Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Exclusive, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 73 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget
Разпознаване и корекция
svetleto (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Сандра Браун. Сензационно интервю

ИК „Коала“, София, 2001

Редактор: Сергей Райков

ISBN: 945–530–033–7

История

  1. — Добавяне

Глава четиридесет и трета

— Скапана работа! Всичко се разпада. Бари и Грей все още не са заловени. Ванеса е в проклетата болница. В болница! Очаквах да получа ужасна новина — че е умряла. Вместо това — обратното! — лекуват я в Правителствената болница.

— Успокой се, Дейвид.

— Не ме командвай, Спенс. Ако съм паднал в лайната, ти също си в тях. Помни това, когато правиш самодоволните си забележки.

— Нито командвам, нито съм самодоволен. Разтревожен съм колкото теб. Но ако си изтървем нервите, само ще влошим ситуацията.

— Мисля, че не може да стане по-лоша.

— Разбира се, че може.

Дейвид удари яростно юмрука си в дланта на другата ръка.

— Как може да стане?

— Не знам. Всичко в Тейбър Хауз вървеше по план. Моите хора преглътнаха обидата да оставят Бондюрент да ги надвие. Но откъде можехме да знаем, че Клет ги чака с хеликоптер само на няколко мили оттам?

— Ти трябваше да знаеш! За това ти плащам. И къде, по дяволите, е Джордж? Той се измъкна и трябва да се е прибрал вкъщи. Обади му се. Попитай го дали докторите в болницата ще оправят състоянието й.

— Обаждах се у тях няколко пъти. Линията дава заето. Не отговори и на пейджъра ми.

— Той е лекуващият лекар на Ванеса, може да са го извикали в болницата — каза Дейвид с надежда в гласа.

— Почти невероятно, Дейвид. След всичко, Клет не би го допуснал и на миля разстояние до нея.

— Господи! Ако това не стане…

— Ще измислим нещо друго — произнесе Спенс спокойно. — Онова, което не трябва да забравяме, е, че Ванеса се превръща в заплаха за администрацията. Тя, ти и аз сме единствените, които знаем какво се случи онази нощ в детската стая. Джордж може да се съмнява, но няма начин да узнае със сигурност. По един или друг начин трябва да си гарантираме мълчанието на Ванеса. Тогава никой няма да научи.

— Ще останем само аз и ти… — Дейвид замислено изгледа Спенс.

 

 

На зазоряване президентът Мерит пристигна в болницата, за да види съпругата си. Вместо обичайния костюм бе избрал пуловер и яке, защото смяташе, че колкото по-небрежно изглежда, толкова по-убедителна ще е тревогата му.

Службата по охрана беше пристигнала преди него. Болницата изпадна в състояние на едва контролируем хаос. Отвън се вихреха медиите, състезаващи се за най-последните новини в течащата сага за драматичните събития. Президентът влезе в болницата през кухнята и със служебния асансьор се качи до стаята, в която се намираше Ванеса.

Вътре тъстът му стоеше до леглото й.

— Как е тя, Клет?

— Защо не попиташ нея?

Ванеса изглеждаше заспала, но когато Дейвид вдигна ръката й, очите й се отвориха. Той се усмихна лъчезарно.

— Здравей, скъпа. Да благодарим на Бога, че си добре.

— Здравей, Дейвид. Колко е хубаво, че дойде — произнесе тя саркастично.

— Мистър президент, това е доктор Мърфи.

Той разсеяно кимна на представения от Клет лекуващ лекар.

— Какъв е проблемът с жена ми, докторе?

— По мое мнение, мистър президент, тя е получавала неподходящо висока доза литиум, особено в комбинация с халдол и други седативи.

— Мислех, че състоянието на кръвта й се наблюдава постоянно.

Докторът сви рамене.

— Доктор Леополд ми изпрати по факса нейните диаграми от Тейбър Хауз. Нивата, записани там, са такива каквито би трябвало да бъдат, но те не отговарят на резултатите, които получихме в нашата лаборатория.

— Как е могъл персоналът на Декс Леополд да направи такава грешка? — никой не се нае да отговаря. Настъпи тягостна тишина. — Каква е прогнозата? — рязко попита Дейвид.

— Тя е интоксикирана. Сложил съм я на системи, за да подпомогна прочистването на организма. Това ще отнеме няколко дни. След това ще установя дозировката на лечението й до ефективно, но стабилно ниво. Тя не бива да се превръща в зомби, както когато пристигна.

— Но ще се оправи?

— Да, мистър президент.

— Благодаря на Бога — Дейвид стисна ръката на Ванеса и я вдигна до устните си, след това се наведе и я целуна леко. Устните й бяха студени и неподвижни като на манекен.

Докторът се извини и остави тримата сами. Преди Клет да има възможност да се хвърли в атака, Дейвид пое защитата си:

— Тоя задник, Декс Леополд, ще плати за това.

— Преди да се захващаш с нечий задник, препоръчвам ти да помислиш за собствения си.

Дейвид се направи на изненадан.

— Какво искаш да кажеш?

