Андреа Парнел
Съни (3)

Глава 2

Съни Харлоу вървеше по една от улиците на Сан Франциско. Спря пред витрината на един магазин, премести назад сламената си твърда шапка и погледна часовника над себе си. Имаше още много време. Припомни си, че изглежда достатъчно добре. Беше си купила нови дрехи — преди всичко свободни панталони от дънков плат, които бе напъхала във високите си до коленете ботуши. Ризата й беше чиста, макар и закърпена на едно-две места. Но едва ли собственикът на „Лорд Майнинг Къмпани“ щеше да обърне внимание на това. Той се интересуваше единствено от резултатите, които щеше да му донесе тя. Бе дал да се разбере, че ще плати скъпо за работата, която искаше да бъде свършена. Точно по тази причина тя бе дошла в града. Не харесваше Сан Франциско: толкова много суетня и хора по улиците, които изглеждаха като току-що излезли от каталог, изпратен по пощата.

Много от тях я заглеждаха, като че ли тя пък беше излязла от евтин роман. С тила си долавяше погледите, втренчени в лентата от змийска кожа върху прашната й избеляла шапка, в кокалените копчета на размъкнатата й карирана риза, в кожения кобур на пистолета, който висеше свободно на хълбока й. Тези погледи я обхождаха от главата до петите, но бързо се отклоняваха встрани. Отговаряше им с усмивка, по-скоро снизходителна, отколкото весела. Хората в Никерсън, малкия град, където живееше, не гледаха след нея по този начин.

Съни потисна усмивката си, докато минаваше край две стилно облечени жени, които я изгледаха предизвикателно, вирнаха носове и побързаха да се отдалечат от нея. Просто не знаеха, че тя нарочно се бе облякла така. Новите панталони бяха първата й покупка от дълго време насам. Какво им ставаше на тези градски хора? Не са ли виждали никога жена с пистолет? Е, да, това не е подходящо за една дама. Но никой не бе се отнасял към Съни Харлоу като към дама, нито преди, нито сега, когато си бе избрала професията на частен детектив. Ето това беше точно за нея. На света имаше много дами, пухкави и розовки, нуждаещи се непременно от мъже край себе си.

Съни се усмихна, като видя в една витрина отражението на двете жени, загледани възмутено след нея. В тяхна чест тя се спря и започна да си оправя колана с пистолета. Както и предположи, те бързичко се шмугнаха през отворената врата на най-близкия магазин. Съни продължи по улицата. Можеше да се закълне, че не е по-лоша от онези двете. И добре си вършеше работата. Агенция „Пинкертън“ я беше обучила добре, а и тя харесваше детективската работа. Отношенията й с тази агенция през последните три години, когато работеше за тях, бяха превъзходни. От всичко двадесет и четири престъпления, тя беше разкрила и предала на властите двадесет и двама престъпника, от които двадесет — живи.

Преди две години напусна „Пинкертън“ и започна да работи сама. И не съжаляваше за това, предпочиташе сама да съставя правилата за справяне с нарушителите на закона. Не беше оставала без работа. Нейната известност и репутация й носеха повече поръчки, отколкото можеше да изпълни, и точно това сигурно бе станало причина, предположи тя, Тадиъс Лорд да се спре на нея, макар че можеше да наеме когото и да било другиго.

Офисът на Лорд се намираше в „Пийбоди Билдинг“, чиято фасада бе от мрамор, и заемаше целия първи етаж. Изглежда я очакваха. Чиновникът до вратата, който несъмнено изпълняваше и ролята на портиер, не се учуди ни най-малко, когато тя пристъпи вътре. Вместо това се усмихна топло и стана от бюрото си, покрито с папки.

— Мис Харлоу, ако не се лъжа. — Мъжът с раирания костюм и колосана яка беше по-млад от нея. Той забързано заобиколи бюрото и подаде ръка, но после смутено я дръпна обратно и само надуто кимна с глава.

— Да, аз съм мисис Харлоу — отговори тя. Беше привикнала към грешката, към двете грешки в обръщението на другите към нея. Хората винаги мислеха, че е госпожица. Никой не допускаше, че една жена частен детектив може да бъде омъжена, и това можеше да бъде извинено, защото всъщност от пет години тя беше вдовица. На второ място, както постъпи и младият служител, повечето хора проявяваха същата нерешителност при избора си дали да я поздравят с ръкостискане или само с леко повдигане на шапката. Тя нямаше предпочитание към някой от тези два начина. Основното в нейната работа бе да се държи винаги наравно с мъжете.

