Андреа Парнел
Съни (19)

Глава 18

Прайс се събуди от неравно почукване по стъклото и скочи да види кой е. Успя да различи познатия профил и бомбето на Били Оуенс. Въздъхна с облекчение и махна райбера на прозореца.

— Хайде, влизай.

Били промуши най-напред единия, после другия си крак и се промъкна в стаята. Беше нащрек и държеше ръката си върху дръжката на револвера, затъкнат в колана му.

— Какво направи с онзи цербер до портата? — попита Прайс.

— Луд го направих. Остави това сега, той няма да ни пречи.

Били огледа внимателно стаята, после спря въпросителен поглед върху бинтованата глава и омотаната в чаршаф фигура на приятеля си.

— Какво е станало с тебе?

— Случих се прекалено близо до един куршум.

— Съни Харлоу ли те рани? — Били извади револвера, готов да възстанови справедливостта.

Прайс го хвана за рамото, за да го спре.

— Не, не беше тя. Един тип на име Бек…

Били го прекъсна, разочарован, че е изпуснал толкова удобна възможност да даде добър урок на онази руса вещица.

— Ще ми разкажеш за това по-късно — каза той, — а сега се обличай бързо и да се махаме оттук. Спуснал съм въже от скалата и Делос ни чака долу. — Той забеляза, че Прайс не се и помръдва — просто си седеше на леглото и дума не обелваше. — Какво става с тебе, по дяволите? Защо не се обличаш?

— Не мога — изръмжа Прайс. — Нямам дрехи.

Лицето на Били стана тъмночервено от изненада и той едва се сдържа да не засипе приятеля си с ругатни и подигравки.

— Искаш да кажеш, че тя през цялото време те държи гол и заключен в спалнята, така ли? А с какво те наказва тогава, за да се знае все пак, че си престъпник?

Прайс скочи възмутен.

— По дяволите, Били! Никак не ми е до шеги!

— Така е, прав си — съгласи се Били и внезапно стана сериозен. Най-важно от всичко бе да измъкне Прайс от женските й лапи, а следователно — и от тези на Лорд. — Е, предполагам, че можеш да се смъкнеш от онази скала и с гол задник.

Ликуването, което бе обхванало Прайс при вида на Били, внезапно се стопи.

— Дявол да го вземе — каза мрачно той, — не мога да сляза по въжето, Били. Завива ми се свят, преди да съм изминал и пет крачки.

Били го погледна разтревожено и замислено потри челото си. Все пак нямаше никакво намерение да се откаже след всичките тези усилия да открие Прайс. Той тръсна глава и каза:

— Трябва да намерим друг начин да те измъкнем и да те заведем в Сан Франциско на собствената ти сватба.

— Какво, по дяволите… — Прайс се взря в него с празен поглед. — Май теб са те ранили в главата, не мен.

Били сви рамене.

— Мисли каквото си искаш, но преди няколко дни прочетох лично телеграмата от мис Пек, в която се казваше, че е съгласна с предложението ти за женитба, получила е билетите и тръгва веднага за Сан Франциско, за да се омъжи за тебе.

Прайс потъмня като черен облак. Нима Били не разбираше, че не е време за шеги? Той се вгледа в приятеля си и разбра, че Били изобщо не се шегува. От гърлото му се изтръгна отчаян вопъл.

— Никога не съм изпращал… Никога не съм имал и най-малкото намерение да се женя за тази малка уличница от висшето общество, дори и старият Осбърн Пек да ми натика пищова си в гърлото.

Гол — не гол, Прайс трябваше да бъде измъкнат оттук на всяка цена, и Били го побутна към прозореца.

— Хайде тогава да изчезваме оттук, за да кажеш на годеницата си, че сватбата…

— Годеницата и сватбата ще трябва да почакат — Съни стоеше до отворената врата и ги гледаше с вледеняващ поглед. В ръцете си държеше револвер. — Ти и приятелят ти Оуенс няма да мръднете оттук, докато не кажа кога може да стане това. — Устните й бяха побелели, а в гласа й се усещаше горчивина.

