Андреа Парнел
Съни (15)

Глава 14

Късно следобед Уес Беклър бе успял да се отдалечи доста от Бейлис Кросинг, когато забеляза угаснал огън, заграден с камъни. Той коленичи до него и когато го разрови внимателно с една суха пръчка, успя да открие няколко все още топли въглена в пепелта — това го убеди, че огънят е угаснал съвсем наскоро. Беклър се изправи и устните му се разтегнаха в доволна усмивка.

Не бе никак трудно да проследи Съни Харлоу дотук, след като успя да открие следите на кобилата зад къщата на Оли. Другият кон беше с по-големи копита и крачката му бе по-дълга — явно едро животно, яздено от мъж. Имаше и следи от куче, и Беклър заключи, че някой от двамата си има помощник. Щеше да е добре да знае кой е ездачът на другия кон, но след като не можеше да научи това, щеше да се наложи да бъде много внимателен. В никакъв случай не трябваше да забравя и кучето — тези животни много ги бива да вдигат тревога за щяло и нещяло.

Не искаше да пропусне нищо, което би могло да му бъде от полза, и започна да оглежда мястото още по-грижливо. В следите имаше нещо объркващо. Двамата се бяха боричкали свирепо през нощта, а може и да са се гушкали, кой знае. Може пък Съни Харлоу да си е намерила друг съпруг, след като братята му я бяха направили вдовица.

Много се надяваше да е така. Би му доставило огромно удоволствие да я направи вдовица за втори път и едва след това да прави с нея каквото си иска. Мда-а-а. Щеше да бъде чудесно. Беклър се засмя и плъзна ръка към чатала си — само от мисълта, че ще я накара да гледа как убива мъжа и после ще я насили, Беклър се почувства силно възбуден и твърд като топовен снаряд.

Яхна коня и огледа мястото за последен път, преди да тръгне. На два метра от огъня забеляза, че кората на едно дърво е обелена близо до земята, сякаш протрита от желязна верига — сигурно нощем връзваха кучето, за да не избяга и да не се загуби. Щеше да е хубаво да ги открие, когато се стъмни, макар че не разчиташе много на тъмнината. Щом види онази златокоса кучка, веднага ще й покаже, че човек не може да убие един Беклър и да се измъкне безнаказано от възмездието.

Той заби шпори в хълбоците на коня и препусна напред. Земята бе спечена, пък и онези двамата не се движеха само по пътя, ала Беклър знаеше къде отиват. Малката уличница от „Златния пръстен“ му бе казала, че приятелката на нейната господарка бързала да отиде в Сан Франциско. Бе сигурен, че дори и да загуби следата, ще може да я открие отново.

Пет години бе броил дните — убийствено дълги и скучни — в онази малка мрачна килия. Отбелязваше на стената всеки изминал ден и когато си тръгна оттам, тя цялата бе издраскана с кръстчета и чертички. Същата шарка щеше да изглежда добре и върху тялото на момичето — по една резка за всеки ден, който бе прекарал в затвора заради нея. Щеше да го направи с ножа на собствения й мъж. Този нож бе единственото, което наследи от Ед, след като миньорите от Юрека го обесиха. Колко приятно би било да го използва върху красивото й тяло! Но нямаше да го направи веднага, о, не, искаше да е красива, когато я има — красива и уплашена до смърт, паднала на колене пред него да го моли за живота си.

Слънцето залязваше и златистите му отблясъци обагриха облаците над хоризонта. Беклър отметна глава и по устните му плъзна сатанинска усмивка. Най-после щеше да хване Съни Харлоу — това си струваше всичките тези години на мъчително очакване.

— Чудесно — каза той, когато забеляза съвсем прясната следа на пътя пред себе си. — Прекрасно, май късметът на Уес Беклър проработи отново.

 

 

— Време е да тръгваме, Рамси — извика Съни на своя затворник.

При вика й Ринг се изправи и потрепери, после се изпъна, изскимтя и изтича при нея с радостно вдигната опашка.

Клекна до стопанката си и тя го почеса по главата. Доста закъсняваха — слънцето вече залязваше и трябваше отдавна да са на път. Тя угаси огъня и се зае да приготви конете. Едрите животни потрепериха и се изпънаха също като кучето, но обилната паша и студената вода бяха възстановили силите им, затова Съни не съжаляваше за пропуснатото време.

