Клайв Стейпълс Луис
Лъвът, Вещицата и дрешникът (17)

Глава седемнадесета
Преследването на Белия елен

Битката приключи няколко минути след пристигането им. Повечето неприятели бяха убити още при първия щурм на Аслан и неговите другари. А останалите живи, след като видяха, че Вещицата е мъртва, или се предадоха, или побягнаха.

Луси видя Питър и Аслан да си стискат ръцете. Странно й бе, че пребледнялото и сурово лице на Питър го караше да изглежда по-голям за годините си.

— Всичко дължим на Едмънд — говореше Питър. — Ако не беше той, щяха да ни победят. Вещицата превръщаше нашите войници в камък, накъдето и да погледнеше човек. Но нищо не можеше да спре Едмънд. Той с бой си проправи път, свали трима човекоядци и стигна до мястото, където тя тъкмо превръщаше един от твоите леопарди в статуя. И когато се доближи, вместо направо да се нахвърли върху нея и просто да бъде превърнат в статуя, той се сети да счупи със сабята си магическата й пръчка. А всички ние правехме точно обратното. Щом пръчката беше счупена, вече имахме някаква надежда, макар и да бяхме дали много жертви. А Едмънд е тежко ранен. Трябва да отидем да го видим!

Завариха го под грижите на госпожа Бобър малко зад бойната линия. Той бе целият в кръв. Лежеше с отворена уста, а лицето му беше сиво-зелено.

— Бързо, Луси! — извика Аслан.

И тогава за първи път Луси си спомни за скъпоценното питие, което й беше дадено като коледен подарък. Ръцете й така трепереха, че едва успя да махне запушалката. Най-после се справи и наля няколко капки в устата на брат си.

— Има и други ранени — каза Аслан, докато тя все още гледаше тревожно бледото лице на Едмънд и се чудеше дали течността ще има някакъв резултат.

— Да, знам! — отвърна Луси обидена. — Почакай малко!

— Дъще Евина! — гласът на Аслан бе станал по-строг. — Има и други на прага на смъртта. Трябва ли още хора да умират заради Едмънд?

— Извинявай, Аслан! — сепна се Луси, стана и тръгна с него.

През следващия половин час бяха заети: тя обикаляше ранените, а той съживяваше тези, които бяха превърнати в камък. Когато най-сетне се освободи и се върна при Едмънд, Луси го завари на крака. Не само беше излекуван от раните, а дори изглеждаше по-добре, отколкото тя си го спомняше… открай време, тоест откакто бе тръгнал на това ужасно училище, където започна да става лош. Сега той отново приличаше на себе си и можеше да я погледне в очите. И тогава там, на самото бойно поле, Аслан го удостои с рицарско звание.

— Той знае ли — прошепна Луси на Сюзан — какво направи за него Аслан? Знае ли каква е била уговорката с Вещицата?

— Ш-ш-т! Разбира се, че не знае — отговори Сюзан.

— Не трябва ли да му кажем? — попита Луси.

— О, разбира се, че не — отвърна Сюзан. — Това ще бъде твърде ужасно за него. Помисли си как би се почувствала ти на негово място.

— Въпреки това смятам, че той трябва да знае! — каза Луси.

Но в същия миг разговорът им бе прекъснат.

Тази нощ спаха там, където бяха. Как Аслан осигури храна за всички тях, не знам. Но по някакъв начин около осем часа те се озоваха на тревата. Бе им сервирана хубава вечеря, която завърши с чай.

На другия ден тръгнаха на изток, надолу край брега на Голямата река. А на по-следващия, около времето за чай (в пет часа следобед), вече стигнаха до устието. Над тях върху малкия хълм се извисяваше дворецът Каир Паравел, а пред тях (сред скали, локвички солена вода и водорасли) бяха пясъците, миризмата на морето и безкраят от синьо-зелени вълни, които се разбиваха една след друга в брега. А писъкът на чайките! Чували ли сте го? Можете ли да си го спомните?

Тази вечер след чая и четирите деца слязоха отново край морето, свалиха обувките и чорапите си и почувстваха пясъка между пръстите на краката си. Следващият ден бе още по-тържествен. Защото тогава в голямата зала на Каир Паравел, в тази чудна зала с таван от слонова кост и украсена с паунови пера западна стена, с врата на изток, която гледаше към морето, в присъствието на всички техни приятели и под звуците на тръби Аслан тържествено ги короняса. После ги отведе до четирите трона сред оглушителни викове:

— Да живее крал Питър!

