Андреа Парнел
Съни (20)

Глава 19

Градчето гъмжеше от слухове, които плъзнаха веднага след пристигането на следобедния влак в три часа. От него слязоха четирима уморени пътника, които нахлуха в апартамента на Тадиъс Лорд в „Луиза“, и не след дълго оттам се разнесоха викове и шум от борба. Този следобед дежурен беше Ейбнър Томас, който счете за свой дълг да се качи горе и да усмири развълнуваните наематели.

Ейбнър почука и когато никой не му отвори, любопитният служител отключи вратата на съседния апартамент и се шмугна вътре. Притисна ухо до стената и успя да долови откъслечни фрази от някакъв разгорещен спор; не беше много, но все пак достатъчно, за да чуе страховити неща, но и думи, които стоплиха сърцето му.

— Той е твой човек, нали, Лорд?

— Не! — извика Лорд. — Дори и да е убил някого, направил го е на своя глава.

— Неблагодарно копеле такова! — Кигън се хвърли към гърлото на своя шеф и щеше да го удуши, ако револверът на Били не го бе принудил да промени намерението си. Лицето на Джошуа бе почервеняло като цвекло, а в присвитите му очи светеше омраза. — Ти ми заповяда да те отърва от него! Каза ми сам да се погрижа за всичко!

Лорд запали пура с трепереща ръка и поклати глава — бе започнал да възвръща самообладанието си. Като за човек, който току-що е разбрал, че може да бъде обесен за убийство, това не му се удаваше много лесно. Убитият беше Зеб Бейкър, служител на Съни Харлоу и свидетел на подписването на договора между Прайс Рамси и господаря на мината.

— Казах ти да го подкупиш, Джошуа, не да го убиваш — той дръпна от пурата и тя припламна по-ярко. — Всеки от моите хора би го потвърдил под клетва.

Червеното лице на Кигън смени цвета си и страшно побеля. Не се съмняваше ни най-малко, че хората на Лорд ще излъжат в съда. Този път изкупителната жертва беше той, Кигън — Лорд щеше да го хвърли на вълците, за да спаси собствената си кожа. Наистина, той уби Зеб Бейкър, но го направи по заповед именно на Лорд — един мъртвец не можеше да каже в съда нищо за подписването на документите, на които бе станал свидетел.

Кигън пристъпи към Лорд, като не забравяше нито за миг за револвера на Оуен.

— Лъже! — изкрещя той и омразата лумна в очите му със страшна сила. — Всички много добре знаете, че той лъже! Той искаше Зеб да бъде убит! Лорд щеше да убие и теб, Рамси, тебе също — посочи той с пръст към Съни. — Щеше да ви убие веднага щом всичко тук свърши.

— Знам — каза Прайс с глас, който не изразяваше нищо. — За беда, преди смъртта си Зеб успя да каже кой го е убил. — Той погледна студено Кигън и продължи: — Ти, ти си го убил.

Лорд изпусна от устните си облаче дим.

— Винаги си бил прекалено амбициозен, Джошуа. — Гласът прозвуча спокойно, както обикновено.

Кигън усети как кръвта му се смразява. Това съвсем неочаквано избистри мозъка му и той си помисли, че винаги е бил изкупителната жертва на Лорд. Пред него изникваха всевъзможни пречки всеки път, когато смяташе, че шефът крои големи планове за бъдещето му. Хора като Лорд непременно трябваше да си имат някого, който да поеме вината върху себе си в случай на нужда.

— Гадно копеле! Свиня такава! Използва ме и сега ме хвърляш на боклука! — Той размаха юмрук към Лорд, който невъзмутимо си пушеше пурата. — Използва ме като ас, който си извадил от ръкава си! — Кигън трепереше от глава до пети. — Скъпо ще ти струва това, Тадиъс. Ще те убия!

Лорд сви рамене.

— Май пак ще останеш с празни ръце, Рамси. Едно обвинение в убийство срещу мене няма да звучи особено убедително в съда. Всъщност едва ли можеш да ме обвиниш в нещо повече от това, в което мога да те обвиня и аз — усмихна се той. — Все пак ти съсипа голяма част от имуществото ми.

