Никола М. Николов
Световната конспирация (4)

(Това, което историците не ви казват)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 17 гласа)

Втора глава
Войни

Във война, която и от страните да се нарече победител, такива няма, защото всички губят.

Невил Чембърлейн

През дадени периоди от историята на човечеството, войните са много по-чести и по-продължителни, отколкото през други. Някои държави са били непрекъснато във война, докато други никога не са воювали. Някои пък са воювали повече от други. Това ще рече, че причините за войната трябва да се търсят в обществото, а не в човека, тъй като воюването не е характерна черта на неговата природа. Въпреки това човекът е този, който подготвя войните и ги започва в удобен за него момент.

В наше време на войната се гледа като нещо неизбежно, предопределено, както всъщност е. Защо трябва да се мисли така? Двете най-мощни сили в света — СССР и САЩ, никога не са били във война. Русия показва приятелството си към Щатите през Гражданската война, както и през 1945 г. срещу общия им неприятел. Идеологическите различия между двете системи не са тези, които създават напрегнатата политическа обстановка. Двата народа нямат какво да делят освен знания, култура и напредък за преуспяване и за по-добър живот. Недоверието изкуствено се създава от една заинтересована страна.

Войните започват с първобитното оръжие и стигат до атомната бомба.

Стара индийска поговорка казва: „Голямата риба изяжда малката“. В момента и двете риби са големи, равни по сила. Едната не би могла да изяде другата. Но ще се получи нещо, което е необикновено: малката риба да изяде и двете големи. Всичко върви по този път, ако не се предприеме нещо бързо.

Реки от мастило и планини от хартия са изразходвани от човечеството в желанието му за мир. Историята показва, че най-много войни е водила Русия. През последните седем столетия Русия е била 75% от това време във война: Англия и Франция за същия период — 50%.[1]

За период от 3360 години от човешката история има само 227 мирни години.

От 1500 г. пр.н.е. до 1860 г. са подписани 8000 мирни договора, които са продължили средно не повече от две години.[2] По една друга статистика за 6000 години история е имало 14 531 войни, което прави 2,6 войни годишно.[3] Повече от 600 милиона жертви са дадени по бойните полета. Само за 20-то столетие дадените жертви от военни и цивилни са: 1914–1918 г. до 1945 — 10 милиона, от 1939 г. до 1945 г. — 50 милиона, от 1945 г. досега — 16 милиона.[4] (Данните са от книгата на Жил Елиот „20-то столетие. Книга на смъртността“.) Преценява се, че 10% от цялата смъртност в модерната цивилизация се дължи на войните.

Война в обикновения смисъл на думата означава конфликт между политически групи, увлечени във враждебност през продължителен период от време.

Психологически е доказано, че човешката природа не може да направи войните неизбежни. Възпитанието в ранна възраст и социалната дисциплина са развили една агресивна тенденция у повечето хора, която се изражда в политическа неприязън.

Политическите последици от войната са имали голямо значение в историята. Войната е била главния инструмент за създаване на държави и империи и в същото време е унищожавала държави и империи. В широк смисъл на думата войните са допринесли за развитието на цивилизацията, която по-късно ги е довеждала до раздробяване и унищожаване. Обикновено големите войни са били следвани от голяма престъпност, от най-различни издевателства, от преместване на цели селища от едно място на друго и от много жестоки преследвания.

Всички големи войни са били следвани от силни противовоенни движения. Доказано е, че войните са имали катастрофално действие върху човешкото съществувание, във всяко отношение, политическо, икономическо, социално или културно. Правени са извънредно много усилия войните да се контролират. Още не е свършила Първата световна война и са създадени миролюбиви организации. Една от по-известните е Лигата за налагане на мир. В периода между Първата и Втората световна война дебатите за контролиране на войните не само продължават, но стават още по-интензивни със започването на Втората световна война и със създаването на ООН. Въпреки неимоверно големите усилия от страна на честно мислещите, никакъв контрол на войните не се създаде и трудно ще се създаде. Тези, които започват войните, са същите, които сключват мира. Политиците и държавниците са само техни пионки. Дори и най-информираните хора в света пренебрегват факта, че в момента една скрита и малка на брой капиталистическа организация притежава богатствата на цял свят, световната преса и контролира икономически и политически по-голямата част от съществуващите държави.

Войните са капиталистическата реколта (жетва) според известния еврейски професор Вернер Зомбарт.

Историята на войните ни показва, че те са били и са главни причини както за величието, така и за погрома на държавите. С течение на времето и с помощта на непрекъснати завоевания Римската империя присъединява всичките британски острови, по-голяма част от Европа и целия средиземноморски басейн до Персийския залив.

