Никола М. Николов
Световната конспирация (8)

(Това, което историците не ви казват)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 17 гласа)

Шеста глава
Наполеон Бонапарт

След моята смърт, която не е много далеч, аз желая да отворите моето тяло… Аз искам да извадите моето сърце, да го сложите в спирт и занесете в Парма на моята скъпа Мария Луиза… Препоръчвам ви да прегледате специално стомаха ми много внимателно. Направете точен и подробен доклад върху това и го дайте на моя син… Възлагам ви да не пропуснете нищо в този преглед… Завещавам на всички управляващи фамилии ужаса и позора на моите последни мигове.

konspiracija_pic21.jpg

Роден през 1769 г. в Корсика около година и половина след присъединяването й към Франция. Произхожда от аристократично семейство. Баща му — адвокат по професия — е против окупирането на Корсика от Франция.

Още от деветгодишна възраст Наполеон започва образованието си в колеж във Франция, където се образова и възпитава по френската система, която обаче не изменя неговия корсикански темперамент. Пет години се учи във военния колеж в Бриен, след това една година във Военната академия в Париж. На шестнадесетгодишна възраст завършва Академията като един от последните по успех в класа си и е произведен в чин артилерийски подпоручик. Продължава да чете и да се занимава усилено специално с материали от областта на стратегията и тактиката. Точно по това време започват вълненията, които по-късно прерастват във Френската революция. Поклонник на Жан-Жак Русо и Волтер той мисли, че е необходима политическа промяна, но не е бил много наясно точно каква, тъй като работническите теглила не са му познати. Като поручик се присъединява към якобинците, на които в късо време става председател. Открито държи речи срещу благородници, епископи и монаси.

През 1792 г. партията на баща му, тогава под управлението на корсиканския диктатор Паоли, се подготвя да отдели Корсика от Франция, на което Наполеон енергично се противопоставя, като мобилизира корсиканските якобинци и окупира остров Сан Стефано, с което започва гражданска война в Корсика.

След смъртта на баща си, само на шестнадесетгодишна възраст, Наполеон поема всички грижи и задължения към майка си и останалите членове на семейството. Финансово изнемогва. В същото време Ротшилд търси талантлив боец и Талейран му го открива. Неговият корсикански темперамент и готовност за всичко напълно задоволява замислите на Ротшилд, който нито за момент не допуска, че неговото протеже може да стане най-могъщият монарх. Целите му са: първо, да ликвидира милиони християни и омаломощи християнската църква и второ, да поддържа непрекъснато войни в Европа. Поради това той нарежда на своите банки и на всички тайни организации всячески да помагат на Наполеон, който прекрасно използва тази протекция до момента на вземането на властта. Той много умело симулира голям антикатолик, което естествено се харесва на франкмасоните. Това е единственото обяснение за неговия свръхестествен успех. Не е ли вярно, че всички мислят и до ден-днешен дори, че единствената му идея е била „война“. Същата е била и идеята на Ротшилд. Това е единствената причина за Наполеоновата блестяща кариера. Ротшилд го създава и Ротшилд го унищожава.

Още като подпоручик той става близък приятел на Августин Робеспиер, горещ привърженик и член на франкмасоните. Той го свързва с по-големия си брат, всеизвестния диктатор Максимилиан Робеспиер. Започва бързото му напредване: началник на батальон, главен адютант, бригаден командир и бригаден генерал.

Как можем да си представим корсиканеца Наполеон Бонапарт, който не е от френски произход и не се е родил богат или с някаква френска благородническа титла още преди 35-годишната си възраст да стане господар на света.

Когато Наполеон става командир на френската армия в Италия, италианските франкмасони не само че не се противопоставят, а всячески помагат на окупаторите. Всички негови победи: в Тулон срещу англичаните и след това в Италия го издигат пред очите на света като „непобедимия“. Не могат да се отрекат неговият военен гений и безстрашие, обаче светът е видял много военни капацитети и стратези, чиято слава и признание са идвали обикновено след смъртта им, а не приживе.