— Съжалявам, мадам… мисис Харлоу. — Лицето на младежа пламна. — Оттук, моля. — Той я поведе през хола, застлан с дебел килим, със стени, тапицирани на сини и златни ивици. — Мистър Лорд ви очаква — каза служителят и леко почука на една врата от дъбово дърво. В отговор се дочу някакво измърморване, той натисна дръжката и отвори вратата. — Мисис Харлоу, сър — обяви той и пропусна Съни. После се извини и затвори вратата след себе си.

Очакваха я двама мъже, но не можеше да има никаква грешка кой от тях е Тадиъс Лорд. Тя щеше да го разпознае, дори и ако не беше с десет години по-възрастен от компаньона си. Всяка негова черта излъчваше властност, от широката масивна челюст — до дълбоко скритите, малки очички. Не беше човек, който би могъл да се колебае за нещо. Той бързо прекоси стаята и подаде ръка на Съни, без да се извинява за това, че се отнася към нея като към мъж.

— Аз съм Тадиъс Лорд. — И дълбокият му глас издаваше авторитет. Той посочи към другия. — Това е моят помощник, Джошуа Кигън.

Кигън също се приближи. Имаше тъмна коса, засукани мустаци и уж приветливо изражение на лицето, което можеше да подмами всеки друг, но не и нея. И той се здрависа с нея.

— Радвам се да се запозная с вас, мисис Харлоу. — По гласа му Съни реши, че това май не беше съвсем така. За разлика от доверителното ръкостискане на Лорд, неговото бе прекалено силно и бързо.

— Аз също, мистър Кигън — каза тя и го изгледа изпитателно.

Обичаше да прочита в очите на мъжете повече неща за тях. Кестенявите му очи бяха прикрити, но Съни успя да разбере много неща за него. Той бе много потаен — може би дори по отношение на шефа си, ако това въобще бе възможно при работа с Тадиъс Лорд.

— Седнете, Мисис Харлоу. — Лорд й предложи стол. Съни си свали шапката и върху раменете й тежко паднаха освободените руси плитки. Тя премести стола по-близо до бюрото. Кигън седна отдясно, а Лорд се настани в тежкото кожено кресло и постави огромните си ръце върху кожените облегалки.

През това време Съни го изучаваше по същия начин, както преди това Кигън. Беше около четиридесетгодишен, може би на четиридесет и пет, с вече побеляваща руса коса. Носът му беше много голям за лицето, но едва ли това някога го бе смущавало. Изразяваше прекалена самоувереност, качество, което тя уважаваше. Ръцете му лежаха спокойно върху облегалките, но издаваха същото могъщество, както всичко у него. Явно нервите му бяха много здрави. Нито едно потрепване или неспокойно движение на дебелите пръсти. Тя забеляза златния пръстен, който носеше, метал от най-чиста проба.

Съни изчака Лорд да започне пръв разговора. Нали той я беше извикал.

— Вие сте един от най-добрите детективи — каза той.

— Поне така ни казаха — прекъсна го Кигън, но Лорд му хвърли един предупредителен поглед, който означаваше: „Млъквай и само слушай“. Помощникът му с неохота скръсти ръце пред гърдите си.

Лорд се обърна отново към Съни и се усмихна, не може да се каже топло, но май не беше способен на повече. „Има инат, непоклатим като скала“ — реши тя. Но поне се държеше открито, за разлика от Кигън.

— Отправих запитване, където трябва и получих добри отзиви за вашата репутация. Вие вече не работите с агенцията „Пинкертън“ и, както ми казаха, дори сте по-добра от времето, когато сте били при тях. — Той замълча. Понеже тя не каза нищо, Лорд продължи: — Аз искам добри резултати, когато са ми нужни. И това е причината да се обърна към вас.

Съни забеляза как по лицето на Кигън премина тъмна сянка и много бързо изчезна. Първото й впечатление от този човек бе, че не е цвете за мирисане. Сега то се потвърди. Изглежда, че Лорд се е наложил над неговото мнение при избора на детектива.

— Ще ви осигуря резултати, мистър Лорд — твърдо отговори тя и хвърли бърз поглед към Кигън, с който да му покаже, че му отговаря със същата неприязън. — Но аз не се захващам с всяка работа, която ми предложат. Защо не ми разкажете за вашия проблем и за мъжа, който искате да намеря?

