Линда Хауърд
Остани при мен (12)

Дванадесета глава

Да съзнава, че нещо ще се случи, беше едно, а да е готова да го посрещне — съвсем друго. Всеки път, щом вдигнеше очи и уловеше погледа на Блейк, който я наблюдаваше умислено, Диона бързо се извръщаше, за да скрие болката, присвиваща я отвътре. Знаеше, че той се разкайва за предложението, което й беше направил да се омъжи за него, но гордостта не му позволяваше да го оттегли. Навярно никога нямаше да отвори дума и да я помоли да развалят годежа, та се налагаше тя да свърши това тежко дело. Усещаше обаче, че Блейк още не бе готов да признае колко се бе лъгал, затова и сама не предприемаше засега нищо по въпроса. Щеше да разбере кога му бе дошло времето да поговорят и щеше да му върне свободата.

Мина Нова година и както бе решил, той започна да работи по цял ден. Струваше й се, че едвам дочаква да тръгне, а и взе да се връща с куфарче, препълнено с книжа. Диона се питаше дали не си носеше работа за вкъщи като извинение да се затваря в кабинета и да избягва компанията й. После обаче Блейк спомена, че Ричард бе приел предложението му да се оттегли на едномесечна почивка и тя се почувства гузна. Истината беше, че той действително бе потънал до гуша в документи, след като го нямаше Ричард, който да го разтовари и поеме част от работата.

Една нощ Блейк си легна късно след полунощ, въздъхна тежко и се отпусна в леглото. Диона се обърна, докосна го по бузата и прокара пръсти по наболата брада.

— Искаш ли един масаж за отмора? — попита го тихо.

— Би ли ми направила наистина? — изпъшка той. — Вратът и раменете са ми непрекъснато схванати от навеждането над бюрото. Какво да се чудя, че Ричард и Сирина си имат недоразумения? Той я кара две години по този начин — напълно достатъчно всеки да се побърка.

Обърна се по корем, а Диона запретна нощницата над бедрата, възседна го и започна магията си върху напрегнатите му мускули. Сръчните й пръсти потъваха в плътта му, Блейк стенеше приглушено, ала скоро въздъхна доволно и облекчено, щом първоначалната болка отшумя и напрежението отслабна.

— Виждала ли си се със Сирина напоследък? — попита я.

Ръцете й спряха за миг, после подновиха движенията си.

— Не — отговори му. — Дори не се е обаждала. Ти разговарял ли си с нея?

— Не съм я чувал, откакто беше тук за вечеря и ни съобщи, че с Ричард са разделени. Мисля да й звънна утре. Ах, така е добре, точно тук. Чувствам се като пребит.

Тя разтриваше нагоре-надолу гърба му с кокалчетата на свитите си ръце, като обръщаше особено внимание на местата, които й посочи и които се нуждаеха от повече работа. Той изсумтяваше звучно всеки път, щом минеше през тези чувствителни зони, и накрая Диона се разсмя.

— Грухтиш като прасе — пошегува се.

— Много важно! Нали ми е добре. Масажът определено ми липсваше. На няколко пъти се канех да ти се обадя и да те помоля да дойдеш в офиса, за да ме поразмачкаш, но ми се стори недотам умно да го правим през работно време.

— Че защо? — попита тя иронично, малко ядосана, че я смяташе да пътуваш и предлагаш тук и там услугите си масажист, и далеч по-нервирана от факта, че не бе изпълнил хрумването си.

Блейк се засмя и се преобърна ловко, като тялото му остана между краката й.

— Защото… — подхвана с лукав тон и многозначително погледна надолу, при което Диона също проследи погледа му, — обикновено ми се случваше това по време на твоите масажи. Да ти кажа право, доста зор видях да не забележиш какво става. Ти пък си мислеше, че съм импотентен и така прелестно се стараеше да ми докажеш, че не съм.

Тя отскочи от него като ракета. Цялото й тяло пламна.

