Нан Райън
Керван за Багдад (43)

Глава 43

Дворецът в Изумрудения град на Средиземно море

Един изпълнен с благоухания есенен следобед през 1898 г.

Рубинът проблясваше на ярката слънчева светлина.

Шестте лъча на скъпоценния камък изпускаха блестящи звездички, заради които беше получил името си „Звезден блясък“.

Вадеха го от прочутите мини на Могок в Бирма, родината на едни от най-красивите рубини в света.

Този беше от най-ценните камъни заради особения кървавочервен цвят, наречен „кръв от гълъб“.

Магически свойства се приписваха на камъка. Вярваха, че този изключително търсен скъпоценен камък носи спокойствие и благоденствие на своя притежател, който го носи като талисман.

Според легендата редкият рубин, чийто цвят е като кръвта на гълъба, може да предупреждава своя притежател за предстояща опасност, като променя цвета си до черен и не си възвръща нормалния цвят, докато опасността не премине.

Рубинът, попаднал в светлината на топлото средиземноморско слънце, беше блестящ и яркочервен.

Всички рубини са ценни. Но тези с тъмночервения цвят и с повече от три карата са сред най-редките. Този рубин беше повече от шест карата.

И беше само един от многото в големия наниз от блестящи рубини от Бирма.

Жената, която носеше този великолепен наниз, седеше на огромно бяло легло, обсипано с листа от кървавочервени рози. Тя седеше спокойно в средата на леглото, облегнала гръб на високата му подплатена лицева рамка, на която бяха наредени възглавнички с бели атлазени калъфки. Тя не помръдваше. Дори не обръщаше глава. Седеше напълно неподвижно и все пак изглежда се чувстваше удобно.

Светлоруса жена с необикновена красота, грациозна и изтънчена, тя изглеждаше напълно уверена в себе си.

Носеше само един наниз от рубини — сватбения подарък от любящия й съпруг.

Освен рубините тя нямаше нищо друго по себе си.

Също както високия мургав мъж, който идваше към нея.

Шариф беше свалил копринения си халат, който бе наметнал малко преди това, когато чуха някакво настойчиво почукване по вратата на спалнята.

Пръстенът с рубина „Звезден блясък“ на пръста му проблясваше на следобедното слънце, докато Шариф се връщаше в леглото при жена си.

Той показа на Темпъл телеграмата и отново се настани в леглото при нея, докато тя нетърпеливо разкъсваше жълтия плик. Сложи тъмната си ръка на бедрото й, докато тя четеше на глас телеграмата, а очите й грееха от щастие.

Родителите й им изпращаха най-сърдечните си благопожелания за щастие. Вуйчо й се заклеваше, че няма вече да изпраща оръжия на турците. Но и той, и родителите й искаха да се видят с младоженците в Америка или в Арабия, където на тях ще им бъде удобно.

— Скъпи, можем ли да идем на кратко посещение там? — попита Темпъл, остави телеграмата и погледна с надежда съпруга си.

Откъм голямата мраморна тераса, която гледаше към Средиземно море, духаше силен есенен вятър и соленият въздух беше изпълнен с аромата на червените жасмини от невидимата градина.

Вятърът раздвижи тънките пердета в огромната спалня и докосна нежно голите им сгорещени тела.

Шариф взе телеграмата от Темпъл и я остави настрана. После прегърна съпругата си и каза:

— Не мога да напусна пустинята завинаги, любима, знаеш това. — Темпъл сложи ръка на гърдите му и кимна. Той продължи: — Но за да ти доставя удоволствие, съм съгласен да прекарваме половината от времето си в Лондон и Америка.

Темпъл плъзна ръка по гърдите му. После тя го погледна в очите, усмихна се и обясни:

— Не съм сигурна, че ще бъда вече напълно щастлива в Америка. — Целуна го нежно по брадичката и добави: — Ти ме разглези, арабино.

Той се засмя доволен. Отговорът й му хареса. Притисна я по-силно към себе си и й прошепна:

— Накседил — хубавице моя, още не съм започнал да те глезя.

И шейхът целуна невестата си, нежно я побутна да легне по гръб върху разпръснатите розови листенца и започна наистина да я глези.