— Да живее кралица Сюзан!

— Да живее крал Едмънд!

— Да живее кралица Луси!

— Щом веднъж сте провъзгласени за крале и кралици на Нарния, това означава, че завинаги ще бъдете крале и кралици! Бъдете достойни за короните, синове Адамови! Бъдете достойни за короните, дъщери Евини! — каза Аслан.

А през широко отворената източна порта долитаха гласове на морски духове и сирени, които плуваха близо до брега и пееха в чест на своите нови крале и кралици.

И така, децата седнаха на своите тронове. В ръцете им бяха положени скиптри и те раздадоха награди и ордени на всичките си приятели — на фавъна Тумнус и на бобрите, на гиганта Ръмбълбъфин, на леопардите и смелите кентаври, на добрите джуджета и на лъва. Тази нощ в Каир Паравел имаше голямо празненство — пиршество и танци, златото блестеше и вино се лееше. А на музиката вътре откликваше още по-странна, по-сладка и всепроникваща музика отвън, изпълнявана от морските обитатели.

В разгара на цялата тази веселба обаче Аслан тихо изчезна. Но когато кралете и кралиците забелязаха, че го няма, те не казаха нищо, тъй като господин Бобър ги беше предупредил. „Той ще идва и ще си отива — бе казал. — Днес го виждаш тук, а утре го няма. Той не обича да бъде ограничаван, при това трябва да се грижи и за други страни. Всичко е наред! Той ще идва често. Само не трябва да му се налагате. Той е диво животно. Не е като опитомения лъв.“

А сега, както разбирате, тази история е почти (но не съвсем) към края си. Двамата крале и двете кралици управляваха Нарния добре и царуването им бе дълго и щастливо. Отначало голяма част от времето им отиваше да издирват остатъците от армията на Бялата вещица и да ги унищожават. Защото дълго време идваха вести за злини, спотайващи се в по-диви места на гората (някъде преследване, другаде убийство, този месец зърнали върколак, другия — мълва, че се мярнала вещица). Но накрая цялата тази мръсна пасмина бе смазана. И те създадоха добри закони, запазиха мира, спасиха добрите дървета от ненужно отсичане и освободиха малките джуджета и сатири да не ги изпращат на училище. И общо взето възпираха дърдорковците и вредителите, а насърчаваха обикновените хора, които просто искаха да живеят, и ги оставяха да живеят както искат. Прогониха злите великани (съвсем различен вид от Ръмбълбъфин) в Северна Нарния, когато те дръзнаха да пресекат границата. Сприятелиха се и се съюзиха с презморски страни.

Те самите израснаха и се промениха с годините. Питър стана висок, широкоплещест мъж, велик пълководец и хората го нарекоха крал Питър Великолепни. Сюзан порасна висока красива девойка, с черна, дълга почти до петите коса и кралете от презморските страни започнаха да пращат свои посланици да поискат ръката й. Тя бе наречена Сюзан Благородната. Едмънд бе по-разсъдлив и по-кротък човек от Питър, много способен на съвети и преценки, и го нарекоха Едмънд Справедливи. А колкото до Луси, тя беше винаги весела, златокоса и всички принцове наоколо мечтаеха тя да стане тяхна кралица. А нейният собствен народ я нарече кралица Луси Доблестната.

И така, те живееха щастливо, а когато понякога си спомняха за живота в нашия свят, то бе само като някакъв сън. След време Тумнус (който беше вече фавън на средна възраст и бе започнал да пълнее) дойде да им донесе вестта, че Белия елен (който изпълнява желания, ако бъде хванат) отново се е появил по неговите места. И тогава двамата крале с двете кралици заедно с главните членове на двора яхнаха конете и тръгнаха на лов с рогове и кучета, в западните гори, за да преследват Белия елен. Съвсем скоро, след като потеглиха, те го зърнаха. И той ги поведе, понесен устремено, ту по каменисти, ту по равни места, през шубраци и поляни, докато конете на всички придворни не се умориха. Но четиримата продължиха да го преследват. И видяха как еленът влиза в такъв гъсталак, че конете им не могат да го последват. И тогава крал Питър (защото като крале и кралици от толкова време те бяха възприели вече съвсем друг стил на разговор) каза:

— Ваши височества, нека сега слезем от конете си и последваме животното в гъсталака, защото през целия си живот не съм гонил толкова благородна плячка.

— Сър — пожелаха останалите, — позволете и на нас да направим същото.