— Не да намерите, мисис Харлоу. И без вас зная точно къде се намира Прайс Рамси и къде е бил през последния месец.

— Тогава за какво съм ви нужна?

— За осигуряване на доказателства. — Дебелите му вежди се повдигнаха. — Този Рамси не е обикновен разбойник. Еднакво добре си служи както с пистолета, така и с ума си. Ужасно е хитър. Просто дяволски. Сигурен съм, че работи против моята компания, бърка се в документацията, поврежда оборудването. Иска да ме съсипе. Трябва да го спрем, мисис Харлоу. Нужни са ми непоклатими улики срещу него. Искам вие да ми ги осигурите.

— Звучи ми достатъчно просто — забеляза Съни.

Лорд поклати глава.

— Ако беше толкова просто, щяхме да се справим досега и без вас. Казах ви, че Рамси е много умен. Той успя да създаде брожение срещу компанията в Уолис. Това е малко градче на север, сред Кларет Вали, където ние имаме права за разработване на мини и скоро трябва да започнем работа там. Това е голямо капиталовложение. Доходът от мините ще донесе огромни пари. Лошото е това, че на хората от градчето е било казано, че мините ще съсипят долината.

— А не е ли така?

— В никакъв случай, мисис Харлоу. Съсипването на земите не е част от нашата фирмена политика. Напротив, ние носим успехи и просперитет. Ние сме добра компания. Осигуряваме работа на хората. Грижим се за работниците си. А Рамси се старае да убеди тамошните хора, че ние ще разорим земеделците и скотовъдците. Хората са му повярвали. Но да не мислите, че Рамси е герой и прави това просто от любов към хората? Всяко нещо, с което се захваща, е за негова лична изгода.

— И какво друго е направил?

— Захванал се е с мината. По някакъв начин е научил, че все още правата не са абсолютно сигурни. Аз съм длъжен или да започна работа точно след шестдесет дни, считано от днес, или ще загубя правата и ще ги получи някой друг.

— И сега Рамси се опитва да направи така, че вие със сигурност да ги загубите.

— Точно така. И тогава той ще се появи там, където аз вече съм вложил хиляди за започване на разработките. Това е планинска местност, мисис Харлоу. Построяването на голяма мина там струва скъпо.

— Но вие нямате доказателства, че той работи срещу вас?

Гласът на Лорд изрази студена заплашителност.

— Не. Моите хора го изтърваха, когато се е ровил из документите в моя офис. Но аз зная, че това е негова работа. Съвсем не е съвпадение фактът, че той се появява във всеки град, където ние започнем да уреждаме нещо. И май не действа сам. Има и други с него. Искам да зная кои са. Вие трябва да направите това. Искам да заловите Прайс Рамси.

Прайс Рамси. Тя прекара всички известни й имена през ума си. Съни държеше в главата си сведения за всички издирвани лица в Калифорния. Знаеше за тях повече дори и от собствените им майки. Но името Прайс Рамси не й беше известно. Никога не беше го чувала.

— Ако той е толкова лош, колкото казвате, защо не съм чувала за него? Никога — нищо. — Съни зачака реакцията на Лорд. Веднъж или два пъти преди това тя бе замолвана да намери даден човек, защото този, който я наемаше, имаше за цел отмъщение. Макар че не хранеше симпатии към нарушителите на закона, нямаше такива и към тези, които искаха да преследват невинен човек, за да му напакостят.

— Той е особен вид разбойник, мисис Харлоу — отговори Лорд. — Не е от тези, които се крият из планините, преди да нападнат дилижанса или банката, ако джобовете им са празни. Неговото прикритие е търговско пътуване с рекламни представления за продажба на лекарства, където той се изявява с точната си стрелба. А в същото време се опитва да извърши едно от най-големите престъпления, които някога са били видени в щата. Взел е на мушка моята фирма, мисис Харлоу. Апетитът му е много голям. Ако успее да ме отстрани и да продължи започнатата от мен работа, ще стане много богат. Явно е решил да запази чисто името си, така че да не мога да поискам направо да го арестуват. Но няма никакви съмнения, че той е в основаната на неприятностите на „Лорд Майнинг“ в градчето Уолис.

— Не е търсен от закона за други престъпления, нали?