През XVI-то столетие Англия не е била велика сила. Холандия по това време е много по-богата от нея, а Франция наброява по-голямо население, Испания притежава много по-силна армия и флот. Англия започва да развива флота си и нейните пирати безпощадно обират испанските колонии и корабите им, натоварени с безценни богатства. През XVII-то столетие Холандия притежава най-богатата търговска флота в света. По същото това време Англия не остава по-назад и непрекъснато увеличава колониите си чрез нови завоевания. И Парижкият договор от 1763 г. официално я признава като колониална предоминираща европейска сила. След цели две столетия на конфликти и войни с Испания, Холандия и Франция, Великобритания се налага като най-голямата колониална сила в света. В 1763 г. Британската империя започва безогледно да обира света по подобие на Римската империя. Всички войни, който води през XVIII столетие, допринасят тя да стане най-голямата, най-силната и най-мразената страна в света. След превземането на Тихоокеанските острови тя колонизира Канада, Австралия, Нова Зеландия и източната част на Северна Америка. Така Великобритания става най-голямата империя на света, която включва четвърт от повърхността на земята с повече от една четвърт от населението й. Ненапразно поговорката казва, че върху Великобритания слънцето никога не залязва.

Малко по-късно Великобритания и САЩ стават една двойна световна сила. То е ясно подчертано през юни 1944 г., когато 160 000 войници от Съюзническите сили (английски и американски) дебаркират в Нормандия. Военните операции се ръководят от фелдмаршал Монтгомери под командването на американския генерал Айзенхауер.

След Втората световна война Англия загубва почти всичките си колонии, които остават да съществуват само като част от Британската общност. Вярно е, че империята загива, но световната англо-американска сила още действа. Омразата, чиято жертва преди това е само Англия, сега се прехвърля и върху САЩ — омразата върви с хората. Тези, които в миналото се прехвърлят от Франкфурт (Германия) в Лондон (Англия), сега са в Щатите, откъдето „дърпат конците на света“. Омразата не е насочена срещу американския народ, който е като всички останали народи в света. Омразата е срещу тези 300 души, които унищожават човечеството.

През 1914 г. започва Първата световна война. Никога в историята не е имало такава страшна война. Тя е тотална. Първата световна война е по-голяма от всички войни водени през целия 2400-годишен период преди 1914 г. Бедствията от 1914 г. ни преследват и днес, защото тези, които предизвикаха войната тогава, днес са още по-могъщи и всесилни. Днес те притежават не само всички материални богатства, но и цялата съвършена техника на света. Но нека не забравят, че не притежават най-голямата мощ — човека, на когото е необходимо само да се отворят очите и разбере робството си.

Как стана така, че през 1914 г. европейските държави сами си доведоха трагедията? Причините са много: първо Австрия, Германия и Русия мислят, че войната е необходима, за да запазят престижа си. Войната обаче не само че не засилва тези държави, а ги разрушава. В Германия и Русия тя довежда революции, а великата тогава Австро-Унгарска империя раздробява. Вижда се, че тези държави са следвали една убийствена за тях политика. Второ, повечето от държавниците и военните в Европа са били убедени, че войната ще бъде много кратка и последна, така както днес много хора вярват, че ядрената война може да бъде окончателна и контролирана. Тогавашният прочут германски план „Шлайфен“ предвижда за месец и половина германците да сразят Франция. Във всеки случай европейските държавници не могат да спрат това, което са започнали, и техните народи плащат скъпо с кръвта си за погрешните им предвиждания.

Какво ще се получи днес, ако т.нар. „ограничена термоядрена война“ започне? Цената на тази грешка ще бъде неизмеримо по-голяма. Трето, повечето от тогавашните държавници смятат, че този, който започне пръв войната, ще я спечели. И тъй като повечето от държавите мобилизират своите запаси, започва една надпревара и психическа неувереност. Никой не иска да изчака другия и желае пръв да нанесе удар. Днес е възможно да се повтори същата грешка от 1914 г. Пред страха противникът да започне пръв ядрената война великите сили са в непрекъснато напрежение и съвсем не е изключено да направят фаталната грешна стъпка и да унищожат света. Ако не можем да се поучим от миналото, то много по-опасно е да го забравим.

Данните, посочени в следващите таблици, са взети от Британската енциклопедия.