— Престани, Съни — каза Прайс и понечи да тръгне към нея, но тя му махна с револвера да остане на мястото си.

— Ти престани — каза тя и в тона й прозвуча заплаха. Бе смазана от чувството, че е измамена — беше й още по-тежко от тогава, когато смяташе, че Беклър ще я убие. — Вече ти казах, че ще ти уредя среща с Лорд на равни начала, но ще го направя така, както аз реша.

— Съни…

Тя го изгледа враждебно — как изобщо смее да й говори? В този момент влезе Зеб, нейният пазач.

— Зеб, вземи оръжието на мистър Оуенс и го изпрати до портата. Той е свободен да си върви — нареди тя.

— Чакай малко — заекна Били, като видя, че е изправен пред следващия си провал. — Конят ми… той е на няколко мили оттук.

— И го наглеждай, за да съм сигурна, че си е отишъл — каза натъртено Съни на пазача, без да обръща никакво внимание на пелтеченето на Били.

Вбесен, той бе готов да се сбие със Зеб, макар че една схватка би означавала изстрели и несигурен изход от тежкото положение, в което бяха изпаднали, но Прайс се намеси и го спря.

— Няма нищо, Били — каза той и застана между двамата, преди да е станало нещо непоправимо. — В петък ще бъда в Сан Франциско, в кантората на Лорд. Вие с Делос ме чакайте в хотела — беше сигурен, че Били знае за кой хотел става дума. — Ще се видим там, след като говоря с Лорд.

— Хайде, стига — каза Зеб и взе револверите на Били, докато Съни държеше под прицел приятеля на Прайс. Зеб побутна обезоръжения Били към вратата и след миг бравата изщрака зад тях.

Съни стоеше пред него с една ръка на кръста и стиснала колта в другата. Прайс си помисли, че никога не е била толкова разгневена, красива и далечна.

— Забрави да споменеш, че имаш годеница.

Той се приближи към нея, но тя опря оръжието в гърдите му и го спря.

— Нямам никаква годеница — опита се да й обясни той. — Били каза…

Тя го погледна, без да помръдне колта от сърцето му.

— На Били никак не му е било лесно да се добере дотук, и е направил всичко това, за да дойде и да ти каже нещо за някой, който не съществува.

— Той съвсем не е дошъл тук, за да ми каже… — Прайс млъкна безпомощно. — Стига, Съни. Хайде, помисли малко.

— Точно това правя — каза ледено тя. — Бих могла да те завлека при Лорд окован във вериги. Губя десет хиляди долара само за да можеш да разговаряш с него на равна нога и да му поставиш собствените си условия.

— Виж какво, Съни — дори не се и опита да й каже, че така или иначе щеше да се наложи Лорд да преговаря с него, ако тя не се бе намесила. Той виждаше огромната болка, изтласкана някъде назад от гнева й. Усещаше как тази болка я изпепелява и просто не би могъл да й каже нещо, от което още повече ще я заболи.

— Да се надяваме, че с тези десет хиляди ще откупя живота си — каза презрително тя. — Моят живот, а също и…

По дяволите! Прайс не искаше тя да съжалява за това, че е спала с него.

— Нищо не се е променило, Съни — каза тихо той. — Това, което стана снощи, означава…

Лицето й бе станало сурово и непроницаемо.

— Това, което стана снощи, бе просто изплащане на дълг.

По дяволите револвера! Той пристъпи към нея.

— Лъжеш! Снощи ти беше една влюбена жена!

— Снощи не е имало нищо!

Тя пъхна оръжието в кобура, но предизвикателството в очите й си остана, а лицето й бе все така непроницаемо. Прайс чувстваше, без самият той да знае защо, че е много важно да проникне зад тази броня.

Вбесен, той изруга и я дръпна грубо към себе си. Устните му се впиха болезнено в нейните и устата му просто я смазваше с ожесточението на странната си нежност; гневът й само го настървяваше още повече.