— Не, мисис Харлоу. Но закон и справедливост невинаги са едно и също нещо, както сама се досещате.

— Достатъчно добре се досещам. И какво точно искате да направя, мистър Лорд? Не мога да го убия просто защото вие сте ми казали да го направя, а не мога да го предам на правосъдието, ако не бъде обвинен в престъпление.

Той й хвърли възмутен поглед.

— Нямам предвид убийство, мисис Харлоу. Искам да се намери цивилизовано решение.

— Моите извинения. — Съни пропусна да долови гримасата по лицето на Кигън. — Тогава може би ще ми обясните какво точно искате.

Лорд въздъхна.

— Вече шест мои офиса са преобърнати с главата надолу и е съсипано скъпо оборудване. Това, което искам от вас, мисис Харлоу, е да наблюдавате Рамси. Искам доказателства, че той извършва тези неща, а също и имената на неговите съучастници. А след това искам да ми го доведете. Тук. И без много шум. — Той повдигна бичата си глава и очичките му потънаха в месестите си гнезда. — Като казвам без шум, имам предвид, че неговото изчезване не трябва да предизвика паника между приятелите и съмишлениците му. И когато бъде вече тук, ще му хвърля в очите събраните от вас доказателства и ще го накарам да си признае. Имам си начини за това. Съгласна ли сте?

— Съгласна съм всеки нарушител на закона да си получи заслуженото. Ако наистина е виновен. Ще го доведа. И ще намеря начин да се справя с него. Можете да ми се доверите.

— Вярвам ви, мисис Харлоу. И затова ви предлагам десет хиляди долара, които ще получите, когато доведете Прайс при мен.

Десет хиляди долара. Дъхът на Съни спря.

— Това са доста пари за залавяне на един човек — каза тя. Наистина много, като се има предвид, че само половината от тях щяха да бъдат напълно достатъчни за една шайка стрелци, които нямаше да се интересуват дали Рамси е виновен или не.

Лорд за пръв път се издаде, че не е изграден само от стомана. Той хвана стъклената преса за хартия и започна да я върти в ръце.

— Той ми създаде доста неприятности.

Съни нямаше намерение да го оставя толкова лесно. В тази история имаше и нещо повече, и тя искаше да разбере какво. Зачака. Искаше да научи защо за Прайс Рамси се предлагаха толкова много пари и защо Лорд искаше всичко да се извърши без шум.

Лорд остави пресата върху бюрото и заговори кротко:

— Добре, мисис Харлоу. При предварителните проучвания в Уолис бе открито място, до известна степен нестабилно в правово отношение. Железопътната линия беше минала през него и в продължение на години този участък оставаше неизползваем.

Лорд млъкна за малко и Кигън използва възможността да се намеси:

— Единственото, което мисис Харлоу трябва да узнае, е какво се очаква от нея — изтърси той.

Лорд го прониза с поглед.

— Тя има право да получи отговор на въпросите си. — Острите му очи се смекчиха, когато се обърна отново към Съни. — Искам всички доказателства — каза той, гледайки я право в очите. — Нужна ми е пълна експлоатация на онзи участък. Без него е невъзможно да продължим работата в планината. Рамси се е изхитрил да стане съсобственик на железопътния участък. Той си мисли, че още не зная за това. Но аз зная, и искам да отворя мината, независимо от неговата намеса. Искам да получа този участък. Вие ще ми доведете Рамси и ще съберете доказателства за неговите престъпления, а аз ще се спазаря с него за собствеността върху използването на земята.

— Хм — измърмори Съни, скръстила ръце на корема си и барабанейки с пръсти, по което Тадиъс Лорд разбра, че тя очаква още сведения.

Той въздъхна. Дори не очакваше, че ще изисква толкова много подробности. Не можеше да й каже повече, защото това би означавало да разкрие в какво затруднено положение се намираше при разработката на находището. Едната част от Кларет Вали не можеше да бъде използвана, преди да бъдат извършени дренажни работи. Но другата част представляваше богата земя. Повечето от земеделските и скотовъдни ферми бяха близо до железопътната линия. Повечето собственици вече бяха забравили, че голяма част от използваните от тях земи все още принадлежат на железницата. И ако участъкът се задействаше, Лорд просто трябваше да възстанови забравените права и щеше да стане притежател на по-голямата част от долината. Дори единствено това би го направило много богат. Фермерите ще се принудят да му плащат наем или да купят земята на цена, каквато той определи. Много от тях щяха направо да се разорят.