Мобилизирани въоръжени сили и жертви през Първата световна война
Държава Цялата мобилизирана войска Убити и загинали Ранени Пленници и изчезнали
Съюзнически сили
Русия 12 000 000 1 700 000 4 950 000 2 500 000
Франция 8 410 000 1 357 800 4 266 000 537 000
Великобритания 8 904 467 908 371 2 090 212 191 652
Италия 5 615 000 650 000 947 000 60 000
САЩ 4 355 000 116 516 204 002 4 500
Япония 80 000 300 907 3
Румъния 750 000 335 706 120 000 80 000
Сърбия 707 343 4 500 133 148 152 958
Белгия 267 000 13 716 44 686 34 659
Гърция 230 000 5 000 21 000 1 000
Португалия 100 000 7 222 13 751 12 318
Монтенегро 50 000 3 000 10 000 7 000
Всичко 42 188 810 5 142 631 12 800 706 4 121 090
Централни сили
Германия 11 000 000 1 773 700 4 216 058 1 152 800
Австро-Унгария 7 800 000 1 200 000 3 620 000 2 200 000
Турция 2 850 000 325 000 400 000 250 000
България 1 200 000 87 500 152 390 27 029
Всичко 22 850 000 3 386 200 8 388 448 3 629 829
Общо 65 038 810 8 528 831 21 189 154 7 750 919
Непосредствени разходи на воюващите през Първата световна война
Държава Общо Предплати според съюзниците Разходи
Съюзнически сили
САЩ $ 32 080 266 968 $ 9 455 014 125 $ 22 625 252 843
Великобритания 44 029 011 868 8 695 000 000 35 334 000 000
Други от Британската империя 493 813 072 4 493 813 072
Франция 25 812 782 800 1 547 200 000 24 312 782 800
Русия 22 593 950 000 22 593 950 000
Италия 12 413 998 000 12 413 998 000
Други 3 963 867 914 3 963 867 914
Всичко 145 387 690 622 19 697 214 125 125 737 664 629
Централни сили
Германия 40 150 000 000 2 375 000 000 37 775 000 000
Австро-Унгария 20 622 960 600 20 622 960 600
Турция и България 2 245 200 000 2 245 200 000
Всичко 63 018 160 600 2 375 000 000 60 643 160 600
Общо $ 208 405 851 222 $ 22 072 214 125 $ 186 380 825 229
Косвена стойност на Първата световна война
Вид на загубите Стойност
Имотни загуби $ 29 960 000 000
Кораби и товари 6 800 000 000
Загуби на продукция 45 000 000 000
Военни помощи 1 000 000 000
Загуби на неутралните 1 750 000 000
Човешки загуби изчислени в стойност 67 102 000 000
Всичко $ 151 612 000 000

В края на Първата световна война президентът на САЩ Уилсън и министър-председателят на Великобритания Лойд Джордж предлагат създаването на Лигата на народите. Целта на тази организация е да установи мир и международна безопасност. Двамата, предприели тази инициатива, съвсем не са случайни личности — по онова време те представляват най-голямата световна сила — англо-американската.

„Лигата на народите“, чиято цел е международно коопериране, установяване на мир и международна безопасност, не можа да постигне целта си и да се наложи като авторитетна международна организация. Тя не възпрепятства през 1931 г. Япония да окупира Манджурия; нито войната между Боливия и Парагвай през 1933 г., както и окупирането на Етиопия от Мусолини през 1936 г. На 1 септември 1939 г. със започването на Втората световна война става ясно на всички, че Обществото на народите не е в състояние да изпълнява функциите, за които е създадено. Има една друга сила, по-голяма от него, която си върши своето, скрита зад кулисите. Втората световна война създава точно противоположното на това, което по програма, трябваше да създаде Обществото на народите. Тази война взе живота на 55 милиона души — 39 милиона цивилни и 16 милиона войници.

След Втората световна война на 26 юни 1945 г. в Сан Франциско петдесет държави подписват Устава на Обединените нации. Уводната му част започва с мотото: „Ние, хората от Обединените нации, сме решили да предпазим бъдещите поколения от трагедията на войната, която два пъти в разстояние на една генерация е наложила на човечеството неописуеми страдания.“[5]

След подписването на този Устав по-голяма част от хората мислят, че такъв документ никога дотогава не е бил създаван. Дори много от тях очакват обрат в историята на цивилизацията. Уви, след много големи очаквания разочарованията са също толкова големи. Стана ясно, че хората не са в състояние да наложат мир на земята. Резултатите са нищожни в сравнение с това, което очаквахме през 1945 г.

Истинските пречки за установяване на световен мир са национализмът, скъперничеството, бедността, расизмът и деспотизмът, които се поддържат и подклаждат умишлено от редица заинтересовани среди. Хората остават привързани към своите управници, защото нямат друг изход.

И до ден-днешен продължават да се водят страшни войни. От края на Втората световна война през 1945 г. повече от 25 милиона души са убити в повече от 150 войни. Всеки ден се водят средно около 14 различни войни някъде по света. И непрекъснато расте заплахата от Трета световна война. Само САЩ притежава достатъчно ядрени оръжия, за да унищожи 12 пъти цялото население на земното кълбо.

След Първата световна война настъпва най-големият глад в човешката история. Само в Китай умират 18 000 души дневно. След Втората световна война трагедията е още по-голяма. Недостигът на храна се увеличава и една четвърт от населението в света гладува. По сведения на в. „Ню Йорк Таймс“ от 1967 г. на всеки 8,6 секунди някой в слаборазвитите страни умира от разни болести като последица от недохранване. Понастоящем 1 милиард хора си лягат гладни, защото нямат достатъчно храна. Даже и на места, където има храна в изобилие, много хора са толкова бедни, че не са в състояние да си я купят. Последиците от всички тези войни са огромни.