Прайс стоеше изправен, с широко разтворени крака, и се взираше в Лорд.

— Сигурно забравяш, че ме отвлече на два пъти. Един мъж спокойно може да отиде в затвора за такова нещо — припомни му той.

— Също и една жена. Смяташ ли да подведеш под отговорност и Съни Харлоу? — Той издевателстваше над Прайс. После се ухили и заключи: — Не ми се вижда много вероятно.

— Това няма да ти помогне да се измъкнеш — каза Прайс. — Именно твоите хора ме завлякоха в онази каруца.

— Моите хора ли каза? — Лорд повдигна дебелите си вежди. — Видял ли е някой, че това са били моите хора?

— Аз ги видях — обади се Съни. — Видях ги и после, когато ме награбиха в кабинета ти. Този път виновният си ти, не Кигън, макар че той им заповяда да ме вържат и да ме хвърлят в конюшнята.

— Много зор ще видите, докато докажете всичко това — каза Лорд.

— Едва ли. — Съни прекоси стаята и се изправи пред него. — В Сан Франциско оставихме един с простреляна ръка, той бързо ще съобрази, че едва ли ще имаш повече нужда от човек, който не може да стреля.

— Аз също ще имам грижата да му обясня как се грижиш за хората си — подхвърли услужливо Кигън. — Можеш да разчиташ на мене.

Лорд смачка пурата в пепелника, погледът му бе замъглен. Беше подкупил няколко души, между тях имаше и съдии, но не можеше да си позволи да се изправи пред съда. Трябваше да намери алтернатива на такъв изход. Неговите врагове водеха в резултата засега, но все още му оставаха няколко скрити коза. Имаше и други, освен Кигън, които би могъл да разиграе при последната битка на асата. Рамси и хората зад него имаха нужда от нещо — иначе не биха си дали труд да се церемонят толкова с него. Той въздъхна дълбоко и издиша последния дим от дробовете си. Знаеше какво ще последна.

— И какво предлагаш?

— Всичко е написано в тези договори. — Делос пристъпи напред и му подаде куп документи. — Само ги подпиши.

Лорд погледна намръщено хартията в ръцете си, после взе перото, което му подадоха, и подписа всичко.

— Това ли е? — попита той.

— Още не — каза Делос, който в това време проверяваше внимателно подписите. След малко му подаде друг лист хартия. — Това е речта, която трябва да произнесеш след няколко минути пред гражданите на Уолис!

Ейбнър изгаряше от любопитство какви ли документи трябва да подпише Лорд, хванат натясно в топлото си гнезденце и после насила изведен пред хората от градчето. Едва успя да прошепне на този и онзи какво бе чул, и слуховете плъзнаха из Уолис. Ейбнър положи особени грижи да разпространи сведенията си сред онези, които се бяха събрали пред хотела, за да чуят речта на Лорд за плановете му относно долината и тяхното собствено бъдеще. Беше особено убедителен, когато се появи и шерифът Аплинг, повел към затвора Джошуа Кигън с белезници на ръцете.

Неясният шум сред тълпата се усили, когато няколко минути по-късно на входа на „Луиза“ се показа и набитата фигура на Тадиъс Лорд. Той се изкачи на специално приготвената за тържеството естрада, придружен от кмета и от шерифа Аплинг, който успя да заплете ботуша си във въжетата на декорацията и се спъна пред очите на целия град.

Пред катедрата се изправи кметът — висок слаб човек, чийто глас излизаше от гърдите му като през ковашко духало. Той представи Тадиъс Лорд без излишни церемонии и ропотът заглъхна, без да спира съвсем. Когато Лорд застана пред катедрата, тишината бе такава, че муха да бръмне, щеше да се чуе сред смълчаното множество. Червендалестото му лице бе силно пребледняло, а очите му приличаха на цепки. Гласът му бе дрезгав и излизаше от гърлото на пресекулки; след два неуспешни опита да започне, Лорд се прокашля и обърса с носната си кърпичка потта от челото си.

