Клайв Стейпълс Луис
Лъвът, Вещицата и дрешникът (8)

Глава осма
Какво се случи след вечерята

— А сега — каза Луси, — моля ви, разкажете ни какво е станало с господин Тумнус.

— Лоша работа — каза господин Бобър, като поклати глава. — Много, много лоша работа! Няма съмнение, че той е отведен от полицията. Научих го от една птица, която видяла как е станало.

— А къде е отведен? — запита Луис.

— Когато го видели за последен път, са отивали на север, а всички знаем какво значи това.

— Не, ние не знаем — каза Сюзан.

Господин Бобър унило поклати глава.

— Страхувам се, че са го отвели в нейната къща.

— Но какво ще му сторят? — почти простена Луси.

— Ами, никой не знае какво точно… Но не са много тези, които са се върнали, след като веднъж са били вкарани вътре… Статуи… Говори се, че там е пълно със статуи — в двора, по стълбите, в хола. Същества… — той замълча и потрепери — които тя е превърнала в камък.

— Но, господин Бобър — попита Луси, — не можем ли… Искам да кажа, ние трябва да направим нещо, за да го спасим! Ужасно е и за това съм виновна аз.

— Не се и съмнявам, скъпа, че ако можехте, бихте го спасили — каза госпожа Бобър, — но няма начин, по който да влезете там против волята й и да излезете живи.

— А не можем ли да проникнем там с хитрост? — попита Питър. — Например не можем ли да се преоблечем някак си, или да се престорим, че сме амбулантни търговци или нещо подобно… Или да я следим, докато излезе… или… Дявол да го вземе, трябва да има някакъв начин! Този фавън е спасил сестра ни, като се е изложил на риск, господин Бобър. Ние не можем просто да го оставим да бъде… да бъде… да му сторят нещо лошо.

— Няма смисъл, сине Адамов — каза господин Бобър. — Никакъв смисъл няма да опитваш точно ти, от всички хора точно ти. Не сега, когато Аслан е потеглил…

— О, да! Разкажи ни за Аслан! — обадиха се едновременно няколко гласа, защото отново ги обхвана онова странно чувство като при първите признаци на пролетта, като при съобщаването на някои добри новини.

— Кой е Аслан? — попита Сюзан.

— Аслан ли? — учуди се господин Бобър. — Нима не знаете? Той е Кралят. Той е Господарят на цялата гора, но не е често тук, както разбирате. Не е бил по мое време, нито по времето на баба ми. Но до нас стигна новината, че се е върнал. Сега се намира в Нарния. Той ще се справи с Бялата вещица. И той, а не вие, ще спаси господин Тумнус.

— Няма ли тя да превърне и лъва в статуя? — попита Едмънд.

— За бога, сине Адамов, как можеш да говориш така? — каза господин Бобър и избухна в смях. — Него да превърне в камък! Единственото, което тя може да стори, е да се държи на краката си и да го погледне в очите. Не, не. Той ще сложи всичко в ред, както е казано в една стара песен от нашия край:

Лошото добро ще стане,

щом Аслан пред нас застане.

Изреве ли страховито,

ще ни свършат и бедите.

Разлюлее ли бурна грива,

зимата ще си отива.

Свойте зъби щом оголи,

ще настъпи светла пролет.

Всичко ще разберете, щом го видите.

— Ще го видим ли? — изненада се Сюзан.

— Да, дъще Евина, нали затова ви доведох тук. Ще ви заведа до мястото, където ще го срещнете — каза господин Бобър.

— А той, той човек ли е? — попита Луси.

— Аслан да е човек? — отвърна господин Бобър строго. — Разбира се, че не! Нали ви казвам, че той е Кралят на гората и синът на Великия император отвъд морето. Нима не знаете кой е господарят на животните? Аслан е лъв, Лъва, Великия лъв.

— О! — възкликна Сюзан. — А аз си помислих, че е човек. Безопасен ли е? Срещата с лъв доста би ме обезпокоила!

— Положително не грешиш, мила — каза господин Бобър. — Ако има някой, който може да се изправи пред Аслан, без да му треперят краката, той е или ненадминат храбрец, или пък просто глупак.

— Значи Аслан не е безопасен? — попита Луси.

— Безопасен ли? — недоумяваше госпожа Бобър. — Не чувате ли какво ви казва господин Бобър? Кой твърди, че е безопасен? Разбира се, че не е безопасен. Но той е добър. Той е Кралят, казвам ви.

