Дъглас Адамс
Сьомгата на съмнението (19) (Последно стопиране през галактиката)

Интервю с Virgin.net

Ако някой знае нещо за пътешествията, това трябва да е човекът, който е ял бургери и пържени картофи в ресторанта на края на вселената. Ние издирихме писателя Дъглас Адамс в новия му дом в щатите, където той се премести наскоро, заради филмирането на „Пътеводителя на галактическия стопаджия“.

Кой е най-хубавият ви спомен от ваканциите през детството?

Детските ми ваканции бяха общо взето скромни — най-запомнящата се от тях беше две седмици на остров Уайт, когато бях на шест години. Помня, че улових нещо, за което бях сигурен, че е писия, въпреки че беше колкото пощенска марка и което съвсем логично умря, когато се опитах да го запазя като домашен любимец.

Връщали ли сте се там оттогава?

Ходих веднъж. Отседнах в някакъв хотел, където основното вечерно забавление беше да се гасят лампите в ресторанта и да се наблюдава играта на семейство язовци на поляната.

Къде отидохте за пръв път на почивка без родителите си?

Когато станах на осемнайсет години, отидох на стоп в Европа.

Докъде стигнахте?

Минах през Австрия, Италия, Югославия и Турция, отсядах в младежки общежития и къмпинги и обогатявах диетата си с екскурзии по пивоварните. Особено ми хареса Истанбул, но получих ужасно хранително отравяне и докато се прибирах в Англия с влака, се наложи да спя до тоалетните. Ех, вълшебни времена…

След това ходили ли сте отново там?

Ходих в Истанбул веднъж. Бях в Австралия и случайно реших да се отбия на връщане. Но таксито от летището и хубавият хотел вместо пътуването в каросерията на камион и стаята в евтин пансион някак ограбиха вълшебството. Поскитах няколко дни в опит да избягам от търговците на килими, след което се отказах.

Кое е най-далечното или най-странното място, до което сте стигали?

Великденския остров, разбира се, най-отдалеченото място на земята, известно като по-далечно от всяко друго. Което е странно, защото се озовах там съвсем случайно и то за около час. Така научих един много полезен урок, а именно да чета какво пише на билета ми.

Кога бяхте там и защо?

Летях от Сантяго за Сидни и бях доста уморен, защото две седмици бях издирвал космати тюлени; въобще не прочетох маршрута и загрях къде сме, чак когато пилотът съобщи, че кацаме за едночасов престой на Великденския остров.

Няколко микробуса ни откараха от летището до най-близката статуя, докато презаредят самолета. Много ме беше яд, защото ако бях обърнал внимание предишния ден, щях да си сменя билета и да прекарам там поне два дни.

Кой е любимият ви град? Какво в него ви очарова най-много?

Като такъв в съзнанието ми е останала Флоренция, но защото съм бил там като студент и съм прекарал блажени дни със слънцето, евтиното вино и живописта. Следващите ми посещения напластиха улични задръствания и мръсен въздух върху тези ранни спомени.

Сега мисля, че най-много ми харесва едно градче в Ню Мексико — Санта Фе. Обичам въздуха във високопланинската пустиня, маргаритите, гуакамолето, сребърните токи и чувството, че хората на съседната маса в кафенето сигурно са лауреати на Нобелова награда.

Кога за последно пътувахте на стоп?

Някъде преди десетина години на остров Родригес в Индийския океан. Стопирането беше единственият способ за придвижване из острова. Нямаше обществен транспорт, но няколко души имаха лендроувъри и беше хубаво като минат по пътя. Бях замръкнал в гората по къс панталон и си бях забравил лосиона против комари. Изживях най-болезнената нощ в живота си.

Кое място ви хареса най-много, докато пътувахте, за да напишете „Да видиш за последно?“

Мадагаскар — въпреки че това всъщност беше един вид прелюдия към „Да видиш за последно“. Харесаха ми горите, лемурите и топлото отношение на хората.

Коя е, според вас, най-интересната структура в галактиката, дело на човешки ръце?

Язовирът, който строят при Трите Клисури в Янгце. Въпреки че по-подходящата дума за него е „стъписващ“. Язовирите почти никога не се използват за това, за което са построени, но вредите, които нанасят на околната среда са неимоверни. Но ние продължаваме да ги строим и аз наистина не разбирам защо. Убеден съм, че ако се върнем достатъчно назад в историята на човешкия вид, ще открием някъде да се спотайват гени от бобър. Това е единственото разумно обяснение.

Били ли сте там?

Откакто започна строежът, не съм ходил в Янгце. Изобщо не искам да го виждам.

А коя е най-интересната природна структура?

Една гигантска три хиляди километрова риба на орбита около Юпитер, както твърди един сериозен доклад в „Седмични новини от света“. Снимката беше много убедителна и единственото, което ме озадачава, е как така други по-уважавани вестници като „Нов учен“ и „Сън“ още не са изнесли подробности. Държа да науча.

Ако трябва да назовете място, което „сякаш е паднало от космоса“, кое ще е то?

Фиордите в Саут Айлънд, Нова Зеландия. Невероятна бъркотия от планини, водопади, езера и лед — най-изключителното място, което съм виждал някога.

Ако в този момент можехте да се пренесете на което място във вселената пожелаете, къде щяхте да отидете, с какво, с кого и какво щяхте да вземете със себе си?

Наблизо, на една от шестнайсетте луни на Юпитер — Европа. Тя е едно от най-загадъчните тела в слънчевата система и е голяма любимка на писателите фантасти, защото е едно от малките места, където би могло да има някакъв живот и в структурата й има някои странности, които пораждат френетични спекулации, че са от изкуствен произход. Освен това, през нощите с подходящо подреждане на орбитите сигурно има страхотен изглед към рибата.

Интервюто е взето от Клер Смит за Virgin.net, Ltd.

22 септември 1999