Нан Райън
Керван за Багдад (37)

Глава 37

Вратарят отвори тежките стоманени порти, за да пропусне конниците. Конете затрополиха по дългата алея, обградена с палми, и се насочиха към украсения с кубета и малки кулички светложълт дворец, построен над морските скали. Цял гарнизон от войниците на Мустафа чакаше вътре в двореца, а султанът, обкръжен от няколко дворцови пазачи, бе седнал на импозантен трон, облечен в тъмночервена роба.

Един час преди това вестоносецът беше минал през портите на двореца. Слухът се бе разнесъл бързо из хладните дворцови коридори. Султанът се наслаждаваше на лека закуска, за да може да издържи, докато дойде часът за вечеря. Като ядеше лакомо бутче от печено агнешко, а мазнината се стичаше по двойната му брадичка, той бъркаше с късите си пръсти в голяма чиния с пилаф.

В златните чинии пред него бяха сервирани различни деликатеси: козе сирене, увито в лозови листа, лук, пълнен с агнешка кайма и люти чушчици, големи късове варено агнешко, плувнало в мазен сос, захаросани моркови, черен боб с печени картофи, черни маслини, фурми, смокини, кайсии и грозде.

И накрая леката следобедна закуска завършваше с известния в цял свят турски локум, направен от бяло грозде, грис, мед, розова вода и кайсиеви ядки.

Изгладнелият султан отхапваше от лука с каймата, когато личният му прислужник Алван се втурна развълнуван.

Мустафа обърна поглед към приближаващия се слуга. Като се покланяше и го поздравяваше, Алван припряно изрече:

— Простете ми, ваше величество, че ви прекъсвам, но ви нося добри новини.

После съобщи, че неговата орда, обикаляла из пустинята досега, идва към двореца и е пленила красивата американка на шейха Шариф Азис Хамид.

Султанът изплю полусдъвканата си хапка от агнешкото, пресегна се, хвана Алван за робата и запита:

— А защо не сте ми съобщили досега?

— Ваше величество, нали ви казах. Вестоносецът пристигна току-що. Ордата ще влезе през дворцовите порти с тази жена след час.

— Помогни ми да стана — нареди султанът.

— Да, господарю — отвърна Алван и извика веднага още няколко от пазачите.

Докато дворцовите пазачи помагаха на дебелия управник да се надигне от масивния си трон, Алван взе една салфетка и избърса месестите бузи и брадата на Мустафа.

— Иска ли, ваше величество, да се изкъпе, преди да се срещне с американката? — попита прислужникът.

— Баня ли? Нямам нужда от баня — отговори Мустафа, — но ми донеси някоя от най-хубавите ми роби и да е поръбена със златна ивица. — Трябва да изглеждам колкото се може по-хубав, като посрещам тази жена, която скоро ще стане най-ценната ми играчка.

Мръсна и изтощена, но все още бореща се настървено, Темпъл беше вкарана от двама дворцови пазачи в една огромна зала с високи тавани. Дълга червена пътека беше постлана върху блестящия бял мраморен под на приемната зала.

Върху издигнатия подиум, седнал на огромен трон с висока облегалка, тапициран с блестящ, аленочервен плат, чакаше Мустафа Ибн Ага Хюсеин, турският султан, възпитан още от детската си възраст да бъде деспот и да задоволява само своите прищевки.

Темпъл беше влачена и блъскана напред по дългата червена пътека, докато най-после застана точно пред султана.

— Пуснете я! — заповяда Мустафа.

Дворцовите пазачи я пуснаха и се отдръпнаха назад. Темпъл не се поколеба нито за минута. Тя се обърна и побягна към най-близкия изход. Но пазачите я заловиха, преди да стигне до вратата, а злобният смях на султана ехтеше в ушите й, докато я влачеха обратно към него.

Малките му свински очички блестяха от радост. После Мустафа заповяда:

— Доведете я при мене.

Пазачите веднага изпълниха заповедта му. Като стискаха ръцете й, те я принудиха да се качи по стъпалата на подиума и да се свлече на колене точно пред трона на дебелия мъж. Султанът протегна ръка да я докосне по бузата. Тя веднага изви глава настрани. Той се захили развеселен.

— О, американката е огън и пламък — заяви. После я хвана за брадичката и грубо обърна лицето й към себе си. — Обичам темпераментните жени.

— Върви в ада! — отвърна тя и го заплю, а очите й гневно искряха.

Той отново се разсмя.

— Съжалявам, скъпа моя, но не ти разбирам езика. После я хвана за брадичката и като се опита да вкара дебелия си палец между плътно стиснатите устни на Темпъл, извика на своите раболепни слуги:

— Доведете преводача ми! А Алван да донесе леген с розова вода.

Мустафа успя да вкара края на палеца си между устните й, но отвратената Темпъл го ухапа злобно. Той изпищя от изненада и болка, дръпна ръката си и започна да смуче ухапания пръст.

