Каси Едуардс
Диво желание (20)

Глава деветнадесета

Обичам те, защото постави ръката си върху нещастното ми сърце.

Рой Крофт

Стефани наруши мълчанието.

— Ти си сестра на Деймън Стаут? — попита тя.

Отново се огледа около себе си и пак видя мръсотията. „Как би могъл човек да изпрати сестра си да живее при такива отвратителни условия?“ — мислеше си тя, без да може да повярва на очите си. Дори Деймън.

— Деймън ми е кръвен брат — каза Шарън мрачно. — Но не ми е приятно дори да го споменавам.

— Да, разбирам те — каза Бегача, като се разхождаше бавно из бараката и разглеждаше безпорядъка. — Оня, който позволи сестра му и детето й да живеят така, въобще не би могъл да се нарече мъж. Той е само един страхливец. — Стефани се опита да се отърси от шока. Тя отиде и клекна на земята до Шарън. Погледна към бебето, което се опитваше да изсмуче мляко от малката и слаба гърда. Отново погледна към Шарън и се натъжи, като видя колко е бледа. Очите й изглеждаха като два въглена на фона на опънатата кожа.

— Ще те изведем оттук — каза Стефани, като прокара ръка по мръсната и заразена с краста глава на бебето. — Ще платя за престоя ти в хотела. Ще ти дадат храна, чисти дрехи и вода за баня. Довечера ще спиш на чисто легло. А на сина ти ще бъдат дадени дрехи и топли, чисти одеяла.

Шарън слушаше с отворени очи и уста. Издърпа гърдата си от детето и я прибра.

— Защо правиш това за мен и сина ми? — попита тя с очи, пълни със сълзи. — Аз те окрадох. Видях те да оставяш мулето с дисагите. Когато ти и този мъж влязохте в заведението, аз взех всичко онова, което можеше да се носи. Щях да ги продам утре на онзи, който ми предложи най-много пари.

Стефани я прекъсна.

— Казвам се Стефани — промълви тя, като посочи с ръка към мъжа. — А това е Бегача.

Шарън каза засрамено:

— Съжалявам, че откраднах от теб, но смятах да купя малко мляко. Необходимо ми е, за да нахраня сина си. Или… или… той ще умре.

Навахът взе детето в ръце.

— Вие няма да умрете. Елате с нас. Тази нощ ти ще останеш в сградата на белите хора. А утре ще дойдеш с мен в селището. Хората ми ще те посрещнат с отворени обятия, така, както посрещнаха мен преди много години.

Стефани беше очарована от онова, което той предложи. Знаеше колко голяма е омразата му към Деймън Стаут; беше същата като нейната. И все пак, той приемаше кръвна роднина на Деймън в сърцето си, а и в селището. Но тя се усмихна, защото разбра, че не го прави само от състрадание, а и за да подразни Деймън, когато стане ясно кой се е погрижил за сестра му. Независимо от това колко лошо се е държал с нея, той за нищо на света не би искал тя да живее при навахо. Мразеше индианците от цялото си сърце. Когато откриеше къде се намира сестра му и отидеше до селището, индианците с удоволствие щяха да му откажат да я върнат.

Тялото на Шарън се тресеше от плач.

— Никога няма да мога да ви се отплатя — каза тя, когато хвана Стефани за ръката и стана от стола.

Стефани премигна с очи, учудена от усещането за остри и чупливи кости, което остави в нея ръката на Шарън.

— Цялото ми семейство е мъртво, с изключение на Деймън, разбира се — каза Шарън. — Никога не бих искала Деймън да разбере, че имам дете. Ще ми го вземе, ако узнае. Не му казвайте. Моля ви, не му казвайте.

— Как си успяла да запазиш в тайна детето от него? — попита Бегача. Той държеше бебето в едната си ръка, а с другата помагаше на Шарън да стане, докато Стефани отиде, за да си събере нещата.

