Дъглас Адамс
Сьомгата на съмнението (16) (Последно стопиране през галактиката)

Недовършените работи на века

Още няколко дни. Смятам, че е важно да не напускаме века, да не говорим за хилядолетието, без да разтребим след себе си, а недовършени работи определено има. Предлагам Интернет обществото да направи опит за идентификация на тези недовършени работи и да види дали не можем да ги оправим, за да се радваме на новогодишните празненства с чувство на добре свършено столетие.

Първо обаче няколко думи към педантите.

Да, знам, че всички вие мислите, че новото хилядолетие започва чак другата година и че сте се вкопчили много упорито в мнението си. Всъщност, вие сте толкова щастливи, че има на кого да размахвате поучително пръст, че изобщо изпускате същността на въпроса. НЯМА АБСОЛЮТНО НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ! Това е просто едно оправдание за да си кажеш: „Еха! Я виж! Превъртяха се!“, когато всичките цифри се сменят.

Какво друго значение би могло да има изобщо? Десетицата (заедно с произведенията й) е доста спорно число. Първи януари е спорна дата. А ако смятате, че раждането на Исус Христос е важен момент, то онова, което можем да твърдим със сигурност, е, че то не се е състояло през първата година от новото летоброене. Нито пък през нулевата, ако можем да наречем така предишната (което знаем, че не можем, защото педантите непрекъснато ни го натякват).

След това, както твърдят историците (далеч по-интересна шайка от педантите), през всички тези години календарът е бил променян толкова пъти, че цялата работа става двойно по-безсмислена.

Помислете над това: точното определяне и стандартизацията на времето и датата са сравнително отскоро, с помощта на атомните часовници и другите подобни уреди. А на първи януари 2000 г. (ако тези, които прокламират апокалипсис, са прави) всички компютърни системи ще откачат и ще ни върнат в каменната епоха (а може и да не върнат, което е много по-вероятно). Затова лично на мен ми се струва, че полунощ на 31-и декември е единствената солидна и надеждна точка в цялата жалка бъркотия и може би си струва да празнуваме поне това. И вместо да се опява, че празнуваме края на хилядолетието (или на двехилядолетието) не когато трябва, по-добре да приемем, че предшествениците ни са определили началото му не когато трябва, а ние просто сме подредили бъркотията, преди да си създадем наша собствена бъркотия. Но какво от това, по дяволите? Това е просто един добър повод за купон.

Но, най-напред, никакви недовършени работи.

Една особено дразнеща Недовършена Работа забелязах онзи ден по средата на урока по пеене на петгодишната ми дъщеря — текстът на песничката „До-ре-ми“ от „Звукът на музиката“. Мащабът на проблема не се доближава до глобална криза, но въпреки това ме дразни всеки път, когато я чуя, и освен това той не следва да е чак толкова труден за разрешаване.

Но явно е.

Помислете.

За всяка нота от гамата има стих: „До, ре, ми, фа, сол“, за всички тези ноти има имена и редове в песничката. Не твърдя, че поезията е от ранга на Кийтс, но се ядва. И сега идваме до същината на проблема. „Ла е нотата след сол…“ Какво? Моля? „Ла е нотата след сол…“ — ли? Що за некадърно стихче?

Е, ясно що за стихче е. Строфата е поставена там временно. Това се прави, когато на писателят в момента не му хрумва подходяща идея, но все пак е по-хубаво да сложи нещо и после да се върне и да го оправи. Затова си мисля, че Оскар Хамърщайн просто е лепнал „Ла е нотата след сол…“, като е възнамерявал да му хвърли още един поглед на другата сутрин.

Само че, когато му е хвърлил още един поглед на другата сутрин, не му е дошло на ум нищо по-добро. Нито на по-другата сутрин. Хайде сега, сигурно си е мислил, толкова е просто. Нали? „Ла… нещо си, нещо си… какво?“

Представям си как са наближавали датите за репетиции. За записи. Сигурно е смятал, че ще го оправи в други ден. Може някой от екипа да е щял да се сети за нещо по-добро. Ама не. Никой не успял да го оправи. И постепенно временната строфа станала постоянна и сега е официална част от песничката, част от филма и така нататък.

Е, толкова ли е трудно? Какво ще кажете за това? „Ла, ъъ…, ъъ…“ — ами в момента не се сещам, но ми се струва, че ако целият свят се напъне, ще разреши проблема. И освен това мисля, че не е редно да приключим века с толкова неподредена популярна песничка.

Какво друго? Ами, вие как мислите? Кои са според вас нещата, които през следващите месеци сме длъжни заради себе си да оправим, преди цифрите да се превъртят и да ни дарят с едни чисто нови проблеми от двайсет и първия век? Недохранването? Джими Хофа? Къде да сложим огромни черни лепенки, за да не може никой от двайсет и първи век да види какво има под тях? Моля, изпращайте предложения и отговори на www.h2g2.com.

„Индепендънт он Сънди“,

Ноември 1999