Жертви през Втората световна война
Държава Военни Цивилни загинали следствие на войната Всичко умрели
Убити, загинали от рани или в затворите Ранени или изчезнали Пленници
Съюзнически сили
Белгия 12 000 76 000 88 000
Бразилия 943 4 222 1 000
Британска общност 373 372 475 047 251 724 92 673 466 000
Австралия 23 365 39 803 32 393 24 000
Канада 37 476 53 174 10 888 38 000
Индия 24 338 64 354 91 243
Нова Зеландия 10 033 19 314 10 582 10 000
Южна Африка 6 840 14 363 16 430 7 000
Обединено Кралство 264 443 277 077 213 919 92 673 357 000
Колонии 6 877 6 972 22 323 7 000
Китай 1 310 224 1 752 951 115 248
Чехословакия 10 000 215 000 225 000
Дания 1 800 2 000 4 000
Франция 213 324 400 000 350 000 563 000
Гърция 88 300 325 000 413 000
Холандия 7 900 2 860 200 000 208 000
Норвегия 3 000 7 000 10 000
Полша 123 178 236 606 420 760 5 675 000 5 800 000
Филипините 27 000 91 000 118 000
САЩ 292 131 671 801 139 709 6 000 298 000
СССР 305 000 425 000 1 200 000 1 505 000
Сили на Оста
България 10 000 10 000 20 000
Финландия 82 000 50 000 2 000 84 000
Германия 3 500 000 5 000 000 3 400 000 780 000 4 200 000
Унгария 200 000 170 000 290 000 490 000
Италия 242 232 66 000 350 000 152 941 395 000
Япония 1 300 000 4 000 000 810 000 672 000 1 972 000
Румъния 300 000 100 000 200 000 500 000
99 от многото войни и конфликти, които започват веднага след 1945 г. — свършването на Втората световна война.
1. Индонезия 1945–1947 г. (Холандия с партизани)
2. Китай 1945–1949 (Националисти с комунисти)
3. Малая 1945–1954 (Англичани с комунисти)
4. Индокитай 1945–1954 (Франция с Виетнам)
5. Гърция 1945–1949 (управление с разбунтували се „Елас“)
6. Индия 1947–1949 (индуси с мюсюлмани)
7. Кашмир 1947–1949 (Индия с Пакистан)
8. Индия 1947 — и до днес (управлението със сепаратисти)
9. Първата арабо-израелска война 1948–1949 (араби с евреи)
10. Филипините 1948–1952 (управлението с хуките)
11. Бирма 1948 и до днес (управлението с комунисти и сепаратисти)
12. Корея 1950–1953 (Обединените народи с Южна Корея срещу Китай и Северна Корея)
13. Тибет 1950–1959 (Китай срещу Тибет)
14. Йемен 1950 и до днес (Северен Йемен с Южен Йемен)
15. Кения 1952–1953 (англичани с May May)
16. Камой-Мацу 1954–1958 (китайски националисти с китайски комунисти)
17. Алжир 1954–1962 (Франция с алжирски партизани)
18. Кипър 1955–1959 (англичани с партизаните ЕОКА)
19. Судан 1955 и до сега (араби с черни)
20. Унгария 1956 (СССР с унгарците)
21. Сидией (Суец) 1956 (Израел, англичани и французи с Египет)
22. Куба 1958–1959 (управлението срещу партизаните на Фидел Кастро)
23. Ливан 1958 (САЩ и Ливанското управление срещу партизаните)
24. Хималаи 1959–1962 (Индия срещу Китай)
25. Португалска Гвинея 1959–1974 (Португалия срещу партизаните)
26. Лаос 1959–1975 (управлението и САЩ срещу Патет Лао)
27. Руанда–Буруди 1959–1964 (Витуза срещу Хуту)
28. Виетнам 1959–1975 (САЩ и Южен Виетнам срещу Северен Виетнам и Виет Конг)
29. Конго 1960–1967 (управление и Обединените народи срещу въстаниците и Мутенер)
30. Венецуела 1960–1967 (управление срещу терористи и партизани)
31. Испания 1960 и до сега (управление срещу сепаратисти — баски)
32. Колумбия 1960 и до сега (управление срещу терористи)
33. Кувейт 1961 (англичани с иракци)
34. Ангола 1961–1976 (Португалия с партизани)
35. Гоа 1961 (Индия с Португалия)
36. Куба 1961 (управлението на Кастро срещу кубински бежанци и САЩ)
37. Куба 1962 (Ракетната криза СССР и Куба срещу САЩ)
38. Индия 1962 (Индия срещу Китай)
39. Западна Нова Гвинея 1962 (Холандия срещу Индонезия)
40. Йемен 1962–1976 (управлението с Египет срещу роялистите)
41. Етиопия 1962 и до днес (управлението срещу еритрейските отцепници)
42. Алжир–Мароко 1963 (Алжир срещу Мароко)