Само тя не можа да си почине добре. Прозя се и се протегна, за да съживи малко уморените си крайници. Все пак успя да дремне малко, но сънят не я ободри — умът й бе прекалено зает с всичко, което й наговори Прайс за хидроминирането и за Кларет Вали. Непрекъснато мислеше и за целувката.

След като успя да я разтревожи и развълнува, а това съсипа почивката й, самият той проспа целия следобед удобно подпрян на един камък. Съни извика повторно и видя как мъжът бавно изпъна снажното си мускулесто тяло, после се изправи и веригите издрънчаха. Обшитата със сребристи кантове риза бе изцапана, чудесно ушитите панталони бяха набити с мръсотия, по светлата шапка личаха петна от засъхнала пот, а някога лъскавите ботуши едва се виждаха от дебелия слой прах. Всичко това не го загрозяваше ни най-малко и Съни си помисли, че не дрехите правеха мъжа красив, а точно обратното.

— Имаш ли нещо против да се поизмия? — попита я той, когато дойде при него да отключи веригите. — Добре ще е да си наплискам лицето с малко студена вода.

— Както искаш — измънка тя, сърцето й бе ускорило ритъма си, когато се приближи до мъжа. Внезапната му любезност й се стори доста подозрителна. Бе свикнала с непрекъснатото му заяждане и не можеше да допусне, че е преглътнал яда си, задето бе успяла да го подчини на себе си. Бе несигурна и изпълнена със съмнения — какво от това, че я бе целунал толкова хубаво?

Прайс се отправи към близкия ручей, като разкопчаваше в движение изцапаната от пот риза, Ринг го следваше по петите. Не можеше да свали ризата с вързаните си ръце, затова само я отметна зад раменете и клекна до водата, където наплиска с шепи лицето, шията и гърдите си.

Червеникавата светлина на залязващото слънце обагри кожата му в цвета на разтопена мед, а мократа абаносовочерна коса проблесна в красив контраст с нея. В очите му просветнаха златисти искри, когато се обърна към нея и се усмихна. Съни усети как цялата омеква и кожата й настръхна — колко хубаво щеше да бъде, ако мъжът, който идваше към нея, беше плешив, грозен и кривокрак!

Прайс не си даде труд да закопчае ризата и тя прилепна към мокрото му тяло сякаш нарочно, за да подчертае играта на изваяните мускули при всяко негово движение.

Това бе номер, начин да пречупи волята й, да я накара да тръпне за допира на неговите устни и ръце. Съни много добре разбираше това, но не можеше да направи нищо — стоеше до жребеца като хипнотизирана, за миг забравила всяка предпазливост. А мигът се оказа дълъг — мъжът вече бе до нея.

— Съни — прошепна той и дъхът му премина като милувка по разтрепераното й тяло.

— Да. — От устата й се отрони една-единствена дума, а жената дори не разбра, че е казала нещо. Не можеше да откъсне поглед от сребристите капчици вода, кои се стичаха по гърдите му, от играта на възлестите мускули под кожата, които се издигаха и спадаха в тон с дишането. Дъхът й излизаше неравен и разпокъсан от устните и лекичко раздвижи влажните косъмчета по огромния му гръден кош.

Мъжът тъкмо слагаше ръце на седлото над главата й, но вместо да се метне на коня, той ги вдигна над нея и бавно ги плъзна зад тила й, покрай тъничките й рамене и спря върху изящната извивка на гърба й.

Тя не разбра веднага, че я е прегърнал, докато не усети ръцете му върху талията си и студената тежест на веригата върху ханша отзад. Не усети как се отпусна на гърдите му. В нея се надигна паника, но насладата от допира до силното му тяло бе прекалено голяма, за да се опита да го спре. Въпреки това направи някакъв опит и от устата й излезе неясен шепот:

— Пусни ме или ще викна кучето…

— Още не… — Дълбокият му дрезгав глас прозвуча напрегнато и тя усети как по гърба й отново премина силен трепет. — Нека поне да умра щастлив.

— Прайс… — Изумена, че може да пламне така от едно-единствено докосване, тя успя да промълви само името му.

Мъжът хвана здраво бутовете й в шепи и я повдигна до слабините си, после я притисна плътно към себе си и жената почувства отчаяния пулс на огромното му желание.

Слабото мъждукане на разума в нея угасна съвсем; изгаряща от копнеж, Съни се отпусна безсилна върху влажните му гърди.

