Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dal dolce pianto al doloroso riso, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Корица
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi Библиоман
Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2010)

Издание:

Микеланджело Буонароти. Лирика

Редактор: Светозар Златаров

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Коректори: Лиляна Малякова и Мария Ждракова

Технически редактор: Тома Станкулов

Художествено оформление: Олга и Васил Йончеви

ИК „Народна култура“, 1970

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: maskara)

Сваляне / Връзки

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi

В други сайтове:


От сладък плач в смеха жесток и болен,

от вечен мир в покоя мимолетен

попаднах: гдето Бог е безответен,

там усета владее самоволен[1].

 

В гръдта ли е виновника неволен,

или е в погледа ти искрометен,

от рая взет, не знам, но по-приветен

за мене става, расне ли охолен.

 

Небесна, хубостта ти неменлива

сред нас под небесата се възправя

и пламвайки, аз диря утешение

 

в това, че редом с теб, не сме такива[2].

Ако смъртта ми Бог ти поверява,

кой би възкликнал срещу туй решение?

Бележки

[0] От по-свободния и чувствен тон на този сонет може да се заключи, че той не е посветен на Витория Колона, а на друга, неизвестна жена с изключителна красота. Но той може да се отнесе също и към първия период от любовта на художника към поетесата, когато той не е можел да остане безчувствен и към нейните физически прелести. — Б.пр. ↑

[1] Първото четиристишие трябва да се разбира така: от сладките сълзи на благородните мисли попаднах в мъчителните радости на любовника, сиреч замених желанието за вечен покой с това за мимолетна радост, защото там, където истината (божествената истина) мълчи, т.е., когато ние сме я загубили от погледа си, се възцарява чувствеността. — Б.пр. ↑

[2] Не сме „неменливи“, сиреч безсмъртни. — Б.пр. ↑

Край