43. Малайзия 1963–1965 (Англия и Малайзия, срещу Индонезия)
44. Занзибар 1964 (черни срещу араби)
45. Оман 1964–1976 (управление срещу отцепниците)
46. Мозамбик 1964–1975 (Португалия срещу партизани)
47. Бразилия 1964 и до днес (управлението срещу партизани и терористи)
48. Тайланд 1964 и до днес (управлението срещу комунистите)
49. Доминиканската република 1965 (управлението и САЩ срещу въстаниците)
50. Перу 1965 (управлението срещу въстаниците)
51. Пакистан — Индия 1965 (Пакистан срещу Индия)
52. Индонезия 1965–1966 (управление и мюсюлманите срещу комунистите)
53. Чад 1965 и до днес (управление и Франция срещу партизаните и Либия)
54. Родезия 1965–1979 (управление срещу партизаните)
55. Нигерия — Биафра 1966–1970 (управление срещу отцепниците)
56. Намибия 1966 и до днес (Южна Африка срещу партизаните)
57. Втората Арабо-израелска война (Израел срещу арабите „Шестдневна война“)
58. Гватемала 1967 и до днес (управлението и десните групировки срещу левите)
59. Чехословакия 1968 (СССР срещу Чехословакия)
60. Северна Ирландия 1969 и до днес (католици срещу протестанти)
61. Салвадор 1969 и до днес (управлението срещу Хондурас, а сега срещу левицата)
62. Камбоджа 1970–1975 (републиканци срещу червените)
63. Гвинея 1970 (управлението срещу партизаните)
64. Хондурас 1970 и до днес (управлението срещу лявото крило партизани)
65. Южноафриканската република 1970 и до днес (управление срещу партизаните)
66. Западна Германия 1970 и до днес (управлението срещу леви терористи)
67. Италия 1970 и до днес (управлението срещу леви и десни партизани)
68. Бенгалската война 1970 (Индия и Бенгалия срещу Пакистан)
69. Пакистан 1972 и до днес (управление срещу сепаратисти)
70. Филипините 1972 и до днес (управление срещу мюсюлмани и комунисти)
71. Трета Арабо-израелска война 1973 (Израел срещу Египет и Сирия)
72. Чили 1973 (Леви групировки срещу десни)
73. Кипърска гражданска война 1974 (Гърция срещу турци и Турция)
74. Турция 1974 и до днес (управлението срещу леви и десни сепаратисти)
75. Ангола 1975 и до днес (управление срещу УНИТА и други партизани)
76. Източен Тимур 1975 и до днес (Индонезия срещу партизани)
77. Лаос 1976 и до днес (управлението и Виетнам срещу партизани)
78. Ливанска гражданска война 1975 и до днес (християни срещу мюсюлмани и ПЛО срещу Сирия)
79. Малайзия 1975 и до днес (управление срещу комунистите)
80. Западна Сахара 1975 и до днес (Мароко срещу партизаните фронт Полисарио)
81. Аржентина 1976 и до днес (управлението срещу леви и десни фракции и партизани)
82. Сирия 1976 и до днес (управлението срещу партизаните Сунни)
83. Заир 1977–1978 (управление, Франция и Белгия срещу сепаратистите от Катанга)
84. Иран 1978–1979 (управлението срещу фундаменталистите шиити)
85. Афганистан 1978 и до днес (Съветски съюз и управлението срещу ислямските партизани)
86. Салвадор 1977 и до днес (управлението и десните срещу левите партизани)
87. Мозамбик 1978 и до днес (управлението срещу партизаните)
88. Китайско-виетнамската война 1979 (Китай срещу Виетнам)
89. Камбоджа 1979 и до днес (управлението и Виетнам срещу кампучийски партизани)
90. Ирак 1979 и до днес (управлението срещу сепаратисти и шиити партизани)
91. Ирано-иракската война 1980 и до днес (Иран срещу Ирак)
92. Перу 1980 и до днес (управлението срещу партизани)
93. Зимбабве 1980 и до днес (управлението срещу партизани)
94. Никарагуа 1981 и до днес (управлението срещу дясно крило партизани и индианците Москито)
95. Уганда 1981 до днес (управлението срещу партизани)
96. Фолклендските острови 1982 (Англия срещу Аржентина)
97. Ливан 1982 до днес (Израел срещу ООП, Сирия и ливански фракции помежду си)
98. Гренада 1983 (САЩ и карибските държави срещу Гренада и Куба)

