Сандра Браун
Сензационно интервю (42)

Глава четиридесет и втора

Сенатор Армбръстър чакаше Бари и Грей на предварително уговореното място. Моторите на хеликоптера работеха.

— Благодаря на Господ, че го направихте — каза той, когато Грей изскочи от колата. — Как е тя?

— Жива.

Сенаторът бе подбрал грижливо медицинския екип, готов да окаже каквато и да е спешна помощ по време на полета към Вашингтон. Още докато я вдигаха от колата и я пренесоха на носилката, шефът на екипа даде разпореждания.

— Сладката ми, какво са ти сторили? — той стискаше студената ръка на дъщеря си и вървеше заедно с носилката към хеликоптера.

Грей задържа доктора.

— Прекалено лесно я измъкнахме оттам. Твърде лесно. Може би вече са й направили нещо.

Докторът кимна. Той скочи в хеликоптера и след няколко секунди излетяха, оставяйки Бари и Грей на празния паркинг.

Бари бе заснела с камера прехвърлянето. Въпреки, че качеството нямаше да е на нивото на стандартните записи, записът беше безценен. Те изпратиха с поглед хеликоптера.

— Какво искаше да кажеш с това, че прекалено лесно сме измъкнали Ванеса? — попита тя Грей, докато прибираше камерата в чантата.

— Имам чувството, че хората в Тейбър Хауз знаеха, че ние отиваме.

Тя го погледна изненадано.

— Помисли — каза той, с изключение на показното шоу накрая, ние всъщност влязохме без проблеми и се измъкнахме пак така. — С опънато и напрегнато лице той гледаше след хеликоптера. — Може и да се окаже, че сме закъснели със спасението й.

— Не мърдай! ФБР!

Викът дойде от тъмнината иззад гърба им. Те се обърнаха. Към тях тичаха четирима мъже с насочени автомати. Отвсякъде светнаха прожектори. Две коли със съсък на гумите спряха само на няколко метра от тях.

— Ръцете зад главата, Бондюрент.

Беше очевидно, че трябва да се подчини. Един от агентите се приближи и издърпа пистолета, затъкнат в колана му. Друг хвана чантата на Бари и я хвърли на земята.

— Не съм въоръжена.

— Мълчи! — каза й Грей в момента, в който закопчаваха белезниците и четяха правата му.

Бари реши да следва поведението на Грей и се подчини, без да се бори. Историята, която трябваше да разкаже, подкрепена от видеоматериала, сигурно щеше да ги освободи от всякакви подозрения, но да я разказва сега би било губене на време. Тя ще почака, докато сенатор Армбръстър и самата Ванеса ще могат да подкрепят твърдението, че президентът е убил сина си и е подготвял убийството на жена си.

Бари беше заведена до една от колите, Грей — до друга. Агентът отвори вратата и й помогна да се настани на задната седалка.

Това, което видя там, я изпълни с такъв ужас, че тя изпищя и се опита да се хвърли навън от още отворената врата на колата.

— Грей! — Но агентът я дръпна назад.

През прозореца видя лицето му. Той беше я чул, усети тревогата й и започна да се бори с агента, който се мъчеше да го вкара в другата кола. Но с ръце в белезници и зад гърба, той не успя да направи нищо. Натикаха го отзад. Вратите се затвориха с трясък и двете коли се понесоха с огромна скорост.

Бари плачеше, гледайки към другия пасажер на задната седалка на сивия седан: безжизнени очи, празен израз на лицето и килната на една страна рошава перука. Доли.

 

 

Джордж Алън гледаше двамата си спящи синове, главите им едва се подаваха над завивките. По-малкият, в долното легло, беше палав, силен, бъдещ покорител на женски сърца. С чара си лесно щеше да си пробива път в живота.

По-голямото момче бе наследило сериозността на Аманда. Дори в съня си той изглеждаше така сякаш разрешава някакъв проблем. От двамата той беше по-умният, по-целеустременият. Интелигентността и самодисциплината щяха да му гарантират успех в която и да е област. Джордж се надяваше, че това ще бъде медицината.

Той целуна и двамата леко, излезе на пръсти и затвори след себе си. Вратата на спалнята беше широко отворена. Заради него Аманда бе оставила нощните лампи да светят. Колкото и горчиво да се бяха карали, колкото и отчуждени да се чувстваха, те споделяха леглото си всяка вечер. Сега тя като че ли бе оставила нарочно светлината, за да може да намери пътя към нея.

Той погледна спящото й лице. Кичурите тъмна коса образуваха плътни, гъвкави линии по възглавницата. Дишането й беше равномерно и дълбоко. Изглеждаше прекрасна. Искаше му се да я докосне, да я целуне, но не посмя от страх да не я събуди.

