Каси Едуардс
Диво желание (14)

Глава тринадесета

Любовта е огън, който трябва

да се подклажда с нова красота.

Томас Кампбел

Бегача се наслаждаваше на твърдите зърна на копринените гърди на Стефани. Целуна врата й, притисна бедрата си в нея, докато ритмично се движеше напред-назад. Обля го топлина, която покри с горещи пламъци цялото му тяло.

Стефани се беше притиснала в него. Усещаше приятно гъделичкане по гърдите си, докато той я милваше. Тя простена тихо, когато Бегача се наведе към устните й и започна да я целува така страстно, че в следващия миг тя имаше чувството, че няма част от тялото й, която да не трепери. Отвърна на целувката му буйно и необуздано, а след това вдигна краката си високо над бедрата му, за да му даде възможност да проникне още по-дълбоко в нея. Езикът му се вмъкна през отворените й устни и се срещна с нейния, а в същото време ръката му се плъзна надолу по гърдите й, през стомаха, който потръпна неволно, за да се спре долу, там, в онова влажно място, което тръпнещо очакваше ласките на този мъж. Стефани изпитваше едновременно блаженство и страдание, когато той започна да я гали там с пръсти, докато все още продължаваше да се движи вътре в нея със силни, мощни тласъци. Бегача отдръпна устните си и тя усети как езикът му се плъзна първо към нежната вдлъбнатина на врата, а после надолу към една от гърдите й. Главата й се мяташе ту наляво, ту надясно и тя прехапа устни, за да не извика от удоволствие, когато той притисна устни към една от гърдите, а после вкопчи устни в набъбналото зърно и започна нежно да го смуче в уста. Стефани беше овладяна от непоносимо сладка болка. Ръцете й шареха по опънатите мускули на гърба му, като спираха за малко върху бедрата. Притисната към тялото му, тя копнееше за онова, което й обещаваше.

Бегача отново впи страстно устните си в нейните. Постави ръцете си под бедрата й и леко я повдигна. По челото му беше избила пот. С всяко следващо движение, което правеше дълбоко в нея, той се приближаваше към края. Дъхът му спря, защото мъжът усети онази характерна горещина, която обикновено го заливаше като буен огън, когато краят на това върховно изживяване настъпваше. Зарови лице в косите на Стефани и изрева от удоволствие. В синхрон с чувствата на индианеца, като търсеше собственото си освобождаване, Стефани също изпадна в екстаз и извика приглушено от рамото му, защото цялото й същество плуваше на вълните на безкрайното удоволствие. Той се отпусна на леглото встрани от нея. Тя се обърна към него, целуна го по веждите, след това по бузите и накрая по устните.

— Никога не съм била по-щастлива от сега — прошепна Стефани. — Нека не позволяваме на нищо да развали онова, което току-що открихме заедно. Моля те!

Внезапните удари на чуковете на работниците, които поставяха нови траверси, изплашиха Стефани. Очите й се отвориха широко и тя придърпа одеялото върху себе си. Беше забравила за времето. Беше забравила брат си.

— Адам би могъл да си дойде всеки момент — каза тя, като погледна бързо към Бегача.

При споменаването само на името му, между тях отново падна страшната бариера. Стефани се страхуваше дори да диша, когато видя как Бегача се намръщи. Той стана и започна да се облича.

 

 

Адам се събуди и се стресна, защото моментално се ориентира къде се намира и нервно премигна с очи. Хвана го страх, когато се огледа и видя, че лежи в една шатра в селото на навахо. Една мека ръка го галеше леко, нежно по гърба и го караше отново да потръпва страстно, като си спомни с кого е прекарал нощта и в чия шатра е правил така страстно любов.

Недокоснат цвят.

Тя го доведе тук под прикритието на тъмнината миналата нощ. Беше прекарал почти цялата нощ в правене на любов с нея; а сега тя отново го предизвикваше. Недокоснат цвят пропълзя към него, наведе се ниско долу, а дългата й и лъскава коса се плъзна по тялото му. Адам пое дълбоко дъх и затвори очи, без да забележи, че блясъкът на звездите отдавна беше напуснал небето. Единствената светлина в шатрата беше тази на въглените в огнището. А единственият истински пламък изгаряше слабините му и заплашваше да се превърне в пожар, щом Недокоснат цвят постави устни върху пулсиращата му мъжественост и започна да движи езика си нагоре-надолу по опънатата кожа.

— О, боже — изстена Адам, докато се чудеше как би могъл да напусне тази жена, която беше възбудила в сърцето му толкова страст, колкото той не беше изпитвал към никоя от проститутките, с които беше спал в миналото.

Мъжът разтвори крака, разпери ръце, затвори очи и в пълно забвение се отдаде на удоволствието, което го изпълваше. Когато усети, че не може повече да издържи на това сладко мъчение, той постави ръце на кръста на Недокоснат цвят и започна да целува гърдите й, стомаха й. После простря тялото си върху нейното и проникна дълбоко в нея.