— Какво? — викна негодуващо. — Знаел си и си ме оставил да се правя на глупачка?!

Той се разсмя гръмогласно, протегна се и я докопа отново в обятията си.

— Не ми отне много време да загрея — призна със смях. — Сякаш са ти притрябвали някакви си дрешки, за да ме възбудиш… Както и да е, не можех да те оставя да разбереш как ми действаш, за да не те подплаша. Скъпа, не ти ме прелъстяваше, а аз теб, ала се налагаше да си мислиш обратното.

Диона изгаряше от смущение, като се сети за всичко, което беше правила, за предизвикателното си облекло и нелепия начин, по който вероятно бе изглеждала. Почувства ръцете му върху гърдите си и пламна още повече, но този път не от срам и неловкост. Не беше я любил от няколко дни, лягаше си късно и заспиваше веднага, щом докоснеше възглавницата. Ласките му определено и бяха липсвали.

— Нямаш нищо против, нали? — попита Блейк тихо и съблече нощницата през главата й. — Защо си облякла това нещо?

— Студено ми е, когато не си до мен — изтегна се тя в ръцете му и усети с наслада как косматото му тяло погъделичка кожата й.

Той изръмжа и я обърна по гръб, зарови лице между гърдите й.

— Сега съм тук и не ти трябва — промърмори с лице, забито в меката й плът.

Облада я бързо и нетърпеливо след дните въздържание. Диона продължаваше да го прегръща дори след като Блейк заспа. Страстта му бе прогонила временно всичките й тревоги и съмнения.

 

 

На следващата сутрин по телефона се обади Сирина.

— Току-що говорих с Блейк — съобщи тя и се засмя. — Той практически ми заповяда да те изведа на обяд. Каза, че си започнала да лудваш при неговата заетост с работата. Наистина ли си въобразява, че му вярвам?

Диона също се усмихна.

— Блейк се притеснява, че ти седиш там сама, изпаднала в мрачни размисли, и иска да те изкара за малко от вкъщи. Какво ще кажеш да го ощастливим и да отидем на обяд?

— Защо не? Ще мина да те взема в дванадесет.

— Не съм изпаднала в мрачни размисли — заяви Сирина, като хрупаше репичка. — На Ричард му беше нужно да остане известно време насаме със себе си и аз просто му дадох тази възможност. Не сме се карали или нещо от този сорт. Сега е в Аспен. Обича да кара ски, а аз така и не се научих. Не се е пързалял, откакто се оженихме, защото все гледаше на мен да ми е добре. Искаше да ми е присърце всичко, което правим. А пък аз не си падам по спорта — обясни с усмивка.

— Не изглеждаш никак разстроена…

— Разбира се, че съм разстроена, но взимам пример от теб и запазвам самообладание при всякакви обстоятелства. — Тя сви леко рамене. — Имахме дълъг разговор, преди да замине, казахме си всичко открито. Това на него му е за първи път. Много го бива да си таи мислите, та понякога чак ми иде да се разкрещя. Решихме, че напоследък напрежението му се е насъбрало в повече и ще е най-добре да сме далеч един от друг за известно време — той да си почине, да си отспи, а сетне да поговорим отново.

— Чувала ли си го, откакто е заминал?

— Не, това беше част от уговорката. Щом се върне, ще уредим нещата веднъж завинаги.

Сирина се беше променила много през месеците от запознанството им, беше станала една уверена в себе си жена. Дори нещата при нея и да не потръгнеха, тя щеше да посрещне бъдещето с вдигната глава. Диона се надяваше същото да се отнася и за нея. Когато Блейк я любеше, тя забравяше за страховете си, че той постепенно ще се отчужди от нея. Ала, все едно, те не можеха да прекарат остатъка от живота си в леглото. Рубиненото сърце почиваше на топло между гърдите й. Беше й казал, че това бе неговото сърце. Диона нямаше да постъпи егоистично и да му го отнеме. Нямаше да го лиши от сърце. Щеше да му го върне.