Вследствие безпощадното използване на подземните богатства, като въглищата и специално петрола, земетресенията се увеличават неимоверно много. До Първата световна война за период от хиляда години е имало само 24 земетресения, придружени с 1 973 000 жертви. А оттогава досега само за около 70 години — 45 големи земетресения с повече от 1 750 000 жертви. Това е последица от надпреварата на държавите да се снабдят с повече енергия — петрол, както и на тези, които притежават петролни залежи — да натрупат повече богатства.

Смъртта също така нараства извънредно много, вследствие на разпространилите се най-различни болести. След Първата световна война от испанската треска са загинали повече от 20 милиона души. С увеличаващото се напрежение и несигурност в света нараства неимоверно много и човешкият стрес. Милиони умират годишно от сърдечни удари и от ракови заболявания. Психическите заболявания бързо се увеличават. В Щатите повечето от участниците във Виетнамската война са под непрекъснато напрежение. Азия, Африка и Латинска Америка не могат да се спасят от маларията и от много други нови болести. Венерическите болести се разпространяват със заплашителни размери. Пък и най-новата болест СПИН съвсем сериозно плаши целия свят.

Използването на опиати като морфин, кокаин, марихуана и още много други с всеки изминал ден взема катастрофални размери и предизвиква не само здравословни, но и криминални проблеми. Престъпността в цял свят се е увеличила и расте непрекъснато. Само в САЩ средно всяка секунда се извършва по едно престъпление. На много места човек не се чувства сигурен нито на улицата, нито у дома си. Голяма част от къщите са свързани със специални електронни системи, които при отваряне на външната врата от чужд човек алармират направо полицията. Много бях изненадан преди две години, когато посетих две възрастни жени за Нова година. В Щатите, както и на много други места в света, е стара традиция в 12 часа в полунощ при посрещането на Новата година да се стреля във въздуха. Точно в 12 часа двете бабки започнаха да стрелят през прозореца с пушки, след което ми дадоха и на мен една пушка, като ми казаха: „Стреляй си, колкото искаш“. Отговорих им, че няма смисъл да хабя патроните, тъй като те не са богати и това мое удоволствие ще им струва скъпо. Те се засмяха и ме заведоха в една стая да ми покажат амунициите си. Бях изненадан от това, което видях. В тази малка къща двете стари жени са се въоръжили с 8 най-различни пушки, 2 сандъка патрони и няколко пистолета, които държаха непрекъснато под възглавниците си. Те живеят в непрекъснат страх. Изглежда че страхът заема много голяма част в живота им. След първата атомна експлозия ученият Харолд С. Ури каза: „Отсега нататък ние ще се храним със страх, ще спим със страх, ще живеем със страх и ще умрем със страх.“ Това и стана — страхуваме се не само от надвисналата над нас ядрена заплаха, но и от ежедневието: престъпност, замърсяване, болести, инфлация, парични реформи, несигурност и въобще неща, които заплашват надеждността и ритъма на нашия живот. Въздухът, който дишаме, водата, която пием и земята, от която добиваме нашата храна, са също сериозно замърсени. Където и да погледнем днес, виждаме само алчност и желание за по-голяма експлоатация. Много хора са способни да направят всичко за пари, да откраднат или да убият за пари стана нещо обикновено. Парите за тях са „техния Бог“.

Втората световна война, както споменавам и по-горе, е извънредно смъртоносна. Британската „Енциклопедия“ от 1954 г. дава поразителни данни за държавите, участвали в тази война — убитите войници по отношение на населението е: САЩ са загубили 1 войник на 500 жители; Китай — 1 войник на 200 души; Франция — 1 войник на 200 души; Великобритания — 2 войник на 150 души; Япония — 1 войник на 46 души; Германия — 1 войник на 25 души; Съветският съюз — 1 войник на 22 души. Като имаме предвид, че в много случаи цивилното население е било засегнато много повече от военните, ясно личи, че нито Обществото на народите, нито Обединените нации успяха да подсигурят истински мир. Днес, след малко повече от 40 години, като се върнем обратно към станалите събития преди и през Втората световна война, идваме до заключението, че с малко по-големи усилия и желание войната можеше да бъде спряна още в зародиша й през 1941 г. Германия не беше в състояние да води война на два фронта и го съзнаваше много добре. Хитлер познаваше много добре историческите последици от Първата световна война и не искаше да повтори същите грешки. Изправен пред опасността от втори фронт, през 1941 г. в Англия той се опита с изпращането на Рудолф Хес да сключи мир със западните сили Чърчил и Рузвелт, които изцяло служеха на Капитала, предпочетоха да водят политиката на 300-те души пред интересите на собствените си държави. Какво ще си помислят европейските държави, ако знаеха, че войната можеше да се избегне, както и милионите жертви?

Преди да се спра на Хирошима, съвсем справедливо ще бъде да запозная читателите с един друг холокост — Дрезден.

Обявен за открит град през 1945 г., той наброява около 600 000 жители, предимно бежанци, дошли за по-голяма сигурност да се приютят временно в открития град. Там по това време е имало английски и американски военнопленнически лагери, както и много работници от Франция и от други европейски страни. А най-важното е, че Дрезден се е славил като град на изкуството и дори го наричали „Флоренцията на Елба“. Градът е напълно незащитен. Не е имало никаква противовъздушна отбрана. Всичко това е било много добре известно на англичани и американци, които още от 1929 г. са събирали сведения за военновъздушни обекти.

През януари 1945 г. на англо-американците, както и на цял свят, става ясно, че войната е вече решена в полза на съюзниците, и че няма да продължи повече от седмици или най-много няколко месеца. Цял свят си задава въпроса защо на 13 февруари 1945 г. англичаните и американците извършиха едно унищожително нападение на Дрезден, последвано от многобройни разрушителни нападения над беззащитно цивилно население. В тези нападения вземат участие 9000–10 000 бомбардировачи и изтребители. Стотици хиляди фосфорни и други бомби са пуснати над цивилното население в различни градове на Европа. Няколко часа след първото нападение на Дрезден следва второ въздушно нападение от 1200 бомбардировача-крепости. Десетки хиляди хора, оцелели от първата бомбардировка, сега стават жертва на втората. Същия ден преди обяд една трета вълна от 1350 бомбардировачи и изтребители доизтребват всичко, което още не е унищожено. Докато бомбардировачите унищожават покрайнините на града, изтребителите с картечен огън лудо гонят из улиците и площадите жените и децата, дори и кучетата.