Постави ръцете си върху гърдите й и каза:

— Обичам те.

Устните му се сляха с нейните, сякаш той искаше да изпие цялата им сладост.

Недокоснат цвят се притисна към него, а от очите й се спускаха сълзи от радост. Никога не си беше и помисляла, че някой може да я пожелае, да не говорим за това да я обича толкова силно. Не искаше да си мисли какво е отношението на баща й или на брат й към Адам. Той беше неин. Нямаше да позволи на никого да й го отнеме.

Адам чу детски смях и гласове на хора от външната страна на палатката и този факт го накара бързо да спре онова, което правеше. Погледна ужасено към вратата, а след това към индианката.

— Сутрин е — каза той и в гласа му се усещаше страх. — Някой идвал ли е тук толкова рано? Конят ми… Недокоснат цвят, какво ще стане, ако някой го открие?

Момичето постави ръцете си върху лицето му.

— Никой не идва често в шатрата на Недокоснат цвят. Всички знаят, че аз работя най-добре по това време. И никой не ме безпокои, когато аз тъка тези хубави одеяла. А що се отнася до коня ти, не си ли спомняш колко добре е скрит той? Никой няма да го намери.

— Недокоснат цвят, вече е светло — каза Адам, като отново погледна към вратата. — Как, по дяволите, ще се измъкна оттук, без да бъда забелязан?

Момичето обърна лицето му към себе си така, че очите им да се срещнат и каза:

— Скъпи мой бели човеко, няма да си тръгнеш, докато е светло — каза тя, като се смееше. — Остани. Прекарай деня с мен. Можем да се любим, да ядем, да говорим и отново да се любим. Довечера, когато тъмните сенки паднат над нашия малък свят, аз ще дойда с теб до мястото, където е конят ти.

Сърцето на Адам биеше силно, когато погледна в хубавите й невинни очи. Онова, което тя предлагаше, беше доста изкушаващо. Поколеба се само за момент, а след това се разсмя.

— Добре, ще остана — каза той, като обгърна лицето й с ръце и постави устните си върху нейните. — Как би могъл човек да иска някога да си тръгне от теб?

Не се тревожеше за Стефани. Тя щеше да си помисли, че е останал при Деймън или че е в Галъп. Беше свикнала с номерата му. Но Стефани никога не би предположила, че жената, с която спи той в момента, е навахо. Адам се усмихна и след това целуна Недокоснат цвят силно по устата, докато отново проникваше дълбоко в нея. Стоновете, които издаваха, се смесиха в едно, а ръцете им откриваха нови, непознати места по телата си.

Когато косата на индианката се спусна встрани от лицето й и разкри една голяма подутина в основата на врата, Адам не се ужаси от гледката. За него всичко в Недокоснат цвят беше перфектно. Той я обичаше. Обичаше я с цялото си сърце.

 

 

Събудиха Мъдреца в ранни зори, за да му съобщят, че няколко коня са били откраднати от обора. Вождът стоеше изправен върху дорестия си кон и се взираше в пясъчната, кална земя, за да открие някакви следи. Не беше се отдалечил много от селището, когато пред очите му се изправиха високи скали.

В погледа му се усещаше недоволство, защото беше загубил следата. Сякаш беше потънала вдън земя. Той придърпа юздите на коня и погледна към скалата, а след това и към виещата се пътека нагоре. Помисли си, че ако се изкачи, може би ще види крадците, които яздеха заедно с откраднатите коне.

Не се виждаха никакви следи, които да покажат кога са били откраднати животните. Ако е станало призори, крадците едва ли щяха да са стигнали далеч и може би той щеше да ги види, тъй като в далечината се намираше една равна поляна.

Мъдреца се обърна към хората си и каза:

— Останете тук. Аз ще отида и ще погледна горе от скалата.

Стисна здраво юздите на животното и го пришпори по пътеката. Когато стигна до първото равно място, мъжът постави ръка над очите си, за да се предпази от слънцето, и огледа земята пред себе си. Но не видя нищо и се ядоса.

— Ще се изкача още по-нагоре — прошепна на себе си той.

Обърна коня си и започна бавно и предпазливо да се изкачва по другата пътека, докато отново стигна до равна скална площадка, покрита с рядка трева. Продължи да язди до ръба на скалата, но дръпна юздите и накара коня да спре, защото се стресна, когато видя друг кон, оставен на открито място тук.

Слезе и отиде до другия кон, потупа го по хълбока, а след това прокара ръце по раменете му. „Струва ми се, че те познавам отнякъде“, каза си мъжът на ум.

Отвори дисагите. Пъхна ръката си вътре и извади едно списание. Не беше необходимо да разлиства по-нататък, защото още на първата страница видя подписа на Адам.

Тялото му се вцепени и той почувства хлад. Продължи внимателно да разглежда коня. Стисна гневно челюсти и ядосано хвърли списанието обратно в дисагите. Стъпи на ръба на скалата и погледна в далечината към шатрите на селото си.

