Никола М. Николов
Световната конспирация (14)

(Това, което историците не ви казват)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 17 гласа)

Дванадесета глава
Синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН)

Този вирус причинява фатална болест, която разрушава имунитета на тялото, способността му да се бори срещу много други инфекции и болести и уврежда мозъка. Самият вирус не убива. В момента е разпространен по целия свят. Съществуват все още само палиативни средства за лечение, но не и ваксина за предпазване от тази болест. Краят на заболелите засега е 100% фатален. Според изследователите вирусът, причинител на тази смъртоносна болест, съществува в около сто различни форми, което затруднява учените да намерят подходяща ваксина. Друг проблем е дългият инкубационен период — повече от десет години преди появяване на симптомите, време през което заразеният съвсем несъзнателно може да зарази много други.

По преценка на Световната здравна организация около 10 милиона души вече са заразени с този вирус. Единственото, установено с положителност, са начините на разпространение, което все пак е една крачка напред. А те са:

— хомосексуализъм;

— употреба на нестерилни спринцовки;

— преливане на непроверена кръв;

— новородени бебета от инфектирани майки.

Самият вирус се дезактивира много бързо от въздуха, с гореща вода, 10% разтвор от белина и алкохол.

Най-много са пострадали болните от хемофилия, на които непрекъснато е преливана непроверена кръв преди откриване на болестта.

Всичко описано дотук за болестта е извлечено от изявленията на Световната здравна организация. В желанието си да не всяват паника сред хората, представителите на организацията изглежда скриват някои неща по отношение на тази сериозна болест, най-сериозната след епидемията от испански грип през 1918–1919 г. От новородените във Франция всеки ден се ражда по едно бебе с положителен резултат на вируса с не повече от три до пет години надежда за живот.

През август 1986 г. в официалния си вестник „Правда“ руснаците първи пускат мълвата, че вирусът на СПИН произлиза от една американска военна лаборатория.[1] Същото потвърждават и двама източногермански лекари — Яков Сегал и Роналд Демлов, които твърдят, че появяването на вируса съвпада точно по време с откриването на една биологична американска лаборатория, наречена „Р–4“, помещаваща се във Форт Дитрих.

На 22 септември 1986 г. Радио Москва в предаване на английски език атакува отново американците: „Американското Министерство на отбраната прави опити върху хората в развоя на изследванията си.“[2] Коментаторът продължава: „Вирусът на СПИН е плод на американските специалисти, получен при манипулирането с човешки гени.“[3]

Британският „Сънди Експрес“ пише: „Вирусът-убиец СПИН може би е бил изкуствено създаден от американските учени по време на лабораторни опити.“

Известният британски специалист в областта на СПИН, професор Петър Кернов също поддържа теорията за изкуственото създаване на вируса.[4]

На 2 ноември 1986 г. „Сънди Експрес“ отново се спира на въпроса за „Съветско-американско коопериране във връзка със СПИН“.

Доктор Джон Сил, също британски експерт в областта на СПИН, публикува в английския „Медицински журнал“, че факторът на СПИН произхожда от една комбинация на вируса (de la Visna) — овча болест, с вируса (de la leucemie de bovins) волска болест[5].

Най-после ЦРУ и Пентагонът контраатакуват: „Ако действително вирусът на СПИН е избягал от някои лаборатории, затова трябва да бъдат заподозрени руснаците.“[6]

Истината е, че много държави и специално великите сили работят усърдно върху една съвсем нова генерация биологически оръжия.

Колкото и да се обвиняват взаимно американци и руснаци, аз приемам, че това е само за консумация на масите. В повечето американски научни институти те работят заедно или взаимно споделят постиженията си.

Спирам се подробно на една много добре аргументирана декларация на д-р Вилхелм Кембел Дъглас, озаглавена „Кой уби Африка?“. Кой? Световната здравна организация уби Африка с вируса СПИН.[7] Действително много провокиращо и смело изявление, но тя е тази, която в своя бюлетин твърди[8]: „Трябва да се направят опити, за да се види дали вирусите могат да упражнят селективен ефект върху защитната функция. Да се види дали самият имунитет по отношение на вируса може да бъде увреден, ако, инфектиращият вирус повреди повече или по-малко селективно клетката, отговаряща на вируса.“[9]

Горното означава да се правят опити върху вируси, които да разрушат системата на човешката Т-клетка и да се стигне до имунитетен недостиг. На кого е нужно това ако действително се открие едно такова вирусно изобретение, каквото Световната здравна организация предлага и се направят страшни и фатални инфекциозни вируси, които човешката имунна система не може да се справи какво следва? Че едно такова изобретение може да унищожи човешката раса.

По-рано не вярвах много на конспирации или по-скоро за мен те бяха ограничени. Сега обаче се убедих, че 90% (да не кажа всичко) на този свят е построено върху конспиративни начала, като първото място държат икономическите. Всички останали конспирации: политически, военно, етнически, научни и всевъзможни други са функция на икономическите.

За нещастие много учени съзнателно или несъзнателно със становището си по някои въпроси влияят на масите и на недобре осведомените.

Така например едни от най-добрите световни вирусолози твърдят, че вирусът СПИН произлиза от зелената маймуна в Централна Африка, ухапала един местен туземец. Такава грешка не е позволена на известни учени, които знаят много добре, че вирусът на СПИН не се среща в маймуните или в което и да е животно.[10]

Първо, тази болест се появява едновременно в САЩ, Хаити, Бразилия и Централна Африка. Как стана така, че четири зелени маймуни едновременно ухапаха хора в тези четири различни страни. Второ, доказва се, че генетически е невъзможно пренасянето на вируса на СПИН от маймуни на човек по естествен път.[11] Трето, дори и да приемем, че зелената маймуна е предала вируса на човека, това не съвпада с развитието на болестта. На всеки 14 месеца числото на инфектираните хора се удвоява.[12] Като съпоставим първия случай на заболяване с настоящия брой заболявания, няма съмнение, че голям брой хора са били инфектирани в същото време.