— Мила, мила моя… — неясно шепнеше той, а езикът му ласкаво галеше изящните извивки на ухото й. — Искам те, още сега, веднага, тук…

Не. Твърдата й решимост обаче се стопи само за миг, макар да виждаше хиляди причини, които й налагаха да се съпротивлява с всичка сила изчезнаха светкавично, като следи от паднала звезда и Съни вече не виждаше нищо… не мислеше за нищо…

Тя изстена и обви ръце около него, а пръстите й се сплетоха с влажните самурени къдрици на врата му. Лицата им бяха едно до друго и тя прошепна:

— Да… да…

Прайс също бе забравил всичките си цели и намерения — когато се отпусна в ръцете му, забрави, че искаше да я удари и да вземе ключа от веригите; забрави, че бе решил да я люби така майсторски, че да се разтопи и да се превърне в негов съюзник. Забрави всичко и потъна в сладостната магия на мига, воден единствено от мощните импулси на собствената си страст.

Устните му неясно мълвяха нейното име и бавно се плъзгаха надолу по изящната извивка на нежната й шия. Кожата под езика му бе солена и сладка, гладка и нежна като коприна, а ниските й гърлени стенания го влудяваха и запращаха някъде съвсем встрани от целта, която си бе поставил. Мъжът се нуждаеше от нея, и жената — от него, всичко останало нямаше никакво значение.

Тя загуби всякаква представа за реалността. Притисна лице до гърдите му и горещият й дъх опари бронзовата му кожа. Под ласката на пламналите й устни твърдите мускули заиграха и затрепериха неудържимо.

— Погали го, Съни — помоли той и въпреки това се изненада, когато ръцете й се плъзнаха към колана и сръчно разкопчаха панталоните.

От гърдите му се изтръгна стон на сладостна агония и Прайс впи устни в нейните. Бавно и полека, без да спира да я целува и да всмуква нежно долната й устна, той леко придвижи таза й към твърдото пулсиращо копие в нетърпеливите ръце на жената.

Златистият блясък на очите му помръкна от страдание и той се закле, че ще я има, дори това да му струва живота. Искаше тази жена — и не за да я пречупи или да избяга от нея, а защото цялото му същество тръпнеше от болка и копнеж за насладата, която само тя можеше да му даде. Искаше да проникне в нейната тайна и тъга; искаше да проникне в нея…

 

 

Уес Беклър слезе от коня и се скри в една горичка над мястото, където двамата бегълци бяха спрели да почиват. Той вдигна уинчестъра на рамо и примижа с едното око, а с другото се вгледа през мушката към целта — регулира ъгъла на изстрела и после бавно наведе цевта — можеше да почака.

В момента любовниците бяха близо до огъня и се прегръщаха. Можеше да я убие веднага и с това щеше да сложи край на всичко. Но този край му се виждаше прекалено лек — искаше да я изнасили жестоко, преди да я убие, искаше я най-напред жива. И дявол да го вземе, ако не го направи много скоро, може би още докато не са изсъхнали по тялото й влажните следи на другия мъж. Прегърнати и забравили целия свят, двамата всеки момент щяха да се свлекат на земята, сгърчени и слети един в друг.

Мисълта, че ще ги гледа през цялото време, докато се любят, и в най-върховния миг ще пробие дупка в главата на мъжа, го изпълни с неописуема радост. Силно възбуден, той се задъхваше от нетърпение да дочака реда си за златокосата жена пред очите му. Сега не му се видя толкова красива като онзи път в Колорадо, но това се дължеше на размъкнатите й панталони и безформената й риза. Но под дрехите — ах, под дрехите сигурно си беше същата, предположи той — тъничка и нежна където трябва, и закръглена и сочна точно там, където обича Беклър.

Завладян от любовната им игра, Беклър не забеляза веригите на ръцете и единия крак на мъжа.

Единственото, което виждаше сега, бе бясното движение на хълбоците им, горещите им целувки и нарастващото напрежение на споделената им страст. Само след миг усети заслепяваща болка в слабините си и го обзе огромно нетърпение, като си представи какво щеше да прави със Съни Харлоу само след няколко минути. Беклър се сви от болка и стисна зъби, за да не изреве на глас от ужасната сила на първобитните си инстинкти.