Египетската кампания и специално боят при Нил показват на Европа, че Наполеон не е непобедим. Великобритания, Русия, Австрия и Турция образуват нова коалиция срещу Франция. През 1799 г. френската армия в Италия претърпява поражение и напуска по-голямата част от полуострова. Съществена причина за това поражение са събитията, развиващи се в самата Франция. Всички „умерени“ са изгонени от управлението и заменени с якобинци. Наполеон напуска армията и се завръща в Париж под претекста „да спаси Републиката“. Това действително е една от целите му, но всъщност основното му намерение е да грабне властта. Самата Директория го извиква на помощ. Само след един-два месеца Наполеон прави преврат и заставя всички директори да си подадат оставките и разпуска Законодателната комисия.

Образува се ново управление — Консулство, от трима консули. Един от тях е Наполеон, който става пълен господар на Франция. Французите, въпреки че не го познават добре, го приемат и му имат доверие заради победите му по бойните полета. Те му вярват, защото той е единственият т.нар. „цивилен генерал“, най-близък до народа. В същото време Наполеон има съвсем друго становище по отношение на народа и вярва, че той в никакъв случай не бива да държи властта, както и че масите трябва да бъдат управлявани. Независимо от близостта си до тях, Наполеон налага военна диктатура във Франция и изменя Конституцията, като новата не гарантира „правата на човека“ и никъде не споменава „Свобода, Равенство и Братство“.

Лично Наполеон е безразличен към религията, но е убеден, че народът се нуждае от някаква религия и вяра.

По настояване на началника на полицията Фуше Консулството се трансформира в империя, обявена на 18 май 1804 г. и потвърдена със специален плебисцит.

Наполеон провъзгласява самия себе си за император и е коронясан от папа Пий VII в катедралата „Нотр Дам“.

Апогеят на Наполеон е в 1810 г., когато почти цяла Европа е негова. Всички покорени държави се управляват от неговата фамилия. Той се развежда с Жозефина, оженва се за Мария Луиза, дъщеря на австрийския император Франц I.

Това, че Наполеон възстановява католическата религия във Франция, го прави извънредно могъщ и плаши Ротшилд. Затова този, който го създаде, решава да го ликвидира.

След като става император, Наполеон изменя концепцията си не само на мислене, но и на действие. Той започва да третира народните маси като свои собствени деца. Разбира, че войната срещу църквата ще унищожи страната му и не се колебае да коригира щетите от предишните си действия. В ранните си години Наполеон е обещал на масоните чрез Робеспиер да изпълнява всички техни желания и е техният най-обичан човек. След като става император, вижда, че интересите на държавата, която управлява, се противопоставят на дадените обещания. Той е в състояние все повече и повече да проникне в пагубните за страната манипулации на тази шепа хора и решава да издаде специални закони, с които да ограничи експлоатирането на хората. Даже открито започва да нарича Ротшилдови гъсеници и хищници.

Единственият, който е в състояние да спре успехите на тази скрита ръка, е Наполеон. Започват множество атентати срещу живота му. През 1809 г. след едно неуспешно покушение Наполеон лично говори с атентатора, след което прави следните изказвания: „Това е дело на германците.“[1] Явно има предвид Илюминати — организация, управлявана от Майер Ротшилд и петимата му синове.

Независимо от световното мнение, че е войнолюбец, Наполеон като император става миролюбец. Едно негово изказване в момент, когато не е във война с никого, го доказва: „Благодаря на Бога, аз съм в мир с целия свят.“[2] Тази негова изповед още повече вбесява Ротшилдови, които усилено продължават да заговорничат и да подготвят други войни. Карл Ротшилд, чието седалище е Италия, подготвя един отвратителен инцидент. Папата е арестуван от един генерал без знанието на Наполеон, което довежда до екскомуникацията му през 1809 г. След Карл Ротшилд Наполеон е подет от Джеймс Ротшилд от Париж и от Натан Ротшилд от Лондон, които всячески се стремят да го унищожат.

Защо Франция и Русия са във война през 1812 г. е голяма загадка за историците.

Съществуват документи в Националния архив в Париж, които доказват, че Джеймс, Карл и Натан Ротшилдови се занимават с всевъзможни заговори и интриги. Дори някои високопоставени личности около Наполеон го съветват да ги изгони от страната и всеки от техния клан, който влезе във Франция, да бъде арестуван. Министърът на полицията също притежава огромна кореспонденция и доказателства за заговорите на Ротшилдови. Фаталната грешка на Наполеон е, че не се справя по категоричен начин с тази злокобна фамилия, с което не само щеше да спаси себе си, но и целия свят. Сега вече е късно!