— С нетърпение чакам да го видя — продължи господин Бобър, като удари с лапа по масата, така че чашите и чиниите издрънчаха. — Ти наистина ще го видиш. Съобщено бе, че ако можете, трябва да се видите с него утре при Каменната маса.

— Къде се намира тя? — попита Луси.

— Ще ви покажа — отвърна господин Бобър. — Надолу по реката, далечко е, далечко оттук. Ще ви заведем.

— А през това време какво ще стане с господин Тумнус? — продължаваше да се притеснява Луси.

— Най-бързият начин да му помогнете, е да се срещнете с Аслан — каза господин Бобър. — Щом го спечелим на наша страна, можем да правим нещо. Не че нямаме нужда и от вас. Защото има и една друга стара песен, според която, когато плът и кръв Адамова седне в трона на Каир Паравел, лошите времена ще свършат. И така нещата ще си дойдат на мястото, след като Той дойде и вие дойдохте. Чували сме, че Аслан е идвал по нашите места и преди, но отдавна и никой не знае точно кога. Но досега никога не е имало някой от вашата раса.

— Това е, което не разбирам, господин Бобър — каза Питър. — Самата Вещица не е ли човек?

— Тъкмо в това тя иска да повярваме — отвърна господин Бобър — и това е основанието й да претендира да бъде Кралица. Но тя не е дъщеря на Ева. Тя е потомка на първата жена на вашия баща Адам (тук господин Бобър се поклони), на онази, която наричат Лилит. Тя е дух. Това е единият й род. А по другия е потомка на великаните. Не, не, във Вещицата няма и капка истинска човешка кръв.

— И затова тя е толкова лоша, господин Бобър — вметна госпожа Бобър.

— Напълно вярно, госпожо Бобър — отвърна той. — За човешките същества могат да съществуват две мнения (нямам никакво намерение да обиждам присъстващите тук). Но не може да има две мнения за съществата, които приличат на човешки, а не са.

— Срещала съм и добри джуджета — каза госпожа Бобър.

— Аз също, щом стана дума за това — отвърна съпругът й. — Но съвсем малко, и то тъкмо от тези, които най-малко приличат на хора. Вслушайте се в съвета ми: срещнете ли същество, което ще стане човек, но все още не е, или някога е било човек, а сега не е, или трябва да е човек, а не е, отваряйте си очите и се оглеждайте за брадвичката си. По тези причини Вещицата е винаги нащрек дали ще се появят човешки същества в Нарния. Тя ви е дебнала в продължение на много години и ако знаеше, че тук има четирима от вас, щеше да стане още по-опасна.

— Но какво общо има това с нас?

— Съществува друго едно предсказание — заразказва господин Бобър. — Долу, в Каир Паравел (това е замъкът на морския бряг при устието на реката, който трябваше да бъде столица на цялата страна, ако всичко беше наред) има четири трона и в Нарния от незапомнени времена битува поверие, че когато двама сина Адамови и две дъщери Евини седнат в тях, ще настъпи краят не само на господството на Бялата вещица, но и на живота й. Ето затова трябваше да вървим така предпазливо. Ако тя узнае за вас четиримата, животът ви не би струвал и едно помръдване на мустаците ми.

Децата слушаха господин Бобър с такова внимание, че дълго време не забелязваха нищо друго. Когато след последните му думи за миг настъпи тишина, Луси попита:

— Знае ли някой къде е Едмънд?

Настъпи мъчително мълчание, след което всички започнаха да се питат: „Кой последен го видя? Откога го няма? Да не е излязъл?“

После се втурнаха към вратата и погледнаха навън. Снегът се сипеше, без да спре, зеленият лед на езерото беше покрит с дебело бяло одеяло, а от мястото на малката къща в средата на бента едва можеха да се видят двата бряга. Децата излязоха, като затъваха почти до колене в мекия току-що навалял сняг и заобиколиха къщата.

— Едмънд! Едмънд! — викаха те до прегракване.

Но тихо падащият сняг сякаш заглушаваше гласовете им, та дори и ехо нямаше в отговор.

— Какъв ужас! — възкликна Сюзан, когато най-сетне се върнаха отчаяни. — О, как ми се иска никога да не бяхме идвали тук!

— Какво, за бога, ще правим сега, господин Бобър? — каза Питър.

— Да правим ли? — учуди се господин Бобър, който вече обуваше ботушите си. — Трябва веднага да тръгваме. Нямаме време за губене!

— По-добре да се разделим на четири групи — продължи Питър — и всяка да тръгне в различна посока. Който го намери, трябва веднага да се върне тук и…

— Групи за търсене ли, сине Адамов? — запита господин Бобър. — За какво?