— Кучи син! — изкрещя тя, като отчаяно се опитваше да се освободи от прегръдката му. Мъжът грубо разтвори устните й и плъзна език дълбоко във влажната й уста, която имаше вкус на сладко младо вино. Тя го проклинаше и се опитваше да го ритне, когато изведнъж ръцете й се сключиха на тила му и тя придърпа главата му по-силно към себе си, за да откликне на целувката му.

Те се стопиха в преплитането на устни и ръце. Прайс усети, че тя е разбрала колко е възбуден, и въпреки това не се отдръпна от него.

Желанието я заля внезапно и силно като лятна буря и тя изстена. Сякаш светкавица разкъса слабините й, а буреносният вятър отвя гнева й някъде далече. Разтърсена от гръм, жената усети как от измъченото й сърце се стичат капки кръв, които отмиват като благодатен дъжд всичките й терзания — остана й само вкусът на целувките и допирът до пламналото му тяло. В този момент би могла да му прости всичко, всичко. Изведнъж Прайс се отдръпна и всичко свърши.

— Взимам си лихвата — каза той.

Тя го удари силно и на лицето му пламна алена следа от ръката й. Това не бе в стила й и Съни бе не по-малко потресена от него; после излезе и заключи след себе си.

Прайс не я видя до деня, в който трябваше да вземат пощенската кола до Сан Франциско. Някой се бе погрижил дрехите и чорапите му да бъдат изпрани и изгладени; превръзките от главата му бяха свалени и макар все още да се усещаше много слаб, Прайс се почувства прекрасно, дори само от това, че отново е облечен в панталони.

Ринг още не бе съвсем оздравял и Съни взе със себе си Зеб. И Бланш. Пътуването по прашния път бе продължително и главата го болеше жестоко през цялото време, но Прайс не отвори уста да се оплаче. Сигурно щяха да си мълчат така чак до Сан Франциско, ако не беше Бланш. Тя се държеше така, сякаш всичко е наред, и Прайс й бе дълбоко благодарен за това. Съни не го поглеждаше изобщо, а след като не хранеше някакви приятелски чувства към Зеб, Прайс откри, че разговорът в колата се превръща в диалог. Въпреки това се изненада, когато пристигнаха в Сан Франциско и Бланш побърза да се сбогува.

— Мини някой път да се видим, когато всичко това свърши — каза му тя. — Съни ще ти каже къде е „Златният пръстен“. Ще те чакам!

Бланш изпитваше най-добри чувства към него, но явно не знаеше нищо за отношенията му с приятелката й напоследък, иначе не би го целунала и не би се сбогувала така топло. Прайс не можа да измисли никакъв подходящ отговор, а Съни само я изгледа кисело; въпреки това Бланш се усмихна сияйно и се качи на един файтон.

За сметка на това пък Тадиъс Лорд съвсем не ги посрещна така сърдечно, когато влязоха в кантората му.

Стоеше в най-отдалечения ъгъл на стаята и върху навъсеното му лице се бяха появили няколко нови бръчки. Прайс забеляза мрачния блясък в очите му и застана нащрек.

— Е, Рамси, май се налага да работим заедно.

Прайс кимна с глава. Не бе очаквал, че омразата му към Лорд ще се окаже толкова силна. Тя бе останала някъде дълбоко в душата му, за да го трови непрекъснато. А и Тадиъс Лорд изобщо не се бе променил — ако не се смятат скъпите му дрехи и претенциозният кабинет, той си бе все същото гадно копеле.

Според уговорката Съни и Зеб трябваше да стоят до Прайс през цялото време. Там беше й Кигън, издокаран от глава до пети, с намазани с восък мустаци. Съни му беше много неприятна и той съвсем ясно й го показа с ледената си усмивка.

— Ти си голяма глупачка — каза й той и застана до нея, докато шефът му и Рамси разговаряха, изправени от двете страни на бюрото. — Да изпуснеш десет хиляди долара заради човек като него!

— Това е въпрос на чест, Кигън — процеди тя през зъби. — Ти няма да го разбереш.

— Чест ли? — изпръхтя презрително той. — В случая става дума по-скоро за мъж, който е успял да ти свали гащите.

Кигън млъкна, защото чу как изщрака предпазителят на револвера в ръцете на Зеб. След тази размяна на взаимни чувства Кигън се отдалечи и застана в противоположния край на стаята.

