Ян ван Хелсинг
Децата на новото хилядолетие (12) (Как децата медиуми променят света)

Глава 9
Усилване на трептенията

Нека сега се спрем на въпроса защо на планетата ни се раждат все повече деца с медиумни способности. Да започнем от усилванията на трептенията.

Известно е, че Земята се върти около собствената си ос, Луната — около Земята, а тя — около Слънцето. Поради земната ротация, кръговрата на Луната и обикалянето на Земята около Слънцето планетата ни е изложена на различни — още по-малки — цикли. Земната ротация ни дава деня и нощта, обиколката на Луната — 12-месечната година, а кръженето около Слънцето — година от 365 дни.

Самото Слънце естествено също не е неподвижно. За около 25 920 земни години то и планетите от Слънчевата система обикалят сферата на небето на фиксираните звезди. Съществуват сидерична (фиксирана), платонична и космическа година, наречени от физиците и астрономите прецесия или равноденствие (настъпването на пролетта), открити от гръцкия астроном Хипарх около 130 г. пр.Хр. Тази орбита или висшестоящ цикъл още от древни времена е разделен на 12 зодиакални знаци, всеки от които съответства на един еон или световна епоха, или световен месец от 2 160 земни години. В момента се намираме в преход от епохата на Рибите към епохата на Водолея и чак след повече от 2 000 години планетата ни ще навлезе в епохата на Козирога. Следователно последователността на знаците от Зодиака е различно от последователността в класическия Зодиак. Земята като спътник на Слънцето и всички останали планети също извършват това пътешествие.

При изследванията си на споменатите астрономически промени на равноденствието Боб Фрисел пише следното:

„Земната ос се люлее така, че на всеки 72 години точката на равноденствието се променя с около 1°. Това означава, че за 2 160 години тя се придвижва в нова констелация на Зодиака. Така за 25 920 години северният полюс описва елипса като единия зенит е близо до центъра на галактиката, а другият е максимално отдалечен от него. «Древните народи» и преди всичко тибетците и индийците са знаели, че всеки път, когато Слънчевата система се отдалечава от центъра на галактиката, «заспиваме» и отново се «събуждаме», когато тя обърне посоката си и завърши елипсата.“^{(28, S. 23)}

Трябва да допълня, че според съвременните познания елипсата не е затворена, а е навита като спирала. Обратите — изпадане-в-сън и пробуждане са свързани с мащабни промени — промени в съзнанието на живите същества, както и промени в магнитните полюси на планетата ни. Сега се намираме точно в момента на обръщане, след който отново започваме да се приближаваме към центъра на галактиката и да се събуждаме. Астрономически погледнато, ние сме достигнали най-външната точка, „афела“ и се обръщаме отново в посока към центъра. Астрологично, става дума за скоро завършилата епоха на Рибите, последната „спяща“ стара епоха, в момента вземаме завоя и навлизаме в новата епоха на Водолея, Новата епоха или New Age, за да бъдем събудени (или да се събудим сами), с което човечеството навлиза в период на познание.

Диаграмата показва елиптичния цикъл (от 25 920 години) на нашата Слънчева система като дясната част сочи първичното Централно слънце (което се намира в центъра на галактиката ни). Левият зенит (Кали Юга) съответно е точката, която е най-отдалечена от първичното слънце. Десният зенит е най-близката позиция до Централното слънце. Периодът на Кали Юга е наречен Тъмна епоха, защото за период от 2 160 години Слънчевата система се намира в най-отдалечената точка на „светлинния или енергийния източник“.

Когато нашата Слънчева система се отдалечава от Централното слънце, сякаш се унасяме в сън. Трептенията на божествената светлина се забавят, става по-тъмно. При приближаването на Слънчевата система до първичното Централно слънце, съответно до центъра на галактиката, виждаме позицията (отляво), в която се намираме в момента. Постепенно се придвижваме от най-отдалечената точка отново към „светлинния източник“. Следователно от този момент става по-светло, ние доближаваме „източника на енергия“ и получаваме нов живот.

Това, което в момента се случва със Земята и Слънчевата система като цяло, е относително ясно. Въпреки всичко ще повторя следния пример, за да е още по-ясно.

Да погледнем диаграмата още веднъж. Нека на мястото на централното Слънце си представим една свещ (символ за източника на светлина и енергия), а нашата Слънчева система — като кубче лед. Това ледено кубче се движи по елиптична орбита, като в единия зенит то е в най-отдалечената точка, а в другия — най-близо до свещта.

