Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Willkomen und Abschied, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и редакция
NomaD (2011)

Издание:

Антология на немската поезия

 

Под редакцията на Димитър Стоевски

Съставили: Димитър Стоевски, Димитър Дублев, Ламар

 

Редактор на издателството: Блага Димитрова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Цветанка Апостолова

Дадена за печат на 30. XII 65

Печатни коли 20¾. Издат. коли 17–01.

Формат 59X84/16. Тираж 5090.

Издат. №41 (1989).

Поръчка на печатницата 1248. ЛГ IV

Цена 1,57 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Народна култура — София, 1966

История

  1. — Добавяне

Сърцето бий, сърцето ми се мята —

на коня скоро! Литнах начаса.

Вън вечерта люлееше земята

и от горите слизаше нощта.

Дъбът, облякъл здрачните си брони,

стоеше като приказен юнак

пред своя лес, иззад чиито клони

със черни взори бдеше злия мрак.

 

През хълм от облаци луната плаха

надничаше, окъпана в мъгли,

с крила над мене вихрите трептяха,

пищяха страшно в моите уши.

В нощта — чудовища и самовили,

но смел юздите стисках аз в ръце,

о, колко огън бе във моите жили,

о, колко жар във моето сърце!

 

Ти срещаш ме, ти вдигаш взор и ето

струи над мен из него радостта,

за тебе само бие ми сърцето,

за тебе дишат моите уста.

Ликът ти тъне в пролетна безбрежност,

ликът ти, в розов блясък потопен,

усмихва се — о богове — със нежност,

желана, незаслужена от мен.

 

Но ей зори. При сетните милувки

сърцето ми потиснато мълчи.

О, колко сладост в твоите целувки,

о, колко мъка в твоите очи!

Аз тръгвам. Ти привеждаш взор загубен,

ти вдигаш взор и влага там трепти…

Какво блаженство е да бъдеш любен,

какво блаженство — сам да любиш ти!

Край