Той отново се усмихна и погледна Съни, която явно чакаше още обяснения.

— Има и други усложнения. — Той почука с показалец по преспапието. — Аз съм главният собственик на компанията, но не и единственият. — Това признание не беше лесно за него. Земята на Ортес в Бразилия не му беше дала доходите, които очакваше, особено пък след неприятностите с индианците, които работеха за него. След смъртта на Ортес, Прайс Рамси ги бе настроил срещу Лорд. В продължение на една година всички се бяха разбягали и никой не остана да работи на ранчото или в мините. Лорд се принуди да продаде всичко почти без пари. Но възнамеряваше да си възвърне загубите, когато новата мина влезе в експлоатация. Ако успееше да се справи с Прайс Рамси, това щеше да е голям успех за него.

— Разбирам — каза Съни, като с надежда предположи, че не Кигън е другият партньор.

— Моите партньори още не знаят за неприятностите, които ни причинява Рамси, и имам желание да не узнаят изобщо — продължи Лорд. — Те са от Изтока. И нямат представа за начините, по които се уреждат нещата тук. Само едно споменаване за трудности ще ги накара да си изтеглят парите. А аз не желая това да стане. Ето защо искам да спра Рамси, без някой да разбере, че зад тази работа стои Тадиъс Лорд. — „Или поне, без да разберат как имам намерение да ги преметна“ — продължи той на ум.

Напълно задоволена, Съни се изправи.

— Трябва да сключим договор, мистър Лорд. Става дума за много пари и не можем да минем само с ръкостискане. Кажете на служителите си да го съставят, а аз утре сутрин ще дойда отново да го подпиша и да получа половината от сумата.

Лорд разтвори ръце.

— Мисис Харлоу, вече ви обясних нуждата от секретност при работата. Един писмен договор би могъл…

— Мистър Лорд — прекъсна го Съни. — Щом желаете да ми се доверите, че ще ви доведа мъжа в пълна секретност, можете да ми повярвате, че ще пазя в тайна и договора. — Тя долепи ръце до бедрата си. — Без това няма да започна работа, освен ако не пожелаете да ми изплатите предварително цялата сума.

Кигън се наведе така, че едва не падна от стола, но Лорд го успокои с махване на ръка.

— Постъпвате като груб скъперник, мисис Харлоу. — Той стоеше с пръсти в джобовете на жилетката си. — Заповядайте утре пак. Вашият договор ще бъде готов.

— Добре — Съни кимна към Кигън. — През това време възложете на вашия наемен служител да изготви подробен доклад за Рамси. Бих искала да имам всички данни, събрани от вас досега.

— Ще бъде направено, мисис Харлоу. — Лорд се разсмя, като видя изчервяването на Кигън.

Съни си сложи шапката.

— Сега, когато вече имаме обща работа, наричайте ме Съни — каза тя. — Предпочитам това обръщение.

— А аз пък съм Тадиъс — отвърна Лорд и тръгна към вратата, за да я изпрати, а Кигън остана като замръзнал на стола. Той сложи ръка на дръжката на вратата. — Има нещо друго, което би трябвало да знаете за Рамси. Може би Кигън няма да се сети да го напише в доклада си.

— О? — повдигна вежди Съни. Лорд нямаше вид, че крие нещо. Но ето че сега ставаше дума за такова премълчаване.

— Прайс Рамси изпитва слабост към жените, особено към привлекателните. Сигурно ще си спестите доста време и неприятности, ако се възползвате от тази негова слабост. Ако успеете да го замъкнете в лег…

Съни изсумтя и лицето й потъмня толкова бързо, че Лорд спря по средата на думата.

— Аз винаги успявам да се справя, Тадиъс. Но по мои си начини. — Тя изгледа високомерно Лорд и Кигън, който за пръв път се усмихна. — И не ми се е налагало да замъквам някого в леглото за тази цел. — С гордо изправени рамене Съни се обърна и тръгна към вратата, без да се сбогува.

— Моите извинения, мисис Харлоу… Съни — каза Лорд и тя се спря.

Леко обърната назад, Съни го изгледа през рамо.

— До утре сутрин — заяви тя. Неловкото положение не я засегна ни най-малко.

Тадиъс Лорд затвори вратата след нея и се обърна към помощника си, който си вадеше пура от едно сандъче от розово дърво върху бюрото на шефа си.