Когато е на далечния край, то е най-студено, т.е. си остава ледено кубче, защото молекулите му се движат съвсем бавно и плътността му е най-голяма. Нека придвижим бавно кубчето към свещта. Какво става? От лекото затопляне молекулите ще започнат да се движат малко по-бързо, плътността му ще намалее и ако го приближим още повече до свещта, ще започне да се топи. При определена температура (в случая градуси по Целзий) то ще смени агрегатното си състояние от твърдо в течно. Бихме могли да го сравним със случващото се с нашата Слънчева система. Много от духовните хора, а и много от вярващите очакват новото време, което ще дойде — за Златната епоха, царството на мира; други говорят за преминаването в четвъртото измерение. Може би последното сравнение е най-сполучливо, защото най-точно описва случващото се. Ние ще навлезем в нова степен на съществуване.

Да се върнем на леденото кубче. От нула градуса то не може да се превърне за един миг във вода, а се топи малко по малко. Аналогична е и промяната на Земята и Слънчевата система. Представете си изгрева на Слънцето. То не изгрява по начина, по който светваме крушката — а постепенно, хармонично и плавно.

Леденото кубче е станало на вода, но продължава да се движи към свещта. То ще запази формата си известно време, но от един момент нататък водата започва да се затопля и бавно да се изпарява.

Или — въз основа на ускорението на молекулите настъпва промяна в агрегатното състояние. Тя също е хармонична. Водата не става на газ за една секунда, а се изпарява бавно, постепенно, почти невидимо и тихо.

Така — сравнявайки казаното със Слънчева система — се озоваваме в петото измерение.

За нас, външните наблюдатели, леденото кубче е изчезнало, няма го. Ако се появи друг човек, който не е наблюдавал изчезването му, сигурно няма да приеме твърдението ни, че пред себе си има известно количество водна пара. Може би ще каже: „Нищо не виждам, каквото и да ми говориш. Вярвам само на това, което мога да видя.“

Водната пара обаче, все още е тук, тя съществува и ако се отдалечи от свещта, т.е. от източника на светлина, ще стане отново на вода, а по-късно — на лед.

Нека пренесем всичко това към нашата Слънчева система и планетата Земя. Ние бавно се придвижваме към Централното слънце, източника на сила, енергия и светлина. Замрялото развитие на Земята започва бавно да се раздвижва, то се активира, появява се напрежение, всичко се ускорява. Това продължава, докато осъществим промяна в пространствата. Както топенето на леденото кубче, процесът е постепенен, едва забележим, тих и почти незабележим за всички нас. Ние няма да станем невидими. В крайна сметка молекулите на леденото кубче не изчезват, а само се раздалечават една от друга (плътността намалява). Следователно ние почти не отчитаме промяната на измеренията. Само външен наблюдател би могъл да види как малко по малко изчезваме. Рано или късно ще станем невидими като водната пара.

Нека допълним това с думите на баща ми. В книгата си „Исус 2000“ той пише:

„Това яйцевидно-елиптично обикаляне на нашата Слънчева система трае 25 920 години. На полу-времето от 13 000 години се преминава през т.нар. Манаски пояс, който продължава един еон от точно 2 160 години. За повечето религии той е очакваното райско време или Златната епоха, или както казва Христос, Царството на мира, с по-висока вибрация на цялата Слънчева система. Последният отрязък от едно полу-време, в чиито край се намираме, е известен още от древността и носи името Кали Юга — мрачната епоха, защото сме възможно най-отдалечени от първичното Централно Слънце. От средата на Кали Юга, с нейните 5 200 години, започва предстартовото броене за деня X, който според тази бройна система попада в годините на смяната на епохите. От един момент нататък се явяват все повече религиозни учители. Кришна, Заратустра, Буда, Исус, Мани и Мохамед са най-популярните от всички благородни светци, които подготвят хората за деня X, учейки ги на перманентна еволюция на съзнанието, необходимо за идващата «епоха». Следващият еон ще е този на Водолея, който с високите си етични и духовни вибрации ще предизвика пробуждане след обрата на елипсата. Обратът ще е от извънредно значение за развитието на човечеството от земното кълбо и ще се наблюдават все повече «предизвестия» като смяна на парадигмите или пространствен скок, или мутация на съзнанието, или обикновена смяна на времето.“^{(15, S, 82)}

При прехода от над 180 години се откъсваме от старата (Риби — Кали Юга) и израстваме за новата епоха (Водолей). В този период трептенията на старото постепенно замират, а тези на новото постепенно се увеличават.

