Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dream Castle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 80 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Xesiona (2010)

Издание:

Андреа Кейн. Замъкът на мечтите

ИК „Бард“, София, 2002

ISBN: 954-585-309-3

История

  1. — Добавяне

Глава 21

— Пъркинс! Открихте ли я?

Пъркинс току-що се бе върнал на поста си — стоеше в предверието вдървено и със стиснати устни.

— Не, Ваша светлост — отвърна икономът и изгледа студено и обвинително раздърпания и измъчен херцог.

— По дяволите! — Брейдън удари стената с юмрук. Откакто се бе върнал от потока, бе претърсил всяко кътче в къщата, с изключение на крилото за гости. Къде, за Бога, бе тази импулсивна и независима жена? И къде бе прекарала цялата нощ?

Брейдън се втренчи в напрегнатото и разтревожено лице на иконома и усети как нещо вътре в него се стегна, като си помисли за ужасната вероятност, която го тормозеше от няколко часа насам.

Ами ако Робърт Грей бе отвел Каси?

Брейдън реши лично да отиде до къщата на Грей. И ако се окажеше там, щеше да убие онзи негодник баща й.

— Кажи да оседлаят и доведат Стар, Пъркинс.

— Извинете ме, Ваша светлост — възмутено отвърна Пъркинс, — но сега едва ли е време за развлечения. Няма да се успокоя, докато херцогинята не се прибере благополучно у дома. — При тези думи икономът се обърна и се отдалечи.

Брейдън остана да гледа изумено след него. След толкова години на вярна и безупречна служба неговият уравновесен и благовъзпитан иконом току-що бе отказал да се подчини на заповедта му и без думи бе заявил на господаря си, че е по-долен и от змията в райската градина.

И всичко това, защото смяташе, че Брейдън е наранил Каси.

Мисълта, че е виновен, не бе го напускала през цялата нощ. Пъркинс имаше право.

Брейдън се запъти навън, за да оседлае сам Стар и се сблъска с възбудения Добсън.

— Ваша светлост! Ваша светлост!

— Да, Добсън, какво има? — попита Брейдън нетърпеливо. В този момент дори скъпоценните му коне не го интересуваха. Мислите му бяха завладени от едно-единствено нещо — Каси.

— Става дума за Нейна светлост. Разбрах, че я търсите!

Сърцето на Брейдън заби ускорено.

— Виждал ли си я, Добсън? — Брейдън несъзнателно сграбчи младия мъж за ризата.

— Да, Ваша светлост, видях я — закима енергично конярят.

— Е, къде е тя? — Брейдън едва се сдържаше да не закрещи.

— Не знам къде е в този момент, но преди около час беше в конюшнята.

— Конюшнята — повтори Брейдън, залят от толкова огромна вълна на облекчение, че едва не се свлече на колене.

— Да, Ваша светлост — отвърна Добсън и сбърчи вежди. — И ако ме питате, тя изглеждаше доста разстроена от нещо.

Облекчението се превърна в неоправдан гняв.

— Не те питам! — изрева херцогът, обърна се и се отдалечи от входната врата, а конярят остана да премигва изумено след него. Брейдън бе твърде ядосан, за да забележи. Беше понесъл достатъчно мълчаливи укори от цялата си прислуга заради сляпата им лоялност към Каси. Само като си припомнеше ужасната нощ, която бе преживял, Брейдън побесняваше и цялата му по-раншна нежност и самокритичност отиваха по дяволите.

Сега, след като знаеше, че Касандра е добре, бе готов да я убие! Чарлс го спря в преддверието с думите:

— Тя се промъкна в къщата преди няколко минути и се качи в спалнята си, Брейдън. Уморена е и объркана, но не е наранена. Предполагам, че Маргарет е с нея. — И като хвърли поглед към площадката на втория етаж, добави — Защо, преди да отидеш при нея, не се успокоиш малко?

Брейдън се извърна към приятеля си с едва сдържан гняв.

— Чудесно, Чарлс, ще се опитам да се успокоя — отвърна той със заплашителен тон, след което се обърна рязко и се насочи към стълбите, като броеше до десет, за да възвърне самообладанието си. — И тогава ще отида да намеря съпругата си и ще извия красивото й вратле!

Чарлс го следваше по петите.