— Как за какво, да търсим Едмънд, разбира се!

— Няма смисъл да го търсим — отговори господин Бобър.

— Какво искате да кажете? — попита Сюзан. — Той не може да е много далече. И ние трябва да го намерим. Какво искате да кажете с това, че няма смисъл да го търсим?

— Причината, поради която няма смисъл да го търсим, е — обясни господин Бобър, — че вече знам къде е отишъл.

Всички се спогледаха учудено.

— Не разбирате ли — каза господин Бобър. — Той е отишъл при нея, при Бялата вещица, и е предал всички ни.

— Наистина ли… Сигурен ли сте? — не вярваше на ушите си Сюзан. — Но той… не може да го е направил!

— Не може ли? — учуди се господин Бобър, като изгледа сериозно трите деца и всичко, което имаха да казват, замря на устните им. Изведнъж всеки почувства в себе си съвсем сигурно, че Едмънд е направил точно това.

— А той знае ли пътя? — чудеше се Питър.

— Бил ли е той в тази страна и преди? — попита господин Бобър. — Бил ли е някога тук сам?

— Да — отвърна Луси, шепнейки. — Боя се, че е бил.

— А разказвал ли ви е какво е правил и с кого се е срещал?

— О, не, не е — каза Луси.

— Тогава запомнете думите ми — каза господин Бобър. — Той вече е срещал Бялата вещица, на нейна страна е и му е било обяснено къде живее. Досега не исках да го споменавам (защото е ваш брат и не само затова), но в мига, когато видях този ваш брат, си казах: „Ето, предател.“ Имаше вид на човек, който е бил с Вещицата и е ял от нейната храна. Винаги можеш да ги познаеш, ако си живял дълго в Нарния. Има нещо в очите им.

— Все пак — промълви Питър, — ние все пак трябва да го потърсим. В края на краищата той ни е брат, дори и да се държи отвратително. Пък и е само едно дете.

— Да отидете в къщата на Вещицата? — каза госпожа Бобър. — Не разбирате ли, че единственият начин да спасите него или самите себе си е да стоите по-далече от нея?

— Какво искате да кажете? — попита Луси.

— Ами нейната главна цел е да ви хване. Тя непрекъснато мисли за тези четири трона в Каир Паравел. Щом веднъж и четиримата влезете в къщата й, нейната работа ще бъде свършена — преди да гъкнете, в колекцията й ще се появят четири нови статуи. Но тя ще държи Едмънд жив дотогава, докато има само него, защото ще иска да го използва за примамка, с която да хване и вас, останалите.

— О, никой ли не може да ни помогне? — въздъхна Луси.

— Единствено Аслан — каза господин Бобър. — Трябва да отидем и да се срещнем с него. Сега той е единствената ни възможност.

— Струва ми се, мили мои — продължи госпожа Бобър, — че е много важно да знаем точно кога се е измъкнал. Той може да й каже само толкова, колкото е чул тук. Например бяхме ли започнали да говорим за Аслан, преди Едмънд да е излязъл? Ако не сме били, може би ще успеем, защото тя няма да знае, че Лъва е дошъл в Нарния и че ние ще се срещаме с него. Ще бъде изненадана поне за това.

— Не си спомням дали беше тук, когато говорехме за Аслан — започна Питър, но Луси го прекъсна.

— О, да, беше! — каза тя отчаяно. — Не помниш ли, че той попита дали Вещицата не може да превърне в камък и Аслан?

— Така беше, по дяволите! — ядоса се Питър. — Точно такова нещо може да попита само той.

— Става все по-лошо и по-лошо — каза господин Бобър. — А дали той беше тук, когато ви казах, че мястото на срещата с Аслан е при Каменната маса?

Никой не знаеше отговора на този въпрос.

— Защото, ако е бил тук — продължаваше господин Бобър, — тогава тя просто ще тръгне в същата посока с шейната си, ще застане между нас и Каменната маса и ще ни хване още по пътя. Всъщност ще бъдем отрязани от Аслан.

— Но това не е първото, което тя ще направи — обади се госпожа Бобър, — поне доколкото я познавам. В мига, когато Едмънд й каже, че ние всички сме тук, тя ще тръгне веднага, за да ни хване още тази нощ. Ако той е тръгнал оттук преди около половин час, тя ще пристигне след двадесетина минути.

— Права сте, госпожо Бобър — каза съпругът й. — Ние всички трябва да се махаме оттук!

Нямаме време за губене.