В момента тъкмо сме напуснали излъчването на зодиакалния знак Риби, който е най-долната от всички 12 световни епохи, и сме се отправили към Водолея, който е най-висш от всички. Трептенията на Риби например съответстват на инфрачервените лъчи с 15 трилиона трептения в секунда, а тези на Водолей на ултравиолетовите със 75 трилиона трептения в секунда, т.е. пет пъти повече.

Днес е епохата, за която са известявали пророците, това е времето, в което старият ред отминава и възниква нов, по-висш ред, защото „всички неща ще бъдат направени наново“.

Елена Блаватска пише:

„Науката трябва да приеме това «Централно слънце» на окултистите дори в астрономически смисъл, защото тя не може да отрече присъствието в звездното пространство, централното тяло в Млечния път, невидимото и тайнственото място, вечният притегателен център за Слънцето и Слънчевата ни система […] и […] Централното слънце просто е център на универсалното жизнено електричество.“^{(8, S. 250)}

Д-р Съмнър пише следното за Закона За кръговрата:

„Според закона, на който са подчинени всички планети, днес навлизаме в период на космически процеси, които ще разрушат съществуващия ред и ще бъде изграден нов, благоприятен ред. Планетата ни ще бъде оживена от огромно количество духовни звездни лъчения и ще последва огромен обрат.

На Земята ще настъпят големи промени. Всичко, което не е достатъчно духовно развито, за да възприеме висшите трептения и да се хармонизира с тях, ще загине и ще изчезне от лицето на света, за да могат градивните сили да постигнат благотворната си цел без да бъдат спъвани от разрушителните сили.“^{(3, S. 10–11)}

Различните космически трептения и излъчвания, засягащи човечеството и големите зодиакални епохи, предизвикват нови духовни течения, неминуемо последвани от светогледни, политически и властови промени, които на Земята едва ли биха могли да минат без войни и революции.

Така. И всъщност това се случва с нас. Трептенията (честотите) се променят, те стават по-бързи, ускоряват се — а с тях и развитието на отделния човек и съответно цялото човечество. По този начин, по закона за резонанса се създават условия за инкарнация на нови души. Те искат да участват в „процеса на събуждане“. Това може би е най-важният период за тази планета от 2000 години насам. Мнозина искат да присъстват, впрочем аз също.

Опитах се да представя процеса на ускоряване на трептенията на Слънчевата система по най-простия начин. Религиозните автори наричат повишената духовна вибрация — тя при всички случаи е такава — Свети дух или Христов дух. Привържениците на New Age говорят за дух на Водолея, а езотериците, духовните учени и последователите на новия дух — за спиритуалност. Чисто астрономически в началото на 60-те години беше открит и доказан т.нар. Манаски пояс или фотонен пръстен, но след това информацията потъна в секретните архиви на военните. През 80-те години ченълинги на извънземни повторно обърнаха внимание на циклично появяващия се фотонен пръстен.

Със следния пример бих искал, доколкото е възможно, да изясня и конкретизирам понятието ускоряване на трептенията. Представете си, че стоим пред близката горичка и извикаме нещо. Ехото връща думите ни при нас — ако сме извикали „любов“, ще върне „любов“, ако извикаме „омраза“, ще чуем „омраза“. Всичко се връща при нас по Закона на резонанса. В това няма нищо ново.

Но през последните години все пак нещо се промени. Преди 20 години са били нужни 2 секунди ехото да върне думите ни; преди 10 години това е ставало за 1.95 секунди, преди 5 години — за 1,87 секунди, а междувременно за 1,7 секунди! Защо?

Опростено бихме могли да кажем, че Законът за причина и следствие се е ускорил — както всичко останало в Слънчевата система — заради приближаването до първичното Централно слънце.

Преведено в живота ни това означава, че мислите, думите и действията, които излъчваме, се завръщат при нас много по-бързо, отколкото преди 30 години. По-скоро се сблъскваме с последствията, които сами сме предизвикали — и по този начин развитието на планетата ни се ускорява: както вътрешно, така и външно!

За следващата глава съм подбрал още неоспорими научни факти, които не са публикувани до момента.