Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Exclusive, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 73 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget
Разпознаване и корекция
svetleto (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Сандра Браун. Сензационно интервю

ИК „Коала“, София, 2001

Редактор: Сергей Райков

ISBN: 945–530–033–7

История

  1. — Добавяне

Глава четиридесет и шеста

Точно в осем часа Бари позвъни на вратата. Отвори й агент от службата по охрана, който любезно помоли да надникне в чантата й. После прекара по нея детектор за метали.

Сенатор Армбръстър влезе да я поздрави. Той стисна ръката й между дланите си и каза прочувствено:

— Надявам се, че от тази вечер нататък ще можем да оставим зад нас всичките недоразумения, мис Трейвис. Вече говорих с бившия ви шеф в WVUE. Той е съгласен да ви вземе отново на работа — направи го заради мен.

— Благодаря, сенаторе, но не желая повече да работя за WVUE, особено пък, ако ме вземат от милосърдие.

Той се засмя великодушно.

— Честно казано, не ви упреквам. Материалът от тази вечер ще можете да продадете на най-висока цена.

— Любопитна съм за естеството на това специално интервю, което сте обещал.

— В такъв случай няма да ви държа по-дълго в неизвестност.

Той я въведе в красив, стилно подреден салон. В мраморната камина гореше весел огън. Ванеса, облечена в надиплена вечерна рокля, се бе излегнала на един диван. Все още бе на системи.

Изправен пред огъня, с ръка на полицата над камината, стоеше президентът на Съединените щати.

Никой не й бе споменал, че и той ще бъде там. Нямаше коли и мотоциклети, нито хора около къщата. Единствените агенти от службата по охрана, които видя, бяха на входа и тя предположи, че охраняват Ванеса. Опита се да прикрие разтреперването си.

— Здравейте, мис Трейвис.

Тя отлепи езика от небцето си и отговори:

— Добър вечер, мистър президент — едва чуваше собствените си думи от биенето на сърцето.

— Здравей, Бари.

Бари погледна към Ванеса.

— Мисис Мерит.

Тя се усмихна.

— След всичко, което преживяхме заедно, мисля, че би трябвало да ме наричаш Ванеса.

— Благодаря — тя седна на стола, който й посочи сенаторът и погледна към тримата като свидетел от трибуна.

— Вие изглеждате много по-добре, откакто ви видях последния път — обърна се тя към Ванеса.

— Много по-добре съм. Как е Грей?

Бари хвърли поглед към Мерит, но изражението му не се промени.

— Шокиран е от онова, което се е случило снощи със Спенсър Мартин.

— Както и ние всички — произнесе Армбръстър с фалшиво съчувствие.

— Грей ви изпраща поздравите си — усмихна се Бари на Ванеса.

— Не мога да благодаря достатъчно на двама ви, задето ме измъкнахте от Тейбър Хауз. Оставена на грижите на Джордж, до сега щях да съм умряла.

Бари усещаше кръвта в слепоочията си. Какво беше това, Страната на чудесата? А тя, Алиса, която току-що е прескочила през огледалото в други светове? Откакто мина през прага на сенатор Армбръстър, нищо не беше така, както очакваше. И целият този диалог не беше ли пълна безсмислица. Ванеса сигурно не вярва, че Джордж Алън сам е решил да я убие.

Бари разбра, че няма избор, освен да продължи по странния сценарий, който й предлагаха, за да види накъде води.

— Благодаря ви, че изяснихте въпроса с отвличането.

— Беше бъркотия, за която трябва да се каже истината.

С това изречение Ванеса приключваше въпроса. Сенаторът прекъсна неловката тишина като предложи на Бари питие.

— Какво мога да ви предложа?

— Нищо, благодаря. Това, което наистина искам, е да си върша работата. Защо ме поканихте тук?

— Ние… тримата… почувствахме, че ви дължим това уважение, мис Трейвис.

Сенаторът явно беше протоколният говорител. След като я бе поздравил, Мерит не бе казал нищо, но тя постоянно и с неудобство усещаше злобния му поглед.

— Както казах по-рано — продължи Армбръстър, — ние искаме да изясним това нещастно недоразумение. Поради лошите чувства от двете страни, ние ви предлагаме маслинено клонче под формата на изключителна новина.

— Каква новина?

