Анет Бродрик
Сътворено в рая (8)

Осма глава

Колко объркващо бе всичко в деня на сватбата й! Не си беше представяла нещата така. Хората около нея бяха щастливи. Брант се грижеше за нея. Правеше го непринудено, сякаш го беше вършил цял живот. Бе объркана. Бяха станали близки приятели, а сега приятелството им беше погубено. Брант не показваше никакво раздразнение, че са го принудили да се ожени за нея. Дали щеше някога да го разбере? Някак странна изглеждаше и мисълта, че са женени. Сега тя беше госпожа Брант Малоун. Денис Робъртс Малоун. Беше опитвала сама да изгради живота си, да бъде господар на чувствата и на желанията си. А ето, днес се омъжи за човека, избран от баща й! Беше се почувствала обезоръжена, когато бе видяла Брант, който я чакаше пред олтара в църквата.

Ако баща й бе избрал друг мъж, щеше да избяга. Трябваше да подреди мислите си. Определено го харесваше. Когато започна да го опознава, изпита истинско удоволствие от общуването им. Прие с отворено сърце онова, което той й даваше по своя воля — приятелството си. Но можеше ли да живее с мисълта, че е бил принуден да й даде нещо повече? Напрежението през отминалите часове я бе изтощило. Реши да си почине. Сгуши се под меката завивка и скоро заспа. Спа дълго. В просъница дочу отварянето на вратата. Събуди се и се надигна в кревата. Лампата се запали и тя видя Брант, изправен до вратата, с куфар в ръка.

— Не са ли те учили да чукаш на вратата?

— Смятах, че влизам в стаята си.

— Да… Ами… Исках само да кажа…

— Нямам навик да чукам на собствената си врата. — Гледаше я с насмешка. Остави куфара близо до леглото и започна да разкопчава ризата си.

— Какво правиш? — възкликна тя стъписана, като не откъсваше очи от него.

— Според теб какво правя?

— Събличаш се!

— Много добре. Щастлив съм да установя, че баща ти не е хвърлил парите си на вятъра, когато те е пращал на училище. Успяла си да овладееш метода на анализа и дедукцията — каза той, като разхлаби колана си и седна на леглото.

— Не е възможно! Тоест… Защо се събличаш?

Брант събу обувките и чорапите си. Изправи се и я погледна въпросително.

— Дали всеки път, когато вземам душ, ще се налага да минавам на предварителен разпит? Не е ли по-добре да запазим малко загадъчност в отношенията? Или може би ще настояваш да давам обяснение за всяка своя стъпка?

— А, душ… — Усети как се изчервява.

— Може би искаш да ползваш банята? — попита я той, като събу небрежно панталона си.

— О, не, не… Моля, заповядай. — В гласа й прозвучаха нотки на светска учтивост.

— Благодаря! — поклони се ухилен Брант и тръгна към банята.

Денис спусна крака на пода. Защо не бе помислила за това? Трябваше да ползват не само обща спалня, но и обща баня. Естествено, тя можеше да се облича в гардеробната, но Брант явно нямаше да проявява излишно благоприличие.

Без дрехи той изглеждаше някак по-едър. Бе опитала да отвърне поглед, но нямаше как да не го зърне крадешком, докато се събличаше. Изпита странно вълнение. Тялото й като че ли забрави как се диша, а сърцето заби лудо, сякаш искаше да изскочи от гърдите. Не беше срамежлива. Един физиотерапевт познаваше отлично човешката анатомия. Но се налагаше да свиква с присъствието на мъжка анатомия в спалнята си!

Излизащият от банята Брант окончателно я обърка. Беше увил около бедрата си хавлиена кърпа, а с друга бършеше мократа си коса. Усети, че пръстите й се свиват, докато го гледаше стъписана. Да не е полудял? Отиде бързо до тоалетката, грабна четка й припряно започна да реши косата си. Видя в огледалото как той взема куфара и го отваря върху леглото. Вдигна глава и улови погледа й.

— Къде да оставя нещата си?

Денис заряза четката и нервно отвори горното ляво чекмедже на скрина.

— Ако искаш, можеш да ги поставиш тук. — Отиде до гардероба и посочи една от секциите му. — А тук можеш да окачиш дрехите си.

— Благодаря, но едва ли ще се намерят толкова дрехи за окачване.