— Приготвих всички документи, както искаше — каза Лорд. — Всеки, който вече се е настанил на земя, включена в плана за железницата, ще може да си купи акции. Имай предвид, че акциите са поскъпнали със сто долара от момента, в който се заговори за изграждане на разклонението. Тази цена е много висока и аз няма да спечеля нито стотинка от цялата работа.

— Би било съвсем честно — каза Прайс и се подписа под документа. Зеб и Кигън се подписаха като свидетели.

— Ако се наложи хидроминиране — а това едва ли ще стане, — ще прокопаем канал към един пресъхнал ръкав на река Кларет, който се намира в южния край на долината. Това ще ми струва много повече човешки труд и ще намали доходите от мината чувствително. — Той вдигна глава и повиши тон, може би, за да го чуе и Съни. — Но моите инженери имат вече готово предложение как да се избегне това при дадените обстоятелства и ние ще го направим на всяка цена.

— Запази това за някой, който ще ти повярва, Тадиъс — каза Прайс. — Печалбата ти изобщо няма да пострада от това, че ще се опиташ да спасиш реката. Ако успееш да го направиш, фермерите също ще спечелят от построяването на мината. Все едно купуваш доброто им отношение към цялото ти начинание.

— Все едно ме заплашваш — каза грубо Лорд. За него това си беше чисто изнудване. Съдружниците му от Бостън нямаха нищо против да изслушат доводите на Рамси, но за тази цел бяха поискали да дойдат тук лично и да проверят как вървят работите около мината. Ако те дойдат, за Лорд вече нямаше да има никакво значение дали ще прокара разклонението или не — те просто щяха да си приберат парите, като видят какво става тук. Това беше крайно нежелателно, защото Лорд още не бе успял да натрупа свой собствен капитал. — Мога да разбера кога съм изгубил играта. — Той бутна още един документ към Прайс. — Това е споразумението между двама ни. Давам ти двадесет и пет хиляди долара за земята и ти прехвърляш върху мене всички права на собственост.

Прайс прочете документа два пъти, за да е сигурен, че е изготвен точно така, както иска — това споразумение за продажба трябваше да се счита за нищожно, ако не са спазени първите две. Самите споразумения не отговаряха съвсем точно на желанията му — Прайс бе поискал Лорд да бъде изключен изцяло от преговорите и да разговаря с неговите съдружници. Все пак му донесоха писмо, в което се казваше, че деловите му партньори напълно го подкрепят, и Прайс трябваше да се съгласи на компромис. Лорд би могъл да разработи мината си и без да купи земята му, но това щеше силно да намали печалбите; все пак мината би могла да просъществува достатъчно дълго, за да съсипе плодородната долина.

— Съвсем честно — повтори той, докато се подписваше. След това заедно с Лорд подписа и копията.

— Готово — каза Лорд, прибра листата и ги подаде на Прайс. — Получи всичко, което искаше, и сега можеш да си вървиш.

— Не бързам — каза Прайс. — Остава да решим и какво ще правим с огласяването на проекта. — Той искаше споразуменията да бъдат доведени до знанието на всички засегнати, за да не си останат само на хартия; всички трябваше да ги чуят лично от устата на Лорд.

— Смятай този въпрос за уреден — каза той и подаде документите на Кигън, който ги заключи в голямата каса. — Утре в четири часа следобед в Уолис. Ако искаш и духова музика, ще трябва да си я поръчаш сам.

— Много си избухлив, Тадиъс. — Прайс пъхна документите в джоба си и се изправи. — Силните емоции се отразяват зле на сърцето.

— Изчезвай! — прогърмя гласът на Лорд.

