (400 образа в секунда). На проявените филми се вижда как едната от таблетките се намира наполовина в шишето.

Той кара монетите от джобовете на якето на бодигарда си да „пътуват“ към джобовете на шофьора. Или до ръката му „долита“ ябълка от един километър разстояние; или възпламенява дрехи в ръцете на този, който ги съблича.

Пол Донг разказва за китайското момиче Яо Донг, което също „транспортира“ хапчета от затворено аптекарско шише, изкривява предмети и възпламенява дрехи. Всички тези способности могат да бъдат използвани и по друг начин. През 1994 г. в присъствието на изследователски екип момичето открива залежи на петрол и вода за Bohai Oil Company.

Внимание според мен заслужава и бързото смятане на тринайсетгодишния Шен Кегонг, за когото не е трудно за 20 секунди да изчисли наум колко е 625⁹ и да получи отговора от двайсет и шест цифри (14 551 915 228 366 851 806 640 625). Той направи това в China Agricultural Bank, наблюдаван от целия персонал.

През септември 1997 г. в китайската провинция Шанкси се провеждат състезания по „абакус“ (абакус е сметачна дъска на римляните и древните гърци). В тях вземат участие две хиляди души от цял Шанкси. В категориите на шампионата влизат многоцифрени редни цели числа, десетични числа, дробно смятане, квадрати и корен квадратен. Победител е Шен, който пресмята 639 х 33 + 3 : 884 736 по-бързо от който и да било абакус или електронен калкулатор (за това са му необходими 3,4 секунди!). На друго състезание по смятане, което е спонсорирано от Главната колегия за стопанство и финанси и Китайския абакус съюз, той пресмята 4 789 240 : 45 за 1,6 секунди (106 427,555), а 35 х 45 х 25 — за 1,8 секунди (39 375).

Изглежда, пред очите ни се случват странни неща. Тези деца ще променят света, и трябва да признаем: ако те не го променят, никой няма да може да го направи. Феноменалните им дарби ще принудят науката и живота да тръгнат в друга посока.

В Китай вече има училища, където децата вместо да са подигравани са стимулирани, и рано или късно това ще стане на Запад, а и в Германия.

Ако супердецата медиуми от Китай са ви заинтригували, бихте могли да намерите повече информация в книгата на Пол Донг. В нея освен за споменатите феномени се разказва и за деца, които могат да спрат движещ се автомобил, да преминават през стени или да променят цветове и молекулярни структури. Говори се и за малчугани с телекинезични способности и за такива, които могат да левитират.

Достатъчно за китайските деца.

Инге Бардор

Друнвало Мелхизедек, ръководител на семинари и основател на курса Flower of Life, от дълги години се е посветил на същата тема. Той лично познава деца-феномени, които представя на сбирките си. През юли 1999 г. Друнвало в Денвър, Колорадо, демонстрира способностите на едно мексиканско момиче, Инге Бардор. Тя вижда фотографии със затворени очи. Присъстващите дават свои снимки, а Инге детайлно описва какво има на тях — дори и неща, които не са запечатали — например обувките или характера на човека, обкръжението или района около къщата. Тя може да каже кой е направил снимката и как е бил облечен.

Предлагам ви да научим какво означава да си дете медиум от самата Инге Бардор, която междувременно навърши 19 години:

„Преди да бъда родена, майка ми имала толкова силни болки, че лекарите планирали да я изследват с ултразвук. В кабинета, където щяло да се направи изследването, имало някакво индианско момиче, което се загледало в нея и казало: «Бебето ти няма да е обикновено. То е по-любопитно от другите, но не иска да бъде родено.» От тогава майка ми знаела, че детето й ще е «по-различно».

Още в люлката карах парцалените кукли да блуждаят в единия край на стаята. Или «вземах» с поглед играчките и ги «хвърлях» нанякъде. Когато майка ми ме видя, разбра, че няма да съм като останалите. Тя ме закриляше още от самото начало.