Тя наблюдаваше как разопакова вещите си. Спретнато подреди бельото и тоалетните си принадлежности в чекмеджето, а ризите и панталоните закачи на закачалки и ги сложи в гардероба.

— Само един костюм ли имаш?

— Да.

— Няма ли да си купиш други?

— Да ти кажа право, не съм се замислял по въпроса. Защо?

— Ъ-ъ… Сега оглавяваш компанията и…

— И костюмът се явява нещо като униформа.

— Нещо такова…

— Тогава ще се наложи да се откажа от униформата.

— Защото предпочиташ да се обличаш в черно…

— Позна.

Денис си бе наложила да гледа Брант в лицето и постепенно се отпусна, свиквайки с близостта на голото му тяло. Изведнъж той свали кърпата, закрепена на кръста му, спокойно отиде до скрина, извади чифт гащета и ги обу, сякаш беше сам.

Денис зърна изображението си в огледалото. Лицето й бе почервеняло, сякаш бе станала жертва на слънчево изгаряне. Отиде почти тичешком до вратата и извика, без да се обърне:

— Ще те чакам долу за вечеря.

— Няма да се бавя — заяви той, като гледаше как вратата се затваря с трясък след нея.

Значи така, госпожица Робъртс, пардон, госпожа Малоун, не е свикнала да гледа голи мъже. Доста странно при нейната професия.

Седнаха на масата. Денис не намираше подходяща тема за разговор. През последните седмици започна да свиква с мълчаливостта на Брант. Не разбираше защо именно тази вечер й действаше на нервите.

— Успя ли да събереш целия багаж? — най-сетне попита тя, отчаяна от тегнещото мълчание.

— Да, а и нямаше кой знае какво да се опакова.

— Явно не си голям поклонник на вещите.

— Имаш право.

— Знам толкова малко за теб… — Тя подпря глава и го погледна съсредоточено. — Откакто се познаваме успя да научиш всичко за мен — от името на учителката ми във втори клас до името на първото момче, в което бях лудо влюбена.

— Все още не знам всичко за теб… — Намекът му не остави и следа от съмнение за смисъла на забележката.

Довършиха вечерята в мълчание. Денис не можеше да измисли за какво да разговарят.

— Ще желаете ли кафе? — попита Мортън, когато прибра чиниите.

— Благодаря, по-късно — каза Брант. — Смятам да поговоря с момчетата от охраната. Искам да се запозная как са организирали нещата. — Той докосна с пръст върха на носа й и намигна. — Ще се видим по-късно, госпожо Малоун.

Като замаяна Денис го проследи с поглед, докато излезе от трапезарията.

— Това ли е всичко, госпожице Денис?

— Да, да, приключихме с вечерята…

Денис отново се качи горе. Включи телевизора. Пет минути гледа три различни програми. Изключи го и грабна някаква книга. Прочете четири пъти една страница, без да разбере за какво става дума, и я захвърли. Отиде до прозореца.

Опита да мисли какво би вършила, ако това беше една обикновена вечер в живота й, но трудно можеше да излъже съзнанието си. Вечерта не бе обикновена. Беше първата й брачна нощ. Но това нямаше никакво значение. Брант знаеше добре какво мисли тя по въпроса. Не бяха нормална съпружеска двойка. Вероятно не очакваше, че ще спи с него. Или пък очакваше? Във всеки случай не толкова скоро!

„А-ха! Спипах те! Вече се питаш кога ще спи с теб!“ — насмешливо й заговори вътрешният глас.

— Не е вярно!

„И се питаш как изглежда в леглото.“

— Не е вярно!

„Даже се чудиш дали ще иска да се люби с теб.“

— Не е вярно!

— Чувам, спориш настървено, само не знам с кого. Може би със себе си? — стресна я гласът на влезлия в стаята Брант.

Денис се обърна рязко и го изгледа.

— Как можеш се промъкваш като крадец?

— Извинявай, повече няма! — сключи, умолително ръце той. — Влязох в стаята и чух, че си говориш сама. — Отиде към телевизора. — Има ли нещо интересно тази вечер?

— Не знам.

— О, извинявай, сигурно считаш гледането на телевизия недостойно за интелектуалното ти равнище.

— Защо говориш така?

— Навярно изисканите ти маниери и лъскавата обстановка ме карат да мисля така…

— Имам чувството, че ми се подиграваш!

