Нан Райън
Керван за Багдад (38)

Глава 38

Изведоха Темпъл от приемната. Крайбрежното царство беше невероятен конгломерат от сгради с всякакви форми, размери и на различни нива. Докато я водеха през лабиринт от сенчести коридори и слънчеви вътрешни дворове, Темпъл се опитваше да запамети всичко в случай, че й се удадеше възможност да избяга. Но светложълтият дворец на султана и градините около него заемаха огромна площ и бяха някакъв объркващ лабиринт от сенчести арки, тесни галерии, проблясващи на слънцето фонтани, градини, сенчести коридори, високи прозорци с решетки и покрити с керемиди куполообразни тавани.

Докато стигнат до просторна, огряна от слънцето стая, пълна със смеещи се, бърборещи жени, Темпъл нямаше сили да се върне дори ако животът й зависеше от това.

Двама пазачи я отведоха в женското отделение и веднага се оттеглиха, като затвориха и заключиха вратата след себе си. Темпъл застана неуверено на мраморния праг и започна да оглежда стаята. Жените млъкнаха и също отправиха погледи към нея.

Стаята беше просторна, а слънцето проникваше през решетките на прозорците, чиито долни рамки бяха по-високо от пода, отколкото главата на най-високия мъж. В средата на залата имаше фонтан, изработен изцяло от фин кристал, от който бликаха силни струи вода, а след това се плискаха на дъното на кръгъл кристален басейн. Когато водата на фонтана попаднеше под слънчевите лъчи, които проникваха през високите прозорци, заблестяваше като с милион ярки диаманти.

Килими покриваха пода, а по стените висяха гоблени. Високият светлосин таван беше осеян с блестящи златни звездички. Диваните бяха отрупани с малки и големи възглавници с копринени калъфки. В стаята имаше много млади и красиви жени. Те бяха облечени само с прозрачни шалвари и елечета, обсипани със скъпоценни камъни.

Темпъл забеляза златисторозов диван в отдалечената част на стаята и веднага се запъти към него. Толкова беше уморена, че едва се държеше на краката си. Жените в харема продължиха да разговарят. Сочеха я, говореха нещо и се мръщеха. Темпъл осъзна, че е като някаква странна птица сред тези тъмнокоси жени с маслиненочерна кожа, и прочете в черните им блестящи очи изненада, любопитство и ревност.

Без да им обръща внимание, тръгна направо към златисторозовия диван с единственото желание да легне на него, защото не можеше дори да мисли ясно в това състояние на пълно изтощение. Трябваше да поспи.

Темпъл с облекчение въздъхна, когато стигна до дивана. Седна и се наведе да събуе ботушите си, когато някакво тихо ридание я накара да се обърне. Една жена седеше на пода, беше заровила лице в меката възглавничка на дивана и плачеше.

Темпъл се изправи и я загледа. Другите жени не обръщаха внимание на тази нещастница. Нито една от тях не идваше да я утеши или дори да я попита защо плаче. Темпъл отиде до ридаещата жена, коленичи до нея и нежно погали черните й коси.

Момичето вдигна глава и я погледна с подутите си от плач очи. Момичето сигурно беше на не повече от шестнадесет или седемнадесет години. Какво правеше едно толкова невинно създание в порочния харем на султана?

Темпъл я заговори, но веднага разбра, че момичето не знае английски. Мина на френски, единствения чужд език, който беше учила в колежа. Тъмните очи на момичето проблеснаха слабо и то кимна, че я разбира.

Темпъл бавно свали от тънката й талия платнения колан и го вдигна, за да изтрие сълзите й, докато й говореше с тих успокояващ глас. После прегърна хълцащото момиче, притисна го до себе си и продължи да го успокоява.

Когато престана да плаче, то започна да отговаря на въпросите й.

Казваше се Самира и беше на петнадесет години. Тя се притискаше до Темпъл, докато й разказваше ужасиите, които е преживяла, когато братята й били убити, а тя била отвлечена от ордата на султана.

Самира сподели с нея, че засега е още „газдех“, тоест момиче, което е било забелязано, но още не е спало със султана. После каза, че е била принудена да прекара ужасяващи часове с турския управник, докато той я оглеждал похотливо, гаврел се безжалостно, като й разправял какви ужасяващи неща щял да направи с нея.

Темпъл започна да я утешава.

— Няма да позволя на дебелия турчин да легне с тебе и да те измъчва — обеща й тя, макар да не знаеше как ще успее да изпълни това обещание.

Успокоена от присъствието й и нейното обещание, Самира престана да плаче. С помощта на Темпъл тя придърпа подложката за коленете по-близо до златисторозовия диван. И когато Темпъл се изтегна уморено, Самира седна на пода близо до нея и й призна с детинска невинност, че досега е имала само една приятелка в харема.

— Другите жени ме мразят — продължи тя, — държат се лошо с мене, с изключение на една от тях. Едно мило момиче на име Лейла. Тя не позволява на другите да ме тормозят — обясни девойката и добави тъжно: — Когато е в състояние. — После вдигна зачервените си очи, които отново се насълзиха, и обясни: — Лейла е отново в лечебницата. Султанът се отнася жестоко с нея. Бие я. Беше й отрязал долните части на ушите. — Тя потрепери.

— Не се… тревожи, Самира — отвърна Темпъл сънливо. — Никой… няма… да ти стори вече… нищо лошо.

Темпъл скоро заспа. Чувствайки се в по-голяма безопасност, отколкото когато и да било, откакто беше доведена в двореца, Самира сложи главата си на възглавницата и скоро и тя заспа.

Слънчевите лъчи, които проникваха през високите ромбовидни стъкла на прозорците, бяха променили цвета си — от ослепително бяло през деня до светлорозово в настъпващата вечер, когато Темпъл беше грубо разтърсена и събудена.

Главният черен евнух я отведе от стаята, докато Самира гледаше безпомощно. Знаеше какво предстои на новата й приятелка и тръпнеше от безпокойство. Искаше й се да спаси Темпъл от ужасната съдба, която я очакваше, но знаеше, че не е в състояние да го направи. Сви колене към гърдите си, прехапа устни и потрепери от страх.

Въпреки съпротивата й Темпъл беше вкарана в къпалнята. Там я съблякоха и я отнесоха в басейна, докато тя риташе и пищеше. Главният евнух смяташе да я изкъпе лично той, както му беше наредил господарят. Но Темпъл се съпротивляваше толкова ожесточено, като щипеше, удряше и хапеше, че накрая й позволи да се изкъпе сама.

После я облякоха с прозрачни яркозелени шалвари и зелен кадифен елек, поръбен с изумрудени зрънца. Обуха й златни чехли, които също бяха украсени с изумрудени зрънца.

Дългите й руси коси бяха разделени на път в средата. Сложиха й наниз от изумруди, който опасваше челото и слепоочията й.

Начервиха устните й с кървавочервена къна. На тънките й пръсти сложиха пръстени с инкрустирани изумруди, една гривна, навита като змия и с очи от изумруди, беше надяната на ръката й над лакътя.

След това двама дворцови пазачи я поведоха по дългия коридор към спалнята на султана. Алван беше там и чакаше пред вратата, за да я въведе вътре. Като я видя, той скочи от стола си, а очите му светнаха от задоволство. Кимна одобрително и като си мърмореше нещо, доволният прислужник я огледа, плесна с ръце и след това оправи една от златистите й къдрици, както и една гънка на шалварите й.

После си пое дълбоко дъх, мина пред нея и отвори тежката врата към спалнята на султана.

Темпъл се дърпаше и отказваше да влезе. Пазачите застанаха до нея и я блъснаха вътре. Щом зърна турския управник, излегнал се мързеливо върху някаква странно наклонена дъска, тя обърна глава и отказа да го погледне. Така че не можа да види удивлението в малките му кръгли очички. Той ахна от възхищение и задиша тежко. Мустафа й отправи влюбен поглед и горещата му кръв кипна.

Той я гледаше с ненаситна похотливост и гореше от нетърпение да я направи своя одалиска — любимата си робиня. Но в погледа му се четеше и обожание, като че беше някакъв неземен златен ангел, който би трябвало да бъде боготворен и издигнат в култ.

След известно време, което на Темпъл се стори цяла вечност, наклонилият се напред султан направи знак на Алван да се приближи до него.

— Тази жена е прекалено ценна, за да бъде само моя одалиска — обясни му той, като не изпускаше Темпъл от очи. — Ще я направя моя първа жена. И единствена! Ще се оженя за нея и после ще стана баща на много хубави синове и дъщери! Ще бъда мъжът, на когото ще завиждат всички други в Близкия изток и в цялата ми отоманска империя! Започнете приготовленията за сватбата. Нареди на поданиците ми да дойдат на празненствата. Обясни на тези, които са по-заможни, че трябва да донесат скъпи дарове. О, това ще бъде радостно събитие! Щастливите султан и султанка!

— Да, ваше величество — отговори Алван.

Мустафа хвана Алван отпред за робата и гордо заяви:

— Ще докажа какъв силен и дисциплиниран управник съм и колко много означава за мене тази жена. Няма да я докосна, докато не се оженим. — После погледна отново почти разнежено Темпъл и нареди: — Отведете сега моята безценна хубавица оттук, преди да съм си променил решението и да не изчакам до сватбата.

Смаяна от неочакваното решение, Темпъл беше върната в харема. Самира веднага отиде при нея и я попита на френски, дали е добре и дали негово величество я е измъчвал, както е правил с бедната Лейла?

Като увери момичето, че е добре, но е много изморена, Темпъл тръгна към златисторозовия диван, легна на него и каза:

— Уморена съм.

Самира кимна и попита:

— Може ли да остана тук, близо до тебе?

Темпъл се усмихна, докосна момичето по бузата и отговори:

— Нали сме приятелки, Самира, разбира се, че може.

Красивата черкезка Лейла, която дебелият султан бе измъчвал, се върна в харема на следващия ден. След като я прегърна, Самира веднага я представи на новата си приятелка. Лейла също говореше френски, затова трите можеха да разговарят помежду си.

От Лейла Темпъл научи нещо повече за злия мъж, който държеше съдбата й в ръцете си. Докато Самира спеше през този горещ следобед, Лейла поговори чистосърдечно с Темпъл. Разказа й за ужасиите, които е преживяла. Показа й някои от раните, които покриваха тялото й.

— Той е — прошепна Лейла — най-развратният, егоистичен, жесток и хищен човек, който е съществувал някога. — Тя погледна към сладката спяща Самира и заговори още по-тихо: — Толкова се боя какво може да направи на Самира. Той върши нечувани неща. Тъпче се със стимулиращи половото му влечение препарати и има една, тайна стая в двореца, където всички стени са с огледала, за да стимулират неговата перверзност.

— О, мили Боже! — промърмори Темпъл.

— Една от любимите му еротични игри е да съблече голи двадесет или тридесет от своите жени и да ги кара да скачат като кобили, докато той също гол, препуска между тях, като играе ролята на жребеца.

— Ама че гадна, порочна свиня! — отвърна Темпъл и направи отвратена физиономия.

— След храната, сексът е единственият му интерес в живота — продължи да обяснява Лейла. — Друга от любимите му игри е да кара голи жени да се спускат по една пързалка и да падат в ръцете на чакащия ги долу техен господар и повелител — тоест той!

— Хайде да го убием — бяха следващите думи на Темпъл, а зелените й очи се присвиха от омраза и отвращение.

— Как? — попита Лейла. — Нима мислиш, че той играе тези мръсни игри, без да присъстват там въоръжените му дворцови пазачи! — Поклати глава. — Повярвай ми, ще те убият веднага щом се опиташ да застрашиш живота му.

— Има — отбеляза Темпъл замислено, — някои неща, които са по-лоши и от смъртта.