Като дете си спомням, че баща ми пушеше много, а на мен ми доставяше огромно удоволствие да вдигам кутията с цигари от масата и да я изправям във вертикална позиция. Много се забавлявах.

Когато пораснах, майка обичаше да ми плете плитки, но на мен ми бяха досадни. В момента, в който ги изплетеше, аз отново «карах» косата ми да възвърне предишната си форма. Тя не вярваше на очите си. Независимо колко ги стягаше, те се разплитаха миг след това. Не го правех умишлено, просто знаех, че става.

Когато се чувствах самотна и тъжна, играех с духовните си способности по всякакъв начин. Това ме изпълваше с радост и ми даваше сигурност. В училище обикновено живеех в друг свят. Когато учителите ме измъкваха от мислените ми пътешествия, ме питаха дали се чувствам добре. Понякога се борех с гремлини (малки чудовища), за които преподавателите ни казваха, че не «съществували». Тогава от къде се вземаха синините по тялото ми? Учителите много пъти говориха с нашите за т.нар. стадии на сънуване и за това, че вършех неща, които останалите деца очевидно не правят.

Много обичах например да разговарям с цветя, растения или със себе си. Когато възрастните ме питаха с кого говоря, а аз им отвръщах, те не разбираха. Най-накрая осъзнах, че не ми е много комфортно с други хора; просто се чувствах по-добре сама. Съответно, докато растях нямах много приятели и никога не разбрах какво точно става около мен, защото в ума ми се случваха неща, които явно бяха необичайни.

Разбирах, че за останалите е трудно, но и за мен не беше лесно. Благодаря на Бога, че поне родителите ми знаеха и имах пълната им подкрепа. Получавах подкрепа и от баба и дядо.

Тъй като детството ми не беше особено леко, впоследствие започнах малко да се страхувам от ситуациите, свързани с духовните ми способности; започнах да обръщам повече внимание на случващото се около мен и се опитвах да разбера какво означава. Чувствах, че зад материалното има още нещо. Например винаги знаех какво ще се случи в бъдеще. Значи, трябва да има и други светове, други измерения и различни от нас същества. Материалният свят сам просто не би могъл да съществува. Накратко, когато майка ми Ема гледа филма «Тринайсетият етаж» (The 13th floor), ми каза: «Това е дъщеря ми, това си ти.»

Въпреки всичко ми беше трудно да съм «нормална» и да престана да използвам дарбите си. Никога не съм се отказвала от тях, за мен те са най-важни.

Най-накрая срещнах учител, който да ми помогне. Казва се Мемо — сеньор Гуилермо Алтамирано; живее в Мексико. След тринадесетата си годишнина Мемо също е бил обучаван от индиански учител; той и учението му ми помогнаха да разбера какво се случва с мен. Той е човекът, който ме научи да «виждам» с ръцете и краката си. Той беше научил над хиляда деца да виждат по този начин.

Завързваше ни очите, така че да не прониква никаква светлина и ни караше да си представяме екран, на който да виждаме това, което искаме. Ако някое от децата не успееше за две седмици да види екрана, беше отпращано вкъщи. След известно време започна да ни кара да виждаме и други, по-малки екрани, чрез които да получаваме още по-точна информация. След години практика забелязах, че нямах нужда от тях. Аз «просто знаех» това, което исках. Информацията просто стига до мен, все едно да настръхнеш.

В момента животът ми се променя. Дори когато чета книга, не чета по нормалния начин, а «вътрешно». Когато например погледна номера на някоя кола, затварям очи, но пак го виждам. Изглежда ми дори по-лесно и по-естествено. Бихте могли да ми завържете очите и да ми дадете снимка на къщата си. Аз ще я видя. Нещо повече, бих могла да видя дори какво има в нея.