Прайс предпазливо му обърна гръб и излезе от стаята. Не беше много доволен от постигнатото, но не би могъл да направи нищо повече при така стеклите се обстоятелства. Досега все пак всичко вървеше гладко, но все още не смееше да застане с гръб към Кигън. Изпитваше дълбока благодарност към Съни и Зеб; винаги бе знаел, че може да разчита на нея, макар че тя беше бясна, само като се сетеше за него. Бе му обещала, че ще направи всичко възможно да влезе и да излезе от кабинета на Лорд, когато си поиска, и въпреки това Прайс въздъхна с облекчение, когато тримата най-после се озоваха на улицата. Те повървяха известно време с него, без тя да го погледне дори. Той не издържа и каза:

— Трябва да поговорим, Съни.

— Няма за какво — студено каза тя. Беше облякла старите си мъжки дрехи и се държеше съвсем като преди. Маската на лицето й бе непробиваема като истински щит. — Всичко е ясно. Приключих с тебе и се радвам, че най-после всичко свърши.

Той не би могъл да настоява повече в присъствието на Зеб, а и Били и Делос го чакаха в хотела. На всичко отгоре утре трябваше да замине за Уолис, за да чуе какво ще каже Тадиъс на хората от долината за всичко, което щеше да направи за тях господарят на мината. С нетърпение чакаше този момент.

А после? Е, все пак щеше да има двайсет и пет хиляди в джоба и цял един живот, за да накара Съни Харлоу да го изслуша.

 

 

— Гадно копеле — каза Кигън.

Двамата с Лорд останаха да пийнат нещо, след като всички останали излязоха.

— И на всичко отгоре ми излезе много скъпо. Но още е много зелен, не може да излезе насреща ми — каза Лорд и отмести празната чаша. — Колко човека изпрати след него?

— Четирима — отговори Кигън. — Казах им да го пипнат някъде, където никой няма да ги види.

Лорд погледна часовника и изсумтя. Нямаше никакво намерение да се предава — в това беше тайната на неговото оцеляване и на неговия успех. Когато противникът му си мислеше, че го е победил, Лорд вече подготвяше следващата си стъпка. Тази тактика винаги бе успявала досега и всеки път Лорд надживяваше своя противник.

— Ще ми се да побързат — каза той. — Искам копията от документите още днес, за да мога да взема нощния влак за Уолис.

 

 

След като Съни и Зеб си отидоха, на Прайс му оставаше само една пресечка до хотела — прекалено малко разстояние, за да се чувства толкова неспокоен. Изпитваше някаква необяснима тревога, но не можеше да разбере защо. Огледа улицата, но не видя нищо подозрително — каруца за разнасяне на стоки по поръчка, някакъв човек с чувал, който влизаше в банката… Прайс не видя никого пред себе си, а по пътя към хотела нямаше затънтени кътчета и сенчести пресечки. Не можеше да разбере защо по гърба му лазят ледени тръпки. Не се почувства по-сигурен и когато влезе в хотел „Банър“.

 

 

Били стоеше до прозореца и не откъсваше поглед от улицата пред хотела.

— Идва! — извика той към Делос, който седеше на малкото бюро с мраморен плот. — Сам е и изглежда съвсем добре!

Делос отиде до прозореца, но Прайс бе влязъл вече в хотела.

— Домиляло ми е за това момче — каза той разчувстван. — Никак не ми беше приятно да го оставим в ръцете на онази жена, особено пък като знаехме, че е ранен…

— Просто направихме това, което искаше той. — На Били му беше неприятно да му припомнят, че го бяха изгонили от къщата, без да успее да освободи Прайс. Той се намръщи и отвори вратата на стаята. — По дяволите! Защо се бави толкова?

Делос също бе започнал да брои нетърпеливо секундите, откакто Прайс бе влязъл в хотела — трябваше само да прекоси фоайето и да се качи до втория етаж. Двамата се спогледаха разтревожено и Били усети как също го обзема тревога. Без да продумат, те се втурнаха към стълбите.

Успяха да видят само шапката на Прайс, паднала на площадката между стълбите. Били продължи да тича към изхода, а Делос отиде да провери стълбите отзад. Нито един от двамата не успя да пристигне навреме, за да види как четирима мъже бяха хванали Прайс и го влачеха обратно към кантората на Лорд.

 

 

Били блъсна толкова силно двукрилата врата на „Златния пръстен“, че едната се откачи от пантите.

— Къде е тя? — изръмжа той.

