Дъглас Адамс
Сьомгата на съмнението (48) (Последно стопиране през галактиката)

Глава 5

РЕШЕНИЯТА ПОЧНИ ВИНАГИ идват от най-неочакваната посока, което означава, че няма смисъл да гледаш в нея, защото няма да дойдат оттам.

Дърк беше изложил това си наблюдение пред много хора и същата вечер го изложи отново на Кейт, когато й се обади по телефона.

— Чакай малко, чакай малко, чакай малко каза тя, опитвайки се вклини някоя фраза в неговия монолог и да я развърти там. Да не би да искаш да ми кажеш…

— Казвам ти, че покойният съпруг на жената, дето беше забравила името на кучето си, е бил писател на биографии.

— Ама…

— И сигурно знаеш, че биографите често кръщават домашните си любимци на обектите на биографиите си.

— Не. Аз…

— Така има на кого да крещят като им дойде до гуша. Ровиш се с часове в нечие бельо и се измъчваш с теософски въпроси от областта на етиката или от каквато и да е област и понякога просто имаш нужда да изкрещиш „О, Киркегор, млъкни най-после, за бога.“ Оттам и кучето.

— Дър…

— Някои биографи използват за целта малки дървени орнаменти или саксийни цветя, но повечето предпочитат нещо, на което можеш да се накрещиш до насита. Обратна връзка, нали разбираш. По този повод, искаш ли да споделиш някакво свое наблюдение, или така ми се струва?

— Дърк, да не искаш да ми кажеш, че цял ден си следил човек, когото изобщо не познаваш?

— Абсолютно. И възнамерявам да сторя същото и утре. Ще се спотая пред вратата му бодър от ранни зори. Е, поне бодър. Няма нужда да ставам в ранни зори. Той е актьор.

— Може да те затворят за това!

— Рисковете на професията, Кейт. Плащат ми по 5 000 долара на седмица. Трябва да имам готовност за…

— Но не за да следиш абсолютен непознат!

— Който и да ме е наел, познава методите ми. Аз ги прилагам.

— Ама ти не знаеш нищо за този, който те е наел.

— Тъкмо обратното, знам много.

— Добре тогава, как се казва?

— Франк.

— Франк чий?

— Нямам представа. Виж какво, не знам дали се казва Франк. Името му — или името й — нямат нищо общо с цялата работа. А тя е, че има проблем. Проблемът е сериозен, иначе нямаше да ми плащат такива крупни суми, за да го разреша. И проблемът е неизказуем, иначе биха ми казали какъв е. Който и да е, знае кой съм, къде съм и най-точния начин да стигне до мен.

— Може в банката просто да са сгрешили. Знам, че не е много вероятно, но…

— Кейт, ти си мислиш, че говоря глупости, но не е така. Чуй ме. В миналото, когато са искали да мислят, хората са се взирали с часове в огъня. Или в морето. Безкрайният танц на формите и моделите стига по-надълбоко в съзнанието ни, отколкото разумът и логиката. Виж сега, логиката може да процедира само с предпоставките и предположенията, които вече сме направили, затова само обикаляме в кръг като колички по писта. Нужни са ни танцуващи форми, които да ни възвисят и понесат, но такива не се намират лесно напоследък. Не можеш да се взираш в радиатора. Не можеш да се взираш в морето. Е, можеш, но то е покрито с пластмасови бутилки и употребявани презервативи и само ще седиш и ще се ядосваш. Единственото, което ни остана за взиране е белият шум. Онова, което понякога наричаме информация, но което иначе е само мехурчета във въздуха.

— Но без логика…

— Логиката идва впоследствие С нея проследяваме повторно стъпките си. Тя е мъдрост след събитието. А преди събитието трябва да си много глупав.

— Аха. Значи това правиш.

— Да. Е, единият проблем вече се реши по този начин. Иначе не знам още колко време щеше да ми трябва, за да разбера, че този жалък пес се казва Киркегор. Беше чиста щастлива случайност, че моят обект хвана една биография на Киркегор, която, както открих, когато проверих по-късно, беше написана от човека, който впоследствие се беше хвърлил от някакъв кран с ластици на краката.

— Но двата случая нямат нищо общо един с друг.

— Споменавал ли съм, че вярвам във фундаменталната взаимосвързаност на всички неща? Мисля, че съм.

— Да.

— Поради което се налага да отида и да прегледам и другите книги, от които се интересуваше, преди да започна да се подготвям за утрешната си експедиция.

— …

— Чувам те как клатиш глава тъжно и недоумяващо. Не се притеснявай. Всичко излиза извън контрол по реда си.

— Щом казваш, Дърк. А, между другото, какво всъщност означава „неизказуем“?

— Не знам — отвърна лаконично Дърк — но смятам да разбера.