Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tender Spirit, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стефан Витанов, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,8 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- dani (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Моник Дюбоа. Стивън
ИК „Слово“, Велико Търново, 1995
Редактор: Иванка Харитонова
ISBN: 954–439–146–0
История
- — Добавяне
X
Като че ли беше съвсем оглушала. Тяло й беше сковано и не се подчиняваше на волята. С огромно усилие извърна глава настрани и отвори очи.
Струваше й се, че плува в някаква лепкава течност. Усещаше, че се движи ритмично нагоре-надолу. Все още не можеше да се ориентира.
Изви глава нагоре. Небето се беше избистрило, луната блестеше ясна, заобиколена от звезди.
Вдиша дълбоко прохладния нощен въздух. Усещанията започнаха да се връщат в тялото й. Инстинктивно поиска да вдигне дясната си ръка, за да оправи косата си. Ръката й обаче не можеше да се движи. Отново я обхвана ужас.
Опита с лявата — отново без успех. След това се опита да стане, но нещо й попречи.
Затаи дъх и погледна към тялото си.
Откри, че лежи на дървена носилка. Някой я беше завързал към носилката и сега се намираше върху раменете на двама негри, които крачеха равномерно.
Очите й се разшириха от страх. Огледа се. Останалите негри от групичката, която беше видяла под дървото, се движеха до тях.
Полазиха я студени тръпки. Устните й затрепериха. Загледа мъжете, крачещи непосредствено пред носилката. Бяха огромни. Раменете им бяха широки, а мускулите по гърбовете изпъкваха при всяко движение. Крачеха тихо. Носеха копия. Един от тях обаче беше въоръжен с пушка и облечен в тропически костюм.
„От хората на Бъкстър е — реши Джуди. — Наредил им е да ме намерят и да ме заведат при него…“
Групичката обаче не се движеше към лагера. Напротив — отдалечаваха се от него.
Джуди затрепери с цялото си тяло при мисълта за това, което я очаква. Дланите й се навлажниха, а сърцето биеше като лудо.
Обърна глава и погледна негъра, който носеше носилката отпред. Той забеляза движението и отговори с усмивка, показвайки два реда блестящи зъби.
— Стойте спокойно!
Трепна! Значи тук имаше някой, който владее английски. Или се е заблудила.
— Моля ви, мис Грант… — гласът звучеше успокояващо. — Останете спокойна, всичко е наред.
Помисли, че сънува. Вгледа се внимателно в тъмнината и…
— Нуру? — изведнъж разпозна лицето на черния пазач на резервата.
Той кимна и сложи пръст пред устните си.
— Няма от какво да се страхувате, мис Грант. Ще ви отнесем на безопасно място.
Не вярваше на ушите си.
— Мистър Джаксън ми се обади — каза Нуру едва чуто. — Самият той не може да дойде и затова ме помоли…
— Къде е Стивън?
— Той е по следите на бракониерите на слонове, мис Грант.
Джуди поклати глава.
— Не, бележката беше фалшива. Това е било идея на Бъкстър, за да го прати в долината Нгодо!
Негърът кимна сериозно.
— Стивън междувременно също разбра. Това е било хитрина, за да може Бъкстър да го насочи в грешна посока. Но след това Стивън намери следите на бракониерите и сега е по петите им.
Джуди въздъхна облекчено. Нуру забеляза, че се чувства неудобно, завързана по този начин. Нареди на хората си да сложат носилката на земята и развърза въжетата.
— Все пак е по-добре да останете да лежите. Скоро ще пристигнем в лагера.
Джуди кимна и му се усмихна. След няколко минути попита:
— Откъде знаехте, че съм горе на стоянката?
— Не знаехме — отвърна Нуру. — Отначало пратих двама души в лагера на Райли. Те ми съобщиха, че Бъкстър и хората му се били събрали и говорели оживено за вас. Казаха ми, че споменавали думата бягство. След това претърсихме цялата околност. Всъщност за един опитен пазач не е толкова трудно да открие някого.
Засмяха се.
— Между другото, вашето поведение е било съвсем правилно — продължи Нуру. — Тази стоянка е най-доброто убежище, което човек може да намери в околността.