— Никой не знае за Джими — отговори Шарън, като подсмърчаше. — Никога не го извеждам навън. Когато отивам да крада, аз винаги го завивам под одеяла. Не искам Деймън да знае. Ако вземе Джими при себе си, за да го отгледа, детето ще стане като него — жестоко, подло и безчестно.

— Името му е Джими, така ли? — попита Бегача, докато гледаше големите, сини очи на бебето, вперени в неговите. — Това е хубаво име. Но когато порасне, аз се надявам, че ще му позволиш да приеме индианско име.

— Индианско име? — попита Шарън тихо, като разглеждаше лицето на сина си.

— Когато съм се родил, са ме кръстили Тревър — каза навахът, като леко люлееше детето напред-назад. — Когато майка ми умряла и аз съм бил приет от навахо, за да бъда отгледан от тях, те ми дали името Бегача — мъжът се усмихна на Стефани, а след това на Шарън и подаде детето. — Името ми било избрано от баща ми, Мъдреца, който ме осиновил и ме нарекъл така, защото съм бягал най-бързо от всички момчета, когато сме играели.

— Никога не съм имала добро мнение за индианците — каза Шарън, като разглеждаше втренчено мъжа до себе си. — Но ти си бял човек и ми се струва, че са се държали добре с теб. Надявам се, че към мен и Джими също ще се отнасят добре. — Тя се усмихна на Стефани и се приближи към нея. — Поне ще съм в безопасност, нали? — промълви жената.

— Съвсем сигурно — каза Стефани, като също се усмихна. — А сега да вървим и да ти взема стая в хотела.

Напуснаха бараката и тръгнаха към хотела. Навахът не знаеше, че той и Стефани имат запазена стая, а тя не намираше нужда да му каже. Ако трябваше да изчакат Шарън и бебето да си починат добре през нощта в топла и удобна хотелска стая, тя щеше просто да предложи и те самите да останат там, за да могат на сутринта да ги заведат до селището на навахо.

Усмихна се сама на себе си. Нещата се подреждаха добре за всички.

Бегача влезе предпазливо в хотелската стая, която беше на същия етаж с тази на Шарън, само на няколко врати разстояние от тях.

Стефани мислеше за Шарън. Никога нямаше да забрави нежността, изписана по лицето й, когато внесе бебето в чистата стая. За Стефани дори самата гледка беше достатъчна отплата за това, което стори. Кражбата бързо беше забравена. За да бъде сигурна, че никой няма да й открадне фотоапарата, тя го държеше здраво в ръце, а Бегача носеше триножника. Погледна закачливо към наваха, докато влизаха в стаята, осветена от меката светлина на две керосинови лампи. В дисагите беше сложила не само принадлежности за снимки, а и нещо тънко, дантелено и хубаво.

— Не съм виждал такава стая от деня, когато мама умря — каза навахът, като подпря триножника на стената. Погледна надолу към плюшения килим под обутите му в мокасини крака, мек като коприна. Като се смееше тихо, той го обиколи няколко пъти. След това отиде до леглото и натисна с ръка матрака, като откри, че е по-мек от пуха под крилото на орела. Погали червените атлазени чаршафи и откри, че са меки и чудесни. Погледна подозрително, когато видя бутилка шампанско и две високи чаши на масата до леглото, сякаш някой беше планирал всичко да изглежда точно по този начин.

— Шампанско? — каза той леко провлачено. — Ако не я познавах по-добре, бих заподозрял моята хубава жена, че е планирала всичко предварително, за да ме съблазни в тази стая.

Стефани постави дисагите настрани и отиде при Бегача.

— Ами ако е точно така? — попита тя толкова тихо, сякаш мъркаше. Ръцете й се плъзнаха в ризата му и го погалиха по широките, мускулести гърди. — Разбира се, аз нямах представа, че идването ни тук ще се забави. Но няма значение. Беше чудесно човек да види радостта в очите на Шарън. Вероятно тя вече се е окъпала, а също и Джими. Но ще мине време, докато възпалението по главата му оздравее. Горкото дете.

— Ти имаш състрадателно сърце, моя жено — каза навахът, като вдигаше нагоре ръце, за да помогне на Стефани да му съблече ризата.

— Не по-малко от твоето — каза Стефани, като хвърли ризата настрани. Усмихна се нежно, а пръстите й се устремиха към кръста на Бегача. Тя разкопча бричовете му и започна бавно и възбуждащо да ги дърпа надолу по стройните, мускулести бедра. — Но нека не говорим за състрадание в момента. Имам различни идеи в главата. Искаш ли да ми кажеш своите?

— Нямам намерение да ти ги казвам — каза Бегача, като окончателно се освободи от бричовете. — Смятам да ти ги покажа.

— Не ми се сърдиш, че планирах посещението тук, без да ти кажа, нали? — попита Стефани, докато навахът разкопчаваше копчетата на блузата й.

Сякаш дъхът му спря, когато Стефани протегна ръка и започна да го гали по члена. Затвори очите си, обладан от страст.

— Толкова много те обичам — прошепна Стефани, като отмести ръката си и продължи да го разсъблича.

Бегача отвори очи. Те горяха от желанието, което изпитваше. Мъжът вдигна Стефани и я занесе на леглото. Но тя поклати глава и се дръпна от него.

— Още не — промълви тя, също обладана от желание. — Първо трябва да свърша нещо.

Мъжът я погледна въпросително, когато тя се дръпна, взе дисагите със себе си и ги занесе зад паравана.

— Няма да се бавя — каза тя.

Бегача наблюдаваше как една по една дрехите на Стефани увисваха върху паравана. Чудеше се защо й е необходимо толкова тайно да се разсъблича. Сърцето му туптеше силно, изпълнено с очакваното удоволствие да прокара ръце отново по копринената кожа на мекото й тяло.

Накрая вече, напълно разсъблечена, Стефани покри тялото си с черната, дантелена нощница. Прокара ръце по него, за да може дрехата да прилепне плътно. Твърдите щръкнали зърна на гърдите й се очертаваха още по-ясно под нощницата. Оправи косата си така, че да се спуска на букли от раменете надолу, и излезе от прикритието, като се усмихна на изражението, което беше направил Бегача, докато я гледаше — мъжът стоеше с широко отворена уста и очи. След като се наслади на погледа, с който я изучаваше той, тя постави ръцете си около врата му и притегли към себе си стегнатото му тяло.

— Очите ти ми казват, че ти е харесало онова, което си видял — подразни го тя, като доближи устните си до неговите и прокара езика си по тях.

— Облечена си в такава дреха, каквато Бегача не е виждал никоя друга жена да носи — каза той с дрезгав глас. — Да, разбира се, че одобрявам. Ти винаги си хубава. Но тази вечер ти си просто едно видение.

Той протегна ръце и хвана гърдите й през копринената материя на нощницата. Стефани стенеше и триеше тялото си в неговото, когато той започна да я целува страстно. През тънката материя на дрехата тя усещаше допряно в нея пулсиращото тяло на мъжкото му желание. Промуши ръката си и здраво хвана кадифената твърдина между пръстите си. Чу го да стене и усети как тялото му се стегна, когато започна да движи ръката си нагоре-надолу, очарована от горещината, която излъчваше това твърдо нещо, допряно до гладните й ръце. Сърцето на Бегача биеше толкова силно, сякаш щеше да изскочи. Той леко премести ръката й. Грабна Стефани в ръцете си и я занесе на леглото. Пръстите му леко започнаха да дърпат нощницата нагоре, като спираха, за да може да целуне всяка частица от тялото й, която се откриваше. Стефани цялата потрепери от обзелата я възбуда, когато мъжът целуна кожата от вътрешната страна на бедрата й. Затвори очи и въздъхна дълбоко, когато продължи да я целува нагоре по тялото. Бегача повдигна още малко дрехата нагоре и откри онази част, която се намираше между бедрата й, наведе се и започна да дразни мястото с върха на езика си. Лицето му се опря в кадифените косми и той започна да целува, да хапе, да гали тази малка подутина, която се беше уголемила сега от невероятната възбуда, обхванала Стефани.

— Бегачо — каза тя, като протегна ръце към лицето му и прокара пръстите си по косата му. Притисна го още по-близо до себе си и разтвори още малко краката си встрани. — Какво правиш? О, Бегачо…

Мъжът продължи да я възбужда още малко на същото място с върха на езика си, а след това вдигна нощницата още нагоре, така че да се открият гърдите, които сякаш го молеха да отиде при тях. С горещите си страстни устни той си проправяше път, като целуваше плоския стомах и го караше да потръпва от възбуда. Застана върху нея, а устните му всмукаха зърното на една от гърдите й: те го смучеха, галеха, целуваха.

Стефани стенеше и мяташе главата си встрани, а когато той разтвори краката й и пулсиращото му желание влезе в тялото й, усети как по цялото й същество се разля една приятна отпадналост. С ритмични движения, Бегача започна да влиза и излиза от тялото й. Стефани съблече нощницата си, постави ръцете си върху лицето му и притегли устните му към своите. Целуна го горещо, страстно, обхваната от дива всепоглъщаща възбуда. Прокара ръце по стегнатия, мускулест гръб и продължи по-надолу — върху изпънатите бедра. Притисна го силно към себе си, защото желаеше той да влезе вътре, колкото е възможно по-дълбоко. Когато започна да покрива с целувки врата й, а ръцете му масажираха бюста й, Стефани имаше чувството, че повече не може да издържи. Мъжът се премести по-надолу и покри с жарки целувки гърдите й. Като усещаше силата на удоволствието, Бегача я притисна до леглото, целуна я жарко, продължително и в следващия миг те и двамата достигнаха крайната точка на възбудата си, която представляваше една експлозия от стонове и викове. Останаха така притиснати още един миг, а после Стефани се премести леко встрани.

— Шампанското — каза тя, като прокара ръце в косата си и стъпи на пода. — Трябва да пием шампанско. Не мислиш ли, че имаме много неща за честване, скъпи?

Жената се обърна към него, хвана ръцете му и го целуна, докато той лежеше проснат върху леглото.

— Трябва да пием за нас — отговори си сама Стефани, докато изваждаше бутилката от кофата за изстудяване. Даде я на индианеца. — Ще я отвориш ли, моля те? — каза тя, като му я подаде.

Мъжът взе бутилката, изправи се в леглото и се подпря на таблата, като зачете етикета.

— Шампанското — каза тихо той. — Спомням си, че майка ми и баща ми пиеха шампанско, когато бях малък.

— Когато хората честват едно или друго нещо, обикновено пият това — каза Стефани, като се отпусна върху леглото. — Чудесно е и е газирано. Удоволствие е да го пиеш.

Бегача се намръщи и подаде бутилката обратно.

— Аз не пих виното в ресторанта. Няма да пия и от шампанското сега. Не употребявам алкохол — каза мъжът безизразно. — Разбирам злото, което се крие в него. Някои от младите войни навахо и дори някои от по-старите намират странна утеха в алкохола. По-добре би било да не употребявам онова, против което проповядваме аз и баща ми.

Стефани гледаше недоверчиво към него.

— Но, скъпи, само една съвсем малка чашка няма да навреди на никого — умоляваше го тя. — Моля те. Заради мен. Хубаво е да се пие, когато двама са влюбени. Гарантирам ти, че няма да се напиеш от такова малко количество.