— Зная какво ще направим — рече твърдо Сирина. — Отиваме по магазините! Ще ти потърсим сватбена рокля.

Пазаруването за Сирина беше като панацея, цяр за всичко. Диона се съгласи, макар да не прояви ни най-малък възторг към роклите, които разглеждаха. Как да се вълнува за булчинска рокля, когато сватба нямаше да има?

Когато Блейк се прибра същата вечер, беше толкова капнал от умора, че дори куцаше по-видимо. Докато вечеряха обаче, не пропусна да я подложи на кръстосан разпит. Искаше да узнае дума по дума всичко, каквото бе казала Сирина, как бе изглеждала, била ли е потисната. Диона се постара да го успокои, но си личеше, че той силно се тревожи за сестра си.

Страстта от миналата нощ не се повтори. Когато най-сетне се добра до леглото, Блейк прехвърли ръка връз нея и заспа, преди още промърмореното „лека нощ“ да се отрони от устата му. Тя дълго слуша равномерното му дишане. Не искаше да спи и да пропуска дори миг от времето, през което бяха заедно.

На следващия ден с кротко примирение Диона взе да урежда бъдещето си — свърза се с доктор Норууд и прие да работи по случай, който той й предложи, после си резервира полет до Милуоки. Пациентът беше все още в болница, ала след три седмици щеше да е в състояние да започне терапията, така че това й даваше още малко време, което да прекара с Блейк.

С всеки ден той се отдалечаваше все повече от нея, ставаше все по-погълнат от работата си, дори все по-рядко прибягваше до професионалните й умения. В моменти на слабост тя се опитваше да си втълпи, че причината бе голямата му заетост, но и сама не си вярваше за дълго. Постъпи така, както бе правила винаги — скри болката и страданието в най-тъмния ъгъл на душата си и ги огради с непристъпна стена. Дори мъката да я убиеше, Диона все пак щеше да го напусне, при това спокойно, с изправени рамене, без да го притеснява с рев и сълзи. Нямаше да му харесат, пък тя и бездруго не беше от плачливите. Не искаше също да го засегне и обиди, затова щеше да му обясни, че изпитва някои съмнения относно брака им и смята за добре известно време да поживеят разделени. Щеше да му каже, че бе поела нов пациент, а когато приключеше с него, биха могли отново да обсъдят отношенията си. Съвестта нямаше да го терзае, ако Диона постъпеше по този начин. Напротив, щеше да почувства облекчение, че идеята бе нейна.

Тя узна, че Ричард се бе върнал в града, когато й позвъни и я попита дали би могъл да я види, за да проведе с нея личен разговор. Диона се поколеба и той добави кисело:

— Сирина знае, че съм тук. Тя предложи да говоря с теб.

Защо пък Сирина ще иска те двамата да разговарят? Какво можеше да му каже Диона, което самата Сирина да не би могла да стори? Ала тъй като действително един чужд човек понякога бе в състояние да види отстрани нещата по-ясно, Диона се съгласи.

Ричард пристигна в ранния следобед. Изглеждаше подмладен, загорял от зимното слънце в Аспен и много по-спокоен. На лицето му липсваше обичайният напрегнат израз, заменен бе от усмивка.

— Станала си още по-хубава отпреди! — каза й и се наведе да я целуне по бузата.

Тя не се отдръпна плашливо. Блейк я беше научил, че не всички мъже бяха страшни. Усмихна му се в отговор.

— Ти самият изглеждаш чудесно! Предполагам, вече си се видял със Сирина?

— Снощи вечеряхме заедно. Тя ме прати при теб.

— Но защо? — попита Диона недоумяващо.

Излязоха във вътрешния двор и седнаха на слънце. Къщата го заслоняваше от вятъра и прохладният януарски ден беше приятен. Тя дори не си бе сложила горна дреха.

