Бертолт Брехт
Цезар и неговият легионер (2)

2. Легионерът на Цезар

В утринния сумрак пред пролетно раззеленената равнина на Кампания скрибуца волска кола. Това е петдесет и две годишният арендатор и ветеран от Цезаровите войни Теренций Скапер, който отива в Рим заедно със семейството и покъщнината си. Лицата им са загрижени. Те са задлъжнели при плащането на арендата и са ги прогонили от малкото им парче имот. Само осемнадесетгодишната Луцилия с радост гледа към големия студен град. Там живее нейният годеник.

Когато наближават града, забелязват, че тук се очакват някакви важни събития. На пътните бариери контролът е засилен, а понякога ги спират и военни патрули. Носят се слухове за предстояща голяма война в Азия. Старият войник съглежда познатите му пунктове за набиране на войска, още празни поради ранния час. Той се оживява. Значи, Цезар подготвя нови победоносни походи. Теренций Скапер е дошъл тъкмо навреме. Това става на 13 март 44 година.

Около девет часа сутринта волската кола преминава през Помпеевата портика. Тълпа народ очаква тук пристигането на Цезар и на сенаторите за заседание в храма, на което сенатът ще изслуша някакво „важно заявление на диктатора“.

Навсякъде се говори за войната, обаче за учудване на Скапер военни патрули разпръсват народа. При появяването на войниците всички спорове замлъкват. Ветеранът има само една грижа: как да си пробие път със своята волска кола. Донякъде измъкнал се из навалицата, той се изправя в колата си и обръщайки се назад, високо извиква: „Да живее Цезар!“ Но с изумление установява, че никой не подема неговия възглас.

Донякъде раздразнен, той подслонява малкото си семейство в някаква евтина странноприемница в покрайнината, а сам се отправя на посещение у своя бъдещ зет — секретаря на Цезар Тит Рар. Отказва на Луцилия да я вземе със себе си. Най-напред трябва да си поприказват по мъжки с младия човек.

Оказва се, че да се проникне в двореца на Цезар на Форума съвсем не е толкова лесно. Проверките, особено за оръжие, са много щателни. Атмосферата е натегната.

Озовал се в двореца, той узнава, че Цезар има повече от двеста секретари. Името Рар не е известно на никого.

И действително през последните три години младият човек нито веднъж не е имал удоволствието да поздрави своя шеф в библиотеката, намираща се в едно от крилата на двореца. У Цезар той е на служба като литературен секретар и е взел участие в труда му върху граматиката. Съчинението отдавна стои непобутнато, диктаторът вече няма време за подобни неща.

Рар е извън себе си от радост, когато старият войник се вмъква при него. Какво, значи, Луцилия е в Рим? Да, тя е тук, но това съвсем не е повод за радост. Семейството е изхвърлено на улицата. И то главно по вина на Луцилия. Могла е преспокойно да бъде малко по-отзивчива към собственика на имота им — фабриканта на кожени изделия Помпилий… Още повече, че Рар изобщо се бил изгубил от очите им!

Младият човек се оправдава разпалено. Не са му давали отпуска. Ще направи всичко възможно, за да помогне на семейството. Ще вземе аванс от администрацията. Ще използва всичките си връзки в полза на Теренций Скапер. Защо ветеранът да не стане капитан? Най-сетне предстои голяма война!

В коридора се чуват тежки стъпки и звън на мечове, вратата се отваря с трясък: на прага застава Цезар.

Малкият секретар седи ни жив, ни умрял под изпитателния поглед на великия мъж. От три години Цезар за първи път в кабинета си! Рар и не подозира, че НА ПРАГА СТОИ СЪДБАТА МУ.

Цезар не е дошъл, за да работи над граматиката си. Той търси някого, в когото може да има доверие — следователно човек, какъвто е трудно да се намери в този дворец. Минавайки покрай библиотеката, той си е спомнил за своя литературен секретар, млад човек, стоящ настрани от политиката. Така че може би още не са го подкупили…

Двама телохранители претърсват Скапер за оръжие и го изхвърлят навън. Той си тръгва с гордо вдигната глава: както изглежда, бъдещият му зет не е последен човек в този дворец, щом като великият Цезар го посещава. Това е добър знак.