— Какво говориш, скъпа! Просто съм ужасно впечатлен от твоето образование и от теб самата. Бях късметлия, че завърших гимназия…

— Това притеснява ли те?

Брант взе бутилка уиски, чаша с лед и седна. Протегна крака и се облегна в креслото.

— Да, като че ли ме притеснява…

— Не е късно да продължиш образованието си.

— Не ми достига търпение. Онова, което съм научил досега, не се учи на университетската скамейка.

— Брант, моля те, разкажи ми нещо за себе си! — каза Денис като седна на креслото срещу него.

— Съжалявам, госпожо, но събеседването просто не ме интересува. Вече получих назначението.

— Брант, защо си толкова груб?

— А ти защо си толкова любопитна?

— Защото искам да те опозная.

— Защо?

— Отговорът е ясен. Защото си мой съпруг.

Брант отпи глътка уиски и бавно го преглътна.

Все повече започваше да му харесва мисълта, че може да отпразнува първата си брачна нощ с чаша уиски. Отпусна глава на креслото и обърна поглед към Денис.

— Защото съм твой съпруг… Според теб какво трябва да направя тогава?

— Май не те разбирам…

— Разбираш ме отлично. Женен съм за красива, млада жена, която недвусмислено ми показва, че не ме желае в леглото си. Трябва ли да легна като доброто вярно куче край кревата или да направя каквото ми се иска?

— И какво би искал да направиш?

Брант допи чашата и я напълни пак.

— Ето най-сетне един добър въпрос! Заслужава да се полее! — Вдигна чаша и погледна с възхищение разпиляната по раменете й червеникава коса, обляна от меката светлина в стаята. Заговори с плътен, дрезгав глас: — Бих искал да те взема на ръце и да те отнеса до просторната ни спалня. Бих искал да те положа на леглото, да разкопчая роклята ти, внимателно да я сваля и да останеш по дантеленото си бельо. Бих искал да сваля обувките ти и да те обсипя с целувки. От върха на пръстите на мъничкото ти краче до закачливата трапчинка на бузата… Да целувам всеки сантиметър от красивото ти тяло. — Притвори очи. — Бих искал да ти покажа истинския смисъл на думата „съпруга“. Бих искал да те науча да ми доставяш удоволствие, да освободя чувствената жена, скрита в девственото ти тяло толкова години. — Рязко отвори очи и я погледна. — Ето какво бих искал да направя! — Изправи се някак неочаквано. — Но вместо това, отивам да си легна. — Лека нощ! — Тръгна към спалнята, спря за миг и я изгледа през рамо. — Желая ти приятни сънища!

Невярваща, Денис видя захлопващата се врата. Тялото й гореше. Усещаше целувките, за които й говореше, от върха на пръстите до малката трапчинка на бузата.

— Върви по дяволите!

Беше рано да си ляга. Реши да слезе долу и да потърси нещо за четене.

След около два часа започна да се прозява. Погледна часовника и видя, че наближава полунощ. Нищо чудно, че се чувстваше толкова уморена. Не чу баща си да се връща. Вероятно бе решил да остане в града. Качи се в спалнята с нежелание, но се оказа, че тревогата й е напразна. Брант спеше непробудно.

Тя отиде в банята и се съблече. Загаси лампата и легна. След няколко минути заспа дълбоко.

По едно време Брант се събуди. Трепереше от студ. Имаше само едно одеяло, а леглото му бе до прозореца, през който проникваше остър северен вятър. Изхлузи се и отиде в дрешника да потърси още завивки. Прерови всички чекмеджета и шкафове, но не намери. Върна се в спалнята, зъзнейки от студ. Погледна към кревата на хубавата си жена, сгушена под купчина одеяла. Помисли за миг, после сви рамене. Ако имаше късмет, можеше да се измъкне преди Денис да се е размърдала. Утре щеше да помоли Мортън за още одеяла. А сега… Мушна се в топлото легло и след малко заспа отново.

 

 

Денис сънуваше. Копнежите й бяха станали действителност. Лека като перце се носеше по дълъг коридор към обятията на мъжа, за когото бе мечтала цял живот. Той я грабна, издигна я високо над главата си и я завъртя. Коридорът изчезна и те се озоваха сред ливада, изпъстрена с метличина. Наблизо пасяха коне. Той я целуваше, целуваше, целуваше… Омаяна, плуваше в море от страст и удоволствие, притиснала се в обятията му…

В обятията му?