Ричард се облегна на пейката и постави крак връз крак. Диона отбеляза разсеяно, че бе обут в джинси. За първи път го виждаше облечен неофициално, а синият плетен пуловер правеше сивите му очи да изглеждат сини.

— Защото е умна жена — отвърна той замислено. — От самото начало знаеше за увлечението ми по теб и че бракът ни няма да го бъде, ако ти стоиш между нас.

Тя се ококори.

— Какво? — заекна неуверено. — Но… Но Сирина беше толкова дружелюбна, толкова искрена…

— Както споменах, тя е умна жена. Беше наясно, че ти не отвръщаш с взаимност на моя интерес, че не си в състояние да погледнеш друг, освен Блейк. А с чувствата си към теб ми се налага да се оправям сам.

Диона тръсна глава.

— Та това е чиста глупост! Не си влюбен в мен и никога не си бил. Ти обичаш Сирина.

— Така е — съгласи се той и се засмя. — Ала известно време бях доста объркан. Сирина не даваше вид, че изобщо ме забелязва и ето, че се появи ти, така дяволски красива, та чак беше болезнено човек да те гледа, толкова силна и уверена в себе си. Знаеше какво искаш и не позволяваше на никой да ти се пречка. Контрастът беше поразителен.

Нима в тази светлина я бе виждал? Струвала му се бе силна и самоуверена? Нима не бе разбрал, че това се отнасяше само за работата й, а в личния си живот бе смазана и осакатена, бояща се да допусне, когото и да било близо до себе си? Странно, че такъв проницателен човек като Ричард се бе заблуждавал и не бе прозрял истинската й същност.

— А сега? — попита го.

— Винаги ще ти се възхищавам — усмихна й се радушно той. — Това посещение е просто за душевно успокоение на Сирина. Права си от край до край — обичам я и затова я наказвах, защото разчиташе на Блейк, а не на мен. Признавам, че не звучи много логично, но влюбените често са нелогични.

— Значи тя иска да си сигурен, преди да се върнеш при нея.

— Точно така. И аз съм сигурен. Харесвам ските, ала през цялото време в Аспен жадувах Сирина да е с мен. Можеш да си окачиш табелка за доктор по психология — разсмя се той и я прегърна през рамо.

Диона го изпрати, когато Ричард стана да си ходи, доволна, че бе изгладил проблемите и сложил в ред отношенията си със Сирина, но също и с тягостното чувство, че бе била замесена по някакъв, макар и невинен, начин в цялата тази история. Върна се в двора и пак седна на предишното място. Беше уморена, много уморена от емоционалното напрежение през тези няколко месеца. Затвори очи, вдигна лице към зимното слънце и остави ума си да бездейства.

— От колко време е тук?

Дрезгавият глас разцепи въздуха и тя подскочи стреснато. Изправи се на крака и се обърна, за да се озове срещу Блейк.

— Рано се прибираш — позапъна се с отговора.

— Знам — каза той рязко. Тонът му бе леден като израза на лицето му. — Напоследък не ми се удаваше да прекарвам много време с теб, та си рекох да те изненадам, щом приключих с работата за днес. Нямах намерение да прекъсна и попреча на нещо — довърши саркастично.

Неприятно усещане в стомаха й я накара да преглътне, преди да отговори.

— Не си попречил — отсече кратко и вирна брадичка.

Внезапно разбра, че моментът бе настъпил и Блейк щеше да използва случая като извинение, за да разтрогне годежа. Не можеше да издържи да го слуша как говори неща, които й късат сърцето. И бездруго всичко щеше да свърши, когато си замине, нямаше защо да остават със спомена за тежките думи, които щяха да си разменят.

— Не е стоял повече от пет минути — каза безизразно и вдигна ръка да го прекъсне, щом понечи да се обади. — Двамата със Сирина са уредили разногласията си и той искаше просто да поговори с мен. Всъщност тя го бе изпратила, ала можеш, естествено, да й се обадиш и да провериш, ако не ми вярваш.