Боят при Ватерлоо също е една мистерия. До последния момент войските на Наполеон напредват по всички позиции. Наполеон се разболява и вторият по йерархия след него маршал Султ умишлено загубва битката.[3] Султ изпълнява нарежданията на фамилията Ротшилд, вместо да се подчини на заповедите на върховния си командир Наполеон. По-късно се разбира, че Султ е кръвно свързан с Ротшилд.[4] За предателството си и за голямата услуга, която е направил на фамилията, по-късно е богато възнаграден.[5]

В последните години не Наполеон провокира войните, а самият той е провокиран и ги е приемал като „Ultima Ratio“.[6]

През януари 1814 г. Франция е атакувана по всичките си граници. Съюзниците официално декларират, че не воюват срещу френския народ, а лично срещу Наполеон. Почти невъзможно е френската армия да се справи с многочислените съюзнически войски, които вече са пред вратите на Париж. И точно когато Наполеон се готви да ги удари в гръб, Сенатът учредява Временно правителство с президент Талейран, който прокламира детронирането на императора и без каквото и да е народно допитване провъзгласява Людовик XVIII, поддържан единствено от Англия.

След като повечето от генералите му го изоставят и се присъединяват на страната на противниците, Наполеон абдикира на 6 април 1814 г. Изпратен е на малкия (само няколко квадратни мили) остров Елба, откъдето след 10-месечен престой избягва и се връща отново във Франция, за да поеме управлението й за още 100 дни, след което отново абдикира и се предава на англичаните.

След трагедията при Ватерлоо Наполеон се предава на милостта на неприятеля си, срещу когото се е борил цели двадесет години.

На 15 юли 1815 г. той е на английския военен кораб „Белрофон“ под арест, очаквайки да разбере каква ще бъде съдбата му.

Преди да се предаде на англичаните, Наполеон има възможността, а и бил съветван от повечето от своите привърженици, да замине с очакващия ги кораб за Америка. След дълги размишления той решава, че не е достойно за човек като него да се крие като плъх в трюма на кораба. Тогава написва прословутото си писмо до британския принц-регент, по-късно крал Джордж IV:

Ваше Височество,

Жертва на фракциите, които разделят моята държава и на враждебността на великите европейски сили, аз завърших политическата си кариера и отивам също като Темистокъл да заседна в сърцето на британските хора. Поставям се под защитата на техните закони, което искам от Ваше Височество като един от най-силните, най-положителните и най-щедрите от моите неприятели.[7]

Английското управление изпада в деликатно положение. Необходими му са цели две седмици, за да реши как да постъпи с Наполеон. Има различни предложения: да го оставят да живее някъде в Англия или да го убият. На второто предложение най-твърдо се противопоставя Уелингтон — същият, който спечели битката при Ватерлоо. Накрая се налага идеята да бъде изпратен на остров Света Елена, откъдето и птичка не може да прелети океана. Това решение на англичаните се одобрява и от останалите съюзнически сили.

На 31 юли на кораба пристига английският адмирал лорд Кейт, за да прочете Декрета, с който заточават Наполеон на остров Света Елена. Наполеон го изслушва, търпеливо, след което избухва и с възмущение възкликва: „Това е по-лошо, отколкото желязната клетка на Тамерлан…, по-добре да бях се предал на Бурбоните… Аз се поставям под защитата на законите на Вашата страна… Правителството Ви нарушава свещените права на гостоприемството… Може би сам съм си подписал смъртната присъда…“[8]

На 7 август прехвърлят Наполеон и свитата му на военния кораб „Нортумберленд“, който след два дни потегля за Света Елена, където пристига след 71 дни. Човекът, който имаше на разположение цяла Европа, сега се придружава от 27 души, доброволно изселващи се с него — прислужници, офицери със семействата си и един лекар. Най-верният му човек Людовик Маршанд — личният му ординарец, който през всички боеве е непрекъснато до него, не забравя да вземе и пакетира в сандъци походната библиотека на Наполеон, състояща се от около 600 книги, сервизи за храна и др.

Остров Света Елена се владее от англичаните и се намира на 1700 мили от Кейптаун, Южна Африка, на 1800 мили от Южна Америка и на 4000 мили от Англия. Най-близката земя е на 700 мили разстояние — остров Асансион.