Излезе от стаята, тръгна по коридора към кабинета си и тихо затвори вратата. Отчаяно му се пиеше и си наля алкохол, занесе го до бюрото и се отпусна на стола.

Нощта беше дълга. Бе стоял с Дейвид докато им съобщиха, че Ванеса е закарана в болница с Клет.

Джордж беше много уморен. Наслаждаваше се на питието, отпиваше на малки глътки, бавно, като проследяваше топлината, която се разпростираше в цялото му тяло. Приятната отпуснатост обаче бе изместена от мислите, които го преследваха — бе извършил точно обратното на нареждането на Дейвид.

Пресуши чашата и отключи най-долното чекмедже на бюрото си. Пистолетът беше малокалибрен, но изстрел в устата щеше да свърши безболезнено работата. Той провери пълнителя на револвера, видя, че е зареден и го остави върху бюрото.

След това измъкна от вътрешния джоб на сакото си малко пластмасово шишенце. Бандеролът около запушалката беше недокоснат и литиумът беше вътре, а не в стомаха на Ванеса, както си мислеше Дейвид.

В самия край на спектакъла Джордж провали плановете на Дейвид. Изправен пред хладнокръвно убийство, той отказа да изпълнява. Надяваше се, че Аманда ще приеме това като победа. Може би лебедовата му песен ще изкупи годините на слабост. Можеше да го обикне отново заради това. Поне малко.

Той сложи шишенцето на бюрото, вдигна пистолета и го пъхна в устата си.

 

 

По време на дългото пътуване Бари се опита да научи нещо за Дейли. Но нито виковете, нито молбите, нито плача разколебаха твърдото им мълчание. Стигнаха до местоназначението — офис сграда в центъра на града. Натъпкаха ги в служебния асансьор, след това ги поведоха към един кабинет в края на коридора на седмия етаж.

Тъй като Грей се бореше на всяка крачка, него го вкараха първи в стаята. Високата ругатня, с която изрази възмущението си при влизането, не предвещаваше нищо добро за Бари.

Тя очакваше да види нараненото, пребито и може би окървавено тяло на Дейли. Вместо това той стоеше полуизлегнал се на един диван с много изморен вид. Беше толкова щастлива, че го вижда, че притича през полуотворения кабинет и коленичи до дивана. Не знаеше да се смее или да плаче.

— Дейли, добре ли си?

— Сега съм добре — задъха се той. — Като ви видях, че сте добре и не са ви застреляли.

— Убили са Доли. Страхувах се, че…

— Донесоха ми нова бутилка кислород, така че за момента съм жив. Не мисли за мен. Измъкнахте ли мисис Мерит?

— Да. Сега е в добри ръце, въпреки че изглежда много болна. Не сме сигурни дали ще живее.

С помощта на агента, който сваляше белезниците й, Бари се изправи и се обърна с лице към домакина им. Тя гневно протегна напред китките си, за да му покаже червените кръгове около тях.

— Необходими ли бяха грубостите, Бил?

Министърът на правосъдието, Уилям Янси, погледна сконфузено.

— Здравей, Бари. Мистър Бондюрент.

Грей погледна невярващо.

— Вие двамата се познавате?

— От колежа — отвърна Янси. — Бари работеше в университетската радиостанция като репортер. Аз бях председател на политическата коалиция. И до днес, когато й липсват интересни събития, тя идва при мен да търси някой нов случай.

— Така е. Той е източникът ми от правосъдието.

— Той — твой източник?

— Не съм споделял нищо поверително — обясни Янси. — В повечето случаи само съм потвърждавал или отричал информацията, която тя е получила на друго място. Мъча се да я предпазвам от заблуждения, което понякога е много трудно — добави той като й намигна.

— Бил, беше ли необходимо това? — отново попита Бари.

— Бяхме длъжни да извършим арест. Ти и Бондюрент се издирвате за отвличане — той погледна към Дейли. — Мистър Уелш призна, че е бил съучастник.

— Дейли беше само средство, но това не беше отвличане. Ние спасихме Ванеса Мерит.

— От какво, от кого?

— От съпруга й.

Янси погледна сериозно към Бари, след това Грей.

— Страхувах се, че ще кажете точно това.

— Не изглеждаш кой знае колко изненадан — отбеляза тя.

— Напоследък започнах да получавам много странни телефонни обаждания. От Армбръстър. От Мерит. Изглежда, че връщането на мистър Бондюрент във Вашингтон е изнервило всички. Първо ми се обадиха да го арестувам, след това звъняха да не го арестувам. Оказа се, че Бондюрент работи в компания, с отгатни кой, — с теб! Между другото — добави той сухо, — ти добре си се представила пред моите хора на погребението на Хауи Фрип.