Блейк я стрелна с пронизващ поглед, пристъпи напред и протегна ръка. Диона направи крачка назад. Трябваше да го стори сега, преди да я бе докоснал. Може и да не я обичаше, но беше сигурна, че я желаеше, а всяко съприкосновение помежду им неизбежно водеше до леглото. Това беше още едно нещо, което тя не искаше да преживее — да се люби с него с мисълта, че бе за последен път.

— Сега моментът е не по-лош от всеки друг, за да ти кажа — рече Диона с все така чужд глас и безизразно като маска лице. — Приех да работя по нов случай и след няколко дни заминавам. Такива поне бяха първоначалните ми намерения, ала сега виждам, че е най-добре да тръгна още утре, нали?

Кожата се опъна върху скулите му.

— За какво говориш? — попита той раздразнено.

— За това, че развалям годежа — отвърна тя, вдигнала ръце отзад на врата си в непохватен опит да се справи с фината закопчалка. Най-накрая успя да свали рубиненото сърце. Протегна му го.

Блейк не го взе. Гледаше я втренчено с побеляло лице.

— Защо? — попита, като едва помръдна устни.

Диона въздъхна отпаднало и потри чело.

— Досега още ли не си разбрал, че не ме обичаш?

— Ако мислиш така, защо определи дата за сватбата? — процеди той.

Тя се усмихна едва.

— Тогава се любехме и не бях на себе си — каза с неволна нежност в гласа. — През цялото време знаех, че не ме обичаш! — избухна внезапно в отчаяното си желание да го накара да разбере. Не издържаше повече. — Отстъпих пред настояванията ти, но вече е време да сложим край. През последните седмици ти се промени, все по-малко и по-малко имаш нужда от мен.

— Отстъпи ми, значи! — кресна Блейк и сви юмруци. — И когато се любехме ли „ми отстъпваше“? Само тия не ми ги разправяй!

Диона премига.

— Не, то беше наистина… И беше грешка. Никога преди не съм се обвързвала по този начин с пациент и повече няма да се повтори. Става твърде сложно…

— Не ти вярвам, уважаема! — викна той разпалено. — Просто искаш да се изнижеш оттук, сякаш нищо не се е случило! Смяташ да ме отбележиш в тефтера като грешка и да забравиш за мен, нали?

Не, Блейк се лъжеше. Никога нямаше да го забрави. Гледаше го със замъглени от болка очи и вътрешно цялата се разкъсваше на части. Започна да й прилошава от пулсиращото в слепоочията главоболие и когато отново му протегна медальона, ръката й трепереше.

— Защо се сърдиш? — попита измъчено. — Трябва да си доволен. Освобождавам те от примката. Само си помисли колко нещастен би бил, ако се ожениш за някого, когото не обичаш.

Той се пресегна и взе верижката. Ситните брънки покапаха в шепата му като златни сълзи. Слънчевите лъчи пронизаха рубиненото сърце, което хвърли огненочервени, сякаш гневни отблясъци. Блейк яростно го пъхна в джоба си.

— Тогава какво чакаш още? — викна. — Хайде върви, махай се! Какво искаш да направя? Да падна на колене и да те моля да останеш ли?

Тя се олюля леко.

— Не — промълви. — Никога не съм искала да ме молиш за нищо.

Мина бавно край него, усещаше краката си отмалели и непокорни. Ще си стегне багажа и ще отиде на хотел, ще се опита да хване по-ранен полет от този, който беше резервирала. Нямаше представа, че щеше да бъде толкова трудно, нито че щеше да се почувства така смазана. Беше по-лошо, много по-лошо от всичко, което Скот й бе причинил. Той я нараняваше физически и душевно, ала никога не бе в състояние да докосне сърцето й. Ако напуснеше Блейк, това щеше да я погуби, но бе длъжна да го направи.