Това заточение коства на англичаните извънредно много. На острова са изпратени повече от 3000 войници, пет военни кораба и шест по-малки. Корабите непрекъснато обикалят острова, на който пък много оръдия, обърнати срещу океана, са готови да осуетят всякакво нападение на чужда флотилия, която би се опитала да освободи Наполеон.

Животът на Наполеон на острова протича монотонно и потискащо. Единственото му развлечение е язденето на кон, което прави всеки ден, придружен от някой от свитата си. Обедите, вечерите и приемите на някои личности, дошли от другия край на света да го видят, протичат по протокол и със същата тържественост, както преди в двореца. Обръщението на хората от антуража му към него е „Ваше Величество“. Това продължава през първите няколко години до момента, когато Наполеон започва да се чувства недобре здравословно. Бързото му напълняване, подуването на глезените и болките в стомаха започват да го безпокоят. Във Франция той винаги е живял с мисълта, че е прицел на отмъщение и че на всяка крачка дебнат да го убият. И с пълно право — само като император срещу него са регистрирани повече от 30 атентата. На острова той се чувства по-сигурен, тъй като най-големите му врагове според него са англичаните, които официално не биха посмели да го ликвидират, защото са част от съюзниците и изпълняват тяхното решение да го пазят и да му създадат един що-годе нормален живот. Той живее далеч от тях, обграден само от свои привърженици французи и двама корсиканци, които доброволно споделят с него заточението. Той не се страхува от своите хора. Храната за него и останалите се приготвя от майстор-готвача Пиерон, който му е готвел и преди и му е много верен.

На малката група заточеници е отпуснат специален бюджет от англичаните, повечето от продуктите се набавят от различни места. Виното, което само Наполеон пие, се докарва с кораб от Кейптаун, Южна Африка. Пристига в бурета, бутилира се на острова и се съхранява лично от генерал Монталон. Наполеон пие редовно всеки ден, но не повече от половин бутилка. Тъй като това вино е любимото му, а вносът му е бил доста труден и скъп, антуражът решава то да се пие само от императора. Останалите пият местни и по-евтини вина.

Към края на петата година от заточението здравословното състояние на Наполеон се влошава с всеки изминат ден. Трудно му е вече да ходи на езда и повечето от времето прекарва в стаята си, където чете, разглежда картите си или диктува на някого от офицерите си спомени от многото битки. По препоръка на личния му лекар от време на време излиза да работи в градината, която той лично парцелира и скицира. През март 1818 г. Наполеон поканва в стаята си един от генералите си — Гурго. За пръв път той споделя с него част от виното си. Генералът намира, че виното има някакъв много странен вкус и го казва на Наполеон. „Губернаторът е способен да ме отрови, като смени корковете на бутилките“ — възкликва Наполеон. Напоследък той все по-често и по-често говори за възможността да бъде отровен и специално споменава виното. Остава мистерията защо след като се съмнява и страхува от виното, не спира да го пие. Дори напротив — през последните дни от живота си, когато е на легло, не иска да приема никакви лекарства, а пие виното си, макар и по малко с лъжичка, след което заявява, че само това облекчава страшните болки в стомаха. От началото на 1821 г. състоянието му много бързо се влошава. През май той диктува последното си желание:

Аз желая моята пепел да почива на бреговете на Сена, всред френските хора, които обичах много… Умирам преждевременно, убит от английската олигархия и нейните подкупени убийци.

Същия ден той произнася още някои несвързани изречения като: „Господи… Франция… Армията… Главата на армията… Моят син…“, след което точно в 5 часа и 49 минути на 5 май 1821 г. великият и непобедим Наполеон умира при много по-мизерни обстоятелства и обстановка, отколкото който и да е обикновен човек.

konspiracija_pic22.jpg
Смъртта на Наполеон

Неговото желание е изпълнено — направена му е аутопсия от личния му лекар на острова Антомарчи в присъствието на още шест души английски военни лекари от военните поделения на острова. В стомаха му откриват язва и много увеличен черен дроб. Лекарите са на четири различни мнения по оформянето на смъртния акт. Накрая те приемат това, което е най-обикновеното и освобождават от всякаква отговорност англичаните: „Починал от ракова язва в стомаха.“

Погребват го в една долина на остров Света Елена. На надгробния му камък не е написано името му, а само „Тук почива“.