Денис отвори очи. През прозорците се прокрадваше зората. Лежеше на една страна, опряла гръб до топло тяло. До коленете й се бяха свили две други колена, една мускулеста ръка, предметната през кръста й, здраво я притискаше. Внимателно изви глава. Брант спеше дълбоко. Би трябвало да изпита гняв, но едва не се разсмя. В стаята беше много студено. Непредсказуемото тексаско време си бе направило поредната шега. Денис реши, че няма смисъл в този час да търси други одеяла. Под завивките беше толкова топло и приятно, че мисълта да стане не я въодушеви. Затвори очи и се усмихна. Унесе се с надеждата, че прекрасният сън пак ще я споходи…

Брант се събуди объркан. Главата му тежеше. Къде, по дяволите, се намираше? Погледна разрешените коси на възглавницата. Коя беше тази жена? Повдигна се и се огледа. Леглото в дъното на стаята опресни паметта му и той изръмжа сърдито.

Хубаво започна! Дори една нощ не съумя да й докаже, че може да се държи на разстояние. Измъкна от кревата и отиде в банята. Надяваше се Мортън е приготвил кафето.

След четвърт час влезе в трапезарията и видя на масата Джей Ка. Пиеше кафе и четеше вестник.

— Не си ли подранил? — изненада се той.

— Всяка сутрин ставам по това време.

— Не трябваше ли да направиш изключение?

— Кое го налага?

— По дяволите! Може да съм стар, но още не съм изкуфял напълно! Доколкото си спомням, през първите няколко седмици от съвместния си живот младоженците прекарват в леглото по-голяма част от времето.

— Смятам, че си прав, когато говориш за истинските младоженци. — Брант с явно удоволствие отпи глътка кафе. — Знаеш обаче, че бракът ни с Денис не може да се нарече нормален.

— Нищо не знам… — изгледа го подозрително Джей Ка.

— Би трябвало. Нали си главният организатор. Искаше вярно куче да я пази. И го получи.

— Чакай, чакай… Прав си, исках да бдиш над сигурността й, което означава, че всяка нощ трябва да си до нея…

— И аз съм до нея. Леглото ми е само на десетина метра от нейното и нищо не би могло да наруши спокойствието на съня й.

— Леглото ти! Какво легло? Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Дъщеря ти ясно даде да се разбере, че няма да позволи на никого да се меси в личния й живот. За което безкрайно я уважавам…

— И ти не възразяваш?

— В сделката не влизаше да спя с нея — сви рамене Брант. — Ако държеше и на расов жребец за разплод, трябваше да уточним нещата предварително…

— Разплод! Внимавай, Брант, говориш за дъщеря ми и няма да позволя…

— И тя не позволява! Затова е наредила да поставят още едно легло в стаята й.

Мортън влезе с няколко димящи блюда.

— Добро утро, Мортън — усмихна се Брант. — Трябва да си предчувствал, че съм гладен като вълк. — Напълни чинията си и подаде блюдото на Джей Ка. — Ти не си ли гладен?

Джей Ка хвърли поглед към апетитната закуска и се сети за диетата. Беше успял да свали няколко килограма и нямаше да се остави точно сега да бъде изкушен.

— Трябва да внимавам с храната… — промърмори той.

Брант спря да се храни. Как можеше да забрави, че го бе шантажирал със здравето си, за да го принуди да се ожени за Денис?

— Мисля, че трябва отново да се консултираш.

— За какво да се консултирам? — изръмжа разсеяно Джей Ка, разстроен от вестта за двете легла.

— За болестта.

— Познавам отлично здравословното си състояние. Благодаря, нямам нужда от консултации.

— Искаш да кажеш, че нищо не може да се направи?

— Ще видим.

— Между другото, какво става със заплахите, които получаваш? Добре че можем поговорим, преди да е дошла Денис.

— Има кой да се грижи за това, не бери грижа.

— Но това е част от работата, за която съм нает!

— Върви по дяволите! Грижи се за Денис! За останалото ще се погрижа аз!

— Тя няма нужда някой да се грижи за нея.

— Така си мислиш. Сигурно и тя така мисли. Но аз знам по-добре от вас. Скоро ще се убедите колко съм прав. Познавам човешката природа…

Брант погледна стареца, озадачен от думите му, и мълчаливо продължи да закусва…