Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и редакция
NomaD (2011)

Издание:

Антология на немската поезия

 

Под редакцията на Димитър Стоевски

Съставили: Димитър Стоевски, Димитър Дублев, Ламар

 

Редактор на издателството: Блага Димитрова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Цветанка Апостолова

Дадена за печат на 30. XII 65

Печатни коли 20¾. Издат. коли 17–01.

Формат 59X84/16. Тираж 5090.

Издат. №41 (1989).

Поръчка на печатницата 1248. ЛГ IV

Цена 1,57 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Народна култура — София, 1966

История

  1. — Добавяне

Твойта шапка все кима и трепери от вятъра,

твойта глава, непокрита, се заресва на облаците,

твойто сърце е заето със друго,

твойта уста научава различни езици.

Страхът завладява света,

както троскотът завладява могилата.

Лятото запалва и угасява звездела,

от прашинка една ослепява понявга окото.

Ти се смееш и плачеш и загиваш във себе си.

Друго може ли още със теб да се случи?

Обясни ми, любов!

 

Паунът, тържествуващ, си разперва опашката,

гълъбът си поставя якичка на шията,

въздухът, със гургулици пълен, се разширява,

гъсокът съска. От дивия мед

се храни светът. Дори в насадения парк

всяка леха се обсипва със златен прашец.

 

Рибата, замаяна, изоставя пасажа

и се втурва към плиткото легло от корали,

скорпионът танцува сред музиката на сребърния пясък,

бръмбарът отдалече усеща любимата.

Да бих имала същото чувство, аз бих разбирала

как под нейната броня блещукат крилцата й,

бих поела по пътя за горските ягоди…

 

Обясни ми, любов!

Водата умее сама да приказва,

вълната улавя вълна за ръката,

зърната на грозда, прелели, се пукат и падат,

беззлобният охлюв излиза от своята къща,

камъкът камък омекотява.

 

Обясни ми, любов, това, което не мога да си обясня:

трябва ли в краткото, страшното време

с мислите мои сама да общувам,

любов да не зная, любов да не искам?

Само човекът ли може да мисли?

Не се ли загубва, ако не мисли?

Ти казваш: — И аз на човека разчитам…

Не ми обяснявай! Аз виждам самичка:

саламандърът минава през всякакъв огън

и гръм го не гони, и болка го не плаши.

Край