Главоболието й се усили и Диона кажи-речи залиташе из стаята, докато събираше дрехите си. На няколко пъти трябваше да се подпре, за да не падне. Съзнанието й бе замъглено, мислите й подскачаха в безпорядък и всичко бе загубило значението си, освен непреодолимото желание да се махне. Трябваше да си тръгне, преди да се бе случило още нещо, защото й се струваше, че мъката щеше да я убие, повече болка не би могла да понесе.

— Спри! — заповяда й тих глас и една ръка я хвана за китката, отскубна от пръстите й дрехите, които хвърляше безразборно в куфара. — Можеш да си стегнеш багажа и по-късно, когато се почувстваш по-добре. Боли те главата, нали?

Тя се извърна да го погледне и пак едва не залитна, защото и се зави свят.

— Да — пророни.

— Така си и мислех. Наблюдавах те как почти пълзиш по стълбите.

Обви ръка около кръста й — едно удивително безстрастно докосване — и я поведе към леглото, където бяха споделили толкова много нощи.

— Хайде, трябва да подремнеш. Учудваш ме, честно казано. Не предполагах, че си с такива изопнати нерви. Това, твоето, е типично главоболие на нервна почва, ако изобщо разбирам нещо от тия работи.

Ръцете му се придвижиха надолу по блузата й, освободиха копчетата от дупките, после я съблякоха.

— Аз почти никога не боледувам — промълви Диона извинително. — Извинявай.

Позволи му да разкопчае сутиена й и да го хвърли настрани. Не, не ставаше въпрос за това, че му бе позволила каквото и да било. Истината беше, че не се чувстваше в състояние да се кара с него и да спори кой ще я съблича. Освен това имаше отчайваща нужда да подремне малко, както й беше предложил. И бездруго му беше известен всеки сантиметър от тялото й.

Сложи я да легне. Свали панталоните й, като я подпря зад гърба, за да я повдигне и да може да ги смъкне надолу. Обувките се изхлузиха заедно с тях. После ръцете му се върнаха и се посуетиха кратко с бикините, които последни бяха останали върху нея.

Той нежно я обърна по корем и тя въздъхна, когато започна да разтрива схванатите мускули на врата й.

— Връщам ти услугата — промърмори Блейк. — Само помисли колко пъти ти си го правила. Отпусни се и заспивай. Твърде си уморена, за да вършиш нещо друго сега. Спи, скъпа.

И Диона наистина заспа, дълбоко и без сънища, успокоена от силните му пръсти, които разсейваха болезненото напрежение в гърба и раменете й.

Беше тъмно, когато се събуди, ала главата вече не я болеше. Чувстваше се замаяна и в първия момент не можа да разбере къде се намира. Премига срещу силуета, надигнал се в мрака от стола до леглото й.

— По-добре ли си? — попита я Блейк.

— Да — отвърна тя и отметна тежките коси от лицето си.

Той запали лампата и приседна на ръба на леглото. Загледа я с присвити очи, сякаш преценяваше дали му казва истината и доколко е добре.

— Благодаря, че се погрижи за мен — рече Диона неловко. — Сега ще си оправя багажа и ще отида на хотел…

— Много късно е, за да ходиш някъде тази вечер — прекъсна я Блейк. — Спа часове наред. Албърта остави една чиния да се топли за теб, ако имаш желание да ядеш. Смятам, че трябва да хапнеш нещо, инак пак ще ти прималее. Не разбирам откъде се е взело това нервно напрежение у теб — добави замислено.

Тя се почувства гладна. Надигна се и седна, като придържаше завивката до гърдите си.

— Струва ми се, че мога да изям цяло теле — каза плачевно.

Той се усмихна.

— Надявам се да склониш и на нещо по-дребно — отвърна и изтегли от купа все още нахвърляни върху леглото дрехи една нощница. Издърпа чаршафа от пръстите й и й нахлузи нощницата през главата, сякаш обличаше малко дете. После намери халата и Диона покорно пъхна ръце в ръкавите, докато Блейк го придържаше.