— Дами и господа — започна за трети пъти той. — Сигурно сте чули, че аз съм новият собственик на железопътното разклонение до Кларет Вали. Това обаче не е вярно. — Из тълпата се разнесе ропот като вятър през разлюлени жита. Кметът вдигна ръка и помоли за тишина. Лорд продължи: — Чули сте сигурно и за това, че смятам да започна активна дейност по изграждането на мина над долината. Трябва да ви кажа, че нямам такова намерение — ропотът се усили още повече, сякаш през житата се носеше буреносен вятър. Този път кметът не се намеси изобщо, но Лорд повиши глас и тълпата отново притихна. — Зная — каза той с тон, в който се долавяха мрачни нотки, — че са ви обещали в замяна на земята да получите акции на много изгодна цена. Това също не е вярно.

Ропотът заплашваше всеки момент да се превърне в ураган. Гневът на изненаданата и разгневена тълпа можеше да се разрази всеки момент. Хората се приближаваха заплашително към естрадата и кметът трябваше да се намеси отново, за да ги усмири и да помоли за тишина.

— Изслушайте мистър Лорд! — викаше той. — Млъкнете и му дайте възможност да се изкаже!

Тадиъс Лорд се нуждаеше от някакъв много силен аргумент, за да завладее вниманието им отново.

— Дойдох тук, за да ви кажа, че всички документи са вече подписани и железопътното разклонение през Кларет Вали, както и „Лорд Майнинг“ в Уолис принадлежат на хората от долината. — Гласът му отекна между часовниковата кула и единствената по-висока сграда в градчето. — Земята, отпусната на населението по времето, когато железницата не е работила, принадлежи единствено на хората, които са я обработвали и облагородявали.

Чуха се бурни ръкопляскания, тук-там се разнесоха гласове, че Лорд е истински герой и свят човек. Докато отиваше към гарата, единствената му утеха беше, че все пак благотворителността е за предпочитане пред решетките.

Бе напълно разорен, но все пак на свобода. Лорд беше убеден, че някой ден отново ще се издигне на върха и тогава ще си разчисти сметките с Прайс Рамси. Още не бе свършил с него.

— Свършен човек — каза Делос, като имаше предвид Лорд. — Беше поставил цялото си бъдеще на карта в зависимост от тази сделка.

— Нека и той да изпита малко от страданията, които е причинил на толкова хора — отговори Прайс. — Жалко все пак, че не е на мястото на Кигън.

— Кигън си попадна точно на мястото — намеси се Съни. — Ако не беше той, сега Зеб нямаше да е мъртъв заради това, че е бил верен на истината — и на мене самата…

— Човек като Кигън никога няма да разбере какво е вярност — обади се и Били.

— Или пък чест, например — каза Прайс и я прегърна през раменете.

Съни се изчерви.

— Чухте ли го какво каза той?

— Аз чух — каза Прайс и я притегли към себе си. Усети как сърцето й се блъска в гърдите и през цялото й тяло премина силен трепет. — Чух го и това ми припомни за неща като любов, чест и желанието да се подчиниш изцяло на някого.

— За какво подчинение може да става дума изобщо? — противопостави се Съни.

— Ти ще се омъжиш за мен, нали?

— Доколкото знам, вече си имаш годеница — каза тя и повдигна въпросително вежди.

— Да, и това си ти.

Прайс я погледна и се усмихна — нямаше търпение да й свали тази широка риза и размъкнатите панталони, и след като успее да го направи, тя никога повече няма да ги облече.

Съни обви ръце около него. Смачканата й шапка падна и се търкулна на улицата, но тя не й обърна никакво внимание.

— Добре, нека бъда аз — каза тихо тя.

— Обичам те, Съни-Огюста Харлоу.

Той я притисна нежно до себе си и леко я повдигна, за да я целуне. Тя не се отдръпна — чувстваше се свободна и лека, не се страхуваше от нищо, дори и от любовта си към този мъж, който я спаси от болката и мрака на последните няколко години. Този мъж беше твърд, силен, добър и много нежен — и я обичаше, както го обичаше и тя самата.

Прайс я целуна така, че Съни онемя в ръцете му; целият свят около тях се завъртя и изчезна, а вихрушката на споделената страст ги отнесе в селенията на една щастлива забрава.