Метаданни
Данни
- Серия
- Илион/Олимп (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ilium, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Биопънк
- Космическа фантастика
- Научна фантастика
- Постапокалипсис
- Сандалпънк
- Социална фантастика
- Твърда научна фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 32 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „БАРД“, поредица „Избрана световна фантастика“, книга 115, ISBN 954-585-565-7, 2004
История
- — Добавяне
- — Редакция от Мандор
Статия
По-долу е показана статията за Илион (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Илион.
Илион | |
Ilium | |
Автор | Дан Симънс |
---|---|
Първо издание | 2003 г. САЩ |
Оригинален език | английски |
Жанр | научна фантастика |
Вид | роман |
Следваща | Олимп |
ISBN | ISBN 0-360-81792-6 |
Илион (на английски: Ilium) е научнофантастичен роман от Дан Симънс, първата част от цикъла Илион/Олимп, отнасящ се до възстановяването на събития от Илиада на Марс. Тези събития са ръководени от същества които са взели ролите на гръцките богове. Също като в по-ранните творби на Симънс, като Хиперион, романът е „литературна научна-фантаскика“. Илион получава наградата Локус за най-добър научнофантастичен роман за 2003.
Интродукция
В романа се разглеждат три истории; тази на схоластика Томас Хокънбери, Елена Троянска и гръцките и троянските герои от Илиада; Деймън, Харман, Ада и други хора от Земята; и моравеките, или по-точно европецът Манмънт и Орфу от Йо. Романът е написан в първо лице, сегашно време когато действието се развива с личността на Хокънбери, но с трето лице, минало време в другите случаи. Трите истории се развиват успоредно една на друга през целия роман и не започват да се припокриват до края.
Вижте също
Действащи лица
Ахейци (гърци)
Ахил — син на Пелей и богинята Тетида, най-свирепият ахейски герой, предопределен още от раждането си да умре млад от ръката на Хектор при Троя и да спечели вечна слава или да доживее дълбока старост в неизвестност
Одисей — син на Лаерт, цар на Итака, мъж на Пенелопа, опитен стратег, любимец на богинята Атина
Агамемнон — син на Атрей, главнокомандващ на ахейците, мъж на Клитемнестра. Тъкмо настояването на Агамемнон да отвлекат Ахиловата робиня Бризеида ускорява главната криза в „Илиада“
Менелай — по-малкият син на Атрей, брат на Агамемнон, мъж на Елена
Диомед — син на Тидей, пълководец на ахейците и толкова свиреп воин, че му е отредена „аристея“ (разказ в разказа, възхваляващ смелостта на отделен герой) в „Илиадата“, отстъпваща само на гнева на Ахил
Патрокъл — син на Менойтий, най-добър приятел на Ахил, обречен да умре от ръката на Хектор в „Илиада“
Нестор — син на Нелей, най-възрастен от ахейските пълководци, „оратор прославен със глас благозвучен“, склонен към витиевати тиради в съвета
Феникс — син на Аминтор, стар възпитател и другар на Ахил, който, кой знае защо, е един от важните „пратеници при Ахил“
Троянци (защитници на Илион)
Хектор — син на Приам, водач и най-велик троянски герой, мъж на Андромаха и баща на малкия Астианакс (детето, наричано също „Скамандрий“ и „владетел на града“)
Андромаха — жена на Хектор, майка на Астианакс; бащата и братята й са убити от Ахил
Приам — син на Лаомедонт, възрастен цар на Илион (Троя), баща на Хектор, Парис и много други синове
Парис — син на Приам, брат на Хектор, изкусен боец и любовник; тъкмо Парис станал причина за Троянската война, като отвлякъл Елена, Менелаевата жена, от Спарта и я завел в Илион
Хекуба — жена на Приам, царица на Троя
Еней — син на Анхиз, водач на дарданците, обречен в „Илиада“ да стане цар на пръснатите троянци
Касандра — дъщеря на Приам, жертва на изнасилване, ясновидка
Олимпийски богове
Зевс — цар на боговете, мъж и брат на Хера, баща на безброй олимпийци и смъртни, син на Кронос и Рея — титаните, които свалил и пратил в Тартар, най-долния кръг на отвъдния свят
Хера — жена и сестра на Зевс, защитница на ахейците
Атина — дъщеря на Зевс, силна защитница на ахейците
Арес — бог на войната, луда глава, съюзник на троянците
Аполон — бог на изкуствата, лечението и болестите — „сребролъкият“ — главен съюзник на троянците
Афродита — богиня на любовта, съюзница на троянците, интригантка
Хефест — бог на огъня, божествен ковач, син на Хера; страстно желае Атина
Старостилни човеци
Ада — с няколко години повече от първата си двайсетилетка, стопанка на Ардис Хол
Харман — деветдесет и девет годишен, с една година по-малко от последната си двайсетилетка, единственият човек на Земята, който може да чете
Деймън — наближава втората си двайсетилетка, дундест съблазнител на жени и колекционер на пеперуди
Сави — Скитницата еврейка, единственото старостилно човешко същество, което не е прибрано при последния факс преди хиляда и четиристотин години
Моравеки[1]
Манмът — изследовател в заледените морета на Юпитеровата луна Европа, капитан на подводницата „Смуглата дама“, почитател на Шекспировите сонети
Орфу от Йо — десеттонен шестметров брониран моравек с форма на мечоопашат рак, който работи в серния пръстен на Йо, почитател на Пруст
Астейг/Че — европеец, премиер интегратор на Консорциума на Петте луни
Корос III — ганимедец с въглеродна коруба, хуманоиден дизайн и очи на муха, командир на експедицията до Марс
Ри По — моравек от Калисто; с нехуманоиден дизайн; навигатор
Центурион Меп Аху — астровекски войник от Астероидния пояс
Други същества
Войникси — тайнствени двуноги, отчасти слуги, отчасти пазачи; не са от Земята
ЗЧ — зелени човечета, също известни като „зеки“; организмът им се основава на хлорофил; работници на Марс които издигат хиляди грамадни каменни глави
Просперо — аватар на еволюиралата и самоосъзната земна биосфера
Ариел — аватар на еволюиралата и самоосъзната земна биосфера
Калибан — домашно чудовище на Просперо
Калибани — по-малки клонинги на Калибан, пазители на Средиземноморския басейн
Сикоракса — вещица, майка на Калибан; според Просперо също я наричат Цирцея
Сетебос — агресивният деспотичен бог на Калибан, „многорък като сепия“; не е от слънчевата система на Земята
Тишината — бог на Просперо (може би), смъртен враг на Сетебос, неизвестно същество