Нещата са много по-сложни и ми се иска да разбера какво означава всичко това. Ще ми се да изследвам идеи, да проникна в тези светове и пространства и те да станат реални за мен — толкова, сякаш съм отишла там с тялото си. Има още много неща и аз не мога да се противопоставя и да не вървя в тази посока.

Отдавна започнах да гледам на нещата от поне две гледни точки: нормално-обичайната и от позицията на света, в който аз живея. Постепенно разбрах, че съм по-различна; виждането по моя начин ме караше да имам ценности, чувствах се много по-сигурна, по-зряла, по-знаеща и много по-щастлива от останалите деца.

Има истини отвъд съвременната наука и медицина, които биха ни обяснили как тези духовни способности са възможни. Има начини да «виждаме» и да «знаем»; те водят отвъд всичко, което познава модерната физика. Не мога да го обясня ясно, но го «знам».

На Земята има много, много деца като мене. Моля, ако детето ви прави нещо подобно на това, което току-що ви описах, не се страхувайте и не се притеснявайте. Това е нормално. Просто го обичайте и подкрепяйте. Накарайте го да осъзнае, че е различно, оценете го и се гордейте с него.

Ние сме тук, защото сме други. И точно различието ни внася нов живот и нова надежда в този стар и изтощен свят.“⁽¹²⁾

Е, какво мислите? Трудно ми е, но ще се опитам да си представя хората, които за първи път чуват нещо такова. За мен лично това е нормално. Наистина, едва ли е чак толкова странно, защото междувременно има много хора, способни на такива неща. Вярвам, че и вие скоро ще свикнете.

Новите деца могат много повече: те са в позиция да манифестират това, което желаят — това, което мислят, става реалност!

 

Друнвало Мелхизедек с Инге Бардор в Денвър, Колорадо⁽¹²⁾

Имуно-децата

Нека отново сменим темата и се спрем на друг тип деца, които съм нарекъл имуно-деца. Преди около десет години списание Licht Forum писа за случай, при който се ражда дете с толкова слаба имунна система, че моментално му е поставена диагноза СПИН.

Изследванията след шест и дванадесет месеца показват същото нещо. На пет години лекарите установяват с недоумение, че момчето няма слаба имунна система.^[1] От него започват да се интересуват учени от Университета в Лос Анжелис. Те искат да установят причината за внезапното изчезване на имунната слабост. Резултатът от ДНК-теста е направо шокиращ: детето няма човешка ДНК; тя прилича на човешката, но не е. Нормалната ДНК съдържа четири нуклеинови киселини, комбинирани по 64 различни начина в т.нар. „кодони“. Човешката ДНК има 20 подобни кодони като не броим трите, които действат като стартови кодони (промоутъри). Можем да сравним действието им с компютърен софтуер. Оказва се, че в сравнение с „нормалните“ хора детето има четири повече от тях. Тестовете на хората от Университета в Лос Анжелис откриха нещо още по-сензационно:

Учените смесват убийствена доза ретровируси, много по-голяма от необходимата за зараза, с телесни клетки на момчето. Те останали непокътнати. След това тя е увеличена многократно. Резултатът е същият. Дори когато е 3000 пъти повече от инфекциозната дозировка, клетките на детето остават незаразени.

Изследователите решават да тестват клетъчния материал с други причинители на заболявания, но изглежда, сякаш детето е имунизирано срещу всякакви видове болести. Впоследствие е открито друго такова дете, после още няколко, после стотици и накрая хиляди.⁽¹⁹⁾

Списание Licht Forum продължава:

„Въз основа на резултатите и направените в целия свят ДНК-тестове учените от Университета в Лос Анжелис допускат, че 1% от населението на Земята е с такава нечовешка ДНК. Това прави около 60 000 000 души (не само деца), чиято ДНК се е променила или мутирала в новия модел. Днес броят на хората с такава ДНК е толкова голям, че учените са на мнение, че на Земята се заражда нова човешка раса.“⁽¹⁹⁾

Външно децата не се различават от останалите, физиогномически те приличат на родителите си, но на молекулярно ниво са различни. Тъй като от научна гледна точка имунизираните срещу болести деца не са с „човешка“ ДНК, строго погледнато те не са хора. Човешката ДНК е ясно дефинирана, а тази е толкова различна, че трябва да получи друго име.

Но как е възможно? Възможно ли е ДНК изобщо да се променя? Да, може. Както и кръвта може. Съвременната наука предполага, че някога в далечното минало хората, независимо от каква раса са имали една и съща кръвна група: 0. Приема се, че преди около 15 000 години на Земята са настъпили глобални промени. Друнвало Мелхизедек вярва, че в планетата ни се е блъснала комета и Атлантида е потънала. Според други — че Земята е била посетена от извънземни — или няколко вида раси — които са се „смесили“ със земляните.

При всички случаи се смята, че — независимо от причините за това — хората са започнали да водят уседнал живот и постепенно са изоставили номадската традиция. Така започва полевъдството и начина на хранене се променя. Собственото производство и консумацията на зеленчуци, плодове и зърнени култури, както и техните комбинации, водят до промяна на ДНК, която се напасва според новите храни. Така възниква кръвна група А. Впоследствие, вероятно под въздействие на комбинацията от други плодове и видове зърнени храни възникват познатите днес кръвни групи — общо четири на брой. Но едва през последните десетилетия стана възможно да купуваме храни (зеленчуци и плодове) по всяко време на годината от всички точки на света — независимо дали от джунглата или отнякъде другаде. Това оказва влияние върху ензимното и киселинното съдържание на тялото, вследствие на което при комбинации с други телесни функции би могло да се стигне отново до промяна на кръвта (и тялото).

Друнвало твърди, че този тип деца имали друг живот, което показва друг тип ДНК. Дори и да ви звучи като лош виц, новите черни дробове са се „пренастроили“ за т.нар. junk food — хранителни боклуци (хамбургери, консерви, пържени картофи, бърза закуска от всякакъв вид и т.н.), т.е. за американския модел на хранене. Пораженията върху хората можете да видите, ако посетите САЩ (а не да гледате лентите на Холивуд, които представят скъпо платени модели и добре изглеждащи артисти). Човек наистина може да се разболее, ако се храни продължително време с подобни неща.

И така, какво се крие зад факта, че новите деца са с черен дроб, който е резистентен към junk food? Друнвало дава за пример хлебарките, които ако погълнат отрова, боледуват, а после умират. Но не всички. Скоро след това те започват да мутират, променят своята ДНК и освен че стават резистентни към предишната отрова, започват дори да се хранят с нея. Очевидно с човека става нещо подобно — дори да не го осъзнава. Тъй като децата ни са изложени на храните, продавани в заведенията за бързо хранене (а в Америка това се случва с цялото население), на тях не им остава нищо друго, освен да станат резистентни.

Още по-интересното е, че на науката е известен феноменът, наречен спонтанна генетична мутация, при който става дума за генетична промяна в рамките на един живот, т.е. човек не се ражда такъв. С това бих искал да премина към заключението.

При строги научни условия и пред работеща камера едно от китайските деца променя молекула на човешка ДНК със силата на мисълта. Това означава, че духът променя материята и ние сме изправени пред фундаментална промяна на жителите на тази планета.

Вероятността в бъдеще човешката ДНК да се промени става все по-голяма. В тази посока са и наблюденията през последните години — че се раждат деца с променена ДНК. Ако генетичният материал се променя, ние също се променяме. Различната ДНК е откриваема навсякъде по света. Това, което до момента в науката се наричаше „мутация на ДНК-въже“, реално е еволюционен процес, възникване на нова раса.

Друнвало дори смята, че на Земята се зараждат три нови раси, представени от три типа деца с напълно самостоятелен модел на поведение: децата индиго, децата медиуми или супермедиуми (които са основната тема на книгата) и резистентните към болести имунни-деца.⁽³³⁾