Асен Разцветников
Пролетно хоро

Щурчо свири сред ливади,

та света люлее:

„Сбирайте се, стари, млади,

топло слънце грее!“

 

Първа с китка на главица

дойде булка Щурка,

втора дойде Кекерица

със зелена хурка.

Па през дебри, през грамади,

по пътеки преки

сбраха ми се сред ливади

сто играча леки.

 

„Ди-го, да-го, ди-го, да-го!“

Щурчо спир не знае…

Ех, че благо, ех, че драго,

ех, че се играе!

 

Тропат, скачат сто играча

в младата тревица,

най ми тропа, най ми скача

жаба Кекерица.

 

„Ква-ква, ква-ква, и-ха, и-ха,

снощи ядох глъчка,

снощи вечер пак ме биха

с чубрикова пръчка!

 

Че не съм за годежари

сготвила чорбица

от шейсет и пет комари

и една мушица!

 

Че не съм си, ле-ле, варе,

къщи наредила

с меки черги, с тънко даре

от зелена свила.“