Тук, в планинската пустош, би могъл да я държи жива още няколко дни, докато й се насити напълно и утоли всички прищевки на необузданата си похот. Беше мечтал за това години наред, затворен между четирите стени на мрачната килия.

Да, точно така! Макар и късно, късметът му все пак бе проработил — беше страхотно, че успя да намери Съни Харлоу заедно с любовника й. Страхотно! Беклър трескаво и ритмично раздвижи ръка по слабините си, а лицето му се изкриви от похот и омраза — е, какво пък, следващия път тялото му ще бъде напълно задоволено от топлата нежна плът на Съни Харлоу.

Едва успяваше да си поеме дъх, сърцето му щеше да се пръсне от напрежение; Беклър затвори очи, докато най-после всичко свърши и болката в слабините му се стопи. Първото, което видя, когато повдигна клепачи, бяха голите гърди на жената — съвсем ясно виждаше как жадните устни на мъжа попиват розовите връхчета върху добре заоблената плът. Беклър усети как отново се втвърдява. За втори път! Разбра, че няма да има сили да чака повече.

Грабна уинчестъра и внимателно се прицели точно между очите на мъжа. После стреля.

За късмет на Прайс дългите години, през които Беклър не бе стрелял, си казаха думата и изстрелът не можа да го улучи. Чист късмет си беше и това, че вдигна глава точно навреме и над рамото на Съни успя да види как в горичката отсреща проблясва нещо. Нямаше и секунда за размисъл — вероятно онзи се целеше в гърба на жената и Прайс изкрещя предупредително, после я завъртя и я събори на земята.

Притисната плътно към земята и напълно безпомощна заради веригите и прегръдката на силните му ръце, Съни изпищя и започна да ругае.

— Пак започваш с номерата! — обвини го тя и започна да го налага с юмруци. Ринг веднага се отзова на виковете й и се хвърли върху него като разгневено кълбо от зъби и нокти.

Преди кучето да впие зъби в него обаче, Прайс видя между дърветата зловещо проблясване и реши, че целта отново е Съни. Без да обръща внимание на звяра, той светкавично я закри с тялото си и се превърна в мишена за следващия изстрел.

Сега Беклър се бе прицелил много по-точно, но не чак толкова, колкото му се искаше. Куршумът одраска тила на мъжа и отнесе част от косата и кожата. Прайс усети как страшна болка разцепи черепа му и изпадна в непрогледна тъмнина.

Ринг бе стиснал яката на Прайс между зъбите си, но внезапно усети липсата на всякаква съпротива и отказа да впие зловещите си зъби в незащитеното му гърло. Кучето не усети и приближаването на още един враг, а когато най-сетне го видя, вече бе много късно за скок.

Беклър стовари с все сила приклада върху главата на кучето и изрита настрани кафявата топка от козина и безчувствена плът.

Ринг се приземи в безформена купчина до главата на Съни, която продължаваше да се бори с Прайс в напразни опити да се измъкне изпод него. Изведнъж видя, че Беклър се приближава към нея, но беше прекалено късно да направи каквото и да е, за да се защити. Все пак опита — в мига, когато Беклър рязко отмести Прайс, тя успя да напипа падналия до нея револвер. Все още омотана във веригите, тя вдигна ръка и стреля, но куршумът излетя може би на цяла миля от целта.

Той изби с ритник оръжието от ръката й и я изтегли за косата. Чак сега видя веригите на мъжа и разбра, че благодарение на тях не бе успяла да го улучи. Той злобно изви ръката й зад гърба и силно я притисна към себе си.

— Браво, браво — да глезиш така един затворник! Май вече не си така придирчива, както преди пет години, когато за същото нещо уби брат ми.

Съни не смееше да мръдне, за да не си счупи ръката. Борческият й дух обаче си бе съвсем на място.

— Веднага си махни ръцете, Уес Беклър — изкрещя тя, — или ще те пратя право при Стю, да го питаш за какво си е мислил, докато умира!

Ризата й бе разкопчана и гърдите й развълнувано се повдигаха и спадаха, докато тя се мъчеше да си поеме дъх и се овладее. Беклър стисна още по-силно ръката й, хипнотизиран от заоблените кълба, изваяни сякаш от слонова кост и украсени с розови връхчета. Той захвърли пушката, за да не му пречи, най-после готов да се наслади на съблазнителното й тяло.

— Още си те бива, а? Е, аз не съм Стю, нито пък Ед, и няма да спра, докато не получа к’вот си искам.