На вратата се почука. В стаята влезе Спенсър Мартин. Ванеса въздъхна, с което показа, че сега се е развълнувала много повече. Клет възкликна:

— Я, я. Черната овца отново се появи.

Спенс даже не мигна от обидата. Той се обърна към Ванеса.

— Радвам се да чуя, че си се възстановила — после се обърна към Дейвид — Мисля, че трябва лично да се обърнете към медиите и да уверите нацията, че първата лейди скоро ще се върне към обществените си задължения.

— Това е добра идея — съгласи се Дейвид. — Клет, защо не дойдеш с мен? Твоето присъствие ще подсили ефекта от добрата новина.

Клет погледна към Ванеса.

— Съгласна ли си, мила? Имаш ли нещо против да останеш сама?

— Вече не съм сама, татко — прошепна тя нежно.

— Наистина не си — той се наведе и я целуна по челото. Изправи се и протегна ръка към вратата. — След вас, мистър президент.

Добродушието на сенатора не допадна на Дейвид. Никак. Още по-малко му хареса неприкритата омраза, с която го гледаше жена му. Въпреки това той й кимна за довиждане, обеща, че ще се върне да я посети по-късно през деня и преди да излезе, целуна нежно ръката й.

 

 

Още от самото начало Дейвид Мерит започна като популярен президент, жаден да се хареса на избирателите си. Неговото непринудено поведение караше хората да се кълнат, че ще са му верни. Днешният ден не беше изключение.

За ужас на службата по охрана, импровизираната пресконференция се състоя на партера на болницата. Журналистите и болничният персонал се тълпяха пред найлоновото въже, което представляваше единствената преграда между тях и президента.

Изнервеният Далтън Нийли с удоволствие отстъпи на президента, чието пристигане накара присъстващите да изпаднат във възторг. Бомбардираха го с викове и въпроси. Той вдигна ръка за тишина. Когато спокойствието бе възстановено, той обяви, че двамата със сенатор Армбръстър току-що са напуснали стаята на мисис Мерит.

— И двамата говорихме с нея. Тя е в съзнание, оправя се и е в много добро настроение. Сенатор Армбръстър и аз имаме абсолютно доверие в грижите, които получава от превъзходния екип доктори, сестри и обслужващ персонал.

Клет беше поразен от апломба, с който Дейвид се справяше със ситуацията. Би могъл да стои отстрани и да се възхищава на създадения от него президент. Но заедно с това не можеше да не си признае, че бе сътворил чудовище. И както в класическата история на Мери Шели, налагаше се създателят сам да унищожи творението си.

Президентът избегна въпроса за доктор Джордж Алън, като каза, че в момента доктор Алън не може да бъде открит. На въпросите за тъй нареченото „отвличане“ на мисис Мерит от Тейбър Хауз, той отговори, че няма да коментира, докато не се информира изцяло за инцидента.

— Докладите си противоречат — каза той.

След това се извини, че е бил кратък, благодари за загрижеността и се насочи към изхода. Клет отказа да отговаря на подхвърляните въпроси и помоли Дейвид да го закара до дома му.

— Вземи друга кола — обърна се рязко Клет към Спенс, когато последният се опита да се присъедини към тях в президентската лимузина.

Спенс погледна към Дейвид.

— Моля те, Спенс — каза той.

Клет беше сигурен, че предложението не се харесва на Спенс, но трябваше да се подчини.

— Откъде изплува той? — попита Клет, докато колоната се измъкваше от паркинга на болницата.

— От там, където ти го прати с твоята смешна история за… как беше… „деликатен личен проблем“?

— Нещо такова, да — изсмя се Клет. — Честно казано, съжалявам, че Бондюрент не е могъл да убие този кучи син, когато е имал възможност.

— Затова ли ме помоли да те откарам? За да демонстрираш още веднъж отрицателното си отношение към моя съветник.

— Не. Онова, което имам да ти казвам, е много по-важно.

— Изплюй го, Клет. Ти непрекъснато ми намекваш, че трябва да се чувствам като пред смъртно наказание.

— Всъщност не си много далеч от него, Дейвид. Аз съм единственото препятствие, което стои между теб и дълбоката яма с лайна, от която никога няма да излезеш.

Дейвид подсвирна.

— Звучи много сериозно.

— Подиграваш ли ми се, Дейвид? Дай да видим… Бебето на Ванеса не е било от теб, затова ти си го убил и си се опитвал многократно да убиеш и нея.

Както и предполагаше Клет, думите му изтриха усмивката от лицето на Дейвид.

— Ако Ванеса ти е казала това, тя е по-болна, отколкото предполагахме и двамата, а ние знаем, че тя си е луда.

Клет се опита да се въздържи, защото не искаше да даде дори това предимство на Дейвид.

— Няма да си губя времето с това, Дейвид. За всяко обвинение ти имаш дузина лъжливи обяснения или доказателства. Знам как действаш, нали аз съм те учил! Затова нека да го направя лесно и за двама ни. Мога да ти гарантирам нещо, което искаш и от което се нуждаеш.