— Няма нужда да ме глезиш — обади се тя смутено. — Чувствам се значително по-добре. След като се наям, искам да си взема душ и тогава съвсем ще се оправя.

— Харесва ми да те глезя — отвърна той. — Само помисли колко много пъти ти си ми помагала да се обличам, колко пъти си ме придумвала да ям, колко пъти си ме вдигала, когато съм се просвал на пода.

Съпроводи я до долу и седя до нея на масата, докато Диона се хранеше. Усещаше прикования му поглед върху себе си, в който вече липсваше предишният гняв. Дали само гордостта не го бе вбесила и подтикнала да й се нахвърли? Съзнаваше ли сега, че е била права?

Тръгнаха да се качват обратно и Блейк вървеше неотклонно на крачка отзад. Тя го изгледа въпросително, когато влезе след нея в спалнята.

— Хайде, вземи си душ — каза й, хвана я за раменете и я обърна по посока на банята. — Ще те почакам тук. Искам да съм сигурен, че си наред, преди да си легна.

— Наред съм — сопна се Диона.

— Оставам и толкова — заяви той твърдо.

Като знаеше, че я чака, тя се изкъпа набързо и когато излезе от банята, го завари да седи на същото място.

— Време е за лягане — усмихна се Блейк и се изправи.

Приближи се и свали хавлията от раменете й. Тя се плъзна и се свлече на пода. Не беше я завързала, защото щеше веднага пак да я съблича. Той се наведе и я вдигна на ръце. Диона ахна изненадано и го улови през врата. Блейк я сложи на леглото.

— Това пък защо? — погледна го в очите.

— За това — отвърна й тихо и я целуна.

Целувката му беше дълбока и жадна, устата му погълна нейната, езикът му разтвори устните й и се плъзна вътре. Тя изстена и заби пръсти в раменете му.

— Пусни ме — промълви и откопчи устата си.

— Ще те пусна утре — измърмори той. — Тази вечер си моя.

Наведе се отново отгоре й и Диона пак изви глава, за да откаже сладкия еликсир на устните му. Те срещнаха нежната извивка на шията й, захапаха я и тя отново изстена. Ръката му се пъхна в деколтето на нощницата и потърка съблазнителните пищни заоблености.

— Блейк… Недей, не го прави — замоли се Диона прималяла.

— Защо? Нали обичаш да докосвам гърдите ти — отвърна й.

Тя се обърна и го погледна. Устните й трепереха.

— Но аз утре си отивам. Така… Ще ми бъде само още по-трудно. Поела съм друг ангажимент и трябва да го изпълня.

— Ясно — измърмори Блейк, без да спира да я гали. — Утре те качвам на самолета, щом това искаш, ала ни остава още тази нощ да бъдем заедно и искам да я прекарам, като те любя. Не ти ли харесва това, което правим? Не ти ли се нрави, че ме караш да си губя ума по теб? Разбира се, че ти харесва. Обезумявам от твоето тяло, което се разстила като топла, мека коприна по мен. Още една нощ, любима. Нека бъдем заедно тази последна нощ.

Точно това Диона не желаеше и се бе старала да избегне — да се люби с него с мисълта, че е за последен път — но чувствените обещания, които й даваха ръцете и тялото му, бяха непреодолимо прелъстителни. Още една нощ, още един спомен.

Тя започна безмълвно да разкопчава ризата му. Разгорещената му плът я примами и Диона притисна устни върху гърдите му, усетила къдравите косми и пронизващата я тръпка. Опияняващата възбуда, която я обземаше всеки път, щом той я докоснеше, взе отново връх и тя припряно откопча колана на панталоните му и му помогна да ги изрита. Блейк разтвори краката й и се намести между тях, трескав от вълнение, че Диона вече бе готова за него, без да има нужда от продължителни любовни ласки.

С бавен и плавен тласък проникна в нея, а тя нагоди тялото си към неговите движения и се остави възбудата да я залее и отнесе като помитаща вълна.

Още една нощ. И после край.