Даниел Стийл
Без драскотина (7)

Глава 7

Пристигнаха в Париж в десет вечерта местно време. Колата ги очакваше на летището, за да ги закара до хотел „Риц“. Нощта беше топла, а площад „Вандом“ — целият облян в светлини. Портиерът веднага ги позна. Семейство Хънтър бяха чести и уважавани гости тук.

Но макар всичко наоколо да бе прекрасно, Мади не можеше да се пребори с тягостното усещане, че е затворник.

Винаги бе обичала да ходи в Париж с Джак, но сега не изпитваше нищо, освен отчуждение и празнота. В гърдите й се надигаше същото чувство, както някога, когато беше била жертва на насилие. Джак не бе я докоснал, но все едно я беше пребил. Бе проявил една тъмна страна от характера си, която тя така и не бе успяла да разгадае. Чудеше се колко често и по какъв начин щеше да се проявява отсега нататък. Никога досега не беше си позволявала да мисли за него по този начин, но сега чувството не я напускаше. Все едно отново беше в Ноксвил и Боби Джо я пребиваше от бой. Само обстановката беше различна — прекалено луксозна, — но това не променяше факта, че до нея стои същият човек. И че е третирана по същия начин. Беше хваната в капан. Думите на Джак от предната вечер все още звучаха в ушите й:

„Аз те притежавам. Ти си моя собственост.“

Бе се съгласила да тръгне с него като послушна робиня.

Апартаментът в „Риц“, с изглед към площад „Вандом“, имаше приемна и спалня с две бани. Стените бяха облепени с жълти копринени тапети, а жълтите рози, поставени в три старинни вази, допринасяха за уюта. При други обстоятелства обстановката щеше много да й допадне, но сега се чувстваше толкова нещастна, че не й обръщаше внимание.

— Има ли някаква специална причина, поради която сме тук? — попита Мади незаинтересовано, докато той й подаваше чаша с шампанско. — Само за да ме държиш далеч от студиото ли дойдохме, или има и друга причина?

— Помислих си, че се нуждаеш от почивка — отвърна Джак. Яростта и гневът от предишния ден се бяха стопили и изчезнали. Мади пое от ръката му кристалната чаша. Не й се пиеше, но трябваше да прави нещо, за да излезе от вцепенението.

— Знам колко много обичаш Париж и реших, че ще ни бъде приятно тук.

— Как можеш да говориш така след всичко, което каза през последните два дни? — Идеята, че нещо с него може да й бъде приятно, беше направо абсурдна.

— Ставаше въпрос за бизнес — отвърна спокойно Джак. — Ти се намеси в област, която засяга националната сигурност на страната. Опитвам се да те предпазя.

— Това са пълни глупости — отвърна Мади, отпивайки от шампанското. Все още не бе готова да му прости всички заплахи, обидните думи и онова ужасно изречение: „Аз те притежавам“. Но нямаше сили да спори с него. Чувстваше се прекалено изчерпана.

— Защо просто не забравим всичко и не се наслаждаваме на Париж? И двамата имаме нужда от малко почивка.

Мади по-скоро се нуждаеше от лоботомия. Съпругът й я беше предал. Не бе изпитвала подобно чувство през всичките години, прекарани заедно, и се питаше дали изобщо можеха да поправят стореното.

— Аз те обичам, Мад — каза той, като я приближи и прекара пръсти по ръката й. Преди ден подобен жест щеше да я възбуди до такава степен, че да се разтрепери. Джак винаги я бе вълнувал.

— Не знам какво да ти кажа — призна тя. — Сърдита съм ти и се чувствам наранена, а може би и малко уплашена от теб. Боли ме от всичко, което се случи. — Винаги беше много искрена с него, много повече, отколкото той с нея.

— Точно затова сме тук, Мад. За да забравим работата, проблемите и разногласията в мисленето ни. Дойдохме тук — продължи той, като я прегърна и остави чашата си върху масичката в стил „Луи XV“, за да бъдем само любовници.