Английското правителство не е съгласно да се поставят неговите титли, поради което антуражът му в знак на протест решава да не пише нищо.

Един специален караул от 12 английски войника, облечени в червени униформи, живеят непрекъснато до гроба и в продължение на 20 години дават денонощен пост край тленните останки на техния най-голям неприятел.

Преди Наполеон да бъде погребан, неговият най-верен и близък човек Людовик Маршанд му отрязва голяма част от косата и след завръщането си във Франция поставя малки кичури в златни медальончета и ги разпраща до всички негови роднини и привърженици.

Сто тридесет и четири години след смъртта на Наполеон един шведски зъболекар на име Форшуфвуд, който освен със зъболекарство се занимава и със серология и токсикология, стига до заключението, че зъбният емайл не е мъртъв, а представлява жизнена тъкан, подхранваща се непрекъснато от кръвна плазма, която той нарича ултракапиляри. Форшуфвуд е голям поклонник на Наполеон и събира всевъзможни портрети, статуетки и други предмети, напомнящи му за него, а през свободното си време чете всяка книга, излязла от печат във връзка с Наполеон и неговото име.

През една есенна вечер на 1955 г. Форшуфвуд чете мемоарите на Людовик Маршанд. Това са последните току-що отпечатани спомени във връзка с живота и смъртта на Наполеон на остров Света Елена, написани от най-близкия му и доверен човек. В тези мемоари се проследява ден след ден последния месец от живота на Наполеон. Форшуфвуд попада на детайли, каквито не може да намери в нито един от другите мемоари. Маршанд описва с убедителна простота как Наполеон чувства през всеки отделен ден и как самият Наполеон регистрира някои симптоми; какво е ял през деня и каква е била реакцията. Това е описанието на човека, прекарал най-много часове до леглото на покровителя си. От подробните описания на Маршанд се вижда как Наполеон загубва окосмяването по тялото си с изключение на главата; как понякога не заспива през цялата нощ, докато друг път не може да се събуди; подуването на глезените му; как краката му не са могли да го държат и т.н.

Форшуфвуд свързва някои неща от ежедневието на Наполеон със своите познания в областта на отровите и си задава въпроса — възможно ли е Наполеон да е бил отровен? Веднага възниква въпросът защо аутопсията не открива нищо, докато с положителност би трябвало да открие следи от остро отравяне. Остава другата възможност — хроническо отравяне. Симптомите, които Маршанд изтъква в мемоарите си, говорят за арсеник — най-известната и употребявана отрова през Наполеоново време, пък и преди, популярна под името „наследствен прах“, тъй като с нея са тровели родители и близки, за да ги наследят.

Форшуфвуд решава да посвети голяма част от времето си и да разреши мистерията по Наполеоновата преждевременна смърт. Цели четири години докторът прави подробни проучвания в лабораторията си на отравяния с арсеник и др. Чете и препрочита всички материали, свързани с Наполеон на остров Света Елена. Разучава подробно съдбите на всички хора от антуража на Наполеон, както и на хората, които са го заточили — англичаните, и се мъчи да открие един исторически убиец! За него е по-важно първо да докаже, че Наполеон е отровен. Как да го докаже? Останките на Наполеон, след като са лежали 19 години на острова, са в Париж в чудесен мраморен саркофаг. Коя френска власт би се съгласила един чужденец — швед, да прегледа и да вземе проби от останките на техния кумир Наполеон. Остава само възможността да се анализират неговите коси, които Маршанд е взел от главата му и раздал на близките му. От токсикологията докторът знае, че косата е едно от най-добрите места за измерване на арсеника, съдържащ се в тялото, тъй като тялото се стреми да изхвърли отровата чрез косата.

Методът за такъв анализ е всеизвестен и се използва много отдавна, но по доста примитивен и бавен начин. За щастие през 1959 г. д-р Хамилтон Смит — учен и професор в университета на Глазгоу, се занимава специално с токсикология. Той открива и разработва система за точно определяне на количеството арсеник само чрез един косъм от главата. Прави се ядрено бомбардиране, което активизира арсеника и дори дава възможност да се определи от единия край на косъма до другия, милиметри по милиметри с голяма точност съдържанието на арсеника, а също и времето, през което е поемана отровата от организма.