— Шантава мадама, нали? — отбеляза Кигън.

— Ти май не можа да я прецениш правилно — отговори Лорд и се запъти към мястото си зад бюрото. — Така ли ти се случва и при другите жени?

С ожесточена усмивка Кигън си запали пурата.

— Само с тези, които държат да носят панталони. Продължавам да мисля, че тя няма да се справи.

Лорд се приближи до масата, върху която на сребърен поднос стоеше шише с уиски, и си наля. Нямаше значение, че беше още много рано сутрин. Той беше загрижен за работите в Уолис много повече, отколкото бе разкрил пред Съни Харлоу и Кигън. Бе заложил всичко в тази сделка. Ако тя се провалеше, щеше да се разори. Но нямаше намерение да допусне това.

— Аз съм я избрал — изръмжа той и се върна при бюрото. — Нарочно реших да я ядосам, за да се амбицира и да работи усилено.

Кигън поднесе пурата към носа си, мечтаейки за деня, когато и той щеше да може да си позволи да си купува такива фини пури.

— Спърлинг не се справи много добре. Макар че преди ни оказваше големи услуги.

Лорд допи уискито.

— Спърлинг е само един убиец — каза той. — Повярвай ми, на драго сърце бих му наредил да гръмне Рамси. Но не мога. Или поне не преди да получа онзи участък земя и да разбера за кого работи той и какво му е известно за мен. Така че, за съжаление, тази работа изисква повече деликатност, отколкото притежава Спърлинг.

— Деликатност? — Кигън замлъкна със запалена клечка кибрит в ръка. — Така ли го наричате? Съни Харлоу да замъкне Рамси в леглото, за да изкопчи от него имената, които ни трябват?

С предизвикателен вид Лорд захвърли чашата.

— А защо не? Отдавна познавам Прайс Рамси. Има само една слабост — жените. Знам как да я използвам срещу него. И преди съм постъпвал така, а сега това ще ми достави огромно удоволствие.

Лорд се облегна назад, на луксозната кожена облегалка на креслото. В Бразилия Прайс се бе изпречил на пътя му, когато той заграбваше земята на Ортес. Тогава не знаеше как да се отърве от такова трудно препятствие, докато не срещна една бразилка на име Хулита. Именно тя бе задържала Рамси далеч от ранчото на приятеля му. Смях, подобен на бичи рев, се изтръгна от масивните гърди на Лорд при спомена за това. В отсъствието на Рамси му бяха нужни само три дни, за да довърши Мигел Ортес.

— Какво смешно има? — попита Кигън озадачено.

Лорд се усмихна самодоволно на това, че бе хвърлил предизвикателство на Кигън.

— Хващаш ли се на бас за изхода на тази работа?

Кигън постави и двете си ръце върху бюрото и с усмивка се наведе напред.

— Явно искате да загубите.

Лорд се изсмя.

— Добре знаеш как става това. Само че аз съм по-тънък познавач на човешката природа от тебе. Ето защо за тази работа търсех жена.

— Тогава защо не потърсихте истинска жена, която знае как да говори сладкодумно с един мъж?

Лорд поклати глава.

— Това няма да свърши работа. Рамси не е човек, който допуска една и съща грешка два пъти, повярвай ми, вече си има обица на ухото от предишната женска история. Рамси ще бяга далеч от такава жена или пък от някой от нашите хора, или от обикновен детектив. Само Съни Харлоу, детективът с миловидно лице, ще го свари неподготвен.

— Аз мисля, че мисис Харлоу по-скоро е кисела, а не симпатична.

— И точно по тая причина работиш за мен, а не за някой друг, Кигън. — Лорд се облегна назад и вдигна крака на ръба на полираното бюро. — Облечи я в хубава рокля вместо в тия глупави панталони и старомодна риза, и Съни Харлоу ще изглежда също така чудесно, както всички останали жени с фусти.

Кигън не беше обърнал голямо внимание на лицето и фигурата й. Спомни си само плоските плитки върху главата й, когато си бе свалила шапката. Зъбите му блеснаха в недоверчива усмивка.

— Вие сте… — Той спря, преди да каже „изцяло луд“ на шефа си. — Вместо това попита: — Какво става с баса?

— Помниш ли белия ми кон, който много ти хареса? — Кигън кимна. — Ако мисис Харлоу успее да докара Рамси тук, без да й се наложи туй-онуй с него, конят е твой.