Пианистът удари по инерция още няколко клавиша и след известно колебание продължи с няколко фалшиви тона, докато налучка мелодията. Повечето от посетителите само вдигнаха глави да разберат какво става и като видяха някакъв непознат, се обърнаха отново към чашите си. Но Съни, седнала в „клетката за птици“ при Бланш, веднага се досети, че Били бе дошъл за нея.

— Тук съм, горе — обади се тя спокойно.

Харесваше Били Оуенс и сега, след като всичко бе свършило, не виждаше защо трябва да храни лоши чувства към него. Никога не бе имала нищо лично против него, той просто трябваше да си свърши неговата работа, а тя — нейната. Но Съни допускаше, че като всеки мъж и на него му беше страшно неприятно, че е бил победен от една жена.

Били ядосано си пробиваше път през масите и яките биячи на Бланш застанаха нащрек, като го видяха.

— Ти си нагласила тази работа! — викна Били. — Цялата тази история е била нагласена, за да подпише за земята. Сега Лорд най-после го пипна и ти ще…

Тя се изправи толкова рязко, че за малко да бутне масата. Лицето й силно пребледня. Ако Лорд е успял да сложи ръка върху Прайс и документите, той спокойно можеше да се обяви за собственик на земята, през която трябваше да минат релсите. За останалите споразумения спокойно би могъл да каже, че те никога не са съществували. Това, което казваше Били, бе просто невъзможно — Прайс си бе тръгнал от кантората с копия от всички документи.

— Нещо бъркаш — сряза го тя. — Прайс си взе и парите, и документите. Тръгна към хотела при вас, нали го видях.

— И аз го видях — каза Били с обвинителен тон, — но не успя дори да изкачи стълбите. Лорд го прибра.

Тя понечи да слезе, но той й препречи пътя. Тя го бутна и мина покрай него. Били не я лъжеше и тя го знаеше — усещаше го със сърцето си. Стори й се доста странно, Лорд не я нахока за това, дето не е спазила уговорката им. Едва сега разбра защо — тази уговорка просто не бе имала никакво значение за него.

Всичко, което й бе говорил Прайс за Тадиъс Лорд, се оказа истина. Още от самото начало Лорд е смятал да започне с хидроминирането и през цялото време ги е мамил, че смята да промени местоположението на мината. Той ще съсипе плодородните земи в долината и ще ги изкупи на ниски цени, след което ще ги продаде на железопътната компания скъпо и прескъпо. Сега животът на Прайс бе в опасност, и то по нейна вина. Трябваше да го изпратят със Зеб до вратата на стаята, но тя бе толкова ядосана, че…

По гърба й премина ледена тръпка на ужас. Не бе повярвала на това, което Прайс й бе разказвал за Лорд, дори се учуди, че тази тлъста свиня се съгласи така великодушно да преговаря с него. Бе допускала, че може би Прайс все пак не я лъже, но изобщо не си даде труд да повярва на думите му — и сега можеше да го убият. Да убият мъжа, когото обича… Тя не можеше да позволи такова нещо — щеше да й бъде за втори път.

Били я сграбчи за рамото и грубо я обърна към себе си, защото си помисли, че тя иска да му се изплъзне.

— Къде отиваш? — попита той настоятелно.

— Да помогна на Прайс. — Тя рязко отстрани ръката му от себе си.

Той отново я хвана, готов да изсипе всякакви обвинения върху нея; изведнъж я погледна в очите и разбра, че е разтревожена за Прайс не по-малко от него.

— Никъде няма да ходиш без мен — каза той.

— Тръгвай тогава — Съни кимна на охраната, че всичко е наред, и дръпна Били към кабинета на Бланш в задната част на бара. — Знам как да го измъкнем — каза тя.

 

 

Никой не я очакваше, това поне бе съвсем сигурно. Ако Лорд бе предположил, че тя ще се върне, щеше да нареди на хората си да не я пускат. Но той изобщо не бе очаквал от нея такова нещо и тъй като пазачите я бяха виждали и знаеха, че работи за него, веднага я пуснаха да влезе. Тя тръгна веднага към кабинета му.