— Изглежда постепенно започвам да се уча — въздъхна Джуди.
Продължиха пътя си през високи няколко метра, почти непроходими храсталаци. След около половин час излязоха на малка полянка, където Нуру и приятелите му бяха разпънали няколко палатки.
Поставиха внимателно носилката на земята и помогнаха на Джуди да стане. Всички се държаха с подчертано уважение към нея и се стараеха да покажат радостта си, че вече изглежда по-добре.
Нуру извади храна и вода и ги нареди на сгъваемата масичка за вечеря. Хората му се оттеглиха в палатките си. Джуди се отпусна на сгъваемия стол. След преживяния ужас сега усети ужасен глад. Нуру я гледаше как се храни и се усмихваше доволно, показвайки белите си зъби.
— Нека да поговорим за това, което се е случило в лагера на мистър Райли.
Разказа му с няколко изречения за бележката от похитителите на професора, за мнимото съобщение по радиостанцията и за среднощните мераци на Бъкстър.
Нуру заклати недоволно глава.
— Значи ние все пак сме дошли твърде късно.
Тя въздъхна, припомняйки си преживяния ужас.
— Добре поне, че най-после всичко свърши.
— Не съвсем. Ще минат няколко дни, докато бракониерите и мистър Бъкстър бъдат сложени зад решетките.
— Какво ще правите с него?
Нуру вдигна рамене.
— Зависи какво ще предприеме той. Сега не можем да отидем в лагера на Райли. Те са петима, човека и не можем да ги изловим просто така. Ако се стигне до престрелка, ще изложа на риск живота на моите хора. Не ми се иска да го правя.
Джуди кимна с разбиране.
— Но веднага щом напуснат лагера, имаме достатъчно шансове да ги хванем.
Един облак закри луната и за момент всичко потъна в тъмнина. Нуру и Джуди замълчаха. След малко Джуди се обади:
— От дълго време ли познаваш Стивън Джаксън?
Пазачът кимна:
— Откакто дойде в резервата. А това беше преди доста време. Аз и Стивън се разбирахме много добре от самото начало. Беше първият бял, който беше дошъл тук от любов към дивите животни и природата. Не се интересува само от това да печели пари, каквато е практиката тук. Такива хора са рядкост в наше време, мис Грант!
— И в резервата ли са рядкост такива хора?
Лицето на Нуру беше сериозно и замислено.
— Повечето от нас наистина мислят само за парите, които биха могли да спечелят тук. Организират екскурзии за туристи и сафарита. Тогава се убиват животни просто, така, за удоволствие на някого — махна с ръка. — Продажни душички са някои от момчетата. Но Стивън Джаксън е нещо съвсем друго. Обича земята тук, обича и животните. Защитава ги от посегателства. Ако всички бяха като него, нямаше да е необходимо сега да се дебнем като диви животни из храсталака и да стреляме срещу колегите си.
Джуди сведе поглед. Думите на негъра я трогнаха.
— Освен това Стивън е човек, на когото можеш да се довериш винаги и при всякакви обстоятелства. Никога няма да те изостави в беда, дори това да му коства много. Според мене е най-добрият приятел, който може да има човек. А когато живееш тук, сред саваната, това е много важно.
Някаква нощна птица изкрещя в храстите и прекъсна думите на Нуру. Нещо изшумоля в клоните на съседната група дървета, Джуди се загледа натам.
— Погледнете внимателно нататък — каза Нуру, като посочи към второто дърво.
Джуди присви очи. В следващия момент се скова от ужас. Сред листата различи ясно чифт фосфоресциращи очи.
— Не се бойте — успокои я Нуру, като сложи ръка на рамото й. — Това е просто една любопитна маймуна. Няма да се приближи повече. Тя самата се страхува много повече от нас, отколкото ние от нея.
Джуди преглътна. В следващия момент видя как животното скочи на по-долния клон и изчезна навътре в храсталака.
— Искате ли нещо за пиене? — Нуру извади плоско шише й отвинти капачката.
Джуди го взе, отпи и след това му го върна.
— Получавате съвсем непосредствени впечатления от живота на хората в резервата — отбеляза негърът. — Наистина всичко това не трябваше да се случва и още повече в първата седмица от пристигането ви.