— А в противен случай?

— В противен случай, ако ти загубиш, ще ти удържа една месечна заплата.

Кигън не му мисли повече.

— Съгласен съм, залогът е добър — каза той.

Лорд отново се изсмя гръмогласно.

— Не само е добър, а е просто великолепен. Този кон струва толкова, колкото печелиш за цяла една година.

Кигън не започна да спори с шефа си. Предложението наистина беше великолепно. Белият кон струваше колкото неговата годишна заплата. Изглежда, Тадиъс беше прекалено сигурен в себе си. Той се запита защо.

— Сигурно има нещо, което не знам — предположи той.

— Хората, Кигън. Не познаваш хората. Изпрати след Рамси един мъж и всички в Уолис ще скочат в негова защита. Но никой няма да забележи нищо, ако пуснеш подире му жена.

— Все още не разбирам — промърмори Кигън. Лорд бавно поклати глава.

— Съни Харлоу е като бутилка шампанско, която чака да бъде разпечатана. Трябва само да видиш Рамси и начина, по който жените се лепят по него като мухи на мед. А нима мисис Харлоу е по-различна от другите жени. При това тя е вдовица и доколкото разбрах, дълго време е живяла без мъж.

— А каква работа ще ни свърши това, ако тя си загуби главата по него.

— Повярвай ми, Джошуа. Познавам този тип. Връзката им няма да продължи дълго. И тя ще ни го доведе. Повярвай ми.

Той не си направи труда да обясни ситуацията, даже и да не се окажеше прав, Съни Харлоу щеше да послужи като добра примамка за Прайс.

 

 

Съни бутна вратата на кръчмата „Златния Пръстен“, място, което не се посещаваше от благоразумни жени, и ахна, като видя Бланш Елтън на подиума с пианото. Двете жени се срещнаха в средата на салона с огледални стени и се хвърлиха в прегръдките си. След малко Бланш се отдръпна и избърса една радостна сълза върху напудреното си лице.

— Е — каза тя и оправи къдриците си. — Ти си тук и това означава, че си се захванала със случая, за който ми писа. Ела да седнем — тя прибра полите на червената си сатенена рокля със сребърните звънчета и поведе Съни към служебната маса в тази част на салона, която наричаха „клетката на птичките“. — Понякога ми се иска никога да не бях те запознавала с онзи човек от „Пинкертън“. Само ако знаех, че ще ти предложат такава работа…

Съни се усмихна. Беше стреляла по един пияница, който досаждаше на Бланш, и го бе изхвърлила от „Златния Пръстен“ съвсем сама. Точно тази вечер един човек на Пинкертън се бе оказал в заведението и видя способностите на Съни в действие. Тя прие неговото предложение за работа, защото то й осигуряваше самостоятелност и средства за съществуване за пръв път от убийството на Пол насам. Бланш не можа никога да разбере, нито да одобри нейната работа, и не преставаше да я убеждава да се откаже от нея.

— Трябва да имам с какво да живея, Бланш. Малко остана от това, което донесох от Юрека, и не ми стига.

Бланш седна и извика на бармана да донесе бутилка от най-доброто френско вино.

— Не можеш да изловиш всички нарушители на закона, Съни.

— Но мога да се опитам — отвърна Съни. — А какво друго да правя?

— Би могла да работиш за мен. Би могла да ми станеш съдружник.

Съни отмести назад шапката си и се разсмя.

— Какво бих могла да върша в кръчмата?

— Просто да й придаваш приятен вид. — Бланш протегна ръка и докосна русите къдрици, изпадали изпод шапката. Спомни си спретнатото момиче, което Пол Харлоу бе довел в Колорадо. Жалко, че трябваше да преживее всичко това. — Ти си прелестна жена, ако решиш да покажеш това.

Съни вдигна рамене.

— За работата не ми е нужно да изглеждам добре. Пък и на кого да се показвам?

— На всеки. И можеш да започнеш с носене на роклите, които аз ще ти изпращам.

Съни потръпна при тази мисъл. Зарадва се на донесеното в кристална бутилка вино и двете чаши с дълги дръжки върху поднос. Бланш й наля.

— Стига — каза Съни. — Не мога да изпия толкова много.

Бланш прихна и си припомни как веднъж Съни се напи и заспа на масата. Тя размени чашите и напълни другата само до половината — за Съни.