— Здравей, Тадиъс.

— Съни… — Тлъстата му челюст чак увисна от изненада. — Изглеждаш по-различна.

— Сигурно, защото най-после ми дойде акълът. — Тя затвори вратата след себе си, доволна, че го завари сам.

Той не можеше да разбере откъде идва разликата — носеше същите размъкнати мъжки дрехи, но определено се бе променила, сякаш бе станала съвсем друг човек. Лорд се ядоса на момчетата, които я бяха пуснали да влезе; все пак тя не биваше в никакъв случай да разбере, че нейното присъствие го притеснява, пък и нямаше никакво време да се чуди защо ли се е променила така. Отмести вестника и я погледна намръщено.

— Мога ли да направя нещо за тебе?

— Можеш — отговори тя рязко. — Можеш да си ми платиш десетте хиляди долара, например.

Той се изсмя — това би било същото като да подпише онези споразумения с Прайс, при положение, че можеше просто да заграби земята за железницата. Просто не си струваше да се занимава с нея. Дълбоко хлътналите му очи сякаш я пронизаха.

— Не мога да платя за работа, която не е била свършена и която ми излезе много по-скъпо от парите, които ти предложих.

— Работата беше свършена. — Тя свали смачканата си шапка и я плъзна на масата до него. — И то точно така, както ти искаше. Имаш всички подписи — и на Рамси, и на свидетелите, които ще потвърдят законността на сделката.

— Това е така, но…

Тя вдигна ръка, за да го накара да млъкне.

— Не си давай труд да ми обясняваш. Видях как твоите хора го пипнаха, след като излезе от кантората ти. Сега всички копия от договорите, а следователно и земята, която искаше, са в ръцете ти. Спокойно можеш да подправиш някои от документите, а другите можеш да унищожиш. След като всичко това стана възможно благодарение на мене, не виждам защо да не си получа десетте хиляди долара, за които се разбрахме по-рано.

В този миг от една тайна врата зад креслото на Лорд се появи Джошуа Кигън с револвер в ръката.

— Сигурно ще ти е приятно да отидеш в хамбара при мъжа, за който си дошла. Ще можете да си говорите за честта — каза той.

Съни посегна към револвера, но беше много късно. Върху нея връхлетяха онези четирима мъже, които бяха хванали Прайс. Тя не представляваше никакъв проблем за тях. Овързаха я с въжета и само след миг я повлякоха към хамбара.

— Махнете я оттук — каза Лорд, който дори не бе станал от стола по време на схватката. — Нямам време за глупости, трябва да хвана влака.

Някой грубо я стисна за рамото и я повлече навън през красивата и добре поддържана градина. Вървяха по алеята за коли към конюшнята на Лорд.

Държаха Прайс в едно затворено отделение за коне и сега бутнаха и нея на сламата в краката му. Тя изстена от болка при падането, но все пак беше доволна, че е близо до Прайс. Почувства присъствието му още преди да го е видяла на оскъдните ивици светлина, които се промъкваха през цепнатините в стената. Устата му бе запушена и целият бе овързан като нея самата. При това положение едва ли щяха да си говорят за чест или за каквото и да било. Трябваше да се направи нещо.

Тя се изви и се премести към него — сега беше съвсем близо до главата му. Ръцете й бяха вързани зад гърба, но пръстите й бяха свободни и Съни се опита да развърже парцала около устата му. Работата вървеше бавно и трудно, пръстите й съвсем изтръпнаха, но все пак успя да разхлаби възлите.

Прайс изплю парцала и я попита какво става, на което тя успя да отговори само с едно изръмжаване и умолителен поглед; той се поуспокои и се залови да отвърже със зъби превръзката, омотана около устата й. Най-после успя да я разхлаби, захапа парцала и го измъкна от устата й.

Съни се закашля и се опита да овлажни с език пресъхналата си уста. Наведе се напред и се напрегна с все сила, за да провери здравината на въжетата около глезените и китките й. После го целуна.

— Ризата — прошепна дрезгаво тя. — Разкопчай ми ризата!