Армбръстър погледна към Дейвид, който от своя страна погледна Ванеса, след това Бари.

— Ванеса и аз се развеждаме.

Бари беше като поразена от гръм. Не каза нищо, но не се и наложи. Той продължи с обясненията.

— Далтън Нийли ще направи изявление за медиите утре по обяд, въпреки че не знае още за това. Той ще прочете изявление от мое име за американския народ. Давам ви едно копие предварително — той извади плик от вътрешния джоб на сакото си и го подаде на Бари.

— Може ли да го прочета сега?

Той кимна. Тя отвори плика и извади две страници, подпечатани с печата на президента. След като му благодари, разгъна писмото и зачете на глас.

„Смъртта на нашия син бе ужасен удар върху мисис Мерит и самия мен. Изискванията на моя пост също допринесоха за нейното нещастие. Никой от двама ни не упреква другия за разпадането на нашия брак. Ние признаваме нашите индивидуални грешки за неговия провал, въпреки че аз трябва да поема по-голямата част от отговорността. Безкрайно много пъти президентските задължения са измествали задълженията ми на внимателен съпруг.

Ванеса е невероятно себеотрицателна жена. Никой друг не би издържал толкова, колкото нея. Чувствам само уважение и привързаност към Ванеса Армбръстър Мерит.“

Бари спря да чете и вдигна глава. Със същия успех би могла да погледне към три официални портрета. Чертите им бяха замръзнали в маски на изкуствена любезност.

Тя се върна към писмото.

„Ванеса и аз знаем, че американският народ ще бъде разочарован и натъжен, както ние самите, от това развитие на събитията, но никой не е имунизиран против такива обрати. Ние ви молим да не ни съдите строго и да оцените честността, с която се отнасяме към тази тъжна ситуация.

Следвайки примера на моя тъст, сенатор Армбръстър, ние с Ванеса се бяхме обрекли да служим на обществото. Ние искаме да продължим да ви служим в качеството, което вие ни определите. Говорейки за себе си като ваш президент, аз се нуждая от вашата искрена подкрепа. Благодаря ви.“

Беше подписано:

„Дейвид Малкъм Мерит, президент на Съединените щати“.

Бари сгъна писмото и го постави в официалния плик.

— Много красноречиво, мистър президент — каза тя. И след секунда добави. — И много непочтено.

— Моля, не разбрах?

Бари пое дълбоко дъх и мислено се прекръсти.

— Вие не сте отчаян от развода, мистър президент. Вие сте освободен. Защото съм сигурна, че това е част от сделка, нали? Сделка, сключена със сенатор Армбръстър и Ванеса.

— Това е обида — изрева Армбръстър. — Вие надминахте собственото си нахалство, млада госпожице. Поканихме ви тук тази вечер…

— С надеждата да купите мълчанието ми със специално интервю за развода на Първото семейство. Съжалявам, сенатор, сделка няма да има. Не, мистър президент — тя се изправи и се приближи към дивана, на който се бе излегнала Ванеса. — Как можахте да приемете това — каза тя и смачка плика, — когато той е убил детето ви?

— Ще повикам охраната.

— Не, Клет — заповяда Дейвид и спря тъста си при вратата на хола. — Нека изясним това. Мис Трейвис ме залива с кал от седмици, повлияна, без съмнение, от Грей. Време е да чуе моята част от историята — обърнат с лице към нея, той каза:

— Аз не съм убил Робърт Ръштън Мерит. Не знам как сте се добрала до това смешно и клюкарско заключение, но грешите.

— Ванеса ми даде да разбера, че вие сте го извършили. След събитията от последните дни, аз й вярвам.

— Погрешно сте схванала нещо, което е казала, когато е била толкова депресирана, че не е можела да мисли ясно.

— Когато се свързахте с мен тогава, в депресия ли бяхте, или бяхте уплашена? Задушил е детето, докато сте била в стаята, или го открихте над тялото с възглавница в ръка?

— Бебето умря от СВДС.

Без да обръща внимание на президента, Бари грабна ръката на Ванеса.

— Ще го оставите ли да се измъкне с убийството на вашето дете и с опита да ви убие?

— Предупреждавам ви, мис Трейвис, още една дума и…

— Вашият баща ви е убедил за тази сделка, нали? Не ви ли е внушил да запазите мълчание в замяна на мирен развод? Знаете ли защо ви е подтикнал да се съгласите със сделката?