С големи трудности д-р Форшуфвуд намира от три-четири източници кичури от косата на Наполеон и ги изпраща в Глазгоу на д-р Смит за анализ. Д-р Смит извършва повече от сто и четиридесет проби. Съдържанието на арсеник в косата на Наполеон през повече от петгодишния му престой на острова показва различно съдържание — от 2,8 част от милиона до 51,2 част от милиона, при всички случаи четири-пет пъти повече от нормалното съдържание от 0,8.

Съвсем ясно е, че Наполеон е системно тровен с арсеник почти всеки ден. Но кой е отровителят? Англичаните или някой от антуража му? След основни и задълбочени проучвания се установява, че непосредственият убиец и пряк отровител е човек от антуража на Наполеон — генерал Монталон, който се присъединява към свитата на Наполеон веднага след Ватерлоо и идва с него на остров Света Елена.[9] Единствен той съхранява виното на Наполеон, в което при бутилирането му поставя необходимото количество арсеник. Авторът на разследването д-р Форшуфвуд и други изследователи представят много сериозни аргументи срещу генерал Монталон, които, след като ги проучих задълбочено, аз лично приемам за меродавни. Самият Монталон няма никакви лични основания и причини да убие Наполеон. Рискът и жертвата от негова страна са много големи. Млад човек да живее пет и половина години на този пуст остров! Истината е, че той е изпратен специално с тази мисия, за което след като се е завърнал, е богато възнаграден. От кого? Естествено от богатите врагове на Наполеон.[10]

След деветнадесет години, когато специална френска кралска делегация премества тленните останки на Наполеон от остров Света Елена, за голямо общо учудване тялото му е същото, както в последния ден на смъртта му. Дрехите са разложени, а тялото му — непокътнато, като че ли е било балсамирано. А балсамиране преди погребението му не е правено. Още едно доказателство за хроническо отравяне с арсеник — тази силна отрова, която бързо разрушава живите клетки и в същото време ги консервира. Музеите често го употребяват за предпазване на спесимени и консервиране на човешки тела. И днес дори, ако се разпечатат шестте ковчега, в които е запечатан Наполеон, тялото му мълчаливо ще свидетелства за неговото коварно убийство.

Веднага след смъртта на Наполеон известни писатели и поети започват да описват неговия живот и последиците от неговото царуване. Байрон публикува „Ода за Наполеон“, Хайне пише баладата „Die Grenadiere“, Стендал — „Vie de Napoleon“. Най-интересни и меродавни са обаче тези произведения, писани от хората, които споделят с Наполеон последните пет и половина години от живота му на остров Света Елена. Неговият лекар О. Мера публикува през 1822 г. „Един глас от Света Елена“. През 1823 г. генерал Монталон издава „История на остров Света Елена“, писана още на острова. Но тази история не е пълна, тъй като в нея Шарл-Тристан де Монталон никъде не пише кой отравя Наполеон. Кой е наредил? И защо трябваше да се извърши това голямо злодеяние? Ла Кейс допринася извънредно много за историята, тъй като всеки ден часове наред Наполеон лично му диктува подробности около всички войни и неговото лично отношение към миналото. В своите мемоари Ла Кейс представя Наполеон като голям републиканец, който се е противопоставял на войните и ги е водил само когато Европа го е принуждавала да се бие в защита на свободата.

През 1827 г. Виктор Юго пише „Ode a la Colonne“.

При управлението на Луи Филип през 1833 г. статуята на Наполеон се поставя отново на Колоната в Париж. Министърът на вътрешните работи Ремюзат, съобщавайки на френското Национално събрание решението на краля да върне във Франция тленните останки на Наполеон, заявява гордо: „Франция и само Франция ще притежава останките на Наполеон“. Тази новина се приема от болшинството с аплодисменти. Но има и опозиция, цитирана от Ламартин: „Пепелта на Наполеон не е достатъчно студена, за да бъде пипана.“

Деветнадесет години след смъртта на Наполеон през 1840 г. лично синът на краля пренася останките му от остров Света Елена и с голяма тържественост ги поставят под купола в Дома на инвалидите в Париж.

