Карън Гуудуин
Балет

Всяка събота — косата лъсната, забодена

с карфици, слепоочия пулсиращи

с желязното пиано, глезените

стегнати във спретната и розова коприна,

 

в телата ни отваря се врата,

за да намалеят. По-леки от пера,

подобни на котешка стъпка,

издигнати хартиени ръце,

дорде несвикналият дъх

във костите ни тръпне,

като че ли да се родиш веднъж

не е достатъчно.

Ние отваряме, затваряме бедра,

и се извисяваме с невидимата струна,

 

но времето извиква на гърдите ни

сенки в огледалните стени.

И аз предвиждам в бъдеще да се смалявам,

за да пазя равновесие на пръсти.