Тактиката на това нападение е ясна: да се унищожи колкото е възможно повече цивилно население. Трудно е да се определи точната бройка на жертвите, тъй като е имало много пришълци от други градове. Но с положителност се твърди, че жертвите надминават 300 000 — една малка бройка в сравнение с няколко милиона невинно цивилно население, избито без каквато и да е военна причина. Това става независимо от факта, че англичаните и американците са подписали всички предишни съглашения, които покровителстват цивилното население: в Хага — 1907 г. и Женевската конвенция от 1925 г. Повечето от пострадалите цивилни са жени, деца, военнопленници, чуждестранни работници и всички видове животни.

През 1943 г. в Казабланка Чърчил и Рузвелт решават на всяка цена да сломят морално германския народ. Какво търсят тогава в окупираните европейски страни и кой им дава моралното право да бомбардират детски училища и болници? Показателен е случаят в Копенхаген, където унищожават едно училище с всички деца в него, докато германски, френски, италиански и белгийски индустриални центрове остават почти непокътнати. През 1944 г., когато въздушните нападения над индустриални центрове и заводи достигат кулминационната си точка (според англо-американски сведения), германската военна продукция е с рекордни постижения спрямо началото на войната.

За тези, които виждат събитията не само така, както им се представят, а каквито са в действителност, става ясно защо големите заводи, дори и тези, които произвеждат оръжия и военни материали, почти не са засегнати. Това е защото Капиталът е един и всички заводи на двете воюващи страни принадлежат на една добре замаскирана сила, която се движи от скрита ръка.

Ялтенските документи разкриват, че руснаците са поискали от англо-американците да спрат бомбардировките над германските градове и да бомбардират само по установена линия. Такова споразумение обаче не е било постигнато и Чърчил и други продължават криминалните и масови убийства. Преди въздушното нападение на Дрезден на екипажите на бомбардировачите е казано, че с това въздушно нападение те ще ликвидират важно командване за Гестапо, муниционни складове, заводи за производство на отровни газове и железопътната линия. Малко след свършването на войната много от пилотите, взели участие в бомбардировките на Дрезден, посещават града, за да се преклонят пред стотиците хиляди жертви. За свое голямо учудване установяват, че в града не е имало никакво главно командване на Гестапо, никакъв завод за отровни газове и железопътната линия е била почти незасегната. Още веднъж — какво ще рече това? Всичко е било много добре запланувано, дори унищожението на невинните жени и деца.

Хирошима и Нагасаки

Август 1945 г. Хирошима и Нагасаки са синоним на ужас, но днес — след 43 години от разрушаването им от атомната бомба, цял свят ги възприема като паметник на надеждата. Разрушенията, които трудно биха могли да се преувеличат, днес не съществуват. Хирошима е нараснала няколко пъти не само по население, но и по обема на строителството си — голяма физическа промяна, която с нищо не може да заличи психологическата.

Веднага след експлозията на бомбата в Хирошима омразата, която съществува между Япония и Щатите, се превръща в съжаление. Как изведнъж една бомба можа да превърне омразата в съжаление? Бомбата разруши всичката омраза. Нещо повече, светът живее днес под непрекъсната атомна заплаха, създава един нов вид общество. То обединява всички, които омразата беше разделила. Тъй като съществуването на цялото човечество е поставено на карта и всички хора са поставени под един знаменател, което ще рече, че след ядрена война няма да има нито победители, нито победени, за пръв път в историята на света се създава истинско световно общество с една обща цел: да се предотврати масовото изтребление на човечеството. Трябва да открием в себе си повече сили и средства, и да предотвратим този световен катаклизъм.

Световното внимание е фокусирано в ядрения капацитет на Съветския съюз и САЩ. Почти никой не обръща внимание на ядрените възможности на по-малките страни като Англия, Франция, Китай и Индия, които официално членуват в Ядрения клуб. А какво да мислим за другите още по-малки сили като Бразилия, Аржентина, Израел, Южна Африка, Южна Корея, Тайван, Ирак, Пакистан, Либия и др., които под формата на „мирни“ атомни електрически централи (генератори и централи) работят къртовски за производството на ядрени оръжия. По всичко личи, че Израел и Южна Африка ги притежават вече, но още го пазят в тайна.

Единствените, които би трябвало да бъдат упрекнати за обучение и разпространение на теорията за производство на атомна бомба, това са САЩ, Франция и Германия. Те се надпреварват кой пръв да продаде ядрената технология за „мирни цели“, без значение на коя страна. В това отношение Съветският съюз прави изключение и не дава, нито продава атомна технология абсолютно на никого, дори и на най-близките си държави. Те са напълно прави. Представете си, че такива атомни оръжия попаднат в ръцете на терористи, които държат и заплашват цял град срещу откуп. В едно съм сигурен — атомната война няма да започне от великите сили. Независимо от политическите си различия, Съветският съюз и Съединените американски щати са наясно и много добре разбират, че една такава война ще унищожи и двата народа.