— Проклет да си! — изпищя Съни и се дръпна рязко, когато усети как ръцете му я стиснаха като в менгеме и грубите му пръсти щипят и извиват болезнено плътта й, докато дланите му болезнено смазват най-напред едната й гърда, а после и другата. Той се дръпна, но облекчението й не трая дълго, когато видя, че ръката му се стрелна към джоба на панталоните й и започна да рови до корема й толкова ожесточено, че за малко да разпори шевовете.

— Няма начин да не намеря ключа някъде по тебе — каза той. — Пък и сега гаджето ти няма да има нужда вече от веригите си, та ми се ще да видя как ще ти стоят.

Съни още не бе успяла да погледне към Прайс, но докато Беклър я въртеше като кукла в ръцете си, тя успя да го зърне за миг — той бе проснат по очи на земята, а ризата му бе просмукана с кръв, която се стичаше от раната на главата му.

Бе мъртъв и тя знаеше, че той я бе закрил с тялото си, за да я предпази от куршума. Защо го бе направил?

После видя Ринг — лежеше безжизнен на земята също като Прайс.

— О, по дяволите, най-после! Ето го — засмя се радостно Беклър и измъкна малкия ключ от джоба й. — Май няма да се наложи да го търся другаде, пък аз се надявах, че може да си го скрила на някое по-интересно място.

— Ти си плужек, Беклър — каза тя. — Гаден пълзящ лигав плужек.

— Ми аз и по тебе ще пропълзя, Съни Харлоу. — Той я плесна силно отпред между бедрата и ги отвори насила. — По тебе и в тебе.

— Копеле! — Съни с все сила го ритна по крака. Костта изпука, а Беклър изквича и се хвана за болното място, после изпсува и я завъртя толкова силно, че за малко да й счупи ръката. В желанието си да я блъсне по-далеч от себе си той не съобрази, че й дава възможност за още един ритник. Съни тъкмо замахваше с крак, когато той стовари страхотния си юмрук върху челюстта й.

Първото, което усети, след като се свести, бе мирисът на пушек; после почувства как върху клепачите й падат студени капки вода — болезнено и ритмично като досаден дъжд по стъклата на прозорец. Тя не се раздвижи веднага, но болката в челюстта и грапавата камениста земя под тялото й бързо я накараха да застане нащрек. Изстена болезнено и се опита да седне, за да разтрие ударената си челюст. Опита се да вдигне ръка към лицето си, и не можа.

Съни трескаво се опита да повдигне другата си ръка и отново не успя. Тогава отвори очи и видя трепкащите пламъци на буен огън. Над главата й зееше бездънно тъмно небе, по което не трепкаше нито една светлинка. Ризата й бе съвсем раздрана. Лежеше по гръб, с ръце, оковани във веригите около един дънер. Уес Беклър стоеше разкрачен над нея и изстискваше отгоре й една мокра кърпа.

— Ако и ти беше тогава с братята си, сега отдавна щеше да си мъртъв.

В присвитите му очи просветна омраза.

— Много ти знае устата, кучка такава — изръмжа той и извади нещо от джоба си. — Сещаш ли се какво е това?

На светлината на огъня пред очите й проблесна острието на нож и той й показа дръжката, на която бяха издялани две преплетени едно в друго сърца. Ножът на Пол.

— Не — прошепна тя и се изви във веригите. Да види в ръцете му нещо, което принадлежеше на Пол, бе още по-страшно от това, което смяташе да прави с нея.

— Искам да крещиш и да се молиш, иначе веднага ще ти отрежа езика — каза злобно Беклър. — С ножа на твоя мъж.

Спокойно би могъл да го направи. Тя бе напълно безпомощна, окована в собствените си вериги. В оковите на Прайс — а той беше мъртъв. Убиха го заради нея. Той бе изцяло в нейна власт и под нейно попечителство, тя отговаряше за него — и ето че го убиха заради нещо, с което той нямаше нищо общо. Трябваше да се досети, че Уес Беклър ще я проследи и ще се опита да я убие, затова бе длъжна поне да защити Прайс Рамси.

