Алексей Толстой
Златното ключе (5) (или приключенията на Буратино)

Говорещият щурец дава на Буратино мъдър съвет

Като дотича до килерчето под стълбата, Буратино се тръсна на пода край стола.

— Какво ли да измисля още?

Не бива да забравяме, че Буратино беше само на един ден. Мислите му бяха мънички-мънички, късички-късички, глупавички-глупавички.

В това време се чу:

— Крри-кри, крри-кри, крри-кри.

Буратино извърна глава и започна да оглежда килерчето.

— Ей, кой е тук?

— Аз съм — крри-кри…

Буратино видя едно същество, което приличаше донякъде на хлебарка, но с глава на скакалец. То стоеше на стената над огнището, тихо проскърцваше — крри-кри, — гледаше с изпъкналите си стъклени светли очи и мърдаше мустачките си.

— Ей, кой си ти?

— Аз съм Говорещият щурец — отговори съществото, — в това килерче живея повече от сто години.

— Тук аз съм стопанин, обирай си крушите!

— Добре, аз ще си отида, макар че ми е мъчно да напусна стаята, в която съм живял сто години — отговори Говорещият щурец, — но преди да си отида, чуй един полезен съвет.

— Мнннного са ми потрябвали съветите на един стар щурец…

— Ах, Буратино, Буратино — каза щурецът, — остави шегите, слушай Карло, не излизай без работа от къщи и от утре тръгни на училище. Това е моят съвет. Иначе те чакат ужасни опасности и страшни приключения. Не бих дал и пукната пара за твоя живот.

— Зааащо? — попита Буратино.

— Ще видиш зааащо — отвърна Говорещият щурец.

— Ах ти, стогодишна буболечко-клечко! — извика Буратино. — Повече от всичко на света аз обичам страшните приключения. Утре, още щом се съмне, ще избягам от къщи — ще се катеря по оградите, ще развалям гнездата на птичките, ще закачам момчетиите, ще дърпам кучетата и котките за опашките… И още колко други работи ще измисля!…

— Жал ми е за тебе, Буратино, горчиви сълзи има да проливаш.

— Зааащо? — попита пак Буратино.

— Затова, защото имаш глупава дървена глава.

Тогава Буратино скочи на стола, от стола на масата, взе чука и го захвърли към главата на Говорещия щурец.

Старият и умен щурец въздъхна тежко, раздвижи мустаците си и се отдалечи от огнището — напусна завинаги тази стая.