Но тя изобщо не бе настроена любовно. Искаше й се да се скрие някъде и да ближе раните си. Да бъде сама за известно време, докато осъзнае какво всъщност изпитва към него. Но той изглежда нямаше намерение да й го позволи. Вече я целуваше и разкопчаваше роклята й и преди тя да успее да го спре, свали сутиена й.

— Джак… недей… Трябва ми малко време. Не мога така…

— Можеш, разбира се — отвърна той и я целуна по устните. Почти ги погълна, после се спусна надолу към гърдите й, смъкна роклята и бельото й, положи я на пода и продължи да я целува и гали. Езикът му беше така умел и властен и толкова изкусителен, че Мади, макар да повика на помощ всичките си сили, за да му се противопостави, не можа да устои. А и за свое най-голямо огорчение осъзна, че не иска да го спира. Облада я на пода. Двамата тръпнеха и се извиваха в прегръдката си, докато настъпи оргазмът, така мощен и опустошителен, че я изненада. Отново беше негова. Лежеше, останала без дъх на пода, прилепена към тялото му и се чудеше как и защо беше станало така.

— Добро начало за отпуск — каза Мади. Чувстваше се доста глупаво. Правиха любов, така чувствена и толкова всепоглъщаща, та имаше усещането, че е била залята от огромна вълна, но не се чувстваше удовлетворена. В тази любов нямаше нищо истинско. Тя доказваше единствено и за пореден път, че той я притежава. А Мади нямаше сили да се бори срещу това.

— Не знам какво става.

Джак лежеше гол на пода до нея.

— Мога да ти покажа още веднъж, ако искаш. Може би малко шампанско ще ти помогне.

Той се подпря на лакът и й се усмихна. Мади не беше сигурна дали в момента го мрази, или го обича, но знаеше едно. Джак беше хубав и я привличаше така неудържимо, че тя нямаше сили да му устои. Той не й даваше подобен шанс.

— Вчера те мразех. За пръв път изпитвах подобно чувство към теб — призна тя. Той не изглеждаше никак объркан или стъписан.

— Знам, че ме мразеше. Но тази игра е опасна. Надявам се, че си си взела поука. — В думите му имаше скрита заплаха, предупреждение.

— И кой урок по-точно трябва да съм научила?

— Да не си пъхаш носа там, където не ти е работа. Всичко, което трябва да правиш, е да четеш новините. Не е твоя работа да раздаваш правосъдие или пък да търсиш под вола теле.

— Така ли трябва? — Чувстваше се леко пияна, но това беше без значение за момента.

— Така. Твоята работа е само да изглеждаш красива на екрана и да четеш новините. Остави на другите да се оправят. Те ще решат как, защо и какво точно си искала да кажеш.

— Звучи много просто — засмя се Мади, но в гърлото й бе заседнала огромна буца. Имаше чувството, че се е смалила и е Палечка върху дланта на великан.

— Просто е, Мад. Нещата между нас също са съвсем прости. Аз те обичам, ти си ми жена. Не е хубаво да се караме и да водим войни, нито пък да ме предизвикваш по този начин. Искам да ми обещаеш, че никога повече няма да правиш така.

— Не мога, Джак — отвърна честно Мади. Не искаше да го лъже, въпреки че ненавиждаше конфликтите. — Ставаше дума за професионална етика и морал. Нося отговорност пред хората, които ме гледат.

— Носиш отговорност пред мен — каза Джак. За миг тя отново почувства страх, без да знае защо. В момента той с нищо не я заплашваше, дори напротив, галеше я по начин, който винаги я бе възбуждал. — Казах ти какво искам. Искам да ми обещаеш, че ще бъдеш добро момиче. — Езикът му преминаваше по най-ерогенните точки на тялото й и в същото време произнасяше думи, които я объркваха.

— Аз съм добро момиче — засмя се Мади.