Разбира се, Прайс бе нарушил законите, макар че официално това не се знаеше от никого. Съни го водеше при Тадиъс Лорд, за да си изяснят отношенията. Прайс й бе казал, че Лорд ще го убие, но тя не му повярва, мислеше си, че й приказва така само за да го пусне. Тя се усмихна въпреки положението, в което се намираше — в сърцето й нахлуха сладостно горчиви видения. Той бе опитал всичко, за да се освободи — беше се борил с нея, непрекъснато я дразнеше и възбуждаше, дори се опита да я люби…

Усети как в гърлото й за първи път от много години насам се надига ридание, което отекна самотно в мрака на смълчаната гора. Съжаляваше, че не успяха да се любят с Прайс, страшно съжаляваше за това, дори не смяташе, че така ще изневери на Пол. Не можеше да си обясни защо, но й се стори, че е трябвало непременно да го направят в тези няколко последни мига от живота им, преди Беклър да връхлети върху им. Няма значение дали причината беше само в нейния копнеж за любов и в стремежа на Прайс към свобода — много й се искаше да го бяха направили.

Съни щеше да умре от ръцете на един Беклър и в това също имаше някаква зловеща ирония. Все пак бе подготвена за смъртта, но след като дълги години не бе допуснала до себе си нито един мъж, сега щеше да умре зверски изнасилена от човек, който въплъщаваше в себе си цялата низост и жестокост на този свят.

Сърцето й отново изстена от болка за Прайс — би могла да се влюби в него, може би дори вече бе малко влюбена. В него имаше нещо, което страшно й допадаше — неговата смелост, дързостта му, неспокойният му решителен дух. Без да е влюбен в нея, можеше да я люби горещо и толкова нежно! Сякаш боготвореше тялото й и я караше да се чувства отново трепетна, щастлива и женствена…

По страните й се стичаха горещи сълзи — само да бяха имали време…

— Плачеш, защото не траеш да те яхна най-после, а? — Беклър приклекна до краката й. — Хич не се и опитвай да правиш нещо — предупреди я той, — щото пак ще те прасна по мутрата. Пък туй ще бъде срамота — аз да те чукам, а ти да не усещаш нищо, нали така?

— Все пак ще те убия, гаден плъх! — изпищя Съни, когато той сграбчи краката й и започна да събува ботушите.

Тя се опита да го ритне, непременно трябваше да се опита да се бори, но без ботушите не можеше да му причини никаква болка. Верен на думата си, Беклър пак я удари — може би не толкова силно като преди, но все пак достатъчно, за да я усмири за няколко минути.

После й смъкна панталоните и грубо блъсна разтворените й крака в прахоляка. Остана дълго така, коленичил пред нея и взрян в хълмчето между бедрата й, покрито с косъмчета с цвят на узряло жито.

— За това, значи, умряха братята ми — изръмжа той.

Съни напразно се опитваше да се дръпне по-далече от него — той се хвърли върху краката й и ги притисна с цялата си тежест, още по-възбуден от отчаяната й съпротива.

Пламналите й от омраза очи следяха зорко движенията на ръцете му. Когато разкопча отпред панталоните си, тя стисна зъби и се вкопчи отчаяно във веригите. Не се съблече — поне нямаше да усеща кожата му върху себе си.

Изведнъж Беклър се строполи върху нея и я притисна с цялата си тежест. Тя стисна очи и цялата се напрегна в очакване, но нищо не последва — това животно лежеше съвсем неподвижно, след това някой го свлече й го отстрани от нея.

— Съни? — чу тя дрезгав разтревожен глас. — Съни, ранена ли си?

През целия си живот не бе чувала нищо по-прекрасно от това.

— Не — промълви тихо тя. — Нищо ми няма, само дето много се уплаших.

— И аз — прошепна той и отмести с крак тялото на Беклър. — Мислех си, че съм закъснял, мислех си дали…

— Не можа — дрезгаво го прекъсна тя. Прайс хвърли здравия клон, който стискаше в ръце, и се наведе да претърси джобовете на Беклър за ключа. Съни се задъха, когато погледна Прайс отблизо — беше страшно пребледнял, раната продължаваше да кърви и трябваше да коленичи, за да не се свлече върху нея. Все пак успя да намери ключа и пропълзя към нея, за да отключи белезниците. Бе успял да отключи само едната, когато загуби съзнание и се свлече тежко до краката й.

— Боже милостиви! — извика тя. — Прайс! Прайс, не можеш да умреш точно сега!

Разтреперана от ужас, измъкна веригата от дървото и пропълзя до него. Пулсът му едва се долавяше, а кръвта продължаваше да си тече невъзпрепятствана от нищо.

