Николай Теллалов
Пълноземие (27)

5.

Рязко настъпилата безтегловност го съживи. Не можеше да помръдне от премала. След няколко секунди Радослав заподозря, че се е изпуснал в гащите. Гнусливо се насили да се опипа.

Уф, няма такова нещо. Просто изцедената от ускорението пот жвакаше по гърба и задника. С омекнали като памук ръце, младият мъж затегна парцаленото си тяло към креслото, което уж се водеше противоускорително.

— Противоускорително е, я! — изшумоля си Радослав на глас. — Ама кой друг като тебе сяда така в него…

Пред очите му заплува командният пулт.

БОРДОВИ РОКАНЪ ЕлКаМ–990А ***

лунснарядъ *Коперникусъ*F900К*23.18.01.10.036 ***

бордови дневникъ: ЗАПИСЪ ***

презареждане на програмна матрица ОСѪЩЕСТВЕНО ***

*АПАРАТЪТЪ Е ПОДЪ КОНТРОЛЪ НА ВЪОРѪЖЕНИТѢ СИЛИ НА БЪЛГАРИЯ*

 

балистичен полет *** скорость 2,39L^[1] ***

СИСТЕМИТѢ РАБОТЯТЪ НОРМАЛНО ***

екипажъ: кодъ EU.BGR — състояние задоволително ***

отчетено претоварване: 24-кратно G ***

телеметрични^[2] антени: САМОЛИКВИДИРАНИ ***

горивни цистерни: запълненость 0,93 ***

курсъ типовъ (EUBAL4)/(K.W.J — р118) ***

планирано време на полета: 17 часа 01 минути 51 секунди        49… 48… 47…

изтекло време отъ старта: 00:00:39… 40… 41… 42…

височина: …

… и тук показанията се сменяха непрекъснато. И още сума ти съобщения по страничните контролни екрани, някои пиктографирани, Господ знае какво ли означаваха…

Писък от пулта и огнени букви запулсираха в тъмночервен, почти черен диалогов екран, като при това смалиха предишните бели, сини и бледооранжеви надписи:

ОПОРЕНЪ ЛѪЧЪ НА ПРОТИВОМЕТЕОРИТНА ЗАЩИТА *** <Бр*Е990А* ГК>

Радослав понечи да поеме въздух.

ОПОРЕНЪ ЛѪЧЪ УГАСЕНЪ ***

Успя да въздъхне.

Пултът отново запищя:

ОПОРНИ ЛѪЧИ НА ОРБИТАЛНИ ОРѪЖЕЙНИ СИСТЕМИ ***

ОСЕМЪ СЕКУНДИ ДО УНИЩОЖАВАНЕ НА СНАРЯДА ***

НЕЗАБАВНО КАТАПУЛТИРАНЕ ? *** <БрГК>

… СЕДЕМЪ… ШЕСТЬ… ПЕТЬ… ЧЕТИРИ… ТРИ…

Радослав в захлас гледаше екрана.

„… Какво… затриха ли ни вече…?“

Проблясък край полуслепите илюминатори го накара да замига и да се свие конвулсивно на топка, но ремъците на креслото го възпряха. Младият мъж се ококори. Мисълта, че трябва да посрещне смъртта не със страхливо затворени очи, не успя да се оформи и…

Екранът съобщи:

сензоритѣ не регистриратъ прицелни лѫчи на орѫжейни системи *** експлозии по курса ***

***регистриранъ орѫдеенъ дуелъ ОРБИТА-ПОВЪРХНОСТЬ***

***размѣната на удари продължава*** <БрГК>

„Екстра“, равнодушно си рече Радослав.

Климна глава встрани. Над съседното кресло във въздуха се клатушкаха ръцете на войника.

Добре ли е Пресиян?

— Ей, пефофа, зиф ъи ши?… Пфу!…

Опита пак:

— Пе-хо-та. Жив. Ъ?

Никаква реакция.

Радослав се извъртя колкото успя, но от немия скафандър на кашика нищо не можеше да се разбере. Не миришеше на мисъл.

Протегна се и задраска по бронята на войника.

— Ало, мъшки… мъжки… гмецни нещо, ако ме чуваш.

Тц.

„Трябва да има по̀ друг начин“, рече си Радослав мъдро. Пресегна безтегловна длан и хлопна екрана върху надписа ЕКИПАЖ.

Екранът послушно изписа:

ЕКИПАЖЪ [състояние]:

ложементъ А: работоспособность близка до нормална ***

ложементъ Б: ЗАГУБА НА СЪЗНАНИЕ ***

ЗАДЕЙСТВАНА ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА ПРОЦЕДУРА ***

минимално време на релаксация 12 минути***

        ускоряване на процеса ? ДА\НЕ

— Заеби, остави го…

Бибипкащ курсор начерта ново изречение:

??? неясна команда *** моля, повторете последната инструкция ???

— Не…

Искаше да добави нещо в смисъл на „електронен кретен такъв“ или друга духовитост, но се въздържа.

ПРИЕТО. ***<БрГК>

Нещо се промени в илюминаторите, от което Дичо трепна, но екранът спокойно докладваше, че електропротекторната облицовка е отстранена.

Радослав съзря лунната повърхност и се залепи за стъклото. Плуващата в неправилно-трапецовидната рамка на илюминатора огромна маса, едва-едва изпъкнала от височината, го плени. Приличаше на сънищата-фантазии след слушане на Жан-Мишел Жар…

ФОНЪ РАДАРНИ ИМПУЛСИ. ЗАГЛУШАВАНЕ ? ДА\НЕ

— Заглушавай.

ПРИЕТО. ***<БрГК>

… По смътно сипаничавата лунна повърхност блеснаха планински върхове, малки и големи дъги на кратерни валове. Стремително наближаваше терминаторът — линията, отделяща деня от нощта. Миг — и границата между светлината и мрака, натрошена от дълги сенки, разбита на късчета от пукнатини и хълмове, остана назад. Апаратът летеше над светлосиво-бяла пустош, сред която само понякога се забелязваха правилни геометрични формации. Радослав видя и сянката на лунснаряда. Повърхността сякаш взе да се заобля по-забележимо…

Изскърца динамик на късовълнов приемник. Неразбираеми брътвежи като от синтезатор изпълниха кабината.

— Дешифрирай.

О Т К А З А Н О ***

ВЪНШЕНЪ ИНФОКАНАЛЪ: САМОЛИКВИДИРАНЪ СЪ ЦЕЛЬ ОХРАНА НА ЕЛЕКТРОННИТѢ ВРЪЗКИ НА АПАРАТА ***

ОСНОВАНИЕ: ПРЕДИШНА ЗАДАДЕНА ИНСТРУКЦИЯ ЗА ПОЛЕТЪ ВЪВ ВРАЖДЕБНО ОБКРѪЖЕНИЕ ***

ОТМѢНА ?

ПРИЕМАТЕ ДИСТАНЦИОННО ТЕЛЕМЕТРИЧНО УПРАВЛЕНИЕ ?

Радослав се опитваше да съобрази какво иска от него машината. Изведнъж му просветна.

— Не, не, не!… — завика той. — Уф, как пак щях да оплескам пейзажа…

Малко след това роканът докладва, че навлизат в обсег на голямо струпване на плазмомети с калибър, измерван в киловати. Предлагаше да се маневрира.

Радослав включи опцията „рѫчно управление“. Индикатори за активиране украсиха лостове отпред в подлакътниците на креслото. С голямо съмнение Радослав опипа бутоните във вдлъбнатините на ръкохватките — имаше по един за всеки пръст.

„Не, с това изобщо не се надявай да се оправиш“ — обади се вътрешният глас. Дичо докосна опция ПОМОГНИ.

Екранът се претрупа с подробности, от които за най-съществено Радослав намери етикет УСКОРЕНИЕ: МАНЕВРА ЗА ИЗБѢГВАНЕ НА ВИРТУАЛЕНЪ МЕТЕОРЕНЪ ПОТОКЪ.

— Действай.

ПРЕТОВАРВАНИЯ ДО 6G — предупреди компютърът. — ПРИЕМАТЕ/ОТХВЪРЛЯТЕ ?

— ДЕЙСТВАЙ!

Натискът този път беше значително по-поносим, но от време на време тъмна пелена застилаше погледа, главата отмаляваше, или напротив — забучаваше, в очите избухваше кървав мрак. Кабината друсаше и люшкаше така, че Радослав — с риск да си счупи ръцете и избие зъбите — стисна уста, за да не повърне.

Лунснарядът завибрира, нещо ослепително ярко се шмугна край илюминатора, инерцията го притисна в друга посока, кръв нахлу в главата му и отново го заслепи.

Пиукна пултът. Радослав едва успя да разчете размазани от вибрацията думи:

ЗАСЕГНАТЪ ТРЮМЕНЪ СЕГМЕНТЪ „Ж“

НАРУШЕНЪ БАЛАНСЪ НА ТОВАРА * ПРЕРАЗХОДЪ НА ГОРИВО *

МАНЕВРАТА ПРЕКРАТЕНА ***<БрГК>

Ускорението изчезна, но лунснарядът продължи да се тресе.

Ами сега?

Радослав се опита да влезе в такт с вибрациите и пробяга с подскачащ, хаотичен взор екраните. Не знаеше какво търси. Може би бутон „Стоп, събуждане“ или „Undo“ на целия кошмар!…

Вместо това той зърна бегло някаква схема, която сетне не намери веднага.

Графичен чертеж на апарата. В червено мигаше въпросният сегмент „Ж“ от трюмния отсек. Около схемата се редяха като рамка икони с различни опции:

„скачване съ дебаркадеръ“, „центроване“… „зареждане ЖвтПдд цистерни“

„РАЗКАЧВАНЕ НА ТРЮМА [АВАРИЙНО КАТАПУЛТИРАНЕ НА ТОВАРНИЯ ОТСЕКЪ]“

Ето това е!

Роканът обаче изтърси в отговор нещо невероятно:

ПРОТИВОРЕЧИЕ СЪ БАЗОВАТА ПРОГРАМНА МАТРИЦА ***

АВТОМАТИЧНО ОПРЕДѢЛЯНЕ НА ПРИОРИТЕТЪ — НЕВЪЗМОЖНО.

***МОЛЯ ПОТВЪРДЕТЕ КОМАНДАТА ЧРЕЗЪ ПЪЛНОМОЩЕНЪ КОДЪ ИЛИ СЛУЖЕБНА ПАРОЛА ЗА ИЗХВЪРЛЯНЕ НА ТОВАРА*** ([СТОЙНОСТ НЕТО 680 500 райхсмарки^[3]])

([приведено споредъ последенъ валутенъ курсъ: 442 585 ЖЛ — 489 960 лв]) ***<БрГК>

— Ах, мамка ти сметкаджийска! — ахна невярващо Радослав.

Зверски удар разтърси капсулата, отвън блесна ослепително, цялата кабина се нашари в червени сигнали и всичко наоколо се завъртя като в центрофуга.

Чупейки нокти, Радослав се вкопчи в подлакътниците. Световъртежът се засилваше при всеки опит да отклони поглед от екрана или да шавне дори пръстите на краката.

ЛѪЧЕВА ЗАЩИТА — ИЗВЪНЪ СТРОЯ ***

Затрещя и замириса на изолация. Тънко свистене отбеляза намаляване на оборотите на въртележката.

ОСОВА СТАБИЛИЗАЦИЯ ***

ОБЩО ПРЕТОВАРВАНЕ НА СИСТЕМИТѢ ***

ВКЛЮЧЕНИ РЕЗЕРВНИ МОЩНОСТИ ***

ТАНГЕНЦИАЛНО ПОПАДЕНИЕ НА ПЛАЗМЕНО ТОРПЕДО ***

РАЗХЕРМЕТИЗАЦИЯ НА ТРЮМЕНЪ СЕГМЕНТЪ „Д“ И ТРАПЪ-ШАХТАТА *

ПОВРЕДИ НА НОСЕЩАТА КОНЗОЛА ***

ПОРАЖЕНИЯ ВЪРХУ ШАСИ „ДВИГАТЕЛИ-ПИЛОТНА КАБИНА“ ПОДЪ КРИТИЧНО РАВНИЩЕ ***

По дисплея пробягаха смущения. Роканът заяви:

ЗА НЕМОТИВИРАНО РАЗХИЩАВАНЕ НА ТОВАРА НОСИТЕ ОТГОВОРНОСТЬ ПО „Кодексъ за гражданско космоплаване“ ЧЛЕНЪ…

Разгневен, Радослав избухна в телепатичен вой:

— Хвърляй шибаните контейнери, говедооо!!!!! — закрещя той на компютъра.

Машината реагира изненадващо. Екранът обяви за влизане в режим „мислеконтрол над системите: код ВСО^[4] „В“ — БЕЗЪ ОГРАНИЧЕНИЯ“ и поредица руни, групирани по тройки.

Последва тласък… вибрацията престана като изключена и апаратът замря успокоен.

ТРЮМОВЕ КАТАПУЛТИРАНИ

Дичо мигаше към пулта, слисан до немай-къде.

ОТСЛАБВАНЕ ПЛЪТНОСТЬТА НА ОБСТРЕЛА ***

… МАНЕВРИ ЗА ИЗПЛЪЗВАНЕ ***

… АПАРАТЪТЪ НАПУСКА ОПАСНИЯ РАЙОНЪ ***

РАЗРЕШЕТЕ ЗАВРЪЩАНЕ КЪМЪ ПЪРВОНАЧАЛЕНЪ КУРСЪ ?

„Пътувай“, помисли си Радослав колкото можа по-отчетливо, дори изговаряйки думата наум.

ПОТВЪРДЕНО. МАНЕВРИ … ОРИЕНТАЦИЯ …

курсъ: „Коперникъ-западъ-j“ — „пункт ъ118“ (Охридско езеро)

до края на полета оставатъ        [коригирано време]

17 часа 48 минути 05 секунди… 03… 02… 01… ***********************************<Бр'E990А' ГК>

Виж ти, какви екстри си имало возилото… Радослав притвори очи.

„Какво ли става с момчето?“ — помисли уморено, безсилен да отлепи клепачи.

Пултът писукна два пъти и изведнъж проговори с механичен безполов глас:

— Космонавт… ложемент „Б“… здравословен статус… задоволителен… период за релаксация… петнайсет минути… бордрокан Е990А готов за команди.

— Умна машинке, напусни режим на мислеконтрол и ме остави поне за малко на мира!

— Потвърдено… бордрокан готов за команди.

Вече върху екраните си компютърът педантично продължи да докладва за какво ли не. Например, че снарядът е напуснал водородната екзосфера на Луната, отчетена радиолокационна височина 3200 км…

„Боже… Отървах ли се?“ — помисли Радослав.

Не очакваше отговор. Дори върху дисплея-всезнайко. Затова продължи да съзерцава през илюминатора как Месечината се превръща в гигантски сърп, трепкащ в захласнатите му уморени очи…