Учените, които започнаха проекта „Манхатън“ преди 43 години, не можаха да предвидят, че атомното оръжие ще се развие толкова много за сравнително кратко време, както и че ще се стигне до положение да не може да се контролира. Много от тези учени, които започнаха този проект и в момента са още живи, се борят за пълен контрол над атомните оръжия и то с пълно право, тъй като бомбата над Хирошима е нищожна в сравнение с това, което имаме днес. Само американската подводница „Трайдънт“ има разрушителна сила надхвърляща 25 пъти Втората световна война. Само СССР и САЩ в момента притежават повече от 15 000 мегатона ядрено оръжие, докато „Бюлетинът на атомните учени“ от 1985 г. изчислява, че от 5000 до 10 000 мегатона са в състояние да убият 1 милиард хора, както и да наранят още 1 милиард от пожари и радиация. Ето защо създаването на нещо истински ефективно е крайно наложително.

Многобройните атомни централи, пръснати днес по света, ще остареят и ще издържат не повече от 50 години, след което ще се наложи да се реконструират или разрушат. Къде ще се съхранят всички тези отпадъци от радиоактивни горива, желязо, цимент и всички материали от обекти, вече замърсени и излъчващи радиация? Някои от тези радиоактивни материали е възможно да бъдат опасни в следващите един милион години.

Поставя се въпросът: честно ли е да оставим на следващите поколения един такъв проблем, с който самите ние не можем да се справим?

Кой причинява войните? Каква дяволска сила или група хора успяват периодично да потопят света в кръвни конфликти?

Отговорът е много прост. Който контролира паричната система в света, той също контролира световната политика и нейните насоки. През 1780 г., когато Ротшилд поставя пълен контрол на английските банки, прави следното изявление: „Не ме интересува кой ръководи политиката на дадена държава, дайте ми възможност да управлявам паричната система и аз ще ръководя политиката.“

Атомен военен потенциал
Страни, произвеждащи атомни бомби Страни, които имат атомни бомби на своя земя Страни, заподозрени в притежаване на атомни бомби Страни, за които има подозрение, че работят върху атомни бомби
САЩ Белгия Индия Аржентина
СССР Англия Израел Бразилия
Франция Изт. Германия Южна Африка Иран
Англия Италия Ирак
Китай Гърция Либия
Холандия Северна Корея
Полша Пакистан
Турция Южна Корея
Зап. Германия Тайван

Интересно е да се подчертае, че с напредването на цивилизацията войните стават все по-жестоки и по-скъпи. Според един холандски професор стойността на един убит противников войник през различните епохи от историята е била следната. По времето на Цезар да се убие един войник е струвало по-малко от един долар. По времето на Наполеон се увеличава до 2000 долара. В края на Първата световна война — 17 000 долара. През Втората световна война — около 40 000 долара, а по време на Виетнамската война убийството на един противников войник е струвало на САЩ рекордната цифра от 200 000 долара.

Така, както аз се замислям често за тези фантастично големи цифри, убеден съм, че читателят ще си зададе въпроса: как тези разходи са нараснали така неимоверно много? И кой ги определя? Отговорът е един: разбира се, тези, които извличат облаги от войните! Това се доказва и от обстоятелството, че Виетнам спечели войната със стотици пъти по-малко средства, отколкото САЩ.

Мир и свобода! Не е ли ирония и парадокс! Не са ли това само празни думи, с които милиони войници от всички националности са загивали? Къде са мирът и свободата, за които те умряха?

Човечеството не може да се поучи от историята и да разбере, че войната не е тази, която разрешава проблемите, никога не ги е решавала и няма да ги реши. Войните само разрушават, а не съграждат.

Американският генерал Уилям Шерман (1820–1891) казва следното:

Война — това е най-големият варваризъм… Само тези, които никога не са стреляли, нито пък тези, които не са чули писъците и стенанията на ранените, викат високо за кръв, за повече отмъщение и повече опустошения. Войната е ад.

Предполагаеми убити, вследствие на 14-те настоящи войни
Държави Започване на войната Предполагаеми убити до днес
Афганистан 1978 г. 200 000 до 300 000
Ангола 1945 г. около 10 000
Камбоджа 1979 г. 24 000
Етиопия/Сомалия 1962 г. 25 000+[6]
Салвадор 1977 г. 50 000+
Гватемала 1967 г. 30 000 до 45 000+
Иран/Ирак 1980 г. 500 000 до 800 000
Ливан 1975 г. 25 000+
Мозамбик 1978 г. Хиляди
Никарагуа 1981 г. 10 000
Перу 1980 г. 6 000 до 8 000
Шри Ланка 1983 г. 3 000+
Уганда 1981 г. 100 000+
Западна Сахара 1975 г. 7 000 до 10 000

Една птица се обажда… Някой се е родил! Една камбана бие… някой умира!

konspiracija_pic1.jpg
Загинали през по-големите войни на XX-то столетие:
1914–1918 10 000 000 души
1939–1945 50 000 000 души
1945 до днес 16 000 000 души
Бележки

[1] All subsequent figures have been taken from the Encyclopaedia Britannica, 1973 ed., s. v. „World Wars“.

[2] The Plain Truth, August 1987.

[3] Cherep Spiridovich, The Secret World Government, p. 17.

[4] Gill Elliot, Twentieth Century Book of Mortality.

[5] Encyclopaedia Britannica, 1973, ed., vol. 22, p. 559.

[6] Знакът + означава „и малко повече“