В изпратената на остров Света Елена делегация участват и повечето от сподвижниците и самозаточилите се с Наполеон близки негови хора. Посещавайки за втори път това място те със скръб и болка си припомнят прекараните пет и половина години в заточение. Помещенията и двете стаички, в които Наполеон е живял и умрял, веднага след смъртта му са превърнати в обор за добитък. Всички тези хора, на които спомените са все още пресни, не спират сълзите си при вида на настоящата мизерия. Дори присъстващите английски войници се чувстват неудобно.

При отварянето на ковчега тези, които преди деветнадесет години са били с Наполеон, сега са променени и изглеждат много по-стари от този, когото са оставили сам на острова. Тялото му е напълно запазено, както в деня на смъртта. Кожата на ръцете му е съхранила белия си естествен цвят.

Някои историци днес сравняват Наполеон с Хитлер и Сталин. Може би има някакво сходство с Хитлер, но само по отношение на това, че и хитлеровият неимоверно бърз възход се дължи пак на тази злокобна фамилия, която всячески му помогна да бъде това, което беше, като му наложи същите цели и замисли — войни, войни, войни! Но място за сравнение няма, тъй като Хитлер ликвидира много евреи, докато Наполеон ги освободи от гетата. Със Сталин сравнението е също неуместно, защото съвсем други фактори го карат да бъде това, което беше.

Наполеон е, както всички го наричат, „човекът на 18-то столетие“. Жертвите по време на водените от Наполеон войни се изчисляват на 500 000 души — само французи. Като се има предвид, че повечето от неговите войни са победни, можем да си представим колко жертви са дали другите европейски народи.

Това, което Наполеон допринася за Франция и дори за Европа, може да се приеме като положително. Индустрията, стимулирана от войната, прави забележителен прогрес. Но аристокрацията и благородниците оттогава и до днес не можаха да си възвърнат предишните привилегии. Най-важното — Наполеон остави здрави и трайни учреждения, върху които се изгради модерна Франция: съдебната система, административната система, френската банка и финансовата организация, университетите и военните академии. Той остави дълбок белег върху френската история и света.

Ротшилд помогна на Англия да унищожи Наполеон, но само след като той, тяхното собствено творение и оръдие омаломощи Англия. Без помощта на Ротшилдовите милиони нямаше да има масони; Наполеон щеше да има зад гърба си само няколко малки войни, по-малко кръвопролития и много по-малко никому ненужни въстания и бунтове.

След като Майер Ротшилд претърпя фиаско с избора на Наполеон, коствало му извънредно много средства и неприятности, той решава фамилията да си създаде потомък на Наполеон и техен собствен френски император. И изглежда това се осъществява чрез сина му Натан и Хортензия — доведената дъщеря на Наполеон, омъжена за брата на Наполеон — Людовик Бонапарт, крал на Холандия. Хортензия е непрекъснато в материални затруднения и прибягва до заеми от Ротшилд, на когото дължи големи суми. Всеизвестно е също, че е ухажвана от Натан Ротшилд.

Бъдещият император на Франция Наполеон III, който управлява Франция от 1852 до 1870 г., по характер съвсем не прилича на фамилията Бонапарт. Бил е копие на Натан не само физически, но и по характер.

Сайрус Хамлин в книгата си „Арменски кланета“ пише: „Наполеон III няма нито една честна жилка в характера си.“

На остров Света Елена Наполеон има достатъчно време да размисли и да прецени целия си живот и всички свои действия. Заключението от тези размишления той изразява в завещанието си, където дава поучителен урок на сина си, синтезиран в следното изречение: „Да управляваш, това значи да увеличиш и разпространиш морала, образованието и щастието.“

Бележки

[1] Ben Weider and David Hapgood The Murder of Napoleon, p. 1452.

[2] Count Cherep-Spiridovich The Secret World Government, p. 88.

[3] Count Cherep-Spiridovich The Hidden Hand, p. 97.

[4] Count Cherep-Spiridovich The Hidden Hand, p. 97.

[5] Count Cherep-Spiridovich The Hidden Hand, p. 97.

[6] Count Cherep-Spiridovich The Hidden Hand, p. 98.

[7] Weider, p. 27.

[8] Weider, p. 31.

[9] Weider, p. 208.

[10] Weider, p. 209.