Тя поклати глава.
— Ситуацията в случая е извънредна. Въпреки всичко не съжалявам, че дойдох тук. Напротив — намирам всичко тук за извънредно красиво. Никога преди това не съм предполагала, че животът на открито може да предложи такива силни преживявания.
Нуру се засмя.
— Това може да създаде и проблеми — отбеляза той.
— Какви?
— Ами… за в бъдеще, когато се върнете в цивилизацията, ще знаете вече от колко много неща ви лишава градският живот. Досега не сте могла да съжалявате за тази изгубена красота, понеже не сте я познавала. Сега обаче ще е различно.
Джуди кимна замислено. Досега не й беше минавало през ума как ще се чувства, когато се върне в Сан Франциско.
— Трябва обаче да ми обещаете едно нещо — Нуру се наведе леко към нея.
Погледна го въпросително. След това се смути и сведе поглед надолу.
— Вие… вие харесвате Стивън Джаксън, нали така, мис Грант?
Усмихна се и кимна.
— Да, така е, харесвам го.
— А според мене и той ви харесва — продължи уверено Нуру. — Забелязах го още когато дойдохте в моя лагер.
Негърът поглади темето си.
— Какво трябва да обещая?
— Да, обещайте ми, че няма да се опитате да превъзпитавате Стивън и да го правите като всички останали.
— Как така да го превъзпитавам? Шегуваш се!
Нуру се поколеба за момент. След това продължи:
— Не упражнявайте натиск върху него. Не го поставяйте пред дилеми!
Джуди вдигна учудено вежди. Нуру въздъхна.
— Съжалявам, но май че не мога да намеря верните, думи. Не ме бива много в обясненията. Но накратко — това, което искам да кажа, е: не се опитвайте да убедите Стивън да идва с вас в града!
— Откъде ти хрумна тази мисъл, Нуру?
Нуру поглади замислено брадичката си.
— Аз познавам Стивън Джаксън от много дълго време. Веднага разбрах какво изпитва към вас. Сигурен съм, че ви обича много. И въпреки всичко мога да кажа съвсем определено, че той не би се съгласил да променя начина си на живот. Никога се би се чувствал добре в града. Изключено е!
Нуру въздъхна облекчено. Най-сетне беше успял да изрази това, което му тежеше на сърцето.
— Извинете ме, че се намесвам във вашите работи. Може би не изглежда много любезно отстрани, но все пак не забравяйте, че това е най-добрият ми, приятел.
Джуди кимна.
— Разбирам — отговори тя тихо. — Много ти благодаря, че беше така откровен с мен.
Нуру стана от стола.
— Сега е време да поспим малко. Следващите един-два дни ще бъдат напрегнати.
Джуди също стана. Нуру я заведе до нейната палатка и изчака, докато спусна отвътре мрежата срещу насекоми. Пожела й лека нощ и се отдалечи.
Джуди седна на ръба на походното легло и потъна в мисли.
Напрежението от последните часове беше отминало и отстъпи място на смазваща умора. Легна и затвори очи.
Най-сетне всичко беше добре. Скоро ще види отново Стивън.
Най-добрият му приятел — Нуру, — беше при нея и нищо лошо не можеше да й се случи.
Намираше се в безопасност и можеше да заспи спокойно.
Въздъхна дълбоко, придърпа завивката до брадичката си и се обърна настрани.
В същия момент отвън се чу пронизителен вик.
Скочи като ужилена и седна в леглото.
Още един вик, след това — много възбудени гласове. Изведнъж отекна изстрел, а след него още един.
Джуди затвори очи и закри лицето си с ръце.
Дълъг нож разряза мрежата на входа на палатката. Платнището беше отметнато настрани и в следващия момент двама негри нахълтаха в палатката. Скочиха отгоре й, извиха ръцете й назад и ги завързаха здраво. След това я измъкнаха от палатката.
Видя трима или четирима мъже, въоръжени с пушки, застанали край другите палатки. От едната излезе Нуру с вдигнати ръце.
Изведнъж чу зад себе си глас, от който кръвта й се смрази:
— Здрасти, малката! Помисли как ще ми се отблагодариш, че те отървах от ръцете на тези канибали.