Ана Уигли
Последният обущар в окръга

Ръцете му са груби и широки като на горила,

ноктите на пръстите — занитени дълбоко.

Подхвърля като телешки филенца моите ботуши,

докато разреза прецѐня,

а после докато петите им орязва.

 

Чекръците му са измъкнати

от някаква ковачница на Бош:

воденични камъни, които се въртят в искри.

Открадвайки си огън, рендосвайки,

той се люлее между рафта и турбината,

докато вади гвоздейчета като зъби.

 

В тон с настроенията на дървото и смолата,

познавайки обувката до скелета,

с единствен нежен удар намазва и разтапя

луната на петата като раковина

в калъп без нито шев.

 

И нищо във лицето му сурово

гордост или изненада не издава

след това десетминутно чудо, страстно

и толкова отмерено и точно — като ръката

        на хирурга

или пикирането смъртоносно на сокола.