Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Илион/Олимп (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ilium, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nlr (2006)
Корекция
Mandor (2007)

Издание:

ИК „БАРД“, поредица „Избрана световна фантастика“, книга 115, ISBN 954-585-565-7, 2004

История

  1. — Добавяне
  2. — Редакция от Мандор

Статия

По-долу е показана статията за Илион (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Илион.

Илион
Ilium
АвторДан Симънс
Първо издание2003 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаОлимп
ISBNISBN 0-360-81792-6

Илион (на английски: Ilium) е научнофантастичен роман от Дан Симънс, първата част от цикъла Илион/Олимп, отнасящ се до възстановяването на събития от Илиада на Марс. Тези събития са ръководени от същества които са взели ролите на гръцките богове. Също като в по-ранните творби на Симънс, като Хиперион, романът е „литературна научна-фантаскика“. Илион получава наградата Локус за най-добър научнофантастичен роман за 2003.

Интродукция

В романа се разглеждат три истории; тази на схоластика Томас Хокънбери, Елена Троянска и гръцките и троянските герои от Илиада; Деймън, Харман, Ада и други хора от Земята; и моравеките, или по-точно европецът Манмънт и Орфу от Йо. Романът е написан в първо лице, сегашно време когато действието се развива с личността на Хокънбери, но с трето лице, минало време в другите случаи. Трите истории се развиват успоредно една на друга през целия роман и не започват да се припокриват до края.

Вижте също

Действащи лица

Ахейци (гърци)

Ахил — син на Пелей и богинята Тетида, най-свирепият ахейски герой, предопределен още от раждането си да умре млад от ръката на Хектор при Троя и да спечели вечна слава или да доживее дълбока старост в неизвестност

Одисей — син на Лаерт, цар на Итака, мъж на Пенелопа, опитен стратег, любимец на богинята Атина

Агамемнон — син на Атрей, главнокомандващ на ахейците, мъж на Клитемнестра. Тъкмо настояването на Агамемнон да отвлекат Ахиловата робиня Бризеида ускорява главната криза в „Илиада“

Менелай — по-малкият син на Атрей, брат на Агамемнон, мъж на Елена

Диомед — син на Тидей, пълководец на ахейците и толкова свиреп воин, че му е отредена „аристея“ (разказ в разказа, възхваляващ смелостта на отделен герой) в „Илиадата“, отстъпваща само на гнева на Ахил

Патрокъл — син на Менойтий, най-добър приятел на Ахил, обречен да умре от ръката на Хектор в „Илиада“

Нестор — син на Нелей, най-възрастен от ахейските пълководци, „оратор прославен със глас благозвучен“, склонен към витиевати тиради в съвета

Феникс — син на Аминтор, стар възпитател и другар на Ахил, който, кой знае защо, е един от важните „пратеници при Ахил“

Троянци (защитници на Илион)

Хектор — син на Приам, водач и най-велик троянски герой, мъж на Андромаха и баща на малкия Астианакс (детето, наричано също „Скамандрий“ и „владетел на града“)

Андромаха — жена на Хектор, майка на Астианакс; бащата и братята й са убити от Ахил

Приам — син на Лаомедонт, възрастен цар на Илион (Троя), баща на Хектор, Парис и много други синове

Парис — син на Приам, брат на Хектор, изкусен боец и любовник; тъкмо Парис станал причина за Троянската война, като отвлякъл Елена, Менелаевата жена, от Спарта и я завел в Илион

Хекуба — жена на Приам, царица на Троя

Еней — син на Анхиз, водач на дарданците, обречен в „Илиада“ да стане цар на пръснатите троянци

Касандра — дъщеря на Приам, жертва на изнасилване, ясновидка

Олимпийски богове

Зевс — цар на боговете, мъж и брат на Хера, баща на безброй олимпийци и смъртни, син на Кронос и Рея — титаните, които свалил и пратил в Тартар, най-долния кръг на отвъдния свят

Хера — жена и сестра на Зевс, защитница на ахейците

Атина — дъщеря на Зевс, силна защитница на ахейците

Арес — бог на войната, луда глава, съюзник на троянците

Аполон — бог на изкуствата, лечението и болестите — „сребролъкият“ — главен съюзник на троянците

Афродита — богиня на любовта, съюзница на троянците, интригантка

Хефест — бог на огъня, божествен ковач, син на Хера; страстно желае Атина

Старостилни човеци

Ада — с няколко години повече от първата си двайсетилетка, стопанка на Ардис Хол

Харман — деветдесет и девет годишен, с една година по-малко от последната си двайсетилетка, единственият човек на Земята, който може да чете

Деймън — наближава втората си двайсетилетка, дундест съблазнител на жени и колекционер на пеперуди

Сави — Скитницата еврейка, единственото старостилно човешко същество, което не е прибрано при последния факс преди хиляда и четиристотин години

Моравеки[1]

 

Манмът — изследовател в заледените морета на Юпитеровата луна Европа, капитан на подводницата „Смуглата дама“, почитател на Шекспировите сонети

Орфу от Йо — десеттонен шестметров брониран моравек с форма на мечоопашат рак, който работи в серния пръстен на Йо, почитател на Пруст

Астейг/Че — европеец, премиер интегратор на Консорциума на Петте луни

Корос III — ганимедец с въглеродна коруба, хуманоиден дизайн и очи на муха, командир на експедицията до Марс

Ри По — моравек от Калисто; с нехуманоиден дизайн; навигатор

Центурион Меп Аху — астровекски войник от Астероидния пояс

Други същества

Войникси — тайнствени двуноги, отчасти слуги, отчасти пазачи; не са от Земята

ЗЧ — зелени човечета, също известни като „зеки“; организмът им се основава на хлорофил; работници на Марс които издигат хиляди грамадни каменни глави

Просперо — аватар на еволюиралата и самоосъзната земна биосфера

Ариел — аватар на еволюиралата и самоосъзната земна биосфера

Калибан — домашно чудовище на Просперо

Калибани — по-малки клонинги на Калибан, пазители на Средиземноморския басейн

Сикоракса — вещица, майка на Калибан; според Просперо също я наричат Цирцея

Сетебос — агресивният деспотичен бог на Калибан, „многорък като сепия“; не е от слънчевата система на Земята

Тишината — бог на Просперо (може би), смъртен враг на Сетебос, неизвестно същество

Бележки

[1] Самостоятелни разумни биомеханични организми, разселени из периферията на Слънчевата система от човеците по време на Изгубената ера. — Б.пр.

Край
Читателите на „Илион“ са прочели и: