Николай Теллалов
Пълноземие (8)

2.

Сроковете на ултиматумите изтичаха, а шарената ненапасната войска продължаваше да виси на орбита и да гълта огромни средства за поддръжка. Освен това военните блокираха цивилната навигация. Цислунарното пространство гъмжеше от товарни шлепове, танкери и бункеровози, пълни с изкуствени азотни, калиеви и фосфатни торове, от които, поради недостиг на собствени естествени органични отпадъци, остро се нуждаеше бедната на тези химически елементи Луна.

Фабриките за храни престояваха, а където все още функционираха — не можеха да извозят продукцията си.

Най-вече по този повод и под натиска на Комисията по продоволствията, Председателството на ОН си позволи да изкаже мнение, че съгласно резолюцията на Общото събрание от армейските ръководители на Експедиционния миротворчески корпус се очаква прецизно поразяване на ключови центрове и бази на размирниците…

Военните бяха принудени да признаят, че такива всъщност няма.

Последва объркване. Компетентни докладчици при закрити за журналисти врати разясниха причините за мъчноуязвимостта на лунните колонии при вариант дистанционна операция от Космоса, още повече ако се съобразява с бюджетен лимит. Ждрела на бластери и плазмомети, муцуни на ракети и лъчеви бомби — нищо от това не могло да постави на колене окопалите се на неизвестни дълбочини селенитски терористи.

В края на заседанието пълномощни представители на Великите сили обявиха, че сами и изцяло поемат оперативното ръководство на Корпуса с цел по-голяма ефективност.

Световният съвет на Обществото на народите и Щабът на сините каски покорно и мълчаливо преглътнаха шамара. Протестира една-единствена държава. Пратениците й заплашиха с грандиозен дипломатически скандал и незабавно отлетяха за страната си на консултация с ръководството й.

Много скоро Обединеното командване на Корпуса взе решение и го оповести публично чрез принизения до ролята на пресцентър Световен съвет, че би било безумие и прахосничество да подложат на тотална бомбардировка обхванатите от вълненията територии, защото масирани удари биха унищожили над 60% от оранжериите — само пехотна атака би била в състояние да постигне задачите на мандата.

Но политиците се колебаеха. Военните се изнервяха. Започна брожение и в отделни съюзни военни части. От лунна орбита ситуацията вече им се струваше прекалено различна от описаната преди да напуснат земните си бази.

А лидерите на основните сили в Експедиционния корпус си блъскаха главите как да спечелят кампанията… Но всеки за своята си страна.

Залогът бе твърде, твърде голям.