— Какво? — попита Грей.

— Историята е дълга — избъбри Бари. — Не бях сигурна дали са от твоите момчета.

— Те са агенти от ФБР.

— Знам, но си помислих, че може… — тя погледна изплашено към Грей, питайки се доколко би могла да разкрие.

От полулегналото си положение на дивана, Дейли я освободи от вземане на решение.

— Тя мисли, че те са работили за Спенсър Мартин.

— Спенсър Мартин — повтори замислено Янси. — И други ви следяха. Моите хора са ги засичали доста пъти. Чудехме се кои са.

— На Спенс — произнесе натъртено Грей.

Янси се обърна към него.

— И предполагате, че ще повярвам на вашата дума?

— Предполага се, че сте първият служител на закона в страната. Което означава, че преследвате престъпниците.

— Означава също така да се защитават правата на хората, за които се твърди, че са нарушители. По каквато и да е причина.

Почувствала надигащата се враждебност между двамата, Бари бързо се намеси:

— Бил, след като си изясниш фактите, сигурна съм, че ще се съгласиш, че Спенсър Мартин е опасен екземпляр.

— Целият съм слух. Какви са фактите, Бари? Името ти беше свързано с първата лейди след сериала ти за СВДС и мистериозното отсъствие на Ванеса. Дрънканиците на Далтън Нийли са обида за интелигентността ми. Доктор Джордж Алън ми се струва некомпетентен. Службата за охрана мълчи. Ние знаехме, че си по следите на нещо тази вечер, защото беше дръпнала прекъсвача в гаража. Ние прибрахме стария човек…

— Ей! — Възклицанието дойде от обидения Дейли.

— … за да не бъде наранен или убит от хората на Спенсър Мартин — той разкопча сакото на костюма си и сложи ръце на кръста. — Искам да знам какво, по дяволите, става и възнамерявам да науча цялата история. Заради това бяхте доведени тук, вместо направо в затвора с обвинение за углавно престъпление.

— Оценявам доверието ти, Бил — каза Бари. — Но преди да говоря пред теб, не би ли трябвало да присъства и адвокат?

— Може. Ако искаш да вървиш по този път. Или просто да направиш като мен.

— Без протокол?

— Без протокол.

Познаваше го от години като честен човек. Неведнъж неговата почтеност се беше изпречвала на пътя й по следите на интересен случай. Ядосваше се, че крие от нея информация, когато е ставало въпрос за националната сигурност, но също така никога не я беше насочвал погрешно. Нямаше причини да не му вярва.

— Добре — съгласи се тя. — Но има толкова много за разправяне, че не знам откъде да започна.

— От Спенсър Мартин.

— Какво знаеш за него? Той е…

— Внимавай, Бари — Грей кимна към Янси. — Той може да ти е състудент, може да се е доказал като надежден и честен източник, но преди да изплюеш информацията, припомни си кой го е назначил и за кого работи.

Янси обидено отговори:

— Аз помня кой ме е назначил, мистър Бондюрент. Но работя за народа на Съединените щати и към работата и отговорността, свързани с нея, се отнасям много сериозно.

Истина е, че дължа мястото си на Дейвид Мерит, но усещам вонята, която се разнася напоследък от Белия дом. Колкото до Спенсър Мартин, знам за личната му армия. Той има информатори и оперативни работници, вградени във всеки департамент на федералното правителство, включително, срамувам се да призная, тези, които са под ръководството на Министерството на правосъдието.

Много по-опасно от това все пак е влиянието, което той упражнява над президента. Искам да знам защо и до каква степен Мерит разчита на него. Честно казано, Бондюрент, страхувах се, че Бари прекарва толкова много време с вас. Заради това й съобщих за неотдавнашното ви посещение в Белия дом. Заподозрях, че вие сте един от хората-изпълнители на Мартин.

— Погрешна представа.

— Вероятно. Мисля, че ви изхвърлиха заради мисис Мерит.

Грей кимна.

— И заради нея се върнах.

Министърът на правосъдието се загледа в Грей, след това се обърна отново към Бари.

— Всичко започна от теб, онази работа за СВДС, нали?

— Всъщност започна Ванеса Мерит като ме покани на кафе. Историята е дълга и като ти я разкажа, ще съм обвинила президента в невероятни престъпления.

— Заради това бяхте доведени тук — подсети я Янси. — Няма значение колко дълга и объркана е историята, няма значение кой участва в нея, искам да я чуя цялата.