Ако първият случай през 1972 г. произхожда от маймуната, дублирайки се на всеки 14 месеца, до края на 1988 г. броят на инфекциите ще бъде някъде около 14 000 случая в Африка, а не от мащаба на милиони, какъвто е днес.

Д-р Теодор Стрекер разследва случая и установява, че Националният раков институт съвместно със Световната здравна организация, откриват вируса на СПИН в лабораторията на Форт Дитрих.[13] Те комбинират вирусите: bovine leukemia virus с sheep visna virus и ги инжектират в човешка тъкан. Резултатът е вирусът на СПИН, първият познат на човечеството ретровирус със 100% смъртност на инфектираните.

Най-голямата беда е, че вирусът на СПИН се появява в хиляди най-различни форми и действията му са различни. Някои причиняват гниене на мозъка, също като при овчия вирус, други предизвикват левкемия, като болестите при кравешкия вирус и какво ли не още. Вирусът непрекъснато ще се променя и ще се изразява с нови болести, които никога няма да позволят на учените да изнамерят ваксина.

Един от ръководителите на лабораторията във Форт Дитрих Карлтън Гаждусек заявява следното: „Аз имам тук една сграда, където работят повече научни сътрудници и учени от Съветския съюз и Китай. Те имат свободен достъп до всички лаборатории, където работят американци. Даже и военните отделения за инфекциозни болести са препълнени с чуждестранни работници, невинаги от приятелски страни.“

Авторът Дъглас продължава: „Аз мога да ви уверя, че създаването и изпускането на вируса на СПИН не е никаква случайност. Това беше хладнокръвен успешен опит да се създаде един убийствен вирус, който след това беше успешно изпробван в Африка. Толкова успешен, че голяма част от населението на Централна Африка е може би ликвидирана — милиони умрели в срок от три до пет години. То не беше случайно. То беше обмислено.“[14]

Как този смъртоносен вирус се пренесе в САЩ и просто унищожи хомосексуалното население? Вярно е, че няколко случая са пренесени от хомосексуалисти от Хаити, но това не е нищо в сравнение с болните от СПИН днес.

До 1978 г. този вирус не е съществувал в САЩ, до момента, когато се въвежда ваксината хепатитис-В, която показва точно епидемиологията на СПИН.

Центърът за контролиране на болестите съобщава през 1981 г., че 4% от всички, получили противохепатитна ваксина, са инфектирани със СПИН. През 1984 г. те признават 60% заболели, а сега отказват да дадат каквито и да са сведения и статистика, защото не искат да признаят, че 100% от ваксинираните с противохепатитната ваксина са инфектирани.[15] Сведенията за тези изследвания се пазят в Министерството на правосъдието на САЩ и никой вече няма да ги види.

От горното става ясно, че този смъртоносен вирус в САЩ не идва от Африка, а се разпространява под друга форма, чрез противохепатитна ваксина, докато африканската епидемия се причинява от ваксината против едра шарка (вариола), в която е бил поставен вирусът на СПИН.[16]

Тази коварна болест е една от най-големите заплахи за банкрутиране на много държави.

През 1985 г. СПИН струва само на САЩ около 5 милиарда долара, в 1987 г. — повече от 10 милиарда долара, а към края на 1991 г. ще се необходими около 65 милиарда долара.

Независимо от това какви мерки се предприемат и какви лекарства и ваксини ще се усъвършенстват през следващите няколко години, това е едно страшно бедствие за хората.

Много африкански държави са изправени пред икономически катастрофи заради тази болест хомосексуализмът, заразените медицински спринцовки и преливането на кръв са инфектирали от 10 до 20% от населението на някои държави.

Предполага се, че бързо нарастващата епидемия ще обезлюди някои райони.[17] Със същия страх живеят хората в Южна Америка и в много други страни.

Бележки

[1] Paris Match. February 1987; Pravda, January 1987

[2] Frederic and Pierre Lorrain Lepage Enquire; Peace and Progress, Soviet Radio, September 22, 1986; Paris Match, February 1987, p. 22.

[3] Paris Match, February 1987, pp. 22; Sunday Express, November 2, 1987.

[4] Paris Match, February 1987, p. 22; Patriot Review, vol. 2, № 9, p. 1

[5] Paris Match, February 1987, p. 22; Patriot Review, vol. 2, № 9, p. 3.

[6] Paris Match, February 1987, p. 22

[7] Allison et. al. WHO Bulletin, vol. 47, 1972, p. 257–63; Patriot Review, vol. 2, № 9, p. 1.

[8] Vol. 47, p. 251

[9] London Times, May 11, 1987, p. 1; Patriot Review, vol. 2, № 9, front page.

[10] Helth Freedman News, September 1987; Patriot Review, vol. 2, № 9, p. 1.

[11] Helth Freedman News, September 1987; Patriot Review, vol. 2, № 9, p. 1.

[12] London Times, May 11, 1987, p. 1; Patriot Review, vol. 2, № 9, p. 4.

[13] Paris Match, February 1987; Helth Freedman News, September 1987.

[14] Helth Freedman News, September 1987; Patriot Review, vol 2. № 9.

[15] Helth Freedman News, September 1987, Patriot Review, vol. 2, № 9.

[16] Helth Freedman News, September 1987; Patriot Review, vol.2, № 9.

[17] Plain Truth, March 1988; Helth Freedman News, September 1987