Но когато индианецът кръстоса ръцете си на гърдите и стисна устни, тя реши да стане от леглото. Вместо това се спря и го погледна дяволито. Отвори бутилката и тапата изхвърча нагоре. Когато течността се разля по шишето, тя я облиза с устни, обърна се и се облегна върху наваха. Чу го как ахна, когато тя започна да разлива шампанското на тънка струйка по стомаха му надолу, докато стигна до онази част, която лежеше изтощена сред тъмните косми. Бавно, много бавно течността се прецеждаше от бутилката и падаше върху мъжа. В очите му се четеше изненада. Стефани остави бутилката и преди той да успее да я спре, се наведе ниско над него и започна да облизва шампанското, там, където се беше разляло. Почувства как мъжествеността му нараства, докато продължаваше действията си. Ръката й обхвана члена му и започна да се движи нагоре-надолу, а устните попиваха последните частици шампанско, останали върху него. После се преместиха върху стомаха. Ръцете й обхванаха кръста му и тя придърпа тялото надолу към себе си, за да може да легне върху него.

— Виждаш ли, скъпи? — промълви Стефани. — Шампанското все пак става за нещо, нали?

Навахът се разсмя дрезгаво, хвана я през кръста и я постави върху пулсиращия си член.

— Ти си невероятна — каза той, а ръцете му обхванаха гърдите й. Стефани отметна глава назад, обхваната от любовната треска. Почти не забелязваше, че от гърлото й излизаха нежни, скимтящи звуци.

 

 

Деймън се събуди изплашен. Отхвърли встрани ръката, която го буташе, и се облегна на лакът. Луната хвърляше светлина през прозореца и той успя да види добре човека, който се беше осмелил да го събуди посред нощ.

— Дано новината да е добра, Джошуа — каза Деймън, като свали краката си на пода. Грабна едно одеяло и го метна на гърба си. — Защо си тук? Да не би да си хванал някой проклет навахо да краде коне?

— Аз се видях с един навахо тази нощ, но той не крадеше — каза Джошуа, като надвеси над Деймън покритото си с белези от дребна шарка лице. — Отнася се за сестра ти. Би ли повярвал, ако ти кажа, че Бегача и сестрата на Адам са я извадили от бараката и са я завели на хотел? И това не е всичко, което аз видях тази нощ.

— Е, казвай какво е — промърмори Деймън. — Какво друго видя?

— Ти имаш племенник или племенница — каза Джошуа, като сви рамене. — Не можах да разбера точно. Всичко онова, което видях, е, че Шарън носеше бебе, когато влезе в хотела.

— Бебе? — изпъшка Деймън. — Безразборното ходене с мъже й докара дете. Хващам се на бас, че едва ли знае кой е баща му.

— Какво ще правиш с бебето? — попита Джошуа, а дъхът му вонеше силно на уиски. — Шарън не е подходяща за майка. Ако е момиче, ще се научи от нея как да си вдига полата пред мъжете, а ако е момче, и ти го отгледаш като свое, разбира се, то ще ти е от полза тук.

Деймън разтърка брадата си замислено.

— Мисля, че си прав поне за едно нещо. Не искам дори да виждам Шарън. Когато беше тук, се държеше прекалено властно. Хванах я дори да краде от мен. Сега е долнопробна уличница. Направо настръхвам при мисълта да се доближа до нея.

Деймън погледна косо към Джошуа.

— Ще й дам време да отгледа детето — отговори гърлено Деймън. — Тогава ще го взема при себе си, независимо дали е момче, или момиче. Бих могъл да намеря работа за всеки тук.

— Но какво ще стане с Шарън?

— Ще се погрижа за нея.

— Искаш да кажеш, че ще я приемеш отново като член на семейството?

— Ти разбираш, че това е глупав въпрос, нали?

— Е, какво тогава ще правиш?

— Джошуа, нима не застрелваш онези коне, които вече не ти вършат работа.

— Няма да го направиш, Деймън — каза Джошуа, като пребледня. — Само се майтапиш с мен, нали?

Деймън погледна втренчено към Джошуа.

— Хайде, махай се оттук, Джошуа — изръмжа Деймън, но след това прибави с по-мек глас. — Благодаря ти, че дойде тази нощ, Джош. Ценя го много.

Джошуа поздрави подигравателно и излезе.

Деймън отиде до прозореца и погледна навън в тъмнината на нощта. „Шарън, Шарън… — прошепна той. — Какво да правя с теб, а сега и дете?“