Катрин Фишър
В окована библиотека

Ето ги къде са, оковани, като някакви

опасни същества от изоставен бестиарий,

надхитрени, позлатени, бъркотия от опашки,

нокти и уста на претъпкания рафт.

 

Подобно еднорог е тиха неизречената музика.

Докосвай ги — сухия пукот на техните кожи.

Дракони горят по белите полета, морски котки;

чудовища от букви поглъщат други букви,

 

сякаш думата, плътта и звяра бяха цяло

което може да избухне, люспесто, огромно,

отронено от кораба на църквата в тълпите,

за да подпали врява тая нощ

с изгубените вавилонски песни.