— Събуди се — молеше го тя. Сложи бинта върху раната и омота главата му с разкъсания на тънки ивици булчински воал. Дишането му бе повърхностно и докато се обличаше, тя не откъсна разтревожен поглед от безжизненото му тяло. Толкова се бе напрегнала да открие признаци на живот по побелялото му лице, че се стресна ужасно, когато чу зад себе си как някой високо изскимтя.

Тя се задъха и рязко се извъртя, а очите й трескаво търсеха револвера. После видя, че звукът не бе дошъл откъм Беклър — той лежеше неподвижно там, където го бе оставил Прайс. Носът му бе счупен и изглеждаше мъртъв, но нали същото си бе помислила и за Прайс? За всеки случай тя стегна белезниците около безжизнените му китки.

Скимтенето се чу отново. Ринг.

— Къде си, моето момче? — извика го тя. Ринг отново изскимтя, този път по-високо, и Съни изтича при него. На главата му имаше огромна подутина и малко кръв от приклада на пушката, но беше жив. Той безсилно махна с опашка и Съни се разплака, раздирана от дълбоки, страшни ридания. Все пак не можеше да си позволи да се размеква — Прайс имаше нужда от лекар, и то веднага.

Тя внимателно го завърза за седлото, като направи всичко възможно да го закрепи в седнало положение.

— Извинявай — каза тя на безмълвното му лице, — за малко не те убиха заради мене, а ти спаси живота ми. — Тя провери дали въжето е стегнато здраво и продължи да се моли: — Моля те, Прайс, моля те да оживееш, за да ти кажа колко съжалявам за всичко. — После доведе коня на Беклър и върза кучето върху седлото. След като се убеди, че и двамата са добре, Съни скочи на кобилата и потегли бързо напред.

Може би трябваше да убие Беклър, но не можеше да стреля в човек, който не беше на себе си; не би могла да се погрижи за Прайс, Ринг и за Беклър на всичко отгоре, затова реши да го остави там, на пътя. Само от него зависеше дали ще се съвземе или не.

Ако изобщо съществува някаква справедливост, точно сега бе моментът да се прояви — всичките й тревоги бяха напълно излишни, защото Беклър бе мъртъв.

 

 

— Как е той, докторе? — обърна се тя към лекаря в Рей Сити, когото бе вдигнала посред нощ от леглото.

— Много е слаб — отговори младичкият доктор, който в този момент се питаше какво прави тук, в Дивия Запад, когато можеше да си стои в някой голям източен град и да си има нормално работно време като всички порядъчни хора. — И когато дойде на себе си, ще се чувства много зле. Куршумът е отнесъл част от черепа. — Докторът извади от стъкления шкаф малко зелено шише, запушено с коркова тапа. — На два часа му давайте по една лъжица от това, докато не се възстанови. Ще му помогне да почива пълноценно.

Съни взе шишето и го пъхна в джоба на панталоните.

— А кога ще може да пътува, докторе?

— На кон ли? Няма да е скоро. Ако трябва да го заведеш някъде, на сутринта можеш да го качиш на някоя каруца — каза той, докато измиваше от ръцете си кръвта на Прайс, после наклони малко абажура, за да може да се вгледа в лицето й. — Онзи звяр е наранил и вас, както виждам.

Съни повдигна рамене и когато той все пак се опита да прегледа насиненото й лице, тя го отведе при Ринг.

— Кучето ми също е ранено. Моля ви, вижте дали не можете да му помогнете.

Докторът поклати глава и се усмихна, докато се навеждаше над огромното животно, което го погледна с благодарност. Сети се защо е дошъл все пак на Запад — току-що бе махнал от главата на ранения мъж превръзка, направена от разкъсан булчински воал и вместо да се погрижи за наранената челюст на жената, трябваше да зашие с няколко бода раната на кучето. Животът другаде едва ли бе толкова вълнуващ.

— Кучето скоро ще се оправи — увери я той и се погрижи за лицето й въпреки нежеланието й да се занимава с нея. После спря поглед върху разкъсаната й риза и попита, докато слагаше лекарство върху малката рана на брадичката: — Има ли друго място по вас, което бих могъл да… да…

— Не, докторе — каза твърдо тя. — Всичко останало по мене си е съвсем наред, или поне ще бъде веднага щом успея да отведа този човек в Сан Франциско.