Също и Рар претърсват за оръжие. След това обаче диктаторът му възлага поръчение. Той трябва, най-добре по обиколни пътища, да се добере до този и този испански банкер и го разпита на какво се дължи мистериозната съпротива в ситито срещу ЦЕЗАРОВАТА война на Изток.

В това време ветеранът чака младия човек пред двореца. След като той не излиза — всъщност Рар използва един заден изход, — Скапер тръгва за странноприемницата, за да уведоми семейството си за благоприятния обрат на нещата. По пътя се спира пред един пункт за набиране на войници. Само млади момчета се натискат за военна служба. Няма да е лошо, ако някой се застъпи за него и го направят капитан. За войник е може би вече малко старичък.

Замотава се и в няколко кръчми и когато накрая пристига в малката странноприемница в покрайнината, вече е леко на градус.

Той се е превърнал напълно в капитан Теренций Скапер и целият му гняв е насочен срещу младия човек — поклонник на Луцилия, който все още не се появява. Значи, префърцуненият господин секретар няма време да каже добър ден на своята годеница? А от какво, моля ви, ще живее нашето семейство? Нужни са ни незабавно най-малко триста сестерции. Луцилия ще трябва да склони да отиде у кожения фабрикант и да заеме от него пари. Луцилия плаче. Тя така и не разбира защо Рар се бави. Господин Помпилий на драго сърце ще й даде триста сестерции, но няма да го стори даром. Баща й ще се пръсне от яд. Вече няма никакво съмнение, че младият човек не е стока. Трябва да му се натрие шепа червен пипер на задника. Не бива да му се показва, че чакат на него. Нека види, че има и други, които знаят как да ценят Луцилия. Луцилия тръгва, обляна в сълзи, и непрекъснато се озърта не иде ли отнякъде Рар.

В това време Рар се е завърнал в двореца. Той е получил от испанския банкер едно досие и го е предал на Цезар. След това прави опит да получи аванс от администрацията. Но преживява тежък удар. Вместо да му дадат пари, подлагат го на разпит. Къде е ходил? Какво поръчение му е възложил диктаторът? Той отказва да отговаря и узнава, че е уволнен.

На Луцилия провървява повече. Наистина в кантората на фабриканта на кожени изделия най-напред й съобщават, че господин Помпилий е арестуван. Но докато възбудените роби коментират невероятното събитие, което може да се обясни само с факта, че в последно време шефът често изразявал неприкритата си враждебност към диктатора, на прага усмихнат цъфва господин Помпилий. „То се знае“, него и другите господа от ситито не могат току-така да хвърлят в затвора. За щастие все още може да се упражни известно влияние над полицията. На господин Цезар приказката вече не се слуша много-много в тези дни…

Луцилия още не се е завърнала, когато Рар най-после пристига в странноприемницата. Ветеранът е в лошо настроение и никой от семейството не обелва зъб къде е Луцилия. Рар не е донесъл обещаните триста сестерции. Той не се осмелява да признае, че е уволнен и измънква с половин уста, че просто не му е останало време да отиде до администрацията. В това време, цялата обляна в сълзи, се появява Луцилия и се хвърля в прегръдките му. Ала Теренций Скапер не вижда причини да се държи тактично. Той най-безсрамно пита Луцилия за резултата от нейния просяшки набег. Избягвайки да погледне Рар в очите, тя предава на баща си донесените триста сестерции. За Рар не е трудно да се досети откъде са тия пари: Луцилия е била при фабриканта на кожени изделия!

В своя гняв младият човек изтръгва парите от ръцете на стареца. Утре той сам ще ги предаде обратно на господин Помпилий. Най-късно до осем часа заранта ще донесе на Луцилия достатъчно голяма сума в странноприемницата. А след това ще отидат заедно с баща й при началника на дворцовата стража и ще говорят за капитанското място.

Ветеранът навъсено дава съгласието си. В края на краищата за един довереник на владетеля на света няма да е кой знае колко трудно да помогне на семейството на стар заслужил легионер да стъпи на крака…

Ала на следващата заран семейство Скапер напразно очаква Рар.