— Защото знае, че се страхувам — слабо отговори Ванеса. — Искам да се махна от Дейвид.

— Млъкни, Ванеса — изкрещя Дейвид. — Нищо не й казвай.

Бари се обърна към нея.

— Защо мислите, че президентът се е съгласил на развод, когато това ще намали шансовете му за втори мандат? Каква причина би могла да го застави да се съгласи на развод?

Ванеса изглеждаше объркана, но широко отворените й сини очи бяха вперени в Бари.

— Аз… не знам.

— Защото вашият баща го е заплашил, че ако каже „не“, той ще разкрие една ужасна тайна.

— Предупреждавам ви за последен път…

— Дейвид, нека да повикаме вътре охраната — обади се Клет.

Бари ги надвика:

— Вашият баща знае къде е заровен трупът, Ванеса. В този случай това не е само израз. Наистина има заровен труп. На друго бебе. Родено преди много години от жена на име Беки Стърджис. Онова бебе също не е било желано, затова вашият съпруг го е убил. И вашият баща е помогнал всичко да се прикрие.

Ванеса погледна към баща си.

— Татко? Вярно ли е?

— Разбира се, че не! Тя е лунатичка, Ванеса. Всички го знаят. Не вярвай нито дума.

— Вие не можете да се измъкнете от това, джентълмени — каза Бари. — Няма да ви помогне и да ми запушите устата. Твърде много хора знаят. Свършено е. Всичко е свършено.

— Няма такова нещо, по дяволите!

В отговор на яростния крясък на президента агентите от охраната отвориха вратата.

— Мистър президент?

Мерит нетърпеливо им махна да си вървят.

— Излезте — изрева той. — Това е частен въпрос.

— Кой ще ви свърши мръсната работа този път, мистър президент? — попита Бари. — Доктор Алън се опита да се самоубие заради помощта, която ви е оказвал във вашите тъмни кроежи.

— Опита се да се самоубие заради собствената си некадърност. Той е Бари Трейвис в медицината, пълен боклук. Дори не можа да си пръсне черепа като хората.

— А Спенсър Мартин? — попита тя. — Накарахте да го убият снощи, защото е знаел твърде много тайни. Той беше ли в стаята, когато задушихте детето?

— Накарал си да убият Спенс? — извика Ванеса.

Дейвид й хвърли отровен поглед, след това каза на Бари:

— Не съм убил детето. Колко пъти трябва да го повтарям? Ако Спенс беше тук, той щеше да ви каже същото. Не съм го убивал. Тя го уби! — извика той, сочейки с пръст към Ванеса.

Ванеса изплака от шока и от гняв.

— Ванеса не е убила детето си — каза Бари. — Както Беки Стърджис не е убила нейното. Вие сте го удушил.

— О, Господи! Боже мой! — плачеше Ванеса.

— Това е истина — каза й Бари. — След това е пребил безмилостно онази млада жена. Но поне оттогава е научил един урок. Научил се е да използва по-префинени средства.

Ванеса се обърна отново към баща си.

— Вярно ли е, татко? Ти знаел ли си?

Съвсем отпуснат и грохнал, сенаторът почти падна върху креслото. Видът му издаваше вината, която тежеше на приведените му рамене от двайсет години.

Ванеса извика почти в агония.

— Значи е вярно. О, Господи! Защо ме остави да се омъжа за него? Защо ме окуражаваше да му родя дете? — ридаеше тя. — Толкова много исках дете — тя погледна към съпруга си като към чудовище. — Как можа да го убиеш? Изглеждаше толкова безпомощен, толкова сладък.

Мерит се изсмя дрезгаво.

— Ти си такава сантиментална глупачка, Ванеса. И толкова фалшива. Бебето те докарваше до лудост. Ти не можеше да издържаш плачовете му. Ти не беше способна да се грижиш за него, както и за всичко останало. Ти не обичаше детето. Семето, което ти е оставил Грей и за което си толкова смешно романтична сега, е трябвало да бъде премахнато. Това щеше да ни спести много неприятности сега.

Бари се вцепени от вулгарността на президента. Армбръстър също стоеше безмълвен.