— Не, не си. Вчера например се държа като едно много лошо момиче и ако направиш това отново, ще трябва да те накажа. Може би трябва да те накажа още сега — каза той, дразнейки я, но гласът му звучеше прелъстително. — Не искам да те наказвам, Мад. Искам да ти бъде приятно. Тя нямаше сили да го спре, толкова беше уморена и объркана, а и шампанското я бе замаяло. Всъщност така беше по-добре. Това, че бе пийнала, й помагаше и улесняваше нещата.

— На мен ми е приятно — отвърна Мади с дрезгав глас. Беше забравила, че му е сърдита. Но то беше вчера. Вчера бяха в Америка, а днес — в Париж. Беше й трудно да си спомни колко бе ядосана, колко изоставена, предадена и излъгана се чувстваше. И колко уплашена. А когато се опита да си спомни, Джак отново започна да я люби и цялото й тяло се отдаде на огъня на страстта.

— Обещаваш ли да бъдеш добро момиче вече? — попита Джак.

— Обещавам — прошепна останала без дъх Мади. Повтори, го отново. — Беше истински майстор във всичко, което правеше. Резултат на дългогодишна практика.

— Обещай го пак!

— Обещавам… обещавам… обещавам… ще бъда добра, кълна се. — Всичко, което искаше, беше той да я обича, да я гали и люби. Макар да знаеше, че ще се мрази за това. Беше се продала отново, беше му се отдала напълно, но той бе прекалено властен и потискаше всяка нейна съпротива.

— Кой те притежава, Мад? Кого обичаш? Аз те притежавам… А ти ме обичаш… Кажи го, Мад!

— Аз те обичам… ти ме притежаваш…

Неочаквано Джак я обърна настрани и я облада така яростно и грубо, че я заболя. Мади нададе лек вик и се опита да се отдръпне от него, но Джак я притискаше здраво към пода. Движенията му ставаха все по-бързи, тласъците все по-мощни и по-дълбоки. Мади едва прошепна през болката да спре, но това го накара да продължи още по-ожесточено. Тя се опита да му каже нещо, но той затисна устните й със своите и продължи да ги смуче, докато достигна кулминацията, откъсна устните си от нейните и захапа със зъби зърното на гърдата й. Когато се отпусна, то кървеше, а Мади бе така заслепена от болка, че плачеше. Не бе съвсем сигурна какво се бе случило. Джак сърдит ли беше или това бе проява на необуздана страст? Любов ли беше или наказание? Или я искаше толкова отчаяно и силно, че дори не осъзнаваше, че я наранява? Мади не бе сигурна какво изпитва към него. Любов, желание или омраза?

— Заболя ли те? — попита Джак невинно. — О, господи, Мад! Та ти кървиш! Съжалявам, извинявай! — Малка струйка кръв се стичаше от лявата й гърда, където бе захапал зърното, а вътрешностите й сякаш бяха прогорени с нажежено желязо. Бе изпълнил заканата си и това беше наказанието, но очите му бяха пълни с любов, когато взе студената мокра кърпа, с която бе обвито шампанското, и я сложи върху гръдта й. — Извинявай, бебчо. Исках те толкова много, че полудях.

— Няма нищо — отвърна тихо Мади, все още объркана и замаяна.

Джак й помогна да стане. Събраха дрехите си от пода и отидоха в банята. Мади копнееше да си легне. Нямаше сили за душ. Ако го направеше, щеше да припадне под него.

Джак я сложи в леглото и стаята се завъртя пред очите й.

— Обичам те, Мади.

— И аз те обичам, Джак — отвърна в просъница Мади. След миг вече спеше дълбоко.

Джак стоеше над нея и я наблюдаваше. После загаси лампите, върна се в дневната и си напълни една чаша с уиски от минибара. Изпи го пред прозореца, докато гледаше със странна усмивка площад „Вандом“. Беше доволен от себе си. Беше й дал особен урок. Но според него Мади го бе разбрала отлично.