Прайс се зарадва много, като я видя, а целувката й сякаш го разтърси, но не можеше да не си помисли, че сигурно е полудяла.

— Дявол да го вземе, какво си мислиш, Съни? Трябва да се измъкнем оттук. Лорд ще ни убие и двамата утре, след тържеството в Уолис.

Съни се гърчеше пред него, докато най-после успя да нагласи гърдите си точно пред лицето му.

— Прави каквото ти казвам! — изсъска тя.

Той поклати глава, когато изведнъж забеляза, че гърдите й изглеждат по-едри от обикновено. Той отвори широко очи и я зяпна изненадано.

— Какво си напъхала там — бала памук ли?

— Да — отново изсъска тя. — А също нож и револвер, които няма да ни свършат никаква работа, ако продължаваш да се мотаеш.

— С удоволствие, мадам — каза той и раздра със зъби копчетата. После скъса корсета и дръпна пластовете памук, в които я бе омотала Бланш.

— Ножът е отсам. — Тя изви към него дясното си рамо и Прайс захапа възбуждащо прозрачната материя на долната й риза, под която се показа един малък кинжал.

— Не те ли претърсиха? — попита той и взе ножа между зъбите си.

— Претърсиха ме — призна тя — и дори очакват от тялото ми много повече, отколкото се вижда на пръв поглед.

Прайс се опита да разреже въжето около китките си, но му беше много неудобно и не успя да направи нищо. Той се изви и го постави между пръстите на вързаните й отзад ръце. Само след няколко прореза въжето от китките му най-после падна. Мъжът бързо преряза всички останали въжета.

Съни измъкна деринджъра на Бланш, скрит в останалата част от памука. Подаде го на Прайс и каза тихо:

— Два изстрела — има един от неговите хора тук, в хамбара, и още един в къщата. Другите заминаха с него.

Прайс я прегърна и я целуна толкова продължително, че тя за малко не се задуши.

— Не още! — прошепна тя умолително.

Той се ухили и пропълзя до вратата. Притисна око до най-широката пукнатина и видя пазача, който се бе облегнал на стената и вдигнал краката си върху един чувал с жито. Прайс пъхна късото дуло през дупката и погледна към Съни.

— Не мога да убия човек с изстрел в гърба.

— Няма да умре от това.

Той поклати глава и се запита дали някога ще успее да направи от нея жена — и дали изобщо би искал да опита. Тогава си спомни как сърцето му спря още като я видя за първи път, облечена в онази червена рокля.

— Ще се прицеля в ръката, с която държи оръжието — това би трябвало да го обезвреди. С втория изстрел трябва да разбия ключалката, иначе няма никакъв смисъл — ще си стоим тук, дори и пазачът да е мъртъв.

Прайс се прицели много точно — деринджърът кратко изпука и ръката на пазача се обагри в червено. Човекът падна на пода и се разкрещя, стиснал ужасен простреляната си ръка. Беше прекалено зает с болката си, за да се сети за затворниците.

Прайс стреля повторно, този път в катинара на вратата. Металната халка поддаде и той изби разцепеното дърво — двамата бързо изскочиха навън. Вързаха пазача, пъхнаха един парцал в устата му и го завлякоха в друго затворено отделение, след като му превързаха ранената ръка. Другият в къщата не беше чул нищо, но Прайс не можеше да рискува, като го остави така — все пак имаше вероятност пазачът да разбере за бягството им и да се обади на Лорд. Успя да го изненада и набързо го натикаха при ранения в конюшнята.

На улицата пред къщата на Лорд ги чакаха Били и Делос.

— Тъкмо се канехме да влезем — каза Били.

— Радвам се, че успях да ти спестя труда. — Прайс ги бутна навътре, за да не се набиват в очи, и каза: — Трябва да вземем влака.

— Този в девет е заминал отдавна — каза Делос със съжаление и ги поведе към ъгъла, където ги чакаше малък файтон. — Но има един в шест часа сутринта, с който ще стигнем в Уолис един час преди тържествената церемония.

Прайс притисна момичето до себе си в тесния файтон.

— Ще се качим на него — каза твърдо той.