Още в ранни зори секретарят е повикан при Цезар. Заедно с него диктаторът изравя в библиотеката една стара, държана преди много години, реч, в която е развил своята демократична програма. После секретарят отива в предградията, за да сондира почвата при някои политици на плебса: какво биха казали за едно възстановяване на демокрацията. Впрочем междувременно диктаторът е издал заповед да се смени дворцовата стража и се арестува началникът й, разпитвал предния ден Рар.

На Теренций Скапер започва да причернява пред очите. Той вече не вярва в годеника на дъщеря си. Луцилия е плакала през цялата нощ и в изблик на отчаяние е креснала в лицата им — на него и на майка си — какво й е поискал в замяна коженият фабрикант. Майка й е застанала на нейна страна. Ветеранът решава да се яви в някой вербовъчен пункт и се запише войник. След дълги колебания той признава на домашните си, че се смята прекалено стар за военния преглед. Цялото семейство на драго сърце помага в подмладяването му. Луцилия му услужва с гримовете си, а малкият му син следи за походката му.

Но когато старият легионер пристига в цялата си красота пред пункта за набиране на войска, той е затворен. Младоците пред входа възбудено коментират слуховете, че войната на Изток била отменена. Сразен от тази вест, ветеранът от десет Цезарови войни се завръща в лоното на семейството си и там заварва писмо от Рар до Луцилия, в което пише, че предстоят велики събития. В момента се подготвял закон, съгласно който ветераните на Цезар ще получат под аренда имения, както и субсидия от държавата. Семейството не е на себе си от радост.

Когато Теренций Скапер чете писмото на Рар, писано сутринта, то е вече остаряло. Проведените от секретаря разговори са показали, че бившите политически дейци на плебса, преследвани години наред от Цезар, вече нямат никакво доверие в неговите политически шахматни ходове.

Рар, който впрочем разбира, че е следен, напразно дири господаря си в двореца и го открива едва привечер в цирка на надбягвания с кучета. На път за двореца той докладва на Цезар обезпокоителното положение на нещата.

След дълго мълчание на Рар изведнъж става ясно каква огромна опасност е надвиснала над главата на диктатора и прави отчаяно предложение: Цезар трябва още тази нощ тайно да напусне града и се добере до Брундизиум, откъдето с кораб да замине за Александрия при войските си. Рар обещава да му набави един волски впряг.

Диктаторът, безсилно отпуснат върху възглавницата на носилката си, не отговаря нищо.

Рар обаче е твърдо решен да подготви бягството. Над грамадния, неспокоен, гъмжащ от слухове Рим вече припада мрак, когато той влиза в преговори със стражата на Южната портика. Една волска кола ще премине оттук след полунощ без пропуск. Той дава на началника на караула всичките пари, които носи в себе си. Това са точно триста сестерции.

Около девет часа Рар се появява в странноприемницата у Скаперови. Той прегръща Луцилия. Моли семейството да го остави насаме с Теренций Скапер. После пристъпва към ветерана и го запитва:

— Какво би сторил ти за Цезар?

— А какво става с именията? — на свой ред пита Скапер.

— С именията нищо не става — казва Рар.

— И с капитанското място ли нищо не става? — пита Скапер.

— И с капитанското място нищо не става — отвръща Рар.

— Но ти още си негов секретар, нали?

— Да.

— И се срещаш с него?

— Да.

— И не можеш да го склониш да направи нещо за мен?

— Той вече за никого нищо не може да направи. Всичко рухна. Утре ще го пречукат като плъх. И така, какво ще сториш ти за него? — пита секретарят.

Старият ветеран се втренчва недоверчиво в него. С великия Цезар е свършено? Дотам свършено, че той, Теренций Скапер, трябва да му помогне.

— С какво мога аз да му помогна? — дрезгаво пита той.

— Обещах му твоята волска кола — спокойно казва секретарят. — Трябва да го чакаш в полунощ при Южната портика.

— Та кой ще ме пусне да изляза с колата?