— Може да има една-единствена причина, за да скрие коня си тук, толкова близо до селото — изръмжа вождът. — Не е дошъл да шпионира, тъй като щях да го забележа. Недокоснат цвят. Той е при нея.

Беше забелязал как още от първия път между тях припламна някаква искра. Не беше сметнал за необходимо да предупреди дъщеря си, защото смяташе, че тя е разбрала какъв тип мъж е Адам.

А да приеме мъж в палатката си не беше нещо нормално за дъщеря му. Доколкото Мъдреца знаеше, момичето беше все още девствено.

Но в Адам имаше някакъв чар, който би могъл да заблуди Недокоснат цвят и да я накара да си мисли, че той наистина я харесва. Тя беше толкова беззащитна. Все още не се беше влюбвала в никого.

Бащата вдигна очи към небето и тихо изрече молитва към Великата Невидима Сила:

— Дано да не съм прав — промълви той.

Обхванат от ярост, мъжът сграбчи юздите на коня и го поведе след себе си. Без да даде никакви обяснения на хората си, той тръгна към селището, а конят на Адам се движеше отзад, завързан с въже. Не спря да язди, докато не стигна до палатката на дъщеря си.

— Недокоснат цвят! — изкрещя той, без дори да е слязъл от коня. Страхуваше се, че ако влезе в палатката и намери Адам да прави любов с безценната му дъщеря, нямаше да има сили да се спре да не му извади сърцето. — Дъще, ела веднага тук и се срещни с баща си!

Мъдреца не обърна внимание на възцарилата се тишина и че хората гледаха втренчено и се приближаваха, учудени от това защо един баща, който боготвореше дъщеря си, може да е така вбесен.

Вътре в палатката Адам и Недокоснат цвят се отдръпнаха един от друг и се погледнаха с широко отворени очи и туптящи от страх сърца.

— Баща ми — каза индианката, като придърпа едно одеяло, за да покрие голото си тяло. — Много е ядосан. Сигурно знае, че си тук. — Тя преглътна трудно. — Но как може да е узнал?

Когато Мъдреца отново извика, тя извърна очи от пребледнялото лице на Адам. Изплашена, виновна, примирена, загърната с одеялото, тя излезе навън и погледна баща си.

Начинът, по който се държеше дъщеря му, потвърди съмненията на Мъдреца. Той слезе от коня, профуча край нея и влезе вътре. Обхвана го ярост, когато видя как Адам навличаше бричовете си. Очите му бяха пълни с уплаха.

Мъдреца сграбчи Адам за врата и почти го повдигна от земята нагоре.

— Бих могъл да те убия с тези две ръце — изрева вбесеният баща. — И ще го направя, ако още веднъж се приближиш до дъщеря ми. — Почувства, че му се повдига, като видя смачканите одеяла по леглото на дъщеря си.

Мъдреца удари Адам със страшна сила и го изпрати в другия край на палатката. След това тръгна към вратата. Страхуваше се, че яростта, която бушуваше в сърцето му, ще избухне и той ще убие Адам. Обърна се и погледна противника си за последен път, като го предупреди:

— Никога повече не се приближавай до селото ми или до дъщеря ми. Ти съвсем безсрамно използва Недокоснат цвят за алчните си нужди на бял човек.

Адам протегна ръка към Мъдреца.

— Нещата не стоят така. Аз обичам дъщеря ти.

Тази реплика ядоса още повече Мъдреца. Той направи една крачка към Адам, но беше спрян от дъщеря си, която застана между двамата мъже.

— Татко, моля те, недей! — извика тя. — Моля те!

Адам използва възможността, за да избяга. Грабна останалите дрехи и хукна навън, като не се изненада, когато видя коня си завързан за този на Мъдреца. Явно така вождът беше открил, че Адам е тук.

С треперещи ръце хвърли дрехите върху седлото и се метна на коня, облечен само с бричове. Унизен и ядосан, тръгна между хората, които се отдръпваха, за да му сторят път.

Мъдреца се обърна към дъщеря си. Имаше много неща да й каже, макар че предупрежденията му щяха да бъдат отправени твърде късно. Знаеше, че тя е била достатъчно много унизена този ден. Бащата нежно прегърна дъщеря си.

Недокоснат цвят хълцаше и се притискаше в него, макар че не можеше да открие в сърцето си думи, с които да каже на баща си, че съжалява. Не съжаляваше. Адам събуди в нея чувства, които тя вероятно никога нямаше да разбере, че съществуват. Сега щеше да ги помни и съживява отново до деня на смъртта си.

— Адам е богей-ган, лош — каза Мъдреца приглушено. — Ти си добра. Вие не сте създадени един за друг.

Бащата се отдели от нея, погледна я продължително и замина.

Недокоснат цвят се хвърли на леглото и прегърна одеялата, върху които беше правила любов.

— Адам! — каза тя и проплака. — Скъпи мой Адам.