— Чудесно, Брейдън — заяви той и избърза напред, като застана между Брейдън и затворената врата на спалнята на Каси. — Смятам обаче, че е по-добре първо да се изкъпеш и преоблечеш. Пъркинс и Хардинг вече са се погрижили да напълнят ваната в спалнята ти.

Брейдън се вторачи в него с блестящи от гняв очи. И Хардинг? Нима и проклетият му камериер бе омагьосан от Каси?

Искаше му се да избута грубо Чарлс и да влезе при Каси, но изведнъж осъзна, че приятелят му има право. Погледна към отворената врата и кимна.

— Добре, Чарлс. Ти спечели. Ще се изкъпя и ще се преоблека. — Стисна зъби. — Но след това нищо не може да ме спре да говоря със съпругата си. Разбра ли ме?

— Отлично, Брейдън — отвърна Чарлс, потискайки усмивката си. Негов основен принцип бе никога да не се намесва в личния живот на Брейдън. Но що се отнасяше до Касандра… е, някои правила можеха да бъдат заобиколени, ако не и напълно нарушени. Чарлс се отдалечи от вратата и се запъти към стълбите. — Сигурен съм, че когато дойдеш на себе си, Касандра с удоволствие ще поговори с теб.

— Съмнявам се в това, Чарлс — отвърна херцогът с ироничен тон. — Много се съмнявам.

Точно половин час по-късно Брейдън излезе от ваната и махна с ръка, за да отклони предложението на Хардинг да му помогне да се облече.

— Остави ме, Хардинг. Бих искал да остана сам.

Брейдън припряно започна да се подсушава. Топлата вана бе направила чудеса с изтощеното му тяло, но не бе успяла да уталожи чувствата му. През последните двайсет часа бе изпитал хилядократно по-силни емоции, отколкото някога бе познал в живота си. Отначало чувство за притежание и уязвимост, последвано от силна тревога, самообвинения, неописуемо облекчение и неконтролируем гняв. Нервите му бяха опънати до крайност. Беше бесен на Каси, задето му бе причинила това, бесен и на себе си, задето го бе позволил. Чу звук от отваряне на врата.

— Казах, че искам да остана сам, Хардинг. — Без да се обръща Брейдън захвърли кърпата върху едно кресло. — И наистина имам предвид точно това.

— Сигурна съм, че е така — отвърна Каси. — Но независимо от това трябва да поговоря с теб.

Като чу гласа на съпругата си, Брейдън се извърна рязко. Капчици вода блестяха по широките гърди и рамене и в мократа му тъмна коса. Каси срещна погледа му. В очите му гореше огън, а от всеки напрегнат мускул на прекрасното му тяло се излъчваше особен магнетизъм. Той бе великолепен в голотата си, но това, което търсеше тя, бе заровено дълбоко в душата му.

Младата жена пристъпи напред, без да откъсва поглед от него, а копринените поли на пеньоара й, в нежен прасковен цвят, леко прошумоляха.

— Къде, по дяволите, беше? — Студеният и обвинителен тон на Брейдън се заби като остър нож в сърцето й. Каси трепна, но не спря.

— В конюшните.

— През цялата нощ? — сурово продължи той.

— През цялата нощ.

Тя спря на сантиметри от него. Видя как един мускул на лицето му трепна, забеляза опънатата линия на брадичката му, обърканите чувства в очите му.

— Имаш ли някаква представа — младият мъж преглътна — колко се разтревожих?

— Да — промърмори тя. — А ти имаш ли представа колко унижена се почувствах?

Той впи поглед в нея и си припомни какво бе преживяла през изминалата вечер. Целият му гняв и възмущение отстъпиха пред силния копнеж, който не му позволяваше да говори. Опита се да му се противопостави, затвори очи, за да не вижда красотата, която го правеше безпомощен и го караше да забрави всичко друго на този свят.

Но не успя. Продължаваше да я чувства до себе си, да вдъхва сладкото ухание на кожата й. Копнееше да я вземе в прегръдките си и да я люби. Как бе възможно една жена да упражнява такава сила върху него? Как би могъл да й се противопостави? С последни усилия на волята си той се опитваше да овладее мислите, сърцето си.

Каси наблюдаваше вътрешната борба, изписана върху лицето на любимия, измъченото му изражение й казваше всичко, което трябваше да знае. Имаше много неща, които трябваше да разрешат помежду си. Но те можеха да почакат. Брейдън имаше нужда от нея. Точно сега тя му бе по-необходима от всякога.