— Имам нещо специално за тебе — каза тя. — Направо от Париж.

— Нова рокля ли? — попита Съни със съмнение. — Бланш, разбери, фустите ме препъват. А и коланът с пистолета няма да подхожда на широка рокля.

Бланш хвана ръката й нежно и я стисна.

— Пол не беше единственият мъж на света, Съни.

Ръката на Съни се дръпна, но възрастната жена не я пусна, докато не усети, че мускулите й отново се отпускат.

— Той беше моят мъж — каза Съни и скри и двете си ръце под масата, далеч от Бланш. Не обичаше, когато Бланш се държеше покровителствено. Мадам беше само няколко години по-възрастна от нея. Но винаги, когато й изтъкваше това, Бланш отговаряше, че опитът й я е направил по-стара с десетки години.

— Познавах го добре и съм сигурна, че той не би одобрил да се хабиш в преследване на престъпници. Би желал да си намериш някой друг и да изградиш с него същия живот, какъвто имахте двамата с Пол. — Бланш й отправи изучаващ поглед. — Не се оттегляй сама от живота, Съни. Бъди просто жена. Бъди щастлива. Пол би желал същото.

— Аз съм щастлива — Съни се усмихна с облекчение. — И когато свърша и тази нова работа за „Лорд Майнинг“, ще бъда още по-щастлива, защото ще мога да си открия детективска агенция, както ти писах.

— О, Съни! — Бланш тежко въздъхна. — Трябва ти мъж.

В отговор Съни също въздъхна.

— Мъж? Миналата сряда вечерях с Клейтън Гътри.

Очите на Бланш блеснаха.

— Имах предвид истински мъж. Този Клейтън Гътри може и да има чували с пари, но баща му, старият Бутс Гътри, седи тук и оплаква над чашката сина си. „Това момче обича повече книгите, а не кравите, Бланш“ — казва ми той. Един или два пъти доведе тук и него с надеждата, че прекарването с някое от моите момичета би го направило мъж. Но Клейтън дори не се качи горе. На бас се хващам, че си е още девствен.

— И какво лошо има в това — сухо отбеляза Съни. — Клейтън е симпатично момче.

— Ами, устата му мирише още на мляко. Мисля, че те извежда със себе си само защото му харесва да има някой край себе си, който може да стреля с пистолет.

Съни не се съгласи с това. Беше излязла с Клейтън само за да успокои донякъде безпокойството на Бланш.

— Нали каза, че съм симпатична — отговори тя, като реши да не й казва за поканата на Клейтън да го придружи до Сейнт Луис. Бланш веднага би пожелала да разбере защо Съни веднага не си беше опаковала нещата и не бе тръгнала. И без това си имаше достатъчно проблеми да се защитава от нападките на приятелката си.

Но възрастната жена не се отказа.

— Аз казах, че ти би могла да изглеждаш симпатична — натърти тя. — Но не изглеждаш така. Да ти кажа ли защо?

— Не. — Съни не хареса промяната в тона на Бланш. Тя преминаваше от закачки към сериозен разговор, а Съни не беше готова да поеме още една порция от откровеността на Бланш.

— Страхуваш се от мъжете.

В първия момент Съни остана като гръмната от абсурдността на това твърдение. Но след малко се заля от смях.

— Да се страхувам! След като съм убила няколко от тях, около дузина съм ранила и съм разкрила много повече жалки мъжки афери, отколкото всеки шериф в щата.

Бланш помръдна рамене незаинтересовано.

— Кога за последен път си се целувала с мъж, Съни? Нямам предвид тия мимолетни целувчици по бузата, които един Клейтън може да ти предложи. Кога за последен път някой мъж е накарал кръвта ти да закипи, сърцето ти бясно да забие, а краката ти да омекнат?

„Много отдавна“ — отговори Съни на себе си. Пол беше последният мъж, който я беше карал да се чувства по този начин, последният мъж, когото тя истински бе целувала. Онова животно Ед Беклър, дето се опита да я изнасили, не се броеше. Но на Бланш отговори:

— Не ми трябва да ми омекват краката и не се нуждая от мъж. Искам да си имам собствен бизнес и ще го имам, когато заловя Прайс Рамси.

— Съни…

Съни се наведе през масата и прегърна Бланш като предупреждение за това, че разговорът е свършил.

— Все пак благодаря ти за загрижеността — каза тя.