Слязоха от конете, завързаха ги за дърветата и продължиха пеш в гъстата гора. Щом влязоха в гъсталака, кралица Сюзан се обърна към тримата:

— Любезни приятели, че това е чудо, защото ми се струва, че виждам едно желязно дърво.

— Мадам, ако го погледнете по-добре — уточни крал Едмънд, — ще видите, че това е железен стълб с фенер на върха.

— Кълна се в гривата на лъва, страшно изобретение е — каза крал Питър, — да се слага фенер тук, където дърветата го заобикалят толкова нагъсто, че дори да е запален, не би осветявал пътя.

— Сър, възможно е — каза кралица Луси, — когото са поставяли тук стълба с фенера, дърветата да са били по-ниски, по-малки или изобщо да ги е нямало. Защото гората е млада, а железният стълб — стар.

Всички стояха и го гледаха. Тогава в разговора се включи крал Едмънд:

— Не зная защо, но този фенер на стълба ми действа някак странно. Върти ми се в главата, че съм виждал нещо подобно преди. Като че ли в сън или в съня за някакъв сън.

— Сър — отговориха всички, — на нас ни се струва същото.

— И нещо повече — добави кралица Луси, — защото не ми излиза от ума, че ако преминем край стълбата с фенера или ще преживеем странни приключения, или ще настъпи голяма промяна в съдбите ни.

— Мадам — обади се крал Едмънд, — същото предчувствие развълнува и моето сърце.

— И моето, благородни братко — потвърди крал Питър.

— И моето също — съгласи се с тях кралица Сюзан.

— Ето защо съветът ми е да се върнем полекичка при конете си и да не преследваме вече Белия елен.

— Мадам, в това отношение умолявам ви да ме извините! — каза крал Питър. — Защото винаги, откакто ние четиримата сме крале и кралици на Нарния, щом сме започнали някаква висша работа като битка, бойни подвизи, раздаване на правосъдие и подобни дела, не сме ги прекъсвали, преди да сме достигнали целта си, и винаги сме достигали всичко, с каквото сме се захващали.

— Сестро — обади се кралица Луси, — моят благороден брат казва истината! И ми се струва, че трябва да се засрамим, ако от някакъв страх или поради предчувствие се откажем да вървим подир такова благородно животно, каквото сега преследваме.

— Така смятам и аз — съгласи се крал Едмънд. — При това имам такова желание да открия значението на това нещо, че по своя воля не бих се върнал обратно и за всичките скъпоценности в цяла Нарния и всички острови.

— Тогава, в името на Аслан — каза кралица Сюзан, — ако всички вие желаете това, да вървим и да приемем предизвикателството, което ни очаква!

И така кралете и кралиците навлязоха в гъсталака и преди още да направят няколко крачки, всички си спомниха, че това, което бяха видели, се нарича уличен фенер, а само след още двадесетина крачки забелязаха, че си проправят път не между клони, а между палта. И в следващата минута те се изтърколиха от вратата на дрешника. Вече не бяха крале и кралици в ловни одежди, а просто Питър, Сюзан, Едмънд и Луси в старите си дрехи. И денят беше същият, и часът — същият, в който влязоха да се скрият в дрешника. И госпожа Макреди и посетителите все още говореха в коридора. За щастие те не влязоха в празната стая и така децата не бяха открити.

Това щеше да бъде самият край на историята, ако децата не чувстваха, че трябва наистина да обяснят на професора защо липсват четири палта от неговия гардероб. Професорът, който беше забележителен човек, не им каза, че това са глупости и че лъжат, а повярва на цялата история.

— Не — каза той, — не мисля, че има някакъв смисъл да се опитвате да се върнете през вратата на дрешника, за да вземете палтата. Вие няма да попаднете отново в Нарния този път. А и палтата не ще са необходими сега. А? Какво? Да, разбира се, че някой ден отново ще се върнете в Нарния. Който веднъж е бил крал на Нарния, ще си остане крал на Нарния завинаги. Но не се опитвайте да използвате същия път повторно. Всъщност не се опитвайте да отидете там! Това ще се случи тогава, когато не го очаквате. И не говорете прекалено много за случилото се, дори и помежду си. И не го споменавайте пред никого, освен ако и той самият не е преживял подобни приключения. Какво? Как ще разберете? О, ще разберете. Чудните неща, които той би казвал… дори видът му… веднага ще издаде неговата тайна. Отваряйте си очите! Боже мой, какво ли ги учат в тези училища?

И това е самият край на приключението в дрешника. Но ако професорът е прав, това е само началото на приключенията в Нарния.