Но Ванеса — не. С горящи очи тя скочи на крака, залюля се леко, но се хвана за гърба на дивана, за да има опора.

— Кучи син! Не беше Грей. Беше Спенс.

— Спенс? — извика Мерит.

— Спенс? — на Бари й се зави свят.

Без да обръща внимание на тръбичката върху ръката й, Ванеса тръгна към съпруга си, като влачеше и цялата система със себе си.

— Да, Спенс. Спенс! — тя почти изплю името в лицето му. — Ти си мислеше, че Грей ми е любовник, защото искаше да мислиш, че е той. Мъж като Грей Бондюрент с неговото непреклонно чувство за дълг, за добро и лошо, да спи с жената на най-добрия си приятел! — тя се засмя подигравателно.

— Разбираш ли, Дейвид? Грей беше само любезен с мен, защото знаеше за другите ти жени. Никога ли не ти мина през ума, че Спенс чука жена ти — изсъска тя злорадо, щастлива, че разрушава илюзиите му за човека, в който е имал такова доверие.

Той ме чукаше. И аз исках. Само че пак не улучих. Той не беше по-добър от теб. Беше студено, безсърдечно копеле. Той наистина се зарадва, че детето умря — гласът й се загуби. — Спенс не го искаше и това сломи сърцето ми. Но поне моят син не беше твой. Поне не съм имала твое дете.

Мерит я зашлеви.

Армбръстър изхвръкна от креслото си. Той изрева като стар лъв и удари протежето си. Но Мерит почти без усилие го отхвърли настрана.

— Смешен си, Клет — разсмя се Дейвид. — Нямаш сили нито в преносен, нито в буквален смисъл.

След това погледна към жена си.

— Промених решението си за развода, Ванеса. Не заради съгласието си, а заради основанията. Мисля, че е време светът да открие какви мръсни задници са всъщност техните любимци.

— А ти — каза той на Бари, — ако разбираш за какво става дума, чукай се. Чукай се с Бондюрент, докато ви харесва.

Той отиде до вратата и я отвори.

На вратата стояха Грей Бондюрент, министърът на правосъдието Янси и федерални агенти.

— Мистър президент, имате право да запазите мълчание…

— Какво, по дяволите, правиш тук, Бил?

Грей бутна Янси и Мерит и се наведе към двете жени.

— Добре ли сте?

Ридаеща, Ванеса се бе опряла на гърдите на Бари, която кимна.

— Тя е добре.

— А ти?

— Потресена съм. Почти беше готов да ме убие с голи ръце.

— Щях да го убия първи — каза Грей. Очите му се задържаха върху нейните за малко, след това се обърна и помогна в поставянето на белезници на президента и сенатор Армбръстър.

Мерит вилнееше като ненормален. Крещеше грубости и мръсотии на Янси, но за чест на Янси, той запази спокойствие докато изчете правата на президента.

След това Мерит започна да говори натъртено, че Ванеса, а не той е убил сина им, и че всичко, което е направил оттогава е било, за да я пази.

— Тя го удуши. Тя беше, не аз. Тя е лудата.

— Препоръчвам ви да не казвате нищо повече, мистър президент — каза Янси. — Замесен сте и в друго престъпление в Мисисипи.

— Не знам за какво говорите. Клет! Клет, кажи им колко е болна Ванеса.

Армбръстър отвори уста, но устните му останаха неподвижни. Челюстите му се движеха, но не успя да проговори.

— Сенатор Армбръстър ще има възможност да свидетелства — каза Янси на Мерит. — Неговото свидетелстване ще бъде за нас със същата стойност, както и това на очевидците.

— В детската стая нямаше никой друг, освен Спенс, Ванеса и мен. Спенс е мъртъв, а тя лъже.

— Не говоря за смъртта на Робърт Ръштън Мерит — обясни Янси. — Ние имаме очевидец на убийството в Мисисипи.

В края на краищата думите на министъра на правосъдието успяха да проникнат през пламналия от ярост мозък на Дейвид Мерит. Едва сега изглежда успя да разбере в каква ситуация се намира. Той гледа дълго Янси, и най-накрая се обърна към Клет.

Клет отвърна на погледа на човека, който бе създал и сега унищожаваше.

Очите на Мерит се свиха от злоба.

— Мръсен кучи син! — изсъска той. — Какво си направил?