— Какво е то?

— Мълчанието ми. И на Ванеса.

— В замяна на какво?

— Развод по взаимно съгласие.

Дейвид даже не мигна.

— Трябва да си откачил, Клет.

— Успокой се, не съм.

— Ти предлагаш бърз развод по взаимно съгласие?

— Не предлагам. Налагам. Иначе…

Подигравателната усмивка на Дейвид Мерит се върна.

— Иначе какво?

Клет посегна към дипломатическото си куфарче и извади запечатан плик.

— Иначе ще се обадя на Бил Янси и ще му предам това.

Той подаде плика на своя зет, който го отвори и прехвърли няколко цветни фотографии. Дейвид ги изпусна, като че ли хапеха.

— Обръща ти се стомахът, нали? Тя беше страшно окървавена. Но едно нещо е сигурно, Беки Стърджис не е умряла случайно. Не е падала назад по време на боричкането с теб и не си е удряла главата в ъгъла на масата, както ти ми каза тогава. Пребил си я до смърт, Дейвид. Както свидетелстват тези фотографии.

Дейвид се възстанови от шока с невероятна бързина.

— Това е блъф, недостоен за теб, Клет. Не присъствам върху фотографиите. А това могат да са снимки на който и да е труп. Ти по същия начин би могъл да пречукаш това момиче.

— Бих, но не съм. Има още нещо в плика, освен снимките — Дейвид го отвори и в скута му падна една аудиокасета. — Ти си я убил, Дейвид. Ти призна. Спомняш ли си? Ако не — всичко е там на лентата.

Клет добави меко:

— Записвам всичко, Дейвид. По-късно унищожавам онова, което е без значение, както и запазвам всичко, което един ден може да се окаже полезно. Когато видях какво си направил на онова беззащитно момиче и бебето й, реших да запазя този необикновен запис.

Достави му удоволствие да види капчиците пот, които се появиха върху челото на Дейвид.

— Никога няма да използваш това, Клет, защото и ти си забъркан колкото мен.

— Аз също не бих искал — съгласи се той. — Иначе общественият ми живот ще завърши позорно. Затова предпочитам да те оставя сам да се оправяш и да преживея остатъка от дните си с дъщеря си като уважаван държавен мъж. Отвратителният инцидент от миналото ти — каза той и кимна към фотографиите — може да изчезне, пуф, ей така. Всичко, което трябва да направиш, е да оставиш Ванеса да си отиде без скандали и без нежелани обяснения по медиите.

— Как предлагаш да го направя?

Клет помръдна рамене.

— Имате непримирими различия, точка. Смъртта на детето е увеличила до край напрежението в брака. Милиони двойки в Америка ще ти съчувстват. Честността, с която ще се отнесеш към развода може дори да ти спечели нови гласове.

Дейвид стисна челюсти.

— За идиот ли ме мислиш? Развод в навечерието на изборите би бил политическо самоубийство. Няма да попадна вероятно в листите.

— Сигурен ли си? Разводът не е престъпление. Но двойното убийство е престъпление, и за него няма давност — той остави на зет си време да размисли и след известно време продължи. — Предлагам ти великолепна сделка, Дейвид. Дори да нямах личен интерес, щях да те посъветвам да я приемеш.

— Тези снимки не доказват абсолютно нищо, нито пък записът.

— Няма значение дали доказват — каза Клет почти нежно. — Само намек за скандал от такъв порядък ще унищожи шанса ти за втори мандат. Ще се превърнеш в жалък парий. Каквото и да се опиташ да правиш, това ще те преследва до края на живота ти.

Дейвид се беше зачервил, като че ли всеки момент щеше да се пръсне, но Клет беше сигурен, че първият рунд е спечелен. В още доста рундове трябваше да се пребори, докато го принуди на колене да моли за милост. Оформяше се голям скандал, но разполагаше с още, с цяла торба. Един по един той ще ги изважда и ще му ги показва. Щяха да стигнат за години напред, дори след като Клет Армбръстър отдавна щеше да е изгнил в гроба си. Но щеше да умре щастлив, защото Дейвид Мерит нямаше да има минута покой.

Но за момента Клет беше доволен. За една сутрин беше достатъчно.

— Можеш да задържиш тези копия, Дейвид. Имам други. Между другото, в случай че си мислиш да изпратиш Спенс, или някой от неговите гангстери след мен, адвокатът ми също има копия от снимките и лентата. Инструктиран е да ги разпространи в медиите в случай, че внезапно умра.

Шофьорът спря лимузината до тротоара пред дома на сенатора.

— Почакай за малко — каза Дейвид, като хвана рамото на Клет. — Ти гарантираш твоето мълчание, но как стои въпросът с Бари Трейвис и Грей Бондюрент? Комбина ли сте?

Клет се наежи от въпроса.

— С тази празноглава журналистка и мъжът, който прелъсти дъщеря ми? Съмняваш ли се? — той потупа Дейвид по коляното. — Помисли за всичко, което ти казах, и ела при мен. Сигурен съм, че ще възприемеш моето предложение.