— Ще те пуснат. Платих им за това триста сестерции.

— Триста сестерции? Нашите?

— Да.

За миг старецът е впил в него див поглед. Постепенно в очите му се прокрадва роптаещата неувереност на човека, когото половин живот са дресирали в послушание, и той, мърморейки, се извръща.

Той мълви:

— Какво пък, може и това да е сделка като всяка друга. Веднъж да се измъкне, Цезар ще има възможност да се отплати.

Той възвръща обичайното си житейско състояние: отново живее с НАДЕЖДА.

За Рар е по-трудно да оправи нещата с Луцилия. Откак го е видяла последния път в Рим, той нито веднъж не е оставал с нея насаме. Нито той, нито пък баща й са й казали какво го задържа постоянно през тези дни. Сега тя узнава. Нейният годеник е сподвижник на Цезар. Той е единственият доверен човек на владетеля на света.

Но не може ли той, макар и за четвърт час, да я заведе в кръчмата на Медникарската улица? Нима Цезар не е в състояние за четвърт час да се оправи сам?

Рар отива с нея на Медникарската улица. Но в кръчмата не влизат. Рар изведнъж забелязва, че е отново следен. Двама тъмни субекти още от сутринта вървят подире му като негова сянка. Така че влюбените се разделят пред гостилницата. Луцилия се завръща при майка си и сияеща й разказва колко близък на Цезар е нейният годеник.

В това време годеникът напразно се опитва да се отскубне от своите преследвачи.

Още преди да удари полунощ, той ще узнае какво означава да си в близост със силните на този свят.

Около единадесет часа Рар е отново в двореца на Форума. Цял полк негри е поел охраната на двореца. Повечето от войниците са пияни. В своята малка стаичка зад библиотеката той трескаво преглежда онова донесение, което предния ден му бе предал за Цезар испанският банкер. Цезар така и не го е прочел. В донесението се намират имената на заговорниците. Той вижда всичките. Тук са Брут, Касий, цялата jeunesse dorâe на Рим, сред тях мнозина, които Цезар, счита за свои приятели. Цезар трябва непременно и незабавно да прочете това, още тази нощ. То ще го убеди да се възползва от волската кола на Теренций Скапер.

Рар взима донесението със себе си и се отправя към покоите на Цезар. Коридорите тънат в полумрак, от другата половина на двореца долита пиянска песен. При входа към атриума стоят на стража двама грамадни негри. Те не искат да го пуснат. Онова, което им обяснява, те не разбират.

Той се опитва да мине от другата страна, дворецът е неимоверно голям. Но и тук негърска стража, и тук пътят му е препречен. Изпробва различни коридори и веранди, където би могъл да се промъкна през някой прозорец, но всичко е здраво залостено.

С изчерпани сили той се завръща в библиотеката. Когато минава по един коридор, струва му се, че в дъното съзира гърба на отдалечаващ се човек. Това е един от преследвачите му.

Обзет от страх, той се хвърля в стаичката си и залоства вратата. Не пали светлина и приближавайки до прозореца, поглежда към двора. Там долу е застанал вторият му преследвач. Студена пот го облива.

Дълго седи в тъмното помещение и се ослушва. По едно време на вратата се похлопва. Рар не отваря. Така той не вижда човека, който след кратко изчакване се отдалечава: Цезар.

В полунощ Теренций Скапер докарва волската си кола пред Южната портика. На жена си и децата си е съобщил само, че за ден-два трябва да напусне Рим. Луцилия и майка й да отидат при Рар, той ще се погрижи за тях.

Ала никой не идва през тази нощ при Южната портика, за да се качи на волската кола.

В ранното утро на 15 март на диктатора докладват, че през нощта в двореца е убит секретарят му. Донесението с имената на заговорниците е изчезнало. Притежателите на тези имена Цезар ще срещне същия предобед в сената и ще падне под ударите на кинжалите им.

А една волска кола, карана от онзи стар войник и разорен арендатор, ще доскрибуца обратно до странноприемницата в покрайнината, където ще го чака малкото семейство, на което великият Цезар дължи триста сестерции…