Кейт Бингъм
Кислород

Преди начало да положиш, навярно има още нещо,

което би желал да кажеш най-авторитетно

 

или понеже във съня ти е изникнало наскоро,

в реклама или разговор, и ти изглежда важно.

 

Смаляващо завръщане е то и с него ще се бориш цял следобед,

една поема е ракета и тежките парчета

 

на земята падат със ужасен трясък, който никой не долавя,

защото в техните уши барабанът на кръвта бумти.

 

Притискаш до прозореца носа си. Камъни, следи,

цъфтящи кактуси се свиват в океана сиво-жълт

 

и море от хоризонта блика, тъй както залезът

                                        в обратната посока,

когато своята парабола дълбаеш високо над планетата

 

и костите ти стават леки. Откопчай колана си,

над масата приведен, вече пишеш без усилие.

 

Забрави за телефона и часовника,

за песен на линейки, които чакат неизбежното ти връщане,

 

и стой във орбита, дорде ти свърши кислородът.

Кажи какво е да си тъй далеч от къщи.