Дъглас Адамс
Сьомгата на съмнението (9) (Последно стопиране през галактиката)

Книгата, която ме промени

1. Заглавие: „Слепият наблюдател“;

2. Автор: Ричард Докинс;

3. Кога я прочетохте за пръв път?

Когато беше издадена. Някъде през 1990.

4. Защо ви впечатли толкова?

Беше като да отвориш вратите и прозорците на тъмна и задушна стая. Осъзнаваш с що за супа от полусмлени идеи живеем, особено онези от нас с хуманитарно образование. Ние „донякъде“ разбираме еволюцията, макар тайно да си мислим, че тук има нещо повече. Някои от нас дори си мислят, че има „нещо като“ господ, който отговаря за нещата, които ни се струват невъзможни. Докинс внася доста светлина и свеж въздух, и ни показва, че еволюционната структура е изумително ясна и смайваща, когато най-накрая я видим. А, ако не я видим, съвсем буквално, ние изначално не знаем кои сме и откъде сме дошли.

5. Препрочитали ли сте я? Ако да, колко пъти?

Да, един или два пъти. Но се потопих в нея.

6. Усещането беше ли същото, както при първото четене?

Да. Пътищата на еволюцията са толкова противоречиви за нормалните ни интуитивни предположения за света, че винаги има място за шокиращо ново познание.

7. Препоръчвате ли я, или това е ваша лична страст?

Препоръчвам я на всеки и на всички.