— Не исках да те тревожа, Брейдън. — С върха на пръста си младата жена избърса една водна капка от рамото му, която падна върху стиснатия му юмрук. — Просто не знаех как да се справя с гнева и болката. — Погали леко стиснатите му пръсти, китката, плъзна ръка нагоре по силната му ръка, стигна до шията. Усети как мускулите му се напрегнаха, а тялото му неволно потрепери. Чувстваше как се бори с желанието си, с нея. Как не разбираше, че само щеше да спечели, ако загубеше тази битка!

Повдигна се на пръсти и докосна с устни влажната вдлъбнатина на врата му, вплете пръсти в гъстите мокри кичури на тила му.

Брейдън се скова, възбуди се мигновено и болезнено. Не можеше, не трябваше да се подчинява на това чувство, което бе много повече от физическо желание.

— Престани, Каси — дрезгаво нареди той, докато тяло то му нашепваше, че трябва да продължи, изгаряше от копнеж да се слее с нейното.

— Не — горещо прошепна Каси, допряла устни до чувствителната кожа на врата му и Брейдън усети как потъва, как го изгаря томителна възбуда.

— По дяволите, Каси — процеди той през стиснати зъби. — Не искам…

— Да, искаш — задъхано промълви тя и се притисна леко към щръкналата му набъбнала мъжественост, доказателство за страстното му желание.

Брейдън отметна глава и простена. Несъзнателно прокара пръсти по блестящите й къдрици. Отвори очи, улови лицето й и го приближи към себе си. Синьо — зелените й очи срещнаха пламтящия му взор.

— Тялото ми те желае, Каси. Това ли искаш от мен?

Каси докосна устните му с пръсти.

— Това… и повече.

— Нямам нищо друго, което да ти дам.

Тя се усмихна замечтано.

— Грешиш, съпруже. Дори ти самият не знаеш колко много можеш да ми дадеш. Но аз знам. Аз те познавам. Винаги съм те познавала. От мига, когато се срещнахме. Ти ми даде всичко… всичко. Нямам предвид скъпоценностите и красивите дрехи. Ти ми даде дом, сигурност, място, на което да принадлежа. — Замълча, а сияещите й очи бяха по-красноречиви от думите. — Ти ми даде себе си. Своята закрила, името си, верността си. Научи ме какво означава да бъда жена, да бъда желана от мъж. Но най-вече ми даде нещо, което никога не съм имала. Някого, на когото да разчитам, който винаги ще бъде тук за мен. — Притисна пръсти към устните му, когато той се опита да й отвърне. — Няколко пъти ми каза, че трябва да се опра на теб. Наистина ли го искаше?

Той не откъсваше поглед от нея.

— Знаеш, че е така — промърмори.

Каси кимна.

— Да, знам. Повярвах ти тогава, вярвам ти и сега. — Ръцете й се спуснаха надолу, разтвори пръстите му и те се преплетоха с нейните. — Спомняш ли си кога се срещнахме за първи път?

На устните му заигра усмивка.

— Ти беше най-зрялото петнайсетгодишно момиче, което някога съм срещал.

— И най-самотното — додаде съпругата му. — Спомняш ли си, че ти казах колко обичам да се разхождам по брега?

Споменът бе съвсем ясен в съзнанието му, сякаш всичко се бе случило вчера.

— Каза, че брегът те успокоява, че морето, вятърът, слънцето и звездите винаги ще бъдат с теб и никой не може да ти ги отнеме.

Младата жена кимна отново и поднесе пръстите му към полуотворените си устни.

— Да, както и теб. Никога не съм и сънувала, че в живота ми ще има някой, на когото ще мога да разчитам така, както разчитам на теб.

— Ти си ми благодарна — рече той, но гласът му бе изпълнен с надежда.

— Аз те обичам. — Изрече думите, без да се поколебае, без да изпита неудобство. Искаше той да й повярва. Защото тази вяра щеше да бъде първата стъпка към бъдещето им.

За частица от секундата в очите на Брейдън се мярнаха радост и облекчение. Но бързо бяха заменени от скептицизъм, който напираше на устните му.

— Това, което ти чувстваш — започна той, — е…

— … любов! — категорично довърши Каси вместо него. Обви ръце около врата му и притисна лице към гърдите му. — Обичам те, Брейдън — прошепна с трепет. — Винаги съм те обичала, винаги ще те обичам.

— Каси… — Той прехвърляше думите й в съзнанието си.

Но Каси не му даде време да мисли.

— Отведи ме в леглото… — прошепна тя. — Моля те, Брейдън, люби ме. Още сега! Сега!

Това бе всичко, от което се нуждаеше, за да капитулира напълно.

Брейдън въздъхна, привлече Каси към себе си и впи жадните си устни в нейните. Понесе я на ръце към леглото и двамата тежко се отпуснаха върху него. Нито за миг не откъсна устни от нейните. Тя се притискаше о него, шепнейки несвързани думи, но Брейдън едва я чуваше. Той беше обезумял от ненаситен глад, който го разяждаше, събаряше всички прегради към душата му, която никога до този миг не бе докосвана. Престана да се бори с чувствата си и цялото му тяло запулсира жадно, експлодира в примитивната нужда да притежава изцяло и завинаги тази красива и отдаваща се жена, която тръпнеше в прегръдките му. Неговата жена. Неговата съпруга.

— Господи, толкова се страхувах — задъхано промълви той между целувките, зарови ръце в косите й и повдигна главата й, за да впие отново устни в нейните. — Толкова се страхувах. Мислех, че си се изгубила, че си наранена или още по-лошо. — Притисна я към себе си и усети студената ласка на коприната — балсам за пламтящата му кожа. — Никога вече не ми причинявай подобно нещо. Никога.

— Няма — почти останала без дъх обеща Каси, затвори очи и се отдаде докрай на вихрената страст на съпруга си. — Няма… о, Брейдън…

Горещите му целувки покриха шията й, достигнаха заоблените хълмове на гърдите й. Алчните му ръце уловиха края на пеньоара и го дръпнаха нагоре, стремейки се към голите й крака, достигайки до кадифената мекота на бедрата й.

— Пеньоарът — изхриптя задъхано.

Каси отвори очи и се втренчи в Брейдън със замаяно и замечтано изражение, напълно отдадена на вълшебните усещания, завладели тялото й.

— Пеньоарът — неразбиращо повтори тя.

Брейдън не можеше да чака. Подпря се на лакът и разреши проблема, като разкъса дрехата на две. Захвърли лъскавите парчета коприна на пода. Каси ахна, когато студеният въздух лъхна пламтящата й кожа.

— Ти си толкова красива!

Дрезгавите думи на Брейдън мигом прогониха студа и тялото й бе залято от огнената вълна на желанието. Сърцето на Каси диво заби, докато лежеше неподвижно и гледаше как съпругът й наблюдава алчно всеки сантиметър от голото й тяло.

Пламтящият поглед на Брейдън се върна към лицето й. Каси се разтрепери от открития копнеж, който струеше от очите му.

— Ела тук! — заповяда той с дълбок и чувствен глас, изпълнен с обещание. — Ела при мен!

Тя се поколеба, но той вече бе хванал ръцете й, привличайки я към себе си, притискайки нежната й гъвкава снага със силното си и мускулесто тяло. Всяко кътче от нея бе завладяно от силата му и Каси се отдаде напълно на буйната му настойчивост, остави го той да я води по пътя към насладата. Знаеше, че изгарящата му страст е израз на чувствата, които съпругът й все още не искаше да признае.

Брейдън чувстваше главата си празна. През последните седмици се бе примирил с факта, че напълно губеше контрол, когато е в обятията на Каси. Но досега винаги съществуваше една малка и защитна част от съзнанието му, която осъзнаваше младостта на Каси, нейната неопитност, един вътрешен глас, който му заповядваше да внимава, за да не я изплаши със страстта си и да я шокира с действията си.

Този път гласът бе замлъкнал.

Устните и ръцете му бяха навсякъде, докосваха, галеха, възбуждаха я отвъд поносимото. Смътно чуваше виковете й на удоволствие, бе се изгубил в уханието й, във вкуса й, в усещането на кадифената й плът до лицето си, до ръцете си. Пиян от желание, той плъзна отворената си уста към падината между гърдите й. Извръщаше глава ту наляво, ту надясно, за да смуче втвърдените й зърна. Повдигна я от леглото, подпря гърба й с едната си ръка, за да я привлече към себе си и засмука настървено тръпнещата й плът. Каси се изви нагоре, стенейки името му.

Брейдън вдигна глава. Очите му бяха замъглени от страст.

— Скъпа, кажи ми колко силно се нуждаеш от мен. — Зарови лице в извивката на врата й и потрепери, когато малките й ръце погалиха опънатите мускули на врата му. — Кажи ми, Каси — хрипливо прошепна той и захапа долния край на ухото й. — Защото, Господ да ми е на помощ, аз се нуждая от теб. — Завладя отново устата й и изпъшка, когато усети езикът й да се плъзва по устните му, да се преплита с неговия.

Ала това не му бе достатъчно. Откъсна устни от нейните и продължи трескавото си обладаване, придвижвайки се надолу по тръпнещото й тяло, като въртеше глава и буташе ръцете й, които се опитваха да го достигнат.

— Не — промълви дрезгаво той — не и този път. Този път трябва да бъде, както аз искам. — Притисна лице към гладкия й корем и прокара език около пъпа й. Чу силното й стенание и описа още един кръг. — Кажи ми, моя красива съпруго — тихо настоя той и насочи ръце към нежно закръглените й бедра, — кажи ми, че ме искаш.

— Искам те… о, Брейдън, искам те! — простена тя.

— Касандра… — прошепна името й като молитва и се плъзна по-надолу в леглото. Разтвори бедрата й с ръце и започна да я люби бавно и опустошително с устни.

Каси извика, молейки го да спре това мъчение, да проникне в нея, но Брейдън не обръщаше внимание на молбите й, заравяше се по-дълбоко и по-дълбоко, опивайки се от сладостта й. Повдигна краката й на раменете си, оставяйки я напълно безпомощна пред топлите му устни, пред търсещия му език.

Каси имаше чувството, че потъва. Мяташе глава, а в тялото й се надигаше и набъбваше удоволствие, което я караше да крещи, да вие, да иска да умре. Нямаше нищо друго, само устните на Брейдън и отчаяната нужда за освобождение. Задърпа косата му, искаше го вътре в себе си… веднага.

Брейдън се нуждаеше от нещо друго. Докато тялото му жадуваше за същото освобождение каквото и Каси, не можеше да спре да я люби по този начин — най-интимния начин, по който един мъж можеше да обладае една жена. Искаше да почувства, да вкуси удоволствието й. Само тогава и неговото удоволствие щеше да бъде пълно.

— Не, любима, не още — прошепна той, избутвайки ръцете й.

Каси се вкопчи в ръцете му, изплашена от силата на чувствата, които я разтърсваха.

— Брейдън… не мога… ще…

— Остави го да се случи! — заповяда той и обви пръсти около нейните. — Господи, Касандра, остави го да се случи! — И нарочно усили ласките си.

— Брейдън! — извика тя, когато в нея избухна невероятно удоволствие и потече по тялото й на диви и прекрасни талази. Носена от буйната им вихрушка, тя отново и отново крещеше името на съпруга си, докато тръпнеше безпомощно в ръцете му.

Брейдън не можеше да чака повече. Преди тялото на Каси да притихне, той се изправи и проникна дълбоко в нея. Извика дрезгаво, когато усети контракциите й, които го дърпаха и увличаха все по-навътре към горещия й пулсиращ център.

— Каси… — Отвърна на молбата на тялото й, прониквайки отново и отново, нагаждайки се неволно към всеки спазъм на вътрешните й мускули, които го стискаха в кадифената си прегръдка.

— О… да… — прошепна тя с отмалял глас и обви крака около съпруга си, замаяна от удоволствието, което продължаваше и се усилваше с всяко движение на бедрата му. — О… Брейдън… обичам те…

— Кажи го отново! — заповяда той и се напрегна, за да забави края.

— Обичам те! — извика тя, усещайки как тласъците му стават все по-бързи и по-силни.

— Отново! — По веждите му блестяха капчици пот, а думите й разбиха на пух и прах и последните останки от самоконтрола му.

— Обичам те — прошепна Каси, докато се носеше обратно към земята. — Обичам те, Брейдън! Обичам те!

Брейдън се устреми напред, хвърли се и изригна така силно, че заличи всяка разумна своя мисъл и спря дъха си. Беше все едно като да паднеш от огромна височина. Усещането бе едновременно и ужасяващо и възбуждащо. Остави се да го покори, отдаде се докрай на несравнимата му сила.

Защото Каси го обичаше.