В този момент вратата се отвори и Алван донесе златен леген с хладка розова вода. След него вървеше Джамал, преводачът на султана. Те веднага се отправиха към подиума, където техният господар вече им даваше бързи нареждания:

— Джамал, ти ще си мълчиш, докато ти кажа да говориш! Алван, измий й лицето, за да мога да видя дали е хубава.

Алван клекна до Темпъл и изми лицето й с розовата вода, докато Мустафа нетърпеливо се беше навел от златисто червения си трон и наблюдаваше внимателно какво става.

Като измиха лицето й, султанът загледа смаян и с отворени уста приказно красивата руса жена.

— О, да, да! — измърмори той със задоволство. — Аз ще те направя моята „одалиска“ — любимата ми робиня.

Разгневеният, предизвикателен поглед на Темпъл му допадаше. Той се усмихна и каза на Джамал:

— Моята одалиска сигурно се чуди как съм разбрал за нея. Кажи й, Джамал! Обясни й, че зная коя е. Покажи й заловеното послание, което е изпратил онзи арабски кучи син на американското й семейство.

И докато хилещият се султан седеше и похотливо разглеждаше ценната плячка, Джамал извади от робата си измачканото писмо, взето седмици преди това от Нагиб, пратеника на шейха в Багдад.

Джамал й прочете писмото на разваления си английски. Темпъл слушаше с широко отворени очи и уста, най-после научила истинската причина за отвличането си.

— Може ли… да го видя, ако обичате? — запита тя.

Джамал погледна към султана и му преведе нейните думи. Мустафа кимна утвърдително. Пазачите й пуснаха ръцете, а когато Джамал й подаде смачканото писмо, ръцете й се разтрепериха. Веднага позна почерка на Шариф. Не се и съмняваше вече, че той е писал това писмо.

В него той заявяваше, че той, шейх Шариф Азис Хамид, я държи в плен в арабската пустиня и няма да й се случи нищо лошо. Пресата и обществеността няма да научат за това. Тя ще бъде пусната в Багдад в деня, в който е било запланувано да пристигне, но само при условие, че „Дьо Плеси престане да доставя оръжия на врага на шейха — тиранина Мустафа Ибн Ага Хюсеин и неговата турска шайка убийци“.

Темпъл отпусна ръка.

Джамал взе писмото и след като Мустафа му нареди, той й преведе:

— Семейство Дьо Плеси не е получило тази телеграма. Те все още не знаят, че сте отвлечена. — После я погледна право в очите и заяви: — Султанът подчерта, че никой не знае какво се е случило с вас.

Тя се опита да стане, но я насилиха да продължи да стои на колене пред Мустафа. Цялата настръхна, когато дебелият султан започна да я оглежда с малките си кръгли очички. Той се захили похотливо и облиза отпуснатите си месести устни. След това заговори нещо оживено със слугите си и въпреки че тя не разбираше нито дума турски, нямаше съмнение относно плановете на дебелия турчин.

— Ти си щастлива млада жена — заговори той, като я гледаше сърдито и протегна ръка да хване един кичур от дългите й мръсни руси коси. — След като те окъпят и приготвят за мене, ако видя, че и тялото ти е дори наполовина толкова хубаво, колкото е красивото ти лице, ти ще прекараш тази нощ и още много нощи в моето легло. — Той похотливо облиза долната си устна и продължи: — Ще се любим по такива перверзни начини, за които твоят арабин не е и чувал!

— Не знам какво каза, мръсна свиньо — рече Темпъл, разпалено и дано разбереш, че ми призлява само като те погледна!

Джамал не посмя да преведе думите й.

— Тя каза, че е изморена и иска да си почине — обърна се той към султана.

— Да, да — отвърна Мустафа, — нека си почине, после я пригответе за посещението й в моята спалня.

Стискайки все още един кичур от косите на Темпъл, той се наведе да я целуне. Бърза като съскаща змия, тя му зашлеви плесница, която отекна из цялата царска приемна.

Пазачите и прислужниците потръпнаха от изумление и страх. Крайно напрегнати, всички очакваха, че безцеремонният деспот ще й отвърне бързо и жестоко. Никой от присъстващите нямаше да се изненада ако Мустафа веднага я удуши.

Мустафа разшири очи от изненада и започна да разтърква ударената си брадичка, като се мръщеше ядосано. Но после изведнъж се засмя гръмогласно. Развеселеният султан се тресеше от смях. Когато се поуспокои малко, той погледна Темпъл с нескрито възхищение и каза:

— О, мое благоуханно цвете, моя пламенна, темпераментна американке, какво щастие ни очаква! Откога мечтая да намеря жена с такъв темперамент и плам, които да отговарят на голямата й красота. Е, това си ти!

И когато очичките му заблестяха от похотливо желание, той щедро й обеща:

— Не се тревожи, моя искряща скъпоценност, като легнеш с мене, бързо ще забравиш твоя арогантен Шариф.

— Като извикам